Този път е различно
Последици от високата инфлация и валутните сривове
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Последици от високата инфлация и валутните сривове Страните с трайна висока инфлация често изживяват доларизация на икономиката, или иначе казано, – масово преминаване към употребата на чужда валута като средство за разплащане, за водене на счетоводство или за съхраняване на стойност. От практическа гледна точка това може да включва използването на чуждестранната „твърда“ валута за целите на търговията – или, още по-често, – за индексиране на банкови сметки, на облигации или на други финансови инструменти (явление, което другаде в съвместната си работа със Савастано сме нарекли „доларизация на пасивите“). 213 В много случаи устойчивата тенденция към доларизация е едно от редицата неблагоприятни последствия на високата инфлация, което е мъчно за изкореняване дори ако държавата полага целенасочени усилия в тази насока. Правителствата, злоупотребявали със своя монопол над паричната и разплащателната система, често пъти след това срещат трудности да го наложат отново. Ограничаването на доларизацията и възвръщането на контрола над монетарната политика са едни от основните цели на стабилизационните мерки след периоди на висока инфлация. При все това тяхното осъществяване може да бъде изключително сложно. В настоящия кратък раздел ще направим малко отклонение, за да разгледаме този важен феномен. Успешното справяне с инфлацията рядко бива съпроводено от съществен спад в степента на доларизация. На практика от горната графика на фигура 12.5. се вижда, че при повече от половината епизоди доларизацията към момента на тяхното овладяване е същата или по-висока, отколкото по времето на инфлационния връх. 213 Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003b). 211 Фигура 12.5. Устойчивост на доларизацията. Източник: Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003b). Бележки: Горната графика показва, че овладяването на инфлацията няма ясно изразен ефект върху степента на доларизация. За „край на периода на овладяване“ е приета годината, през която инфлацията спада под 10 процента. Долната графика показва, че текущите нива на доларизация са свързани с инфлационната история на дадена държава. Безусловната вероятност е изчислена с помощта на месечни данни за инфлацията за периода 1958-2001 г. Нещо повече, дори и при другите случаи спадът ѝ е сравнително незначителен. Тази нейна устойчивост е в унисон с доказателствата за „хистерезис“, установени от конкретни проучвания върху темата за местната доларизация. В този контекст „хистерезис“ означава, че една доларизира на икономика има тенденцията да остава такава дори дълго след като първоначалните причини за това (най-често състоящи се в прекомерна инфлация на националната валута) вече са отшумели. Постоянството на доларизацията е закономерност, която засяга най-вече страните с хронична история на инфлация. Така онези държави, които през последните няколко десетилетия са имали повтарящи се инфлационни 212 епизоди, показват по-висока степен на доларизация в края на XX век, отколкото други с по-добра инфлационна статистика. Ако приемем вероятността от висока инфлация, изобразена на фигура 12.5., като ориентировъчен измерител за надеждността на монетарната политика, ще можем да добием известна представа защо понижаването на инфлацията най- често не е достатъчно условие за бърз спад в степента на доларизация. Иначе казано, една държава с лоша инфлационна история ще трябва да поддържа ниски инфлационни нива относително по-дълго време, преди да може да ограничи вероятността от нов инфлационен пристъп. 214 Тук можем да установим още един паралел със затрудненията, срещани от икономиките при излизането им от фазата на дълговата непоносимост. Може да се установи също така зависимост между текущите нива на доларизация и историята на валутните курсове на отделните държави. При икономиките с чести инфлационни епизоди усиленият валутен контрол и наличието на „неофициални“ обменни курсове са по-скоро правило, отколкото изключение. И обратно, държавите със стабилна валута и единен обменен курс твърде рядко са страдали от завишена инфлация. 215 Данните, с които разполагаме, сочат за ясна връзка между текущите нива на доларизация и историческата склонност на държавите към прилагане на контрол над обменните курсове и двойствени валутни практики. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|