Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak)

ЛИЛИКА. Без да ти объркам живота, искам да бъда с теб. Разбираш ли?

СПАНОС. Да.

ЛИЛИКА. И никой да не знае за тази наша връзка. Да не се хвалим пред други.

СПАНОС. Разбира се.

ЛИЛИКА. И моля още нещо. Не мисли лошо за мен.

СПАНОС. Не разбрах?

ЛИЛИКА. «На третата среща кани в дома си мъж, с когото се е запознала съвсем случайно преди една седмица… Курва си е тя и нищо друго…» Не си мисли такова нещо за мен.

СПАНОС. Защо да мисля? Та нали аз настоях да ме поканиш у вас.

ЛИЛИКА. Но пък аз ти дадох повод?

СПАНОС. Не разбрах?

ЛИЛИКА. Нали ти казах, че сестра ми заминава временно, и че съм сама. Ох, срам ме е!

СПАНОС. Не можехме да отидем в хотел. Можеше някой познат да ни види. Виж, няма никаква причина да се чувстваш виновна. За нищо.

ЛИЛИКА. За нищо ли?

СПАНОС. Абсолютно. Защото и аз не се чувствам.

ЛИЛИКА. Така ли?

СПАНОС. Разбира се! Не сме дошли на този свят, за да чувстваме вина. Пък и ако трябва да се чувства вина, това би трябвало да се отнася за всички хора. Кой от нас не се е покайвал? Не се ли самообвиняваме? Къде бях чел? (Мисли, не може да си спомни.) „Ако всеки прегрешил прекарваше останалата част от живота си с чувство за вина, то цялото човечество сега би трябвало да се превива в непоносими мъки”. Нали всеки, дори при най-непростимите си действия и постъпки, се старае да се покаже за чиста монета? С времето не се ли променят понятията, разбиранията...? Живеем в такъв объркан свят, че много неща, които до вчера се смятаха за лъжа, днес стават истина. Или обратно, вчерашната истина днес е лъжа. Така че за каква виновност да говорим?

ЛИЛИКА. Преди малко като че ли ме излъга.

СПАНОС. Как?

ЛИЛИКА. Каза, че не обичаш да четеш. А по всичко личи, че си доста начетен.

СПАНОС. Аз ли? (Взема един вестник.) Дори всекидневниците чета заради службата си. (Разлиства вестника, като че ще го скъса.) Какво да четеш тук? И защо? Толкова са тенденциозни тези писания. Не разбрах как стигна до извода, че чета много.

ЛИЛИКА. Защото говориш хубаво.

СПАНОС. Сигурно съм ти казал, че съм на 45.

ЛИЛИКА. Още като те видях, веднага разбрах, че си такъв мъж.

СПАНОС. Дори не съм подозирал това.

ЛИЛИКА (Като че ли се е засегнала). Искаш да кажеш, че не съм привлекателна?

СПАНОС (Откровено). Не съм казал такова нещо. Точно обратното. Много, много си красива. (Развълнуван.) Може да се каже, че си най-красивата жена, която съм виждал.

ЛИЛИКА (Отдалечава се, като разбира, че иска да я прегърне). Не пиеш.

СПАНОС. Много си привлекателна. (Изпразва чашата.) Много си красива!

ЛИЛИКА (Отново пълни чашата). Напий се, та да не ме видиш гола.

СПАНОС. И какъв е тогава смисълът?

ЛИЛИКА (Като че се е притеснила). Много съм стеснителна.

СПАНОС. Няма от какво да се стесняваш, всичко ти е на мястото си.

ЛИЛИКА (На себе си). Красива игра, нали?

СПАНОС. Каква игра?

ЛИЛИКА. Не ти ли харесвам?

СПАНОС. Игра. Какво искаше да кажеш?

ЛИЛИКА. Повтори, още веднъж повтори, че ти харесвам.

СПАНОС. Казвам го. Но ти каза игра?

ЛИЛИКА. Близостта ни е като една красива игра. Като сън. Хубаво ми е с теб. (Хваща го за ръката и го кани). Няма ли да танцуваш с мен? (Танцуват. Спанос е непохватен, повече се старае да се приспособи към нея.)

СПАНОС. Много си красива...

ЛИЛИКА. Наистина ли?

СПАНОС. Просто за чудо и приказ.

ЛИЛИКА. А какво най-много ти харесва у мен?

СПАНОС. Носът... Устните... Очите... Краката...

ЛИЛИКА. Кой знае на колко жени си казвал същото?

СПАНОС (Откровено). Досега не съм бил с жена като теб.

ЛИЛИКА. Това не е отговор.

СПАНОС. Карай, забрави...

ЛИЛИКА (Прави се, че ревнува). Как можеш да забравиш жените, с които си бил?

СПАНОС. Второкласни танцьорки и петокласни певици... Забрави ги. Те са грешките на живота ми, както и жената.

ЛИЛИКА. Стига за жена ти... Изнервям се, защото те наскърбява. Нещастникът ми... Чувствам се сигурна при теб. Ти си много силен мъж.

СПАНОС. Кажи го още веднъж.

ЛИЛИКА. Мъж!

СПАНОС. По име.

ЛИЛИКА. Спанос!

СПАНОС. Още веднъж, още веднъж.

ЛИЛИКА. Спанос! Спанос! Спанос! Ще ми изпотрошиш костите. Пусни ме!

СПАНОС. Подлудяваш ме. Хайде, вече…

ЛИЛИКА (Изплъзвайки се ловко). Няма ли да свалиш сакото си?

СПАНОС. Сакото?

ЛИЛИКА. Почервенял си от топлина. (Помага му да си свали сакото и като че случайно докосва пистолета под мишницата.) А това?

СПАНОС. Пречи ли ти?

ЛИЛИКА. Студено желязо между нас. Каква нужда от него? (Спанос сваля пистолета си.) Зареден ли е ?

СПАНОС. За какво да го мъкна незареден?

ЛИЛИКА. Много се страхувам от пистолет.

СПАНОС (Насочва дулото към нея). Много ли се страхуваш?

ЛИЛИКА. Махни го! (Тътен от гръмотевица.)

СПАНОС. Аз дойдох, за да те очистя тази нощ.

ЛИЛИКА. Недей! Моля те!

СПАНОС. Но не с пистолет, а с ласки в леглото! Ти се изплаши. Ей, съвземи се.

ЛИЛИКА. Нищо ми няма.

СПАНОС. Знаеш ли, че съм отличен стрелец? Да не се похваля, но улучвам всичко от удобно разстояние.

ЛИЛИКА. Не знаех.

СПАНОС. Имам цяла купчина грамоти. А колко медали...

ЛИЛИКА. По принцип така и би трябвало да бъде. Все пак преди 25 г. си го взел на ръка.

СПАНОС. Постави тази чаша ето там.

ЛИЛИКА. Ти, какво, полудя ли?

СПАНОС. Хайде, хайде... Наоколо е тихо, докато идвах, не видях дори една светлина. С един изстрел да разпарчетосам тази чаша, с лявата ръка...

ЛИЛИКА. Полудя ли ти?

СПАНОС. Хайде де... Само един изстрел. Няма да се чуе нищо.

ЛИЛИКА. Съвсем се побърка...

СПАНОС. Не ми отказвай.

ЛИЛИКА. Ще се окепазим. Недей да пиеш повече. Ти се напи сякаш.

СПАНОС. Не съм.

ЛИЛИКА. Пиян си.

СПАНОС. Така лесно не се напивам аз.

ЛИЛИКА (Подава му чашата). Е, хайде, пий тогава!
Спанос се прицелва в чашата, която му подават, но Лилика му сваля ръката.
СПАНОС. Дай я тук, ангелче мое, дай я, от твоите ръце всичко бих пил.

ЛИЛИКА (Ужким пиейки). А ти убивал ли си някого? Така, по служба.

СПАНОС. Може би.

ЛИЛИКА. Не си много сигурен. Какво значи може би?

СПАНОС. Представи си един лекар, който прави операция. Каква е задачата му? След операцията пациентът да оздравее, нали? Но въпреки всичките му усилия, болният умира. Според теб това убийство ли е?

ЛИЛИКА. А ако лекарят нарочно умъртвява пациента си?

СПАНОС. Нито един лекар не би го направил.

ЛИЛИКА. Нито един, казваш.

СПАНОС. Нито един. Никога досега един лекар не е умъртвил нарочно пациент, който е бил ранен с куршум или в автомобилна катастрофа. Стоп... Но ако болният се опита да убие лекаря, то тогава работата става друга.

ЛИЛИКА. Искаш да кажеш, че е естествено, ако на лекаря му се стори, че болният иска да го убие, и той реагира по-бързо от него.

СПАНОС. Не! Искам да кажа, че ако са налице не само догадки, но конкретни улики.

ЛИЛИКА. А ако същото безпокойство почувства пациентът?

СПАНОС. Не разбрах?

ЛИЛИКА. Ако на болния му се стори, че лекарят иска да го убие и се самоотбранява?

СПАНОС. Все пак минимални са шансовете му. Защото един лекар знае много по-добре от един гражданин да убива и да спасява.

ЛИЛИКА. В такъв случай, убиецът няма да има повод да се чувства виновен? Казваш, че това няма да е убийство? Така ли?

СПАНОС. Откъде ти идват в главата такива щуротии?

ЛИЛИКА. Просто разговаряме...

СПАНОС. Обърка ме. Омръзна ми от тези теми. За един мъж и една жена има далеч по-интересни неща за разговор или за правене. Смърт! Убийство! Политика! За какво ни е притрябвало всичко това? (Мисли.) Но ако искаш да знаеш дали съм убивал човек, това си е друго. Да, случвало се е като пазител на реда да не мога да запазя живота на престъпника. Пък и нямам отношение към тези, които не спазват обществения ред, към бунтарите. Защото те сами са си избрали пътя и, разбира се, трябва да си получат заслуженото. Но хайде, сега да не спорим за това.
Хваща младото момиче, стават, започват да танцуват.
ЛИЛИКА. Пак бързаш.

СПАНОС. Нее.

ЛИЛИКА. Цяла нощ е пред нас?

СПАНОС. Да.

ЛИЛИКА. Гледай да не ме изпуснеш.

СПАНОС. Няма.

ЛИЛИКА. Ох, настъпваш ме!

СПАНОС. Заболя ли?

ЛИЛИКА. Малко.

СПАНОС (Бавно слага Лилика във фотьойла). Не мога да танцувам. През целия си живот съм танцувал само няколко пъти. Първият път е на сватбата ми. В сватбената нощ. Традиция била първо да танцуват младоженците. Та и ние я спазихме. Слушай добре: ако булката успее да изпревари младоженеца и го настъпи, целият им живот преминава под нейното командване. Нали разбираш, тя успя да ме изпревари. Всъщност не ме настъпи, а смаза, дупна ме с токчето. Защо? За да ме командва цял живот, но сгреши. Ето ти и доказателство: сега уж съм на служба. А и отсега нататък всяка нощ уж ще дежуря, а всъщност ще идвам при теб.

ЛИЛИКА. А ако тя разбере, че не си дежурен?

СПАНОС. Няма да може.

ЛИЛИКА. Ще звънне на работата ти.

СПАНОС. Посред нощ?

ЛИЛИКА. А защо не? Например, ако й прилошее?

СПАНОС. Изключено. Здрава е като бик. Нито ще се разболее, нито… Дори няма да умре.

ЛИЛИКА. А синът?

СПАНОС. Какво той?

ЛИЛИКА. Той всяка вечер ли си е вкъщи?

СПАНОС. Да. Той е вкъщи, длъжен е да се прибере. Защо питаш?

ЛИЛИКА. Прилича ли на теб?

СПАНОС (Вади от портфейла си снимка и й я подава). Решавай сама.

ЛИЛИКА (Взема и поглежда снимката). Красавец!

СПАНОС. Е, прилича ли на мен?

ЛИЛИКА. Твое копие... Сигурно не може да се отърве от момичета.

СПАНОС. Да. Той ми е единствен.

ЛИЛИКА. Женкар ли е?

СПАНОС. Не зная. На тази тема не си говорим. Може и да не е. Но може и да има контакти с една жена. Защо питаш?

ЛИЛИКА (Като подава снимката). Прилича на възпитан млад човек. Сигурно е приятно да бъдеш баща на такъв син.

СПАНОС. Да. Добре подбира приятелите си. И в училище преуспява. (Опитва се да я целуне.)

ЛИЛИКА. Да кажем, че тази вечер не се прибере вкъщи. Какво ще направи жена ти?

СПАНОС. Ти си много различна. Такава като теб...

ЛИЛИКА. Не ми отговори.

СПАНОС. Кое?

ЛИЛИКА. Не ме ли слушаш?

СПАНОС. Слушам те.

ЛИЛИКА. Тогава отговори!

СПАНОС. На какво?

ЛИЛИКА. Ако синът ти тази вечер не се прибере вкъщи, какво ще направи жена ти?

СПАНОС. Все същият въпрос.

ЛИЛИКА. Да допуснем, че не си дойде. Жена ти веднага ще ти звъни на службата, нали? И няма да те намери. По-нататък, какво? Ще разбере, че нямаш никакво дежурство и ще започне да се съмнява в теб. Не е ли така?

СПАНОС. Какво са ни притрябвали сега жената и синът? Когато можем двамата... Имаш прекалено развита фантазия. Да ти кажа ли нещо? Ти би станала добра полицайка...

ЛИЛИКА. Защо?

СПАНОС. Защото правиш връзка между всякакви невъзможни неща.

ЛИЛИКА (Увеличава музиката). Добре, да оставим тази тема. (Когато разкопчава ризата му.) Тялото ти е запазено като... (Дръпва се на няколко крачки и го оглежда.) Направо като скулптура. Позволи ми мъничко да те огледам ей така, от разстояние.
Спанос си прибира корема, за да изглежда във форма.
ЛИЛИКА. Лягай ето там. Би ли се обърнал с гръб?

СПАНОС. Защо с гръб?

ЛИЛИКА (Като че се срамува). Искам да се съблека спокойно.

СПАНОС. Няма защо да се стесняваш. Аз пък искам да погледам...

ЛИЛИКА. Тъй или иначе след малко... Не ме гледай, моля те! (Спанос се обръща с гръб към нея. Момичето е разбрало вече, че той се е напил здраво. Взема пистолета, но по това как го държи се разбира, че не умее да си служи с него.) Не ме гледай, не... (Докато бавно се придвижва към вратата на спалнята.) Не гледай! (Вратата на спалнята изведнъж се отваря и с пистолет в ръка влиза Джелика. Тя намалява звука на музиката. Спанос бавно се обръща.)

ДЖЕЛИКА. Стани!

СПАНОС. К’во става тук?

ДЖЕЛИКА. Стани, казвам.

СПАНОС. Сестра ти?

ЛИЛИКА. Да.

СПАНОС. И к’во?

ДЖЕЛИКА. Нали знаеш какво е това? Със заглушител е. Знаеш, че и пистолет със заглушител върши добра работа. И то, безшумно. Разбираш, нали?

СПАНОС. Какво смята да прави тя?

ДЖЕЛИКА. След малко ще видиш. Не съм такъв снайперист като теб, но това няма да ми попречи да разпръсна мозъка ти! Запомни го добре и прави каквото ти казвам!

СПАНОС. Но аз не съм имал лоши намерения.

ДЖЕЛИКА. Не си имал, така ли?

СПАНОС. Не, разбира се. Ние тук само...

ДЖЕЛИКА. Ще разберем след малко. Едно необмислено движение и ще ти разпръсна черепа!

СПАНОС (Опитва се да познае гласа й). Този глас... Гласът...

ДЖЕЛИКА. Обърни се с лице към стената! Обърни се, ти казвам! Стани! Върви! Върви, ти казвам. Върви към поставката за вестници. Сакън не прави нещо необмислено! Нито крачка повече, иначе стрелям. А сега я вземи! Повдигни я! Вдигни, ти казвам. (Спанос повдига поставката и вижда оковите. Оставя поставката.) Сложи ги на краката си! Сложи тези окови. Хайде, мърдай! Бързо! Не прави нещо необмислено. Ще ти размажа мозъка! По-живо! Не се шматкай. Сложи ги. Добре ги сложи. Хайде!

ДЖЕЛИКА. Това е за да разбереш колко съм сериозна. Но ако още малко се шматкаш, убивам те! Кълна се, че те убивам! Хайде, слагай ги на краката! Вържи! (Спанос слага оковите на краката си.) Заключи ги! Натисни и щракни ключалката! Натисни, натисни!

ДЖЕЛИКА. Хвърлям го! Стига!

СПАНОС. А сега кажи какво те мъчи. Защо ме докара в това положение?

ДЖЕЛИКА. Лилика ми е сестра.

СПАНОС. Зная. Дойдох тук, защото тя ме покани. Не знаех, че си вкъщи. И не съм имал лоши помисли. Просто пийнахме. Тя ми харесва, дори я обичам. Да, обичам я. Може да съм доста по-голям от нея, но какво от това? Не бива ли? Свали този белезник, свали го! Свали! Престъпление ли е да обичам сестра ти?

ДЖЕЛИКА (Постепенно се опомня). Но ти си женен.

СПАНОС. И какво от това? Аз не съм единственият женен мъж, който се свързва с едно младо момиче. Отключи белезника!

ДЖЕЛИКА. Не е ли нормално да защитаваш сестра си?

СПАНОС. Нормално е. Отключи белезника. Да поговорим спокойно. Без това мисля да се разведа с жена си. И дотогава можем да не се виждаме с нея. Разбираш ли? Сега веднага мога да се махна. Отключи белезника. Обличам се и си отивам. Какво става, езика ли си глътна? Отключи, ти казвам, отключи! Ядосваш ме. Отключи, иначе ще й счупя врата.

ДЖЕЛИКА. Няма да стане. И така можем да поговорим.

СПАНОС. Като нищо мога да й счупя врата. Работа за секунда. Виждаш, че съм силен.

ДЖЕЛИКА. Нали знаеш, че ако й навредиш, няма да излезеш жив от тази къща? (Чува, че сестра й стене.) Ще те заколя с кухненския нож. Не я стискай! Не!

СПАНОС (Леко отпуска). Ако не искаш тя да пострада, пусни ме. Трябва да го направиш. Разбираш ли?

ДЖЕЛИКА. Разбирам.

СПАНОС. Да можех да разбера каква ти е целта. Тези окови? Като че ли всичко е замислено предварително. Пусни ме, да се разотидем с мир.

ДЖЕЛИКА. Добре, ще те пусна, но повече няма да се видиш с нея.

СПАНОС. Добре, няма.

ДЖЕЛИКА. До развода с жена си няма да я виждаш.

СПАНОС. Приемам.

ДЖЕЛИКА. Веднага ще се махнеш оттук.

СПАНОС. Ще се махна.

ДЖЕЛИКА. Обещай ми.

СПАНОС. Обещавам!

ДЖЕЛИКА. Мъжка дума?

СПАНОС. Кълна се, че ще се махна. Веднага ще си отида.

Джелика оставя пистолета върху нощното шкафче, изважда от джоба си ключа за белезника. Спанос е повярвал.

ДЖЕЛИКА (Когато протяга). А ако изведнъж ме нападнеш?

СПАНОС. Кога?

ЛИЛИКА. Когато те освободя.

СПАНОС. Кълна се, че нищо няма да направя. Отивам си веднага. Повярвай ми.

ДЖЕЛИКА. Нямам основание да ти повярвам.

