Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| =1= САНГХА
Сангха (самгха, букв. събиране, множество) е религиозната общност на будистите, "община, свързана с невидимите нишки на четирите благородни истини". Основана е от Сидхарта Гаутама Буда като общност на бхикшу и бхикшуни, т. е. на бедни монаси и монахини. В ранния будизъм сангхата има изцяло монашески характер, който се запазва в будизма тхеравада. В ранната история на будизма сангха е била наричана общност от минимум четирима монаси. В общината, създадена от Сидхарта Гаутама, са били приемани първоначално всички желаещи, като са предявявани минимум изисквания – да не са дезертьори и нарушители на закона, да не боледуват от заразни болести. Скоро след това се внасят някои малки ограничения. На равни основания се приемат мъже и жени. Встъпващият в сангхата следва да се откаже от живота си в света, от всякакво имущество. Той обявява своята вяра в Буда, в Дхарма и в Сангха. След периода на подготовката и след успешен изпит следва посвещение в монашество, възможно само ако монахът е навършил 20-годишна възраст. Будистът не дава обет за послушание, но задължителен е обетът му за непритежаване. Има право само на няколко лични вещи: дреха в три части (горната част е жълта, а по-късно тъмнооранжева туника), препаска, бръснач (с който бръсне главата си, тъй като косата се смята за украшение, а Виная забранява украшения), сито (за прецеждане на водата, за да не се погълне някакво малко живо същество, т. е. за да се спазва принципът ахимса), игла (за съшиване на туниката от подредени по определен начин късове плат) и глинена паница за храна. Напускането на сангхата е възможно за всекиго по всяко време. Монасите следва строго да се придържат към изисквания и правила, които стават основното съдържание на Виная-питака. Дава обет да не унищожава живот, да не краде, да не лъже и да пази достойнството си, да не употребява упойващи напитки, да спазва изискванията твърда храна да се приема само до пладне, да не се изкушава от танци, пеене, употреба на украшения и др., и, особено важно – да не приема "злато и сребро". Шакямуни допуска да се води уседнал живот (васса) до три месеца в годината, през мусонния период, а пред останалото време от годината монасите да странстват, за да изпълняват обета си за служение сред различни групи хора. Първите манастири (вихара, места за отсядане) са установени през ІІ в. пр. Хр. Монасите трябва заедно сутрин да чистят около свещеното дърво на просветлението, каквото има до всеки манастир; да набавят вода за деня, която се прецежда; да поднася цветя пред реликвите на Буда; да осигуряват храна само за деня, пристъпвайки смирено и мълчаливо от къща на къща, докато им се сложи нужното им (Виная забранява да се оставя храна за другия ден, както и да се приема твърда храна след пладне). Целта на будисткия монах е да постигне победа над себе си. Първоначално той е обучаван от учител, след това той става учител на други монаси. Няма формална йерархия, но има духовна йерархия, най-високият ранг в която е този на архата. Обичайно занимание в манастирите е четенето и преписването на свещените сутри. Но главното е да се усвояват начините и степените на медитация. В будизма махаяна сангха е община на монаси и миряни. Йерархия на наставниците (лами) се утвърждава в тибетския будизъм. За привържениците на тхеравада е важно свикването на общи събори на сангхата като продължение на традицията, установила се със съборите (сангхити) в ранния будизъм. Упосатха: Ден на религиозно очищение и подновяване на обетите. Два пъти месечно, при пълнолуние и новолуние, монасите, според установена от Виная традиция, след публична изповед повтарят предписаните им от Виная правила (пратимокша). Останалите будисти в тези дни спазват осем морални предписания (упасаки) вместо обичайните пет (предписани в осмата степен на осемстепенния път), задължителни за тях в останалите дни. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|