299
Разработеният от МВФ през 1996 г. „Специален стандарт за разпростра- нение на данни“ е
една добра начална инициатива, но в това отношение би могло да се направи много повече. Трябва само да погледнем колко мъгляви станаха правителствените отчети на Съединените щати по време на кризата от 2007 г., за да се убедим в необходимостта от един външен стандарт.
(Тогава Федералният резерв пое в баланса си трудно оценими частни активи в размер на трилиони долари, но отказа да разкрие състава на част от тези активи дори и пред Конгреса на САЩ. Вероятно в случая действително е ставало дума за операция от особено деликатно и чувствително естество, но в дългосрочна перспектива систематичната прозрачност би следвало да е най-правилният подход.) Налагането на такава прозрачност е далеч по-лесно да се обсъжда, отколкото да
се осъществи на практика, тъй като прави- телствата имат твърде много основания да завоалират счетоводството си. Но ако правилата се съставят централизирано, и то преди настъпването на следващата криза, неспазването им само по себе си вече ще е предупреди- телен сигнал, стимулирайки по този начин по-добро поведение. По наше мнение
МВФ би бил много по-полезен, подтиквайки правителствата да бъдат по-сговорчиви при разкриване на дълговите си позиции, отколкото в ролята на пожарникар, след като те вече са изпаднали в затруднение. До момента историческите примери сочат, че влиянието на МВФ преди кризите е било много по-слабо в сравнение с функцията му, след като те вече са се разразили.
Твърдо убедени сме също така, че е налице необходимостта от между- народна финансова регулаторна институция. Преди всичко трансграничните преливания на капитали продължават да процъфтяват, често пъти търсейки колкото висока възвръщаемост, толкова и облекчени регулации. За да може да се упражнява някакъв разумен контрол над дейността на съвременните международни
финансови мастодонти, е важно да съществува известна степен на координация в пазарните регулации. От не по-малко значение е международният финансов регулатор да разполага и с определено ниво на политическа независимост от законодателите, които неумолимо лобират пред своите местни държавни органи за облекчаване на регулаторните правила и на тяхното прилагане. Предвид факта, че специалните квалификации, необходими за
служителите в подобна функция, ще бъдат изцяло различни от тези, които преобладават в съществуващите големи международни кредитни организации, нашето мнение е, че е нужно създаването на изцяло нова институция.
304 304
Обосновали сме нуждата от международен финансов
регулатор и в Райнхарт и Рогоф (2008d).