197
Таблица 11.2. Експроприация чрез обезценка на монетите: Европа, XIX век Държава Разглеждан период Кумулативно намаление в сребърното съдържание в % Най-голяма обезценка Дял (процент) от годините, през които е имало обезценка на валутата (намаляване на сребърното съдържание) % година Всички Над 15 % Австрия
1800-1860
-58.3
-55.0 1812 37.7 11.5
Германия
1800-1830
-2.2
-2.2 1816 3.2 0.0
Португалия
1800-1855
-12.8
-18.4 1800 57.1 1.8
Русия
1800-1899
-56.6
-41.3 1810 50.0 7.0
Турция
1800-1899
-83.1
-51.2 1829 7.0 7.0
Великобритания
1800-1899
-6.1
-6.1 1816 1.0 0.0
Източници: Основно Алън и Ънгър (2004) и други източници, изброени в
Приложение А. 1.
Таблици 11.1. и 11.2. съдържат детайли за епизодите и степента на обезценяване на монетите в редица европейски страни през епохата до появата на хартиените пари (1258-1799 г.), както и по време на прехода към тях през XIX век.
Таблиците
илюстрират удивителния успех, с който монарсите са прилагали инфлационните си монетарни политики посредством обезценка на монетите. Великобритания постига 50 процента намаление на сребърното съдържание в своята валута през 1551 г., Швеция – 41 процента през 1572, а
Турция – 44 процента през 1586. Руската рубла търпи обезценка от 14 процента през 1798 г. като част от усилията на страната за покриване на военните разходи. В третата колонка на всяка една от таблиците са показани кумулативните обезценки за по-продължителни периоди, които нерядко стигат до 50 и повече процента. Таблица 11.2. разглежда статистиката за европейските страни през XIX век. Тук се открояват обезценката на руската валута с 57 процента през 1810 г. и на австрийската с 55 процента през 1812, като и двете са свързани с икономическите напрежения около
Наполеоновите войни (виж фигура 11.1.). През 1829 г. Турция също съумява да намали сребърното съдържание в монетите си с 51 процента.
Трайната тенденция към намаляване на ценното съдържание, която ние наричаме „марш към декретните пари“, се откроява ясно на фигура 11.2.
198
Фигура 11.1. Промени в сребърното съдържание на монетите, 1765-1815 г.: Австрия и Русия по време на Наполеоновите войни.
Източници: Основно Алън и Ънгър (2004) и други източници, изброени в
Приложение А. 1.3.
Фигура 11.2. Маршът към декретните пари, Европа, 1400-1850 г.: Средно сребърно съдържание при десет валути.
Източници: Основно Алън и Ънгър (2004) и други източници, изброени в
Приложение А. 1.3.
Бележки: В
случаите, когато в една държава е имало в обращение повече от една валута (например кастилските мараведи и валенсианските динари в Испания), сме ползвали средна аритметична стойност. Отбележете, че Наполеоновите войни са траяли от 1799 до 1815 г. През 1812 г. Австрия намалява ценното съдържание в монетите си с 55 процента.
199
Очевидно е, че съвременната инфлация не е чак толкова различна от
„подрязването“ на монетите, както някой би помислил. (Читателят ще си спомни, че „декретни“ се
наричат онези пари, които нямат същинска стойност и се ползват с търсене от страна на населението само защото правителството чрез декрет е заявило, че те са законното платежно средство за транзакции в рамките на страната.)
Може би изглежда донякъде излишно да отделяме толкова много внимание на обезценката на монетите, след като финансовите кризи отдавна са преминали към далеч по-внушителни и екстравагантни схеми. И все пак тези примери от отминали епохи илюстрират някои важни моменти.
Естествено, те показват, че инфлацията и неспазването на ангажиментите не са нещо ново; променил се е единствено инструментариумът.
Нещо повече, преминаването от метални към хартиени пари е важно свидетелство за факта, че технологичните нововъведения не създават непременно нови видове финансови кризи, а по-скоро усилват и утежняват ефекта от тях, точно както историческото усъвършенстване на въоръженията е правило войните все по- смъртоносни. И накрая това наше проучване още веднъж подчертава съображението, че днешните напреднали икономики някога са изживявали същите травматични
епизоди на неплащания, инфлация и обезценка на валутите, от които понастоящем страдат съвременните развиващи се пазари.