Теория на обучението по религиознание


Основни моменти, характеризиращи религията



страница7/65
Дата14.09.2023
Размер0.71 Mb.
#118653
ТипКонспект
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   65
istoriya-na-religiiite
Основни моменти, характеризиращи религията

В целия религиозен процес могат да се обособят четири строго определени момента (етапа, фази), които го и характеризират: Творение, Отделяне, Възстановяване (Откровение) и Единение (Спасение).
1) Моментът на Творението, тогава, когато се създават светът и Човекът. Това е първоначалната хармония, в която са се намирали светът и Човекът.
2) Моментът на Отделянетопа Човека от първоначалното му райско битие и попадането му в ново, качествено по-различно, където мъжът е принуден с труд и „пот на челото” да изкарва прехраната си, а жената с „мъка и болка да ражда” (Бит. 3:16–19) децата си.
3) Моментът на Възстановяването (Откровението). Попаднал на земята, осъзнавайки постепенно своята грешка, Човекът започва да чувства необходимост от възстановяване на предишното „райско състояние”. С други думи, постепенно се появява и желанието му, вътрешната необходимост, стремежът от ново „възстановяване на връзката с изгубената родина”. Тук обаче той вече е изгубил силите сам да се справи с оказалата се нелека задача. Затова неговият Родител му помага, „откривайки” му начините, пътищата за това „възстановяване” – предоставя му Своето Откровение (Божествен закон). Но тъй като Човекът е все още, дете”, „Бащата” е принуден да наложи определени правила, които в началото звучат като строги заповеди (Изх. 20:1–17), а по-късно, когато Човекът-дете е „пораснал”, те биват вече и „обяснявани” (Йоан 1:17–18).
Това е причината за възникването на Откровенията, т. е. Божествените наставления, намерили израз в Свещените писания на всяка отделна религиозна система, според които Човек, ако желае, може отново да се завърне в „райското блаженство”. Това означава, че му се предоставя възможност, че му се дава шанс чрез Откровенията да възстанови нарушеното единство, което зависи изцяло от свободната му воля. Но човек се учи от грешките си, защото само по такъв начин е възможно осъзнаването на Онова, към което се стреми.
Според древните писания на повечето народи9, по времето на т. нар.„доисторически” общества човек не е имал нужда от специално „възстановяване на връзката” с духовния свят, защото този свят за него е представлявал една непосредствена даденост. Според свещените предания и писания на всяка отделна религиозна система, той явно е имал непосредствена връзка с този духовен свят, поради характерната си способност, която притежавал – ясното си виждане. Необходимостта от „възстановяване на Единството” се появява едва след като то било нарушено.
Нововъзникналото човечество загубва тази си способност, или по-точно тя остава като дарба само сред една малка част от него, от която се образува обществото, съхраняващо древните познания за Света и неговото битие. Останалото човечество загубва „ценния дар” (ясното виждане), но като компенсация на това притежава вече Друг, който определя изцяло по-нататъшната му историческа съдба и е в основата на развитието му през цялата следваща епоха. Това е заложеният у него „копнеж” по изгубения духовен свят или неговият стремеж за възстановяванеш. нарушеното Единство и за „завръщането в истинската му Родина”. По такъв начин задачата, която е поставена пред религиозния Човек, е да опознае физическия свят с всичките му закони, зависимости и причинно-следствени връзки, като успоредно с това развива всички свои психически и физически сили, и когато успее да ги обедини, да изгради една хармонична личност. А това представлява вече и


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница