Теоретичното пространство на стратегията за сигурност: историческа еволюция на отбранителната стратегия и принципите на теорията за геополитическата динамика на проф

И в известната теория (Judgement under uncertainty) на

Изтегляне 293 Kb. страница 2/14 Дата 24.08.2022 Размер 293 Kb. #114975 Тип Доклад

Навигация на страницата:

• Наука за сигурността

И в известната теория (Judgement under uncertainty) на Даниел Канеман и Амос Тверски за вземане на решения в сложни и динамични ситуации, преводът у нас говори за ефект на несигурността, но иде реч не за insecurity effect, а за uncertainty effect, ефект на неопределеността, неяснотата, според който хората обикновено подценяват очакваните резултати пред резултатите, които възприемат като сигурни, ето защо те предпочитат да не поемат риск, когато очакват да спечелят или вероятността да загубят е малка, и са склонни да рискуват, когато очакват да загубят или вероятността да спечелят е малка5. Струва си, това за мен е принципиално важно именно в храм на науката, какъвто е Военна академия, да се даде още един пример за загубване в превода. Още повече, че това е свързано с множество проблеми, които възникнаха и невинаги бяха решени най-ефективно, тъкмо в системата за национална сигурност и особено в отбраната и въоръжените сили. Става дума за това, че един от водещите критерии за демократично функциониране на обществото в тази сфера е наличието на граждански контрол над армията. Да, но думата „контрол“ ние някога, в началото на промените преведохме от „control“ през „контроль“ и едва тогава „контрол“. А в този си смисъл „контрол“ се възприемаше в нашето командно-административно разбиране, т.е. като еднопосочна и еднократна връзка: „Заповед → Изпълнение”. Или както се казва: „Когато разговаряш с мен ще мълчиш!“ и „Я начальник – ты дурак!“. А това е командване, даже много повече то е командорене. Дори 28 години след началото на Прехода се натъкваме на рецидиви на такова отношение към подчинените. В подобно разбиране „контрол“ е много повече превод на „oversight“, на „надзор“. За зла участ, тогава и досега, огромна част от практикуващите „надзор“ не бяха и не са чели удивителната книга на големия философ Мишел Фуко „Надзор и наказание“6, затова се изкушават от подобни тоталитарни практики. Докато правилният превод на „control“ още в началото на демократичните процеси трябваше да бъде като двупосочна и циклична връзка (т.е. от възлагането се върви към изпълнението, а от изпълнението обратно към възлагането, само че вече оптимизирано): „Възлагане → Наблюдаване на изпълнението → Изводи от изпълнението → Оптимизирано възлагане”. С други думи, трябва да е налице двупосочна, самооптимизираща се релация „Възлагане ↔ Изпълнение”. Тогава бихме имали разбирането, че командващият възлага задачите на изпълняващите, но контролирайки процеса на изпълнението на тези задачи, своевременно коригира своите заповеди, ако установи, че се налага оптимизация с цел най-ефективното им реализиране. Тогава щяха да се изградят качествено различни и по-демократични отношения цивилни-военни. От дадените примери става ясно колко важно е сред учените в сигурността у нас да бъдат изградени т.нар. конвенция за използваните понятия, концепция за използваните критерии, коалиция за използваните подходи и координация за използваните модели. Само така ще развием и сближим езика си в нашата наука. И няма донякъде произволно на назоваваме едни и същи неща по различен начин или различни неща по еднакъв начин, като така създаваме понятиен безпорядък и пораждаме отчасти хаос в главите на онези, които обучаваме и ръководим научно. Тези слабости се мултиплицираха донякъде и в стратегическия курс, който във Военна академия водим на английски език. Такъв курс би имал смисъл ако слушателите бяха чужденци. Сега най-напред ние превеждаме лекциите си на английски, а слушателите след това си превеждат лекциите на български. При този преход/превод български  английски на преподавателя  английски на слушателя  български, има още един подводен камък: ключови научни термини от български език превеждаме обикновено на разговорен английски – т.е. често неправилно. Така че вече не е ясно, например, опасност дали е danger, hazard, peril или menace. А отговор дали е answer или response… Основният акцент на този текст е необходимостта от развитие и в същото време от стандартизиране, синхронизиране, сближаване, ако е възможно и уеднаквяване на езика в нашата, българската Наука за сигурността. Някъде между редовете, разбира се, се съдържа и опит за нещо повече – за интегрирането на понятията в Науката за сигурността въобще. Ако първата цел е логично по-постижима, то втората е по-амбициозна, но не невъзможна. Изтегляне 293 Kb. Сподели с приятели: