Национална сигурност и национална отбрана. Необходими отбранителни способности
Изтегляне 199.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Предназначение, мисии, задачи, структура, основи на оперативното използване и управление на въоръжените сили
| Българските въоръжени сили в НАТО
Резюме на лекцията пред курса за млади дипломати, изнесена на 6.10.2004 г. от ген.лейт.о.р.Аню Ангелов
Междудържавните отношения от древността до наши дни са изграждани и развивани върху фундамента на държавния суверенитет, който представлява върховна и независима власт,простираща се над националната територия. Въпреки, че с членството на дадена държава в международни системи за колективна сигурност или колективна отбрана възникват доброволно приети ограничения в суверенитета, последният продължава да бъде от изключителна важност за всяка държава, която се стреми да не допусне по никакъв начин неговото накърняване най-вече чрез външна за държавата принуда и натиск. Причината за това е, че всяка държава се стреми да защити колкото се може по-добре жизнено важните си национални интереси. Жизнено важният национален интерес се характеризира с изключителното му значение за самото съществуване на държавата, с категоричното нежелание на държавата да допусне какъвто и да е компромис, свързан с този интерес, като е готова да го защити с всички разполагаеми сили, включително с военна сила. Запазването на суверенитета продължава да се възприема като жизнено важен национален интерес, защото без суверенитет няма и държава. От самото определение на суверенитета, дадено по- горе, произтича друг жизнено важен национален интерес - запазване на териториалната цялост на страната, т.е. целостта на територията, върху която се проектира държавната власт. Изхождайки от индивидуалната сигурност като ядро на националната сигурност, като жизнено важни национални интереси може да се определят и защитата на живота и собствеността на гражданите, издигането на тяхното благосъстояние, осигуряването на върховенството на закона и спазването на обществения ред, както и безусловното съблюдаване на човешките права и свободи. Националната сигурност може да се дефинира като относително устойчиво физическо състояние на нацията, което се характеризира с външни и вътрешни условия, при които в достатъчно висока степен са защитени от съвременните рискове и заплахи жизнено важните национални интереси и благодарение на които това състояние поражда в обществените настроения господствуващо чувство на сигурност. Освен посочените по- горе общовалидни жизнено важни национални интереси съществуват и такива жизнени интереси, които са специфични за всяка страна и зависят от геополитическата обстановка и от стратегическата среда за сигурност в региона и в света. Определянето на тези интереси е неотменно задължение на държавните органи при определянето на основните принципи на политиката за национална сигурност. Тези принципи са основата на стратегията за национална сигурност. Съвременната среда за сигурност се характеризира с все по-нарастващи по спектър, по сила и по непредвидимост заплахи от страна на транснационалния тероризъм, разпространението на оръжия за масово поразяване, които могат да станат притежание не само на държави, но и на терористични организации, организираната престъпност на национално и наднационално ниво, етническите и религиозни конфликти. Успешното неутрализиране на тези заплахи в условията на нарастваща глобализация е възможно само чрез обединените усилия на една консолидирана и добре координирана в национален и в международен мащаб система за сигурност.Всяка несъгласуваност и липса на систематичност в действията на различните институции може да снижи степента на защита под нивото на нейната достатъчност и да предизвика сериозни последици за успешната реализация на дългосрочните цели на държавната политика. Подобни съгласуваност и систематичност на действията са възможни само в случай, че те се осъществяват в ясно дефинирана и легитимна "координатна" система, чиито правила се подчиняват безусловно на силата на закона. Системата за национална сигурност представлява система от взаимносвързани, съгласувани и целенасочени действия на държавни органи и институции които имат право да добиват или да наредят добиването на информация, да използват или да наредят използването на сила и прилагането на други мерки, насочени към защита на жизнено важните национални интереси. Идеята за колективна сигурност се основава на първо място и преди всичко върху сигурността на индивида. Индивидуалната сигурност като еманация на спазването на човешките права е синоним на сигурността на всеки отделен човек. Безусловното спазване на човешките права е основна ценност на либералните демокрации. Колкото по-широко се споделя тази ценност от страните -членки, толкова по- ефективна ще бъде и системата за колективна сигурност. Характерна черта на всяка система за колективна сигурност е нейната ориентация "навътре" в себе си, т.е. нейната цел е да защитава сигурността на свои страни-членки от агресивни действия на други страни - членки на тази система като запазва или възстановява международния мир и международната сигурност дори с цената на прилагането на сила. От 29 март т.г. България е пълноправен член на НАТО. Тази организация е типичен пример на система за колективна отбрана. Основна характерна черта на такава система е насочеността й отвън навътре. Тя е призвана да защищава своите членове от нападения на друга или други, външни за системата, държави, насочени към която и да е държава - членка. Често пъти погрешно се определя съвременната тенденция в развитието на НАТО като тенденция за превръщането й в система за колективна сигурност. Същността на промяната, обаче, е разширяването на възможностите на НАТО да влияе върху международната сигурност чрез широко международно сътрудничество (cooperative security) и чрез подпомагане на системи за колективна сигурност да постигнат целите си, като използват политическите, дипломатическите и военни възможности на Съюза. Националната отбрана е част от системата за национална сигурност и представлява съвкупност от дейности на държавните органи, въоръжените сили, централната администрация, органите на местното управление и местната администрация, ведомствата, организациите и гражданите, както и на органите, силите и средствата на системата за колективна отбрана, в която държавата членува, които са насочени към укрепване на международния мир и сигурност и създаване на благоприятни външни и вътрешни условия, при които в достатъчно висока степен са защитени суверенитета, независимостта и териториалната цялост на държавата Отбранителните способности на държавата и на НАТО като цяло представляват съвкупност от необходимите оперативни способности на въоръжените сили, наричани още военни способности и т.н. невоенни способности, които обхващат възможностите на страната и на Съюза за осигуряване на отбраната в политическо, информационно, икономическо и духовно отношение. Анализът на необходимите интегрирани военни способности на Съюза и на разполагаемите ресурси на страната представлява основата, върху която могат да се дискутират идеи за това, какви национални военни способности са необходими на България, за да се осигури висока надеждност на отбраната на страната в условията на пълноправното членство в НАТО. Най-общо те могат да се формулират като възможности за: а)Съвместно с интегрираните военни способности на НАТО успешно отразяване на пряка агресия срещу България по суша, въздух и море в широкомащабен или глобален конфликт с висока интензивност и запазване на независимостта и териториалната цялост на страната в условия на приведен в действие член 5 на Вашингтонския договор; б)Участие на част или на всички национални военни формирования, които са предвидени за предоставяне на НАТО в отразяване на агресия и отбрана на съюзна държава или държави от НАТО при възникване на широкомащабен или глобален конфликт с висока интензивност и привеждане в действие на член 5 на Вашингтонския договор; в)Възпрепятстване на нахлуването по суша или прехвърлянето по въздух и море на територията на страната на военни формирования и въоръжени групи или тяхното последващо блокиране и унищожаване в условията на ограничен регионален конфликт с ниска интензивност в случай, че не бъде приведен в действие член 5 на Вашингтонския договор и с ограничено участие или неучастие на военни способности на съюзни страни - членки на НАТО; г)Участие на част от националните военни формирования, които са предвидени за предоставяне на НАТО и са преподчинени на Съюзното командване на операциите, в оказване на помощ на съюзна държава при възникване на регионален конфликт с ниска интензивност, представляващ ограничена по размах и цели заплаха и в случай, че не бъде приведен в действие член 5 на Вашингтонския договор и бъде поискана такава помощ от съюзната държава; д)Участие в операции с висока интензивност на ООН, НАТО, ЕС или на създадени ad hoc коалиции за "налагане" на мир с формирования на родовете войски, еквивалентни на бригада в състав до 5000 души от националните сили, предвидени за предоставяне на НАТО и способни за развръщане и използване извън територията на страната, с възможност за ротация; е)Участие в операции по "поддържане" на мира, хуманитарни, спасителни и ембаргови операции, провеждани под егидата на ООН, на НАТО, на Европейския съюз или на създавани ad hoc коалиции с формирования на родовете войски, еквивалентни на усилен батальон в общ състав до 1200 души от националните сили, предвидени за предоставяне на НАТО и способни за развръщане и използване извън територията на страната, с възможност за ротация през 6 месеца; ж) Участие в Силите за отговор на НАТО ( NATO Response Force) на формирования на родовете войски, еквивалентни на усилен батальон в общ състав до 1200 души с възможност за ротация през 6 месеца, които да се поддържат в готовност за развръщане в отдалечени райони извън територията на страната в срок от 7 до 30 дни от решението за използване. з)Участие в Силите за отговор на НАТО или в Постоянните ВМС на НАТО (NATO Standing Naval Force) на един-два кораба от класовете "фрегата", "корвета" или спомагателен кораб за период до 6 месеца без възможност за ротация; и)Охрана и отбрана на въздушното пространство на страната чрез участие в Интегрираната противовъздушна система на НАТО в Европа (NATINEADS); к)Постоянно наблюдение и отбрана на териториалните води и защита на интересите на страната в Черноморската икономическа зона и в съседни морски пространства; л)Подготовка на инфраструктурата и приемане на сили от интегрираните военни способности на НАТО, включително и за нуждите на общата противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, на територията на България, където и когато е необходимо, както и необходимото логистично и друго осигуряване в рамките на съгласуваните и поети задължения по Host Nation Support;
Предназначението на въоръжените сили като основна част от системата за национална сигурност е определено в член 9 на Конституцията, където се казва, че те гарантират суверенитета, независимостта, сигурността и териториалната цялост на държавата. Не трябва да забравяме, че Конституцията бе приета преди 12 години, затова е нормално при рязка промяна на стратегическата среда, каквато безусловно представляват приемането ни в НАТО и активното ни участие в антитерористичната коалиция, да се изисква и промяна в горното определение. Тогава в понятието "въоръжени сили" се включваха и гранични войски, жандармерията, всички специални (разузнавателни и контраразузнавателни служби, транспортни и строителни войски. Затова беше оправдано в предназначението на въоръжените сили да се включи и гарантиране на сигурността на страната, както външна, така и вътрешна. Това сега далеч не е така по силата на закона за отбраната и въоръжените сили. Своевременната корекция на предназначението на въоръжените сили е изключително важно, защото то предопределя и мисиите и задачите, които те ще изпълняват в различни условия на обстановката. Мисиите и задачите на въоръжените сили досега бяха дефинирани по различен начин в Бялата книга за отбраната, в националната военна доктрина и във военната стратегия. Тук ще посочим как те са определени в политическата рамка и насоките за планиране, определени със Стратегическия преглед на отбраната, приети от Народното събрание.
Във функционалната структура на ВС с оглед на членството ни в НАТО и задължителното ни участие в целия спектър от операции, които могат и ще се провеждат под егидата на НАТО следва да се дефинират две основни категории сухопътни сили - оперативни сили и териториални сили. Естествено приоритет ще имат пакетите от сили, които ще бъдат предвидени за предоставяне на НАТО и ще бъдат под съюзно оперативно командване. По отношение на тези сили, които наричаме оперативни сили, ще бъдат предявени най-тежките изисквания към тяхната боеспособност, готовност и способност за развръщане извън територията на страната, способност за автономни, от гледна точка на всестранното осигуряване, бойни действия и пълна оперативна съвместимост с другите национални сили, включени в интегрираните военни способности на Алианса. Оперативните сили на сухопътните войски могат да включват до три механизирани (лекопехотни) бригади, една бригада за специални операции, сили и средства за бойно и логистично осигуряване. В състава на военновъздушните сили ще се поддържат следните авиобази: изтребителна, вертолетна, транспортна и учебна база, както и база за предно разполагане в случай, че обстоятелствата налагат пребазиране на летателни средства. Системата на наземно базираните средства за противовъздушна отбрана ще се състои от зенитно-ракетна бригада и радиолокационен полк. В състава на силите ще се поддържа инфраструктура за бойна поддръжка и бойна подготовка. Военноморските сили ще редуцират структурата си до две военноморски бази със съответните елементи за бойна поддръжка, бойно осигуряване и подготовка. Онази част от оперативните сили, които във всеки един момент, когато това се наложи, могат да бъдат предоставяни за операции на НАТО, а в бъдеще и на Европейския съюз, провеждани извън територията на страната, образуват експедиционните сили. Силите и средствата от сухопътните войски, които не са включени в състава на оперативните сили, са териториални сили и са предназначени за отбрана на територията на страната самостоятелно или съвместно с интегрираните сили на НАТО, както и за изпълнението на всички задачи по приемането и осигуряването на развръщането на съюзнически сили на територията на страната. Активните сили на ВВС и ВМС с висока степен на боеготовност и боеспособност, които не са включени в експедиционните сили, съвместно с частта от сухопътните териториални сили, заделяни за прикритие на сухопътната държавна граница, формират т.