Затриха и референдума на Марешки

Затриха и референдума на Марешки

Народното събрание отхвърли референдума, иницииран от Веселин Марешки. Решението депутатите взеха на 29 юли в последния си работен ден преди лятната ваканция. Не достигнаха 2644 подписа за преминаването на границата от 400 000 и директно насрочване на допитването.

"Монополът и картелите трябва да бъдат предотвратявани от оправомощените институции и гласуването на референдум не може да предотврати монопол. Няма такъв инструмент, нито правен, нито политически", каза по време на дебатите лидерът на ДСБ Радан Кънев. Той напомни, че Комисията за защита на конкуренцията е органът, който е натоварен с тези функции и че лицензите за митнически складове се издават от митниците и Министерството на финансите.

Веселин Марешки обясни, че се надява с регулацията, която предлага, да се премахнат спекулациите и да се обезсмисли картелирането. "Моля ви, не ми казвайте, че си оправям бизнеса. Аз притежавам осем бензиностанции. В България има 3600", заяви бизнесменът, чийто основен бизнес са аптеките.

Въпросите на Марешки бяха: Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?; Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?; Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?; Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален от 240 на 120?; Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?

Ден по-рано в четвъртък (28 юли) Конституционният съд спря половината от въпросите от референдума на "Шоуто на Слави".

Висшите магистрати обявиха за противоконституционни и трите оспорени от президента Росен Плевнелиев питания. През май

Народното събрание реши да пусне и шестте въпроса, предложени от предаването.

Така от допитването отпадат въпросите: Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?; Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?; Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите? Според съда първите два въпроса могат да бъдат решени само от Велико народно събрание, а по третия вече бил проведен неуспешен референдум.

Бившият конституционен съдия Емилия Друмева заяви пред "БАНКЕРЪ", че решението за въпроса за промяна на броя на депутатите е безспорно. "Сред юристите няма спор, че такова решение е от компетенцията на Велико Народно събрание", обясни тя. По думите й за другите два отпаднали въпроса има различни мнения.

Дългогодишният член на ЦИК математикът проф. Михаил Константинов застана на различно мнение. Според него безспорно е решението именно по въпросите за електронното гласуване и прекия избор на шефове на МВР. Според него така ще заприличаме на Великобритания и САЩ, защото само в англосаксонското право и традиция този вид длъжности са пряко избираеми."Изпитвам съмнение обаче дали тази сакрална бройка от 240 депутати изисква наистина решение на Велико народно събрание", допълни той. Михаил Константинов не смята, че една такава промяна би довела до промяна на държавното устройство.

10% от нормативните актове на Москов отиват в съда

Над 10 на сто от издадените от здравното министерство нормативни актове по време на мандата на Петър Москов са обжалвани в съда, става ясно от отговор на здравния министър на въпрос на депутата от БСП Емил Райнов. От ноември 2014 г., когато Москов пое поста, досега МЗ е обнародвало 8 промени в закони и 98 подзаконови нормативни актове - постановления, наредби и правилници. 2 от законите - за здравното осигуряване и за лечебните заведения бяха атакувани в Конституционния съд. 10 от наредбите и постановленията също са обжалвани в съда.

От всички обжалвани документи засега има окончателно решение по три - Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения и наредбата за достъп до медицинска помощ, информира министърът. През пролетта Конституционният съд, сезиран от депутати от БСП и ДПС, отмени текстовете, с които пакетът лечение, плащан от здравната каса, беше разделен на основен и допълнителен. Висшите магистрати решиха, че липсата на критерии в закона как да се определят заболяванията за двата пакета противоречи на Конституцията. При създаването на задължителна здравна карта, с която се ограничават болниците, които здравната каса може да финансира, КС не откри противоречие с основния закон. Върховният административен съд остави в сила атакуваните промени в наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ.

Все още няма окончателни решения по делата срещу Постановление 57 на Министерския съвет, с което бяха въведени още през 2015 г. твърди бюджетни лимити на болниците, по стандарта по Акушерство и гинекология, наредбата за проучване на удовлетвореността на пациентите, наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, наредбата за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации, наредбата за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарства, наредбата за критериите и реда за избор на болници, с които НЗОК сключва договори, стандарта по спешна медицина в частта му за болниците, както и стандарта по хирургия.

Наскоро на първа инстанция бяха отменени стандартите за спешна медицина и за педиатрия, както и наредбата за удовлетвореността на пациента, която трябваше да въведе анкети за удовлетвореността на пациентите от услугите, които са получили от болниците.