Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема 13
| ХИЛИАЗЪМ
Представа за хилядолетно царство като време на благополучен живот на Обетована земя под владичеството на Бога, за очаквана месианска ера (олам а-ба, т. е. предстояща вечност). Основополагащ възглед за юдаизма, произтичащ от разбирането за свещена история. Свещеното историческо време е линейно, то се отмерва от сътворяването на света, а той е сътворен според юдеите през 3760 г. пр. Хр. Свещената история продължава шест хилядолетия от годината на Сътворението, след което се очаква да настъпи седмо хилядолетие (олам а-ба), когато всички, спазвали Закона, ще живеят благополучно на Обетованата земя. И както в седмия ден Бог си почива от трудовете си и това е денят на Божествен покой, така и седмото хилядолетие се очаква да бъде хилядолетие на покой и благополучие под непосредственото Божие покровителство. В това се съсредоточава сотериологията на юдаизма. Установяването на хилядолетно царство на Обетованата земя, чийто свещен център е Йерусалим, е изпълнение на обещанието, което Бог дава на „своя народ“: „И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре, и да се размножите твърде много, както Господ, Бог на твоите отци, бе говорил, (че ще ти даде) земя, дето тече мед и мляко“ (Второзаконие 6: 3). За древните юдеи тази земя е Ханаан. За мнозина съвременни юдеи обетована земя е държавата Израел, съществуваща от 1948 г. За основаването на еврейска национална държава в палестинските земи особено много допринася ционисткото движение, чието начало (1897 г.) се свързва с името на австрийския журналист Теодор Херцел. Ционистките социално-политически принципи имат различна степен на популярност сред еврейските общности, към религиозните нагласи те се приобщават с това, че поощряват заселването в Израел, обявявайки го за алия (възвисяване). Но идеята за обетована земя да има и други конкретни изрази. Трансцендентността на Бога се съчетава в юдаизма с иманентизиране на религиозната цел, защото в изворите на юдейското съзнание не са налице есхатологични принципи. Хилиазмът слага знак на очакване и изисква от човека активност, която се съсредоточава преди всичко в изпълнението на заповедите и в благочестивото обръщане към Бога. Част от юдеите приемат появилите се в зороастризма и след това в християнството и в исляма възгледи за възкресение в тяло и свързват хилиастичните представи с вяра в живот на човека след възкресението. Надеждите на юдеите са свързани с очакване на Машиах (Месия), който да произхожда от рода цар Давид, очакват го като човек (не като Богочовек) и това месианско очакване се пренася върху всяко новородено момче в еврейските семейства. Тема 13: Религиозен култ в юдаизма Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|