Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Ритуали на прехода
Ритуали в индивидуалния живот на човека, чрез които той се приобщава към вярата и религиозната общност. Първият такъв ритуал е обрязването, извършващо се според договора за обрязване (брит мила). То е част от акта на инициация и знак за принадлежност към последователите на Авраам, към религиозната общност на избрания народ. Извършва се обикновено на осмия ден от рождението на момчето. Съответният на това инициационен акт при момичетата е благославяне на името, което се извършва в първия шабат след раждането. Имената на новородените се черпят по правило от свещените книги и изразяват установен в религиозната традиция смисъл. По време на инициационните ритуали бащите на децата четат слова от Тора и произнасят благодарствени молитви. Достигането на религиозно пълнолетие предполага, че е завършило базовото религиозно образование, което започва в семейството и продължава в специално религиозно училище (хедер). Тогава момчето и момичето стават деца на заповедта и се задължава да изпълнява заповедите: момчето става бар мицва (на 13-годишна възраст), момичето - бат мицва (на 12-годишна възраст) и това се ознаменува със специален акт в синагогата. Особена ценност представлява за юдеите семейството - то дава възможността да се умножи народа, наследил Авраам (баща на множеството) и Сарра (майка на множеството). Това освещава брачните церемонии. Сключването на брак (кидушим) се съпровожда с брачен договор (ктуба) и изисква свободно съгласие на новобрачните. На тържествен ритуал в синагогата те се свързват в съюз пред Бога под сватбено покривало (хупа). Договор за развод (гет) се получава само след продължителни процедури и решение на религиозния съд на равините (Бет дин). Погребалният ритуал се извършва по правило от принадлежащи към специална за тази цел общност (хевра кадиша): те извършват ритуално умиване, обличат покойния в бели дрехи и го покриват с молитвено покривало (талит); произнасят се специални молитви, свързани с надежда за живот след смъртта, а за много евреи – с вяра във възкресението. Еврейското гробище се нарича още „дом на вечността“ (бет олам) или „дом на живота“ (бет а-хайим). Кашрут Закони за подходящата храна. Названието произхожда от кашер (кошер), т. е. правилно, подходящо. Юдеите се придържат към предписанията за подходяща храна, защото трапезата не се лишава за тях от смисъла си на жертвеност. Предписанията се черпят главно от Второзаконие (гл. 14); на разрешената храна, кошерна, се противопоставя забранена храна (трефа, т. е. разкъсана, защото първоначално забранено е месото на животно, разкъсано от хищници). Не се позволява употребата на храни, съдържащи кръвни продукти (табу върху употреба в храната на кръвта, която е свещена, понеже се приема за носителка на живота), употребата на определени меса (свинско, от хищни птици, от нечифтокопитни животни, от морски животни без хриле и люспи, и др). Разделят се месни от млечни храни (интервалът между приемането им трябва да е не по-малко от шест часа). Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|