Първи стадий на положителната Анима

Жената вече не изглежда застрашителна, нито тъмна. Образът й просветлява. Става носталгичен, нежен, прик­рит, тайнствен, романтичен. Но Анимата все още е не­осъзната, все още е заровена дълбоко в подземията на личността. И понеже е неосъзната, тя бива проецирана. Тогава се явяват ето такива сънища:

И тъй нататък. Този тип сънища са толкова разпрост­ранени, колкото е жаждата за щастие при мъжете... Това е стадият на очакването, на несъзнателното търсене на Себе си. Мъжът се търси... и рискува да се намери, но не в себе си, а навън. Тогава става опасно.

•Когато проекцията се извършва върху жена...

- Знам, че някъде на света ме чака моята голяма лю­бов... - ми казваше един мъж. Всъщност всеки мъж на земята би могъл да произнесе тези думи, тъй като всич­ки изпитват един и същи копнеж.

Когато Анимата се развива възходящо, „голямата лю­бов" броди наоколо. Двете са свързани като планетата и спътника й. Тук няма какво повече да добавим. Къде е границата? Кое е истинското? Ако има проекция, кога тя съответства на действителността и кога не? Възмож­но ли е дадена жена до такава степен да прилича на Ани­мата на мъжа, че да се слее с нея? Какво става, ако мъжът се ожени за проекцията на своята Анима? Защото същест­вуват прекрасни съюзи Мъж + Жена + Анима, но има и направо катастрофални. Да се опитаме да сложим мал­ко ред в тази бъркотия.

Тъй или инак, Анимата идеализира жената, върху коя­то е проецирана. Това е началото. Ако жената „пасва" на този идеал, тя е наистина онази, която „мъжът е чакал открай време", за която „е знаел, че съществува някъде на света". Но това се случва не по-често от снеговалеж през юни.

Ако жената на отговаря на проекцията, „голямата лю­бов" бързо рухва с целия вътрешен тормоз, до който води това.

Но във всички случаи възходящата Анима дарява мъжа с ново виждане за живота и нещата, различно от пре­дишното. Мъжът се превръща в истински „радар". „Късметът" се появява; чисто и просто защото, усещай­ки хиляда пъти повече неща, той застава хиляда пъти по-често на пътя на обстоятелствата. Възприятията му ста­ват „панорамни". Енергията му значително се увелича­ва. Той вече е способен да достигне момента, в който Анимата му окончателно ще се е издигнала на повърх­ността.