Предизвикателството е тенденция или действие, което спрямо системата носи обективен характер и последиците от което зависят от отговора, който ще му бъде даден. Ако отговорът е верен, то ползите от него се максимизират, а щетите се минимизират, но ако отговорът е погрешен, то ползите се минимизират, а щетите се максимизират.
При отговарянето на предизвикателствата системата трябва да се стреми към предотвратяване в зародиш на потенциални разрушителни последици от все още отдалечени във времето възможни алтернативни развития на процесите и към изграждане на способности за прогнозиране, за да може да осъществява ефективно цялостно, системно предвиждане, основано на стратегическо проектиране, сценарийно планиране и дългосрочно поведение, на базата на което тя да повишава значително вероятността за даване на позитивен отговор на възможните предизвикателства. Ключовата дума е прогнозиране.
▼ Рискът е с по-ниска степен на общност и на неопределеност и с по-висока степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с по-голяма непосредственост на деструктивността и по-малко време за реагиране от предизвикателството.
Рискът е процес или действие, което може да донесе на системата позитивни или негативни ефекти с неопределени вероятност и последствия. По този начин рискът може да бъде дефиниран като въздействие на неопределеността върху целите на системата. С определена степен на условност може да се каже, че рискът е материализирало се (осъществило се, реализирало се) предизвикателство.
При управлението на рисковете системата трябва да се стреми към редуциране на много ранен етап на вероятни сериозни вредни (нанасящи значими щети) ефекти от непосредствено възможни алтернативни развития на процесите и към изграждане на способности за ранно сигнализиране, което да обезпечава ефективно про-активно (pro-active) действие. Ключовата дума е ранно сигнализиране.
Съвсем естествено е, че в Обществото на рисковете (Рисковото общество, Вълната на риска) главните теоретични и практически усилия се насочват с все по-голяма енергия, честота и дълбочина върху изучаването и управлението на рисковете. Рискологията е може би най-динамично и интензивно (но бих казал и противоречиво) развиващата се област от съвременната Наука за Сигурността.
▼ Опасността е с по-ниска степен на общност и неопределеност и с по-висока степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с по-голяма непосредственост на деструктивността и с по-малко време за реагиране от предизвикателството и риска.