СПАНОС. Нямаме друг изход. Ти нали не искаш смъртта й?

ДЖЕЛИКА. Разбира се, че не.

СПАНОС. В такъв случай, принудена си да ме пуснеш. И всичко ще приключи. Ако знаеш друг изход, казвай.

ДЖЕЛИКА. Не зная.

СПАНОС. По принцип, да защитаваш сестра си съвсем не е за осъждане. Приличаш на добра жена, но и аз не съм лош човек. Като видях мебелите, веднага разбрах, че си жена с вкус. Исках да се запозная с теб, но сестра ти ми каза, че не му е времето сега. Кажи, не сме ли говорили в закусвалнята? (Лилика потвърждава с очи.)

ДЖЕЛИКА. Казваш, че я обичаш, и в същото време, че можеш да я убиеш. Това не е ли противоречие? Каква е тази любов?

СПАНОС. Защо да е противоречие? В много странна ситуация се оказах. Първо трябва да се освободя.

ДЖЕЛИКА (Като че ли отново е повярвала). Прав си. Принудена съм да ти повярвам. Без това си женен. И ако ти започнеш да говориш наляво и надясно за този случай, аз ще намеря жена ти и ще й разкажа за връзката ти със сестра ми.

СПАНОС. Не.

ДЖЕЛИКА. И добре, че не. Но вече няма начин да не ме познаеш. (Сваля перуката.) Още ли не ме позна? (Сваля си очилата.) Погледни ме добре! А сега?

СПАНОС (Учудено). Джелика!

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ЛИЛИКА. В стаята си.

СПАНОС. Какво прави там?

ЛИЛИКА. Не зная.

СПАНОС. Сигурно добре разбираш, че си съучастница в престъплението. Какво е намислила да ми прави?

ЛИЛИКА. Не зная.

СПАНОС. И теб те въвлече.

ЛИЛИКА. Бях принудена да изпълнявам.

СПАНОС. Излъгвайки мен ли?

ЛИЛИКА. Направих това, което трябваше.

СПАНОС. А сега не можеш да ме погледнеш в очите.

ЛИЛИКА. Нее.

СПАНОС. Нали знаеш, че извършеното от теб е престъпление.

ЛИЛИКА. Зная.

СПАНОС. Защо тогава се съгласи?

ЛИЛИКА. Защото си виновен.

СПАНОС. За нищо не съм виновен.

ЛИЛИКА. Ще видим.

СПАНОС. Повярвай, нямам никаква вина.

ЛИЛИКА. Докажи го на нея, не на мен. (Пауза.)

СПАНОС. Тя наистина ли ти е сестра?

ЛИЛИКА. Ти какво, не вярваш ли?

СПАНОС. Ти от самото начало за всичко ме излъга.

ЛИЛИКА. Тя ми е сестра.

СПАНОС. Колко още ще чакаме?

ЛИЛИКА. Ако искаш, да я повикам.

СПАНОС. Не! Още не. А това че си студентка?

ЛИЛИКА. Студентка съм.

СПАНОС. Може и това да е лъжа. (Лилика мълчи. Продължителна пауза.) Послушай ме, приличаш на добро момиче, не си навличай беля на главата, бъди разумна и ме пусни.

ЛИЛИКА. Тоест?

СПАНОС. Отключи белезниците и ме пусни да си отида. Хайде!

ЛИЛИКА. Ключът е у нея.

СПАНОС. Ти си оправно момиче. Можеш без тя да разбере да вземеш ключа.

ЛИЛИКА. А защо?

СПАНОС. За да си отида.

ЛИЛИКА. Ако исках да те пусна, щях ли да те доведа тук?

СПАНОС. Забъркваш се в лоша работа. Опомни се, докато не е късно. Всеки момент можеш да спасиш положението. Не те ли е страх?

ЛИЛИКА. Вече от нищо не ме е страх. Най-трудната част от работата е свършена. Никой не знае, че си тук.

СПАНОС. Но колата ми е на улицата. Макар да ми е собствената, мнозина я