209
епохи (и най-вече при държавите, податливи на хронична инфлация, където връзката между валутния курс и цените на стоките е най-силна).Фигура 12.3. Валутни сривове: Дял от държавите с годишен темп на девалвация, надхвърлящ 15 процента, 1800-2007 г.
Източници: Основните източници са Global Financial Data (н.д.) и Райнхарт и
Рогоф (2008а), но също и много други, изброени в Приложение А. 1.
Бележка: Пикът вляво на графиката отбелязва
периода на Наполеоновите войни, които продължават от 1799 до 1815 г.
Фигура 12.4. Средна годишна девалвация: Петгодишна пълзяща средна стойност за всички държави, 1800-2007 г.
Източници: Основните източници са Global Financial Data (н.д.) и Райнхарт и Рогоф
(2008а), но също и много други, изброени в приложение А. 1.
Бележка: Пикът вляво на графиката отбелязва периода на Наполеоновите войни, които продължават от 1799 до 1815 г.
210
Разглеждайки поведението на
обменните курсове, виждаме, че може би най-удивителните тенденции при тях се появяват по време на Наполеоновите войни, когато нестабилността им се покачва до нива, невиждани нито някога по-рано, нито през следващите близо сто години. Те се открояват ясно на фигури 12.3. и 12.4., първата от които изобразява дела от страните с годишна девалвация на валутата над 15 процента, а втората – средната годишна девалвация за периода.
Графиките показват също така, че през последното столетие кризите се случват значително по-често, а средният им интензитет е по-висок. Това едва ли би могло да учуди някого предвид знаменитите валутни кризи от близкото минало, сред които тези в Мексико (1994), Азия (1997), Русия (1998),
Бразилия (1999) и Аржентина (2001).
Сподели с приятели: 
