Теория на обучението по религиознание
Особеното в религиозните системи
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сиддартха Гаутама
| 3. Особеното в религиозните системи се разглежда въз основа на действащите световни религиозни системи и се проявява:
във възприемането на Бога, в централния проблем на догматиката, в особеностите на морално-нравствения кодекс на поведение в зависимост от мястото, времето и догматиката, в спецификата на църквата и проповедническата дейност, на служението. Тема 6 : Възникване и същност на будизма БУДИЗМЪТ е световна религия, която проповядва избавление от човешките страдания, страсти и неудовлетвореност чрез разбиране на четири истини и по осем възможни пътя. Възниква в Индия в условията на преобладаващата тогава традиционна брахманска религия и едновременно с друга традиционна религия – джайнизма. Радикалната отлика на будизма от брахманизма е възгледът за равенство на всички пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Започвайки с отричането на външната религиозност, будизма в процеса на своето развитие е достигнал до нейното признаване. При това е станало отъждествяване на висшата реалност в будизма – нирваната с Буда, който от олицетворение на нравствен идеал се е превърнал в негово лично въплъщение, ставайки по този начин най-важния обект за религиозни емоции. Едновременно с космическия аспект на нирваната, възниква и космическата концепция Буда. Будисткия пантеон е започнал да се разраства за сметка на въвеждането на всякакъв род митологически същества, така или иначе асимилиращи се с будизма. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започващ от семейно-битовата среда и завършващ с празниците, е особено усложнен в някои течения на махаяна, в частност в ламаизма. Много рано в будизма се е появила сангха – монашеската община, от която с течение на времето израства своеобразна религиозна организация. Сидхарта Гаутама Буда, наричан още Шакямуни (мъдрецът от племето Шакя) полага основите на сангха като община на нищи монаси и монахини (бхикшу и бхикшуни). Принципите на Дхарма, основнополагащото будистко учение, изложени в неговите проповеди и записани в първите сутри, остават общовалидни за будистите, независимо че в по-сетнешната си история будизмът значително изменя формите си и идейните му принципи се разгръщат в богата и пъстра палитра от учения. Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици. Терминът „будизъм” практически няма синоними, с изключение на Япония, където той се нарича „буке”. Будизмът е разпространен предимно в азиатски страни. Данните за привържениците му са различни. Общият им брой е 376 млн. души. Будизмът хинаяна под формата тхеравада е разпространен в Тайланд, Мианмар (бивша Бирма), Шри Ланка, Кампучия, Лаос и броят на привържениците му е близо 110 милиона. По-широко разпространение има будизмът махаяна: в Китай, Япония, Корея, Виетнам, Непал, сред китайски емигранти в други страни, като общият им брой е около 180 милиона. Привържениците на будизма ваджраяна са предимно в района на Тибет, в Бутан, в Монголия. Съзерцателен будизъм се практикува освен в Китай и в Япония още в Корея и Виетнам и привлича вниманието на мнозина в различни европейски страни и в САЩ. БУДА (буквално "пробуден", от санскрит „√budh” – събуждам се, пробуждам се) наричат човек, който е достигнал до освобождение от самсара (буквално – „кръговрат” (санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, което винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение (мокша) и встъпва в Нирвана.) Сиддартха Гаутама – Буда, чието лично име е било Сидхарта Гаутама, е живял в Северна Индия през 6 век пр.Хр. (16 май 624 г. пр. Хр.–16 май 544 г пр.Хр.). Баща му, Судхудана, бил цар на шаките, потомци на Слънчевата династия (в днешен Непал, тогава територия на Индия). Майка му се наричала Мая, която преди да роди своя син, след седем дневен пост и уединение, сънува, че бива пренесена от висши духовни сили в чудна страна сред Хималаите, където след ритуални умивания бъдещият Буда влиза в нея от дясната й страна под формата на прекрасен бял слон. Разтълкуваният от брахмините сън означавал, че детето, което ще се роди, ще стане или велик владетел, или , ако се отдаде на аскетизъм – велик Буда, който ще спаси света от греховността и невежеството. Царят желаел синът му да остане на всяка цена негов наследник и се опитал да го предпази от възможността да избере отшелническия начин на живот. Изградил около двореца висока стена, за да попречи на принца да види негативните страни на живота, които според предсказанието щели да го провокират да напусне дома. Така Сидхарта израства