301 този факт. Както отбелязахме в глава 10, от шестдесет и шестте държави в нашата основна извадка едва няколко са
избегнали банковите кризи от 1945 г. насам, а към 2008 г. от тях остава само една. Не по-малко трудно изглежда и преборването с валутните сривове. Дори и в контекста на свободно плаващи валутни курсове, когато спекулативните атаки срещу фиксираните нива вече не стоят на дневен ред, валутите на напредналите икономики продължават да страдат от резки спадове (тоест понижения от 15 процента или повече). Действително на фона на всичко това държавите с по- развити капиталови пазари и освободени валутни курсове са значително по- добре приспособени да понасят техните колебания.
След като веднъж възприемем дефиниция за израстването, базирана върху условията на достъпа на държавите до международните капиталови пазари, следващият въпрос е как да направим тази концепция приложима. С други думи, как да разработим „количествен“ измерител на израстването? При това една солидна работна квалификация не би следвало да бъде повлияна от
„пазарния сантимент“. В навечерието на тежките кризи в Мексико (1994),
Корея (1997) и Аржентина (2001) всички тези страни бяха възторжено представяни от международните организации и финансовите пазари като примери за подражание и „образцови деца“ на израстването.
Решаването на тези комплексни въпроси е извън обхвата на нашето настоящо начинание. Целта ни е по-скоро да представим кратка снимка на това как изглежда „клубът на длъжниците“ (според определението в глава 2), както и един общ поглед върху промяната във възприятието за вероятността от суверенно неизпълнение през последните тридесет години. В този контекст таблица 17.2. изброява всички държави от нашата извадка (заедно със съответните дати на придобиване на независимостта им). Третата колонка
съдържа суверенния рейтинг на Institutional Investor за онези шестдесет и две от тях, за които този рейтинг е наличен. Можем спокойно да приемем, че с открояващите се изключения на Хонконг и Тайван всички онези от тях, които не са рейтинговани, попадат в Клуб В (държави с постоянно отрязан достъп до международните частни капиталови пазари).
Следващата колонка показва изменението в рейтинга от 1979 г. (първата година, през която
Institutional Investor публикува резултатите от своето изследване на участниците на пазара) до месец март 2008 г.
За да приемем, че една държава е израснала, тя трябва не само да отговаря на критериите за Клуб А, с рейтинг на
Institutional Investor от 68 или повече,
но също така и да показва, че се движи в „правилната плоскост“ – тоест да има цялостно подобрение в оценката си отпреди трийсет години.
Страни като Турция са постигнали значително подобрение в своя рейтинг през годините, но техният текущ статус все още попада под прага за Клуб
А – категорията на напредналите икономики. Други, подобно на Мексико,
302 покриват изискванията за рейтинг на база оценката си от 2008 г., но показват влошаване от нивото през 1979 г. Фигура 17.1. изобразява измененията в рейтингите на
Institutional Investor (последната колонка от таблица 17.2.), като подчертава онези от държавите, които имат потенциал за израстване.
Сред
тях попадат Чили, Китай, Гърция, Корея и Португалия (Малайзия и
Полша се намират на границата, с актуални рейтинги точно под необходимия праг). От графиката отсъстват африканските страни и практически цяла
Латинска Америка. Целта на това упражнение е да бъде по-скоро илюстративно, отколкото определящо по въпросите за това кога една държава следва да напусне статуса на развиващ се пазар и защо определени икономики имат водеща роля в световното развитие.
Таблица 17.2 Рейтинги на Institutional Investor за шестдесет и две държави: Покачвания и понижения, 1979-2008 г. Сподели с приятели: