Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Кръвно жертвоприношение
При древните юдеи (до 70 г.) приношението на жертвени животни е централен момент на култа. То се извършва от жреци, които са храмови служители (левити). Кръвната жертва има за юдеите особен смисъл, защото кръвта е според тях носителка на живота. Поради това и в традицията остава валидна категорична забрана да се употребяват за храна продукти, съдържащи кръв. След разселването си евреите не престават да приемат смисъла на кръвната жертва, но единственото място на такова жертвоприношение може да бъде Йерусалимският храм. В синагога не се принасят кръвни жертви, тя е дом за молитва и молитвата има смисъла на духовна жертва. Молитва Заедно с кръвното жертвоприношение молитвата (тфила) е централен момент в култа от най-ранната история на юдейската общност. Първото място за обща молитва става Соломоновият храм. Според предписанията на Мишна (чиято първа глава се нарича Брахот, т. е. Благословенията, и регламентира времето и начина на произнасяне на молитвите) ритъмът на общите молитви следва ритъма на ежедневното богослужение: сутрешна тфила, наричана шахарит (сутрин); дневна тфила, наричана минха (приношение на брашно с масло); вечерна тфила, наричана маарив (вечер). Освен трикратната ежедневна молитва има и допълнителна молитва – мусаф. В синагогите се отправят към Бога общи и частни молитви (за общите се изисква присъствието на най-малко 10 пълнолетни мъже, представляващи минян, т. е. кворум). Задължително е обръщането при молитва с лице към Йерусалимския храм. Молитвите включват обща част с благословения и специална част (конкретно съдържание на молитвата). Съществени качества на молитвата са съсредоточеността (кавана) и живото съзнание за приобщаване към Бога (девекут). Мястото на молитвите не е строго регламентирано. Освен в синагогата те се произнасят главно в дома, където общата трапеза символно представя жертвеника на Йерусалимския храм и обещаното от Бога благополучие (пир) в хилиастичното царство. Синагога Синагогата е място за събиране и общи молитви, за отбелязване на юдейските празници. Думата е с гръцки произход, а смисълът й произтича от еврейското „Бет Кнесет“ (Дом за събрания). Мястото за жертвоприношения остава единствено Йерусалимският храм. Синагогите възникват, както се предполага, по време на вавилонския плен (VI в. пр. Хр.), когато евреите са били откъснати от достъпа до Йерусалимския храм. Те остават молитвен дом и свято място за четене на Тора. Но в тях хората се събират за общи беседи, както и за други дейности - всички дейности тук са осветени, доколкото са в отговор на вложения от Бога промисъл в историята. Чувство на радостна удовлетвореност дават не видът и изяществото на храма и на произведенията на религиозното изкуство, а именно действията. „Ковчегът на завета“, в който са положени свитъци на Тора, е „светая светих“ в синагогата. Отделя го украсена завеса. Също както в древната скиния и в Йерусалимския храм, и в синагогите се поставя светилник (менора) вдясно от ковчега на Завета - светлината е символ на Божието присъствие. Има площадка (бима), от която се четат текстовете на Тора. В синагогата се чува само човешки глас, не е допустимо музикално изпълнение - изключение прави рогът (шофар), който звучи на еврейската Нова година. Но има специален празник, на който се танцува - това е Симхат Тора (Радостта от Тора) хората танцуват, държейки в ръце свитъци на Тора. Равин Законоучител, духовен наставник и ръководител на юдейската общност. Авторитетът на равините се основава на тяхното знание и умение да тълкуват Тора и Талмуда. Тяхно задължение е да знаят и прилагат религиозния закон, да ръководят молитвите и празничните ритуали, да извършват брачни и траурни церемонии. Първоначално законоучителите са се смятали за приемници на пророк Мойсей в непрекъсната верига на духовно наследяване; по-късно те встъпват в длъжност с акт на ординация (смиха - посвещаване) след като положат специални изпити по религиозен закон. Мицва Заповед (мн. ч. мицвот). Конкретизации на Закона, чието съблюдаване удостоверява праведността на човека, организира живота му, доказва самата негова принадлежност към юдейската религия. Основните заповеди, дадени чрез Мойсей (египетското му име означава „извлечен от водите“) на Синай, са десет (Изход 20: 2-17). Според законодателните текстове на Мишна (халака) заповедите, които човек трябва да спазва, са 613. Задължението за спазването им се приема съзнателно в акта на обявяване на детето за бар (бат) мицва, т. е. син (дъщеря) на заповедта. От тях е освободен само покойният и това се обозначава, като се отрязва край от молитвения му покров. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|