Тълкувания на книгата откровение

Исусовото поръчение

Убедени сме, че първата ангелска вест бе дадена на църквата на адвентистите от седмия ден, за да бъде провъзгласена по света. Разпространяването на тази вест по света през последните 150 години е доказателство, че колкото и да сме слаби и безпомощни, Бог е действал по чуден начин чрез нас. Сега в самия край на времето тази вест трябва да се провъзгласи с особена сила. Десета глава от Откровение се отнася за цялата история на нашата църква, но аз съм сигурен, че се отнася с голяма сила за самия край на времето.

Откровение 10 гл. ни напомня как Бог осъществява намеренията Си. В първата част от главата ангелът се заклева във всемогъщия Бог, че евангелската вест, която се съдържа в държаната от Него книжка, ще бъде разнесена по целия свят. Тя ще бъде завършена. Но във втората част Той дава книжката на Йоан и му казва: “Сега ти трябва да проповядваш.” Успехът на евангелското проповядване се крие в двойната отговорност: Бог и народът Му работят заедно.

Но какво имаше предвид ангелът, когато каза на Йоан: “В корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед”? Той обяснява на Йоан какво ще бъде духовното преживяване на църквата на последното време, когато се опита да провъзгласи евангелието на всеки народ. Преживяването ще бъде едновременно сладко и горчиво. В известен смисъл точно това е ставало с църквата ни в цялата й история. Ние обичаме тази вест. Тя е толкова разумна. Води ни до тясна връзка с Исус, но въпреки това трябва да се изправяме пред предразсъдъците и понякога дори пред усилните гонения на света.

Винаги сме разбирали, че преживяването горчиво-сладко се отнася за Голямото разочарование от 22 октомври 1844 г. Сигурно е, че в края на времето ще преживеем особено силно както сладостта, така и горчивината. Сладостта ще бъде късният дъжд и радостния отклик на много искрени християни от други изповедания, които ще се присъединят към нас, когато се излее късният дъжд и първата ангелска вест започне да се проповядва с подновена сила. Горчивината ще бъде реакцията на света, включително и на голямото мнозинство от християнския свят към тази вест. Докато много хора се радват от откриването на вестта, християнският свят като цяло ще я отхвърли с ожесточение и гонения. Тогава ще се изпълни втората ангелска вест: “Падна Вавилон” (Откр. 14:8). ⁶⁴

Убеден съм, че чрез отхвърлянето на първата ангелска вест, проповядвана по време на последните дни от забавянето, големите църкви ще стигнат до края на общото благодатно време. Отделни личности все още ще имат достъп до спасението, но Бог няма повече да работи чрез по-голяма част от организирания протестантизъм.

Затова вярвам, че когато хвърли кадилницата, ангелът при небесния олтар няма да обяви само прекратяване на общото благодатно време за света. Той ще обяви края на благодатното време и за голяма част от църквата Си. Вярвам също така, че преди края на забавянето можем с изненада да видим как много християни от други църкви приемат вестта с радост. Те ще бъдат сред 144 000, които са запечатани по време на забавянето, докато ангелите все още задържат четирите ветрища. Те ще се присъединят към онези, които отдавна са в истината, за да провъзгласяват последното предупреждение по време на тръбите. Елън Уайт пише:
“Много души ще излязат от светските редици и от църквите – дори от католическата църква. Техният ентусиазъм далеч ще надхвърли усърдието на хората от нашата среда, които досега са провъзгласявали истината… Те видят приближаването на битката и ще издадат звук с тръбата. Когато кризата ни връхлети, когато дойде времето на бедствие, ще застанат отпред, ще се опашат с Божието всеоръжие и ще въздигнат закона Му.”⁶⁵
Искам да завърша тази гласа като отново засегна въпроса, който зададох в началото: Дали интерлюдията между шестата и седмата тръба наистина се случва между тези две тръби или покрива целия период на тръбите? Ако направените в тази глава заключения са верни, следва, че интерлюдията не може да е между шестата и седмата тръба, тъй като при приключването на шестата тръба, няма да има кой да се покайва. Ангелът от гл. 10 съобщава, че Божията тайна – провъзгласяването на евангелието – ще завърши в края на шестата тръба, малко преди седмият ангел да затръби. Ангелът каза на Йоан, че трябва да проповядва вестта от малката книжка по целия свят. Очевидно във времето, когато Божият народ “получава” малката книжка, все още ще има време за хората да се покаят. Следователно интерлюдията не може да се случи след като вече не е останал нито един за покаяние и след като Божията тайна е завършена. Ако не случи по това време, тогава кога? Вярвам, че покрива целия период на тръбите.

Глава 13

Забележете обаче, че глава 10 е само заповед към Божиите люде да се поклонят. Тя не показва как те се покланят. Всъщност в известен смисъл можем да кажем, че глава 10 описва събитията от времето преди тръбите да зазвучат. Доказателството за това заключение е съвсем просто. Забавянето се нарушава от зазвучаването на първата тръба (виж Откр. 7:1-4; 8:7-9). Забавянето – времето на относително спокойствие малко преди последната криза – все още продължава, когато ангелът от Откр. 10 гл. слиза на земята, тъй като той известява, че краят на бавенето е наближил (виж ст. 6).

Следователно гл. 10 ни разказва какво ще прави Божия народ след забавянето, но не ни показва дали наистина го прави. Необходимо е да почакаме до гл. 11, която е тема на настоящата глава от тази книга. Ще разделим проучването в тази глава на три части:
Ст. 1 до 2: измерване на града

Ст. 2 до 6: свидетелството на двамата свидетели

Ст. 7 до 13: какво се случва след края на тяхното свидетелство