н. сили за суверенитет. Практическата реализация на необходимите отбранителни способности, посочени по-горе, се осъществява в система от операции, които могат да се провеждат както на територията на страната, така и извън нея. Именно по този признак - къде се провеждат операциите, а не по признака дали в тях участват само национални отбранителни способности или се привличат и част от интегрираните способности на НАТО, те трябва да бъдат определяни като национални и транснационални. Ако се върнем към формулираните необходими национални оперативни способности, можем да класифицираме следните видове национални операции: А) Съвместна ( с участие на всички видове ВС) и комбинирана ( с участие на интегрирани отбранителни способности на Съюза) операция за отразяване на пряка агресия срещу България по суша, въздух и море в широкомащабен или глобален конфликт с висока интензивност и запазване на суверенитета и териториалната цялост на страната в условия на приведен в действие член 5 на Вашингтонския договор. Този вид операция се характеризира с най-ниска, пренебрежимо малка вероятност за възникване, с най-голямо разполагаемо време за предупреждение и подготовка на въоръжените сили, с пространствен размах, включващ Западния и Югозападния ТВД и акваторията на Черно море, с мащабно развръщане на съюзнически сили на наша територия. За участие в операцията ще се привличат първоначално всички оперативни сили, както и териториалните сили след тяхното пълно развръщане и бойно сглобяване; Б) Съвместна ( с участие на повече от един вид ВС) операция за възпрепятстване на нахлуването по суша или прехвърлянето по въздух и море на територията на страната на военни формирования и въоръжени групи или тяхното последващо блокиране и унищожаване в условията на ограничен регионален конфликт с ниска интензивност в случай, че не бъде приведен в действие член 5 на Вашингтонския договор и с ограничено участие или неучастие на военни способности на съюзни страни - членки на НАТО. Подобна операция ще се характеризира с ограничен пространствен размах - едно-две оперативни направления, малка дълбочина на оперативното построение и ограничен комплект сили в широк диапазон - от участие само на експедиционните сили или на част от тях, с последващо усилване на групировката с допълнителни сили и средства от оперативните сили, както и от териториалните сили след развръщане; В) Самостоятелна или комбинирана противовъздушна операция за отбрана на въздушното пространство на страната и за пресичане на терористични действия с участие на въздухоплавателни средства; Г) Самостоятелна или комбинирана операция на ВМС за отбрана на териториалните води и Черноморската икономическа зона, за пресичане на мащабен контрабанден трафик и превоз на терористи по море. С отчитане на задачите на ВС, посочени по-горе, на българските въоръжени сили ще им се налага да участват в операции, провеждани извън територията на страната главно в състава на многонационални коалиционни сили и в силите за колективна отбрана на НАТО. Общият спектър на тези операции включва участие в колективната отбрана на Алианса в глобална война, колкото и малко вероятна да е тя, както и в локални въоръжени конфликти, обект на който могат да бъдат отделни държави-членки, участие в операции по налагане на мира с военна сила или за поддържане на мира в райони на военнополитически кризи, представляващи заплаха за Съюза и за международната сигурност, както и участие в хуманитарни и спасителни операции. Напълно възможно е и участието ни в един особен вид многонационални операции, представляващи по същество окупация на територии непосредствено след завършването на активните военни действия с цел поддържане на реда и сигурността в тези територии до момента на възстановяване на властта на гражданската администрация. Точно в такава операция участваше българският контингент в Ирак до 30 юни, но без да има право да извършва част от действията като прочистване, водене на активни настъпателни действия срещу въстаници, защото право на такива операции имаха само американските и британските войски. Едва след приемането на резолюция 1546 на СС окупационната операция на многонационалните сили се трансформира в операция по поддържане на мира и сигурността. Ако се опитаме да градираме степента на риска за живота и здравето на военнослужещите, той е най-висок при глобална война и локални въоръжени конфликти. Извънредно висок остава рискът при операции за налагане на мир между две и повече воюващи страни с военна сила и при осъществяване на окупация след въоръжен конфликт. Важно значение за успешното изпълнение на задачите, стоящи пред българските контингенти, участващи в транснационални операции извън територията на България в състава на многонационални сили на НАТО или на създадени ad hoc коалиции има дипломатическото осигуряване на техните действия. По опита от Ирак трябва да се разглеждат два типа дипломатическо осигуряване:
И в двата случая основните задачи на българските дипломати се заключават в :
