Този път е различно
Глава 11. Неизпълнение чрез „олекване“ на монетите: любимият
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Глава 11. Неизпълнение чрез „олекване“ на монетите: любимият трик на стария свят Макар инфлацията да се превръща в хроничен и масов проблем едва с широкото разпространение на хартиените пари в началото на XX век, всеки, занимавал се с историята на монетите, знае, че правителствата са намирали начини да „извличат сеньоражни приходи“ от валутата в обращение още дълго преди това. Основният метод е бил чрез намаляване на ценното съдържание в паричните единици, което е ставало или чрез примесване в тях на по-евтини метали, или чрез намаляване на теглото им и преиздаване на по-малки монети със същия поминал. Съвременните печатарски преси са само един по-високотехнологичен и ефективен подход за постигане на същата цел. 201 Крале, императори и други владетели са намирали изобретателни начини да заобикалят плащането на дълговете си през цялата документирана история. Уинклър ни дава една особено занимателна хронология на ранните неизпълнения, започвайки със сиракузкия тиран Дионисий от IV век преди новата ера. 202 Дионисий, който бил заел средства срещу полици от своите поданици, издал заповед, че под страх от смъртно наказание всички пари в обращение трябва да се предадат в двореца. След като събрал монетите, той отпечатал върху всяка една драхма стойността от две драхми и използвал получената разлика, за да си погаси дълга. Макар да не разполагаме със статистически данни от онзи период, стандартните икономически теории биха предположили с висока степен на вероятност, че потребителските цени са се вдигнали рязко след измамата на Дионисий. Всъщност, при равни други условия (включително и производството в държавата), при удвояване на паричния запас цените би следвало също да се удвоят, което означава инфлация от 100 процента. На практика нивото на инфлация може да е било и по-високо, ако Сиракуза е била обхваната от хаос и несигурност, които да са довели до намаляване на БВП, съпровождащо удвояването на паричния запас. Дали тази иновация е имала и още по-ранен прецедент, ние не знаем. Но онова, което знаем, е, че примерът на Дионисий съдържа няколко елемента, които се повтарят с поразителна регулярност през историята. Първо, 201 Виж например Сарджънт и Велде (2003). Фъргюсън (2008) също предоставя задълбочена дискусия върху ранния произход на парите. 202 Виж Уинклер (1928). 195 инфлацията открай време е любимо оръжие при суверенните неизпълнения по вътрешния, а там, където е възможно, и по външния дълг. Второ, при замисъла на неизпълненията си правителствата могат да проявяват изключителна изобретателност. Трето, владетелите имат сила на принуда над своите поданици, която им помага да дирижират „гладкото“ протичане на вътрешните си неизпълнения, което обикновено е невъзможно при международните такива. Дори и в наши дни в много държави продължават да са в сила сурови наказания срещу онези, които нарушават наложените капиталови и валутни ограничения. Четвърто, правителствата могат да предизвикват крупни увеличения на паричната маса. Едната причина за това е желанието им да получат приходи от сеньораж от парите в обращение (като обезценят наличните пари у населението посредством инфлация и после емитират нови, за да задоволят възникналото търсене). Другата причина е стремежът да се намали, или дори съвсем да се заличи реалната стойност на вътрешния публичен дълг. Както отбелязахме в глава 8, колкото и очевиден да е каналът на местните задължения, при голяма част от проучванията той бива пренебрегван просто защото не са налице достатъчно данни за него. От гледна точка на икономистите английският крал Хенри VIII би следвало да е също толкова знаменит с подрязването на монетите на своето кралство, колкото и с отсичането на главите на кралиците си. Въпреки огромното богатство, което наследява от своя баща, Хенри VII, и дори след конфискацията на активите на католическата църква той изпада в такава отчаяна нужда от средства, че се впуска в епично обезценяване на валутата. То започва от 1542 г. и трае до края на царуването му през 1547 г., като продължава и при неговия наследник на трона, Едуард VI. Като цяло за този период английският паунд губи 83 процента от сребърното си съдържание. 203 (Читателят следва да обърне внимание, че под „обезценка“ тук разбираме намаляването на златното или сребърното съдържание в монетите за разлика от инфлацията, която е измерител за покупателната им способност. В една растяща икономика правителството би могло постепенно да понижава ценното съдържание в монетите и без това да намали покупателната им способност, тъй като с покачването на стойността на транзакциите обществото ще се нуждае от все повече пари.) 203 Макдоналд (2006). 196 Таблица 11.1. Експроприация чрез обезценка на монетите: Европа, 1258-1799 г. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|