Теория на обучението по религиознание
) Моментът на Единението (Спасението)
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| 4) Моментът на Единението (Спасението), който се явява и крайна религиозна цел за всяка религиозна система. При него Човекът не само би възвърнал изгубеното си ясно виждане, притежавано през „доисторическия период”, но и ще има възможността да изгради едно ново качество – ясното съ-знание за Света и за неговото единство, цялостност и хармония, и ще достигне божественото съвършенство.
Тези четири основни момента във всяка една религиозна система се явяват специфична особеност не само за развитието на религията; те са характерни и за всичко живо в нашия свят – от образуването, развитието и деленето на най обикновеното едноклетъчно, до образуването, развитието и размножаването на сложните биологически видове. В западната философия те се явяват своеобразна основа при изграждането на различните системи, където тяхното обособяване се изразява чрез формулирането на три основни въпроса, на които се стреми да отговори всяка една от тях: 1) Кои сме?! Откъде идваме?! 2) Къде сме?! Какво правим?! и 3) Какво сме?! Накъде отиваме?! За разлика от философията религията като че ли има готови отговори и на трите въпроса: Откъде идваме? – От Бога!; Какво правим? – Възстановяваме нарушеното Единство с Бога!; Накъде отиваме? – При Бога! За разлика от религията философията не признава готовите отговори на религията. Всяка отделна философска система се стреми да открие свои самостоятелни пътища за достигане на Абсолюта. Защото в крайна сметка целта на цялото човечество е да достигне духовно съвършенство (поне друга по-смислена цел засега не ни е известна. Проблемът може би е, че всеки влага различен смисъл в това понятие). Ако си представим съществуващата граница между духовния свят, към който се стремим, и този, в който ние живеем, като стена, през която искаме да преминем, всяка отделна религиозна система като че ли си има своите отделни прозорец и врата в тази стена, които се различават по отношение на своите форми и размери. Всяка от тях твърди, че нейните отвори са единствените. По такъв начин, поглеждайки през „прозореца на знанието”, човек би могъл сам да види духовния свят, описван от отделната религиозна система, и ако се убеди и повярва в истинността на видяното, то тя би му помогнала (чрез Откровенията и Предписанията на собствените си Закони) да премине и през „вратата” за постигането на крайната религиозна цел. Философските системи от своя страна твърдят, че такива „готови отвори” не съществуват10. Поради тази причина всеки философ (респ. философска система) търси да открие собствен, уникален „отвор” (отговор) в тази стена, което се явява и като крайна философска цел. И ако се случи да премине от другата страна, единственото, което може да констатира, е, че духовното пространство и за религиозните, и за самите тях е едно и също. Разликата се състои само в начина за постигането на тази цел и в определянето на онова, което се е случило – за религиозния това ще е възстановеното единство с Бога, а за философа – откриването на „философския камък”. По такъв начин за философа разрешаването на проблема се състои в „пробиването на отвора”, което е и достатъчното условие, за да стане „победител”, докато за религиозния проблемът е в „извървяването на самия път”, в начина, по който той трябва да премине през „стената” и оставането му там, в отвъдното. А самият път се състои в изпълнението на Божиите наставления, представени чрез божественото откровение, т. е. за религиозния човек нравственият закон е Божият закон, изпълнението на който се явява като единствен начин ш постигането на целта. Това е и причината целите на религиозния човек и философа да се различават: за първия това е преживяването на възстановеното Единство, а за втория – духовната наслада от откритието; философът вярва в себе си, а религиозният в Бога. Целта на философа е откритието, а за религиозния – завръщането в отвъдното, при неговия Баща. Затова е погрешно е да се смята, че религиозните системи проповядват осъществяването на Божието царство тук на земята (както съществуват отделни секти, които упорито проповядват някакъв вид „комунизъм” именно тук на земята). Истинската религиозна цел може да бъде осъществена само в отвъдното, при Бога, чрез единението на Човека отново със своя Създател. От казаното дотук може да се обобщи, че религията е процес (!), който не е отминал и който не е преустановен, а постоянен процес, който се развива успоредно с историческото съзнание както на отделната личност, така и на цялото човечество. За да се разбере същността на всяка отделна религиозна система и за да може да се вникне в нейната образователна структура, е необходимо да се разбере: 1) Как отделната система описва Творението, как се представя процесът на творение на Света и Човека. 2) Как се представя отделянето на Човека от първоначалното му битие и как се образува, как е описано новото състояние. 3) Как е описан начинът за възстановяване на нарушеното Единство или как е самото учение, Откровението, чрез който Човек възстановява връзката (хармонията) си с Висшето същество и 4) Как се представя самото възстановено Единство или Спасението като крайна религиозна цел, характеризиращо и отделната религиозна Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|