Както е известно, към момента около 3.7 % от сегашния състав на Сухопътните войски участва в операции извън територията на страната. Този процент изглежда висок, но трябва да се има предвид, че участващите сега подразделения са сборни, подготвени са само за конкретната операция и след нейното завършване те ще бъдат разформировани. В този смисъл те не носят всички необходими белези на боеспособни и готови за развръщане експедиционни сили. Следователно не може да се твърди, че днес Българската армия разполага с експедиционни сухопътни сили, които да могат да бъдат включени в сформиращите се Сили за отговор на НАТО. За да се реализират необходимите национални оперативни способности, които да бъдат включени в Силите за отговор на НАТО, а в бъдеще и в Силите за бързо реагиране на Европейския съюз, при осигурена възможност за ротация през 6 месеца, един от възможните варианти може да бъде определяне и планиране на подготовката на формирование от състава на сухопътните експедиционни сили, което да представлява напълно комплектована с личен състав и техника батальонна тактическа група, поддържана в готовност за незабавно развръщане. Тази група може да включва: щабна рота; рота специални сили; две-три механизирани или лекопехотни роти; полицейско или жандармерийско подразделение; инженерно-сапьорна рота; рота за логистично осигуряване; рота за ядрена, химическа и биологическа защита; полеви медицински пункт (болница). Общият личен състав на батальонната тактическа група може да достига стандартния за НАТО състав на усилен батальон - 1200 души. Тук трябва да се отбележи необходимостта от наличие на не по-малко от три такива батальонни тактически групи, всяка една от които да бъдат представени за сертификация от НАТО. Едната група следва да се поддържа в най-висока степен на готовност или да участва в операция с продължителност до 6 месеца. В същото време втората батальонна тактическа група се поддържа в по-ниска степен на готовност и в пълен състав провежда бойна подготовка, насочена към привеждането й в готовност да замени първата батальонна тактическа група след изтичане на нейния мандат. Тази подготовка ще се извършва под общото ръководство на Съюзното командване на операциите чрез Южното командване на съвместните сили на Алианса по доктрини и технологии, разработени от Командването за трансформация на НАТО. Тази подготовка ще включва и участие в съвместни командно-щабни и войскови учения в рамките на Силите за отговор. Подразделенията на третата батальонна тактическа група ще се намират в местата за постоянна дислокация на своите съединения и части и ще водят стандартна подготовка. Към момента на ротация на първата батальонна тактическа група третата батальонна тактическа група се събира и започва целенасочена подготовка на местото на втората група. При такава организация на българския принос към Силите за отговор на НАТО и Силите за бързо реагиране на ЕС сухопътните експедиционни сили могат да включват: експедиционна бригада, в чийто състав влизат щабните подразделения, трите механизирани батальона, подразделенията за бойна и логистична поддръжка и медицинските пунктове на батальонните тактически групи; батальон от бригадата за специални сили, батальон на инженерносапьорната бригада, батальон жандармерия или военна полиция. Много внимателно трябва да се оценяват националните отбранителни способности за участие на български подразделения на ВВС и кораби в Силите за отговор. Очевидно е, че към момента самолетите и вертолетите на българските ВВС не са в състояние да бъдат включени и да действат съвместно в авиационния компонент на Силите за отговор. Причините за това са в несъвместимост на системите за насочване и, особено, на системите за опознаване от земята и от въздуха, както и в липсата на модерна апаратура и въоръжение, позволяваща използване на оръжия с прецизно насочване. В бъдеще, след завършване на модернизацията , в състава на авиационния компонент може да се включи звено или ескадрила бойни вертолети. До закупуването на нови бойни самолети от "западен"тип едва ли може да се очаква успешно сертифициране на подразделение бойни самолети от "съветски" тип, дори те да бъдат модернизирани. Към такъв извод ни води оправданата във всяко отношение забрана за използване на самолети от типа МиГ или Су на въоръжение в страни-членки на Съюза по време на въздушната операция на НАТО срещу бивша Югославия. Що се касае до участие на български военни кораби в Силите за отговор, би могло да се предвиди участие на една фрегата и един спомагателен кораб без възможност за ротация, но с много ограничения относно района на плаване и бойно използване и възможните мисии. Неотдавнашното участие на фрегатата в учение на НАТО в Средиземно море може да се разглежда като вероятен бъдещ вариант на включване в Силите до изпълнението на амбициозната корабостроителна програма. Бъдещото евентуално предаване на по-голямата част от активните сили в подчинение на Съюзното командване на операциите предполага категорично разделяне на управлението на въоръжените сили на два клона - за управление на силите и средствата, участващи в съвместни национални и многонационални операции и за административно управление, със съответни органи за управление, които трябва да бъдат ясно разграничени по нива.
