Теория на обучението по религиознание
Предпоставките на религиозността
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| 1. Предпоставките на религиозността изследователите виждат в обществото и в природата на човека.
1.1. В обществото религиозността може да се проявява като: а) необходим, естествен етап в социализацията на човека (материалистическа концепция); б) страх пред непознатото и илюзия за утешение (Бертран Ръсел); в) изкривено отражение на външния свят (Фридрих Енгелс); г) като създаден от човека институт на обществен живот за по-добро оцеляване в обществото и защита на собствените интереси (Едвард Уилсън). Първите четири трактовки предполагат, че религията е необходим продукт на обществото на определени етапи от неговото развитие. Появата на религията е обусловено от отношенията на несвобода, зависимост, ограниченост на съществуването на човека. Религията регламентира човешкото поведение и създава илюзия за индивидуална свобода в общението с Бога. 1.2. В човешката природа религиозността се вижда: а) като смисъл на живота (Макс Вебер); б) като универсална колективна невроза (Зигмунд Фрейд); в) като тип мислене, особено преживяване, неопределено съзнание, т. е. като функция на организма (Уйлям Джеймс, Люсиен Леви-Брюл). Последните три подхода обединяват възгледа за религиозността като иманентно присъщо за човека качество на организма/личността, което се изпълва с идеен и поведенчески смисъл в зависимост от религиозната принадлежност. И накрая: г) религиозността се разбира като изначален, единствен по своя род фактор, присъщ на човешката природа по творение, като най-важен импулс, лежащ в основата на целия процес на тварност (сътвореност) на човека като Божий образ и подобие и на последвалата еволюция на човека и обществото (Едуард Леруа, Кристофър Даусън, Александър Мен). 2. Общите религиозни представи, формиращи се заедно с човека и заложени в основата на всички религиозни системи, включва шест основни идеи: 1) представа за единство, цялостност на духовния и материалния свят, когато сверхестественото не се отделя от естественото; 2) анимизъм (лат. anima – душа и animus – дух), т. е. представа за душата като особено същество, затворено в тяло, и за духа като особено същество, можещо да съществува в тялото, извън тялото и без тялото; 3) фетишизъм (португал. feitico – талисман), т. е. представа за особените свойства на одушевените и неодушевени предмети, камъни, растения, природни явления, специални култови предмети; 4) тотемизъм – представа за съществуването на връзка и приемственост между даден човешки род и растения, животни, гори, реки и т.н. (в съвременния свят те не убиват животни и не употребяват месо в храната, изображения на тотеми се срещат върху гербовете); 5) магия – представа за възможностите на хората с особени способи да въздействат на обкръжаващия свят и свързаните с тази представа действия. По своята цел биват производствена, любовна, лечебна и друга магия; 6) представа за извечната борба на две начала – добро и зло, като на доброто се покланят, а злото се стремят да умилостивят. Всички изброени представи съставят основните компоненти на религиозната вяра, т. е. такова емоционално-психологическо състояние на човека, което определя неговото отношение към света и влияе на неговото поведение. Религиозната вяра има предмет (Бог...), съдържание (догматика), основание (свещени писания, предания...), като същевременно се проявява като поведенчески императив (Бог изпраща благодат според вярата и поведението). Уреждането и регламентацията на поведението «според вярата» ражда обредите. Обредът е символическо изразяване в действия на някаква идея, както и символическо въздействие на предмет с определена цел. За реализация на обредното действие са необходими две условия: идеална цел и изпълнител/обект на въздействие. Различават се два типа религиозна обредност: 1 - духовно-родови обреди, които отразяват представите на човека за света, за мирозданието, насочени към висшето, божествено битие (Бог, върховен дух-покровител на рода), тяхна главна задача е защитата и покровителството на добрите сили, милост от страна на злите сили; 2 - производствено-битови обреди, които са свързани с конкретни потребности на бита, насочени както към висшето, божествено битие, така и към духовното битие (Божието и Небесното), тяхна основна задача е помощта в решаването на насъщни проблеми, като: раждане, инициация (посвещение), брак, зачеване, старост, смърт, производство, годишни условия и пр. Съединяването на религиозните представи и потребности с определен ред и правилно изпълнение на обредите е довело до възникване на особена група хора –свещенослужители и е породило специфичен обществен институт – църквата. Църква – това е закономерен етап в човешката история, свидетелстващ за зрялост на религиозните представи и развитост на обредната практика. От гледна точка на богословието, църквата е установено от Бога общество от вярващи, съединено със словото Божие, свещеноначалието, тайнствата, управлението от самия Господ, за вечен живот и спасение. Всички религиозни системи са включват триада, състояща се от: (а) съвкупността от религиозни представи, на чиято основа се съставя догматиката като кодекс от неоспорими истини, (б) утвърденият в свещените текстове морално-нравствен кодекс за поведение на вярващите, (в) наличието на църкви, проповедници, служители, организиращи специфичната за всяка религия култова практика. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|