в лукс и дворцов разкош. На 16 години се оженва за прекрасната принцеса Яшодара, от която му се ражда син, наречен Рахула. Въпреки предприетите мерки, един ден Гаутама успял да излезе извън стените на двореца и по този начин се среща с т. нар. в будизма “четири знака”, които променят живота му: старец, болен човек, мъртвец и аскет. Така , едва на 29 години, той разбира, че съществуват болести, старост и смърт, а в аскетизма вижда знак за това как да продължи живота си. Сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и екзистензиалното страдание на хората, той решава да намери начина за преодоляване на тези страдания. Въпреки забраните на баща си, една нощ тайно напуска двореца и става аскет. Цели шест години аскетът Гаутама броди по долината на Ганг, срещайки прочути религиозни учители, изучава и следва техните системи и методи и се предава на строги аскетични практики. Но те не го удовлетворяват. Постепенно оставя традиционните учения и техните методи и тръгва по свой собствен път. Изоставя крайния аскетизъм и дава обет да не напуска мястото си на медитация, докато не намери отговора на своите въпроси. Остава сам и сяда в позата на лотос под свещеното смокиново дърво като съсредоточава мислите си върху тайнството на смъртта и възраждането в илюзорния свят на Формите. Така започва неговото духовно търсене на истината. В една нощ на 531 г. пр. Хр. всички предишни животи на Сидхарта Гаутама оживяват в паметта му. Тайната на раждането и смъртта му се откриват и той скъсва окончателно със заблужденията и страстите. Това става една вечер, когато той седи в позата на лотос под смокиновото дърво (оттогава познато като Бодхи или дървото Бо, „Дървото на Мъдростта”) в околностите на гр. Гая, Южен Бихар. Така на 35–годишна възраст Гаутама постига Просветление, освобождава се от безкрайната поредица на преражданията, достига Пълно Пробуждане и става Буда - „Просветленият”. След своето Просветление Буда произнася първата си проповед – Проповедта на завъртането на колелото на дхарма (на учението), в която излага Четирите Благородни Истини – пред група аскети, негови стари приятели. Затова и “чакрата” или колелото с осем спици става графичен символ на учението на Буда и на будизма като религия. Буда обявява несъществуването на каквото и да е самобитие и отсъствието на независима същност на явленията. Така започва 40 годишното служене на Буда, в което той обхожда цялата долина на Ганг и проповядва на всички, без разлика на пол, каста, класа. Събира около себе си орден от монаси, които присъстват неизменно на проповедите му. Тъй като той не признава различия по каста или социално положени, Пътят, който проповядва, е отворен за всички хора, способни да го разберат и следват. Осемдесетгодишен, изморен от живота и годините, Буда завършва своя земен живот в гората Упаварта, близо до Кушинагара (в щата Утар Прадеш в Индия). Там, между две дървета, след като достигнал съвършена нирвана, той угасва тихо “като пламък на светило, в което маслото е пресъхнало”. Така на 80 годишна възраст (16 май 544 г. пр.Хр.) умира Сидхарта Гаутама. Тялото му е кремирано, а денят, в който е напуснал този свят слага началото на будизма като световна религиозна система. Днес Будха-Дхарма (будизмът) е религия, разпространена в Цейлон, Бирма (Мианмар), Тайланд, Камбоджа, Лаос, Виетнам, Бутан, Тибет, Китай, Япония, Монголия, Корея, Тайван, в някои части на Индия, Пакистан, Непал, Русия и намира все повече убедени последователи в Западна и Източна Европа, САЩ и Латинска Америка. Будизмът разглежда земния живот на Буда само в кармичния контекст на неговите предишни животи. Сидхарта Гаутама идва на този свят като бъдещия Буда или бодхисатва. Неговата поява е завършващо звено в поредицата от прераждания. Но Буда става и общо събитие. Буди са съществували преди раждането на историческата личност Буда, а те ще се раждат и занапред. Така се формулира централната теза в будизма – всеки индивид има природата на Буда и има способности да еволюира в съвършено човешко същество и така да стане Буда. В теорията си Сидхарта Гаутама е: (1) достигнал и формулирал Четирите велики истини; (2) открил първоосновите на Битието ДХАРМ; (3) показал, че Битието е взаимодействие на дхарм, подчинено на кармата; (4) изнамерил метод за превръщане на дхарм в състояние на покой, откривайки осем последователни степени на правилното Битие; (5) доказал, че всеки човек може да достигне абсолютното битие, т. е. нирвана. На практика той устоял на изпитанията на злия дух Мара – бог на съблазънта и изкушението и станал първият велик проповедник на будизма. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|