Съдиите подпукаха здравното ведомство

Болници или РПУ-та

По-бърза регистрация на пациентите, пресичане на измамите и икономия на средства. Или нарушаване на конституционните ни права, допълнителна бумащина в болниците и вероятно увеличаване на конфликтите между лекари и пациенти? Това са двете полярни тези за въвеждането на пръстовия идентификатор като начин на регистрация в здравната ни система. Снемането на отпечатъци започна пилотно в дузина лечебници, а наесен ще тръгне във всички клиники. На прима виста този модел изглежда доста спорен и като че ли трудно ще постигне целите, заради които бе въведен от здравния министър д-р Петър Москов.

В съвременното здравеопазване все повече се залага на иновациите, които намаляват разходите, пестят време и са удобни за ползване от медици и пациенти. Но дали пръстовият отпечатък отговаря на тези условия? Според заместник-министъра на здравеопазването Бойко Пенков това е начинът да се получи уникален номер, който е ключ към сигурността на събираните данни и на парите, за да не бъдат изразходвани напразно. От здравното министерство очакват по този начин да намалят злоупотребите в сектора и източването на здравната каса с поне 5 процента.

От друга страна, имаме доста сериозни разходи около болничната употреба на биометричните данни. Около 28 000 лекари и фармацевти трябва да се снабдят с апарат за пръстов идентификатор, който ще струва 228 лв. с ДЦС, или общата стойност на четците ще е над 6.3 млн. лева. Отделно ще се заплаща абонаментна такса за поддръжка от порядъка на 3 млн. лв. годишно. Като добавим и някой милион, който ще платят отделенията и клиниките на лечебниците, сумата ще надхвърли 10 милиона.

Допълнителни средства ще бъдат похарчени за обучението и заплатите на експертите от 28-те районни здравноосигурителни каси и централното управление на здравноосигурителния фонд, които ще контролират изпълнението на нововъведението. Председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев смята, че въвеждането на идентификатора като вход за болниците, меко казано, ще утежни работата им. За общинските лечебници това е допълнителен разход и допълнителен кадрови ресурс, които трябва да осигурят задължително, за да подпишат договори с касата. Така че икономическият ефект от цялата работа на този етап изглежда доста съмнителен. Колкото до пациентите, които откажат да лепнат палеца си на тезгяха, на тях ще бъдат издавани временни карти за достъп, които по думите на Бойко Пенков

"ще струват доста пари".

Първите тестове показаха, че регистрацията в болниците е по-бърза и става в рамките на 30 секунди до минута. Но май добрите новини са дотук. Джипитата масово не одобряват промяната и дори я смятат за пълен абсурд. Те се опасяват, че опашките пред кабинетите им ще станат по-големи, а попълването на всевъзможни формуляри ще се увеличи и ще пречи на работата им.

По-удобна ли ще е тази система за пациентите?

На този въпрос донякъде отговаря акцията във "Фейсбук" за оставката на министър Москов. Хората протестират, че те, които финансират системата, ще могат да я ползват само срещу пръстови отпечатъци "като престъпници". В кръга на шегата именно престъпниците няма да могат да се наслаждават на безплатното здравеопазване. Едва ли някой криминално проявен ще понечи да остави отпечатъка си в болницата, при положение че по същия алгоритъм може да се генерира код, който се пази в полицията. Както казват някои шегобийци, лечебниците у нас ще се превърнат във филиали на полицията, след като служителите на касата ще сигнализират, когато някой откаже да си даде отпечатъка.

Всъщност промяната е буквално на ръба на закона и вече бе атакувана в съда. В нито един действащ норматив не е вменено задължение за гражданите да използват идентификатор - достатъчни са личната карта и подписът. Наредбата за биометрията е подзаконов акт и при тази ситуация могат да последват стотици и хиляди дела. Пациентът преспокойно може да откаже да сложи пръстче и тогава болницата няма да получи парите си от здравната каса за заработената медицинска услуга. (Конкретно спешните пациенти, първо, ще се лекуват, а после ще се мисли за регистрацията им.) Така тя ще се окаже в патова позиция - или ще работи залудо, или (пак незаконно) ще върне пациента. В тази връзка от Българския лекарски съюз очакват случаите на "юмручното право" и съдебните процеси срещу лекари и лечебни заведения да зачестят.

Доколко личните ни данни ще бъдат в сигурни ръце, също е доста спорно. Заместник-министърът Пенков каза, че здравеопазването е вторият сектор след финансовия, който ползва най-много биометрия в света и тепърва ще започват да се структурират здравните досиета. Устройствата, които ще генерират уникалния идентификационен номер за здравноосигурените лица, няма да записват данните им, а ще създават цифров код по 19 точки на избран от пациента пръст и ще го изпращат до сървърите на здравната каса, където той ще бъде съхраняван. Където има сървъри и лични данни обаче, има и хакери. Експертите твърдят, че пръстовите отпечатъци, освен за идентифициране на хора на местопрестъплението, все повече се използват като идентификационни данни за удостоверяване на личността, например за отключване на смартфона. Проблемът е, че, за разлика от паролите, биометричните данни не могат да бъдат променени и при евентуална кражба ще са в чужди ръце за цял живот. А в близко бъдеще се очаква да използваме своите пръстови отпечатъци при банкоматите, за отключване на компютрите и дори на входната врата за влизане у дома.