Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| ОРТОПРАКСИЯ И УЧЕНИЕ
Това, което характеризира най-точно юдаизма, е, че той е ортопраксия, а не ортодоксия, т.е. отделя се значително по-малко внимание на представите, които личността може да има за Бога, отколкото на изпълнението на заповедите така, както са записани в Тората и определени в Устния закон (Талмуда). Еврейският философ, теолог и лекар Маймонид (1135–1204 г.) се нагърбва със задачата да определи какво представлява “истинската вяра”. Той определя тринайсет принципа на вярата, които имат по-скоро индикативна, отколкото задължителна стойност в смисъла на едно истинско същностно кредо: 1. Вярвам в съществуването на Създателя и на провидението. 2. Вярвам в единствеността на Бога. 3. Вярвам в безплътността на Бога. 4. Вярвам във вечността на Бога. 5. Вярвам в култа единствено към Бога. 6. Вярвам в думите на пророците. 7. Вярвам, че Моисей е най-големият от всички пророци. 8. Вярвам в откровението на Тора, осенило Моисей на Синай. 9. Вярвам в неизменността на Закона на откровението. 10. Вярвам във всезнанието на Бога. 11. Вярвам във въздаването според делата на този свят и на другия. 12. Вярвам в идването на Месията. 13. Вярвам във възкръсването на мъртвите. В действителност се счита, че този, който изповядва Закона и не престава да го изучава, за да го прилага вярно и точно, не се нуждае от догми. Целият Закон се съдържа в Тора, ето защо всички – морални, обредни и духовни – заповеди, между които не можем да си позволим установяването на йерархия или на съществено различие, произхождат от Тора и единствено в нея или чрез нея намират своята опора, според тълкуванията на майсторите на Талмуда. По този начин 613 заповеди съставят целия Закон: 248 утвърждаващи (това число се съотнася с общия брой на частите на човешкото тяло) и 365 забраняващи (съответно с броя на дните в една слънчева година). Но не всички заповеди са адресирани към всеки отделен индивид – в действителност те са отправени към еврейския народ като цяло. Някои закони се отнасят изключително за мъжете, други – за жените, някои – за царя, други имат отношение към служенето в Храма и засягат само свещениците, и т.н. Самият факт, че ги няма вече царят, робите, Храмът и следователно обредът и свещениците, прави някои заповеди несъблюдаеми, а единствено предмет на изучаване. Една от основните специфични черти на юдаизма е влечението към изучаване на Закона, което може да доведе също така до интерес към други учения или към учението изобщо. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|