Опасността е явление или действие, чието обективно развитие може да окаже негативно влияние върху системата. При опасността има елемент на времева неопределеност, свързана с момента на реализиране, а също така отсъства непосредствено изразен субект носител.
С определена степен на условност може да се каже, че опасността е материализирал се (осъществил се, реализирал се) риск.
При контролирането на опасностите системата се стреми към изпреварващо пресичане на негативните въздействия върху нея и към съхраняване на способности за превенциячрез ефективно активно (active) действие. Ключовата дума е превенция.
▼ Заплахата е с по-ниска степен на общност и неопределеност и по-висока степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с по-голяма непосредственост на деструктивността и с по-малко време за реагиране от предизвикателството, риска и опасността.
Заплахата е събитие или действие, което представлява възможно посегателство върху системата. При заплахатасъществува определен субект, от когото тя произхожда и е конкретизирана по време на реализиране. Тя може да бъде целева (да преследва конкретен деструктивен резултат) или косвена (да се стреми към друг скрит негативен ефект от осъществяването й)30. С определена степен на условност може да се каже, че заплахата е материализирала се (осъществила се, реализирала се) опасност.
При неутрализирането на заплахите системата се стреми към своевременно справяне с преките посегателства върху нея и към съхраняване на способности за реагиране чрез ефективно ре-активно (re-active) действие. Ключовата дума е реагиране.