На стратегическо ниво Министерството на отбраната е централният орган за провеждане на държавната политика в областта на отбраната. То трябва да представлява интегриран модул за управление, който съчетава гражданска и военна експертиза и функционира на основата на принципите на граждански контрол върху въоръжените сили, рационалност на управленския процес, делегиране на права и отговорности, оптималност и ефективност на административните практики. Тези принципи ще бъдат основополагащи при разработването на новите устройствени закони в областта на отбраната. Не търпи отлагане крайно необходимата структурна интеграция на Генералния щаб в Министерството на отбраната. На върха на клона на административното управление вместо сегашния Генерален щаб следва да бъде поставен обединен (включващ представители на трите вида въоръжени сили) Щаб на отбраната като органична основна част на Министерството на отбраната. Този Щаб осъществява ежедневното непосредствено стратегическо и административно ръководство на въоръжените сили чрез щабовете на видовете въоръжени сили и осъществява пряката ежедневна връзка с висшите военни органи на НАТО - Военния комитет и Международния военен щаб, както и с бъдещите висши военни органи на Европейския съюз, предвидени в неговата конституция. На върха на клона за управление на операциите е оперативното ниво в командната структура на въоръжените сили, което се осъществява от Съвместно оперативно командване (СОК) като инструмент за прилагане на принципа за съвместност. Съвместното оперативно командване осъществява планирането и оперативното ръководство на подразделения от Българската армия при участието им в операции на територията на страната и извън нея, като осигурява съвместното им използване. При участие на национални подразделения в международни операции под ръководството на НАТО, ООН или коалиционни такива СОК е органът, който осъществява и координира цялостната национална административна поддръжка след предоставяне на оперативното управление на ръководителя на операцията. Съвместното оперативно командване ръководи и координира усилията на армейските формирования и има възможност за взимане на решения за действие в реално време, като на практика представлява национален център за взаимодействие както с командванията на участващите в операцията сили и средства (в т. ч. чуждестранни), така и с други органи и организации от националната система за сигурност, имащи отношение към непосредствените оперативни действия. Неразделна част от СОК се предвижда да бъдат: Националният военен команден център, Оперативният център за въздушен суверенитет, Военноморският център за оперативно наблюдение, Логистичният център, Центърът за координиране на гражданско-военните отношения и др. В съответствие с функционалното разпределение на силите и с цел - намаляване на далеч надвишаваща оптималната и несъответстваща на силно редуцирания с повече от 60 % личен състав относителна тежест на старшите щабове, е целесъобразно да се реорганизират Главните щабове на видовете въоръжени сили в щабове на въоръжените сили. Те се ръководят от началници на щабовете, които заедно с началника на Щаба на отбраната и неговия заместник формират Съвета на началник-щабовете. Този съвет е консултативен орган не както досега на началника на Генералния щаб, а на министъра на отбраната. Щабовете на видовете въоръжени сили отговарят за комплектуването, подготовката и предоставянето на СОК на съединения, части и подразделения както за съвместна подготовка, така и за участие в операции. Предвижда се също тези щабове да отговарят за възстановяването и допопълването на войсковите подразделения, завърнали се от участие в операция. Тактическото ниво в командната структура на въоръжените сили са съединения (бригада, авиобаза и военноморска база), части и подразделения, които са пряко подчинени на щабовете на видовете въоръжени сили за осъществяване на обучението и подготовката им, и съответно под командването на СОК, при участието им в операции. Каталог: info -> Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Лекция полковник о з. Славчо Велков София 2005г Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка по Средиземноморския диалог на нато Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка относно Истанбулската инициатива за сътрудничество Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Партньорствата в рамките на нато Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка за отношенията на нато с Contact countries Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Типология на тероризма доц д-р Тодор Трифонов Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Решение за евентуалното използване военна сила като средство за разрешаване на спора. Опит за оказване на политически натиск чрез заплаха с военна сила Изтегляне 199.59 Kb. Сподели с приятели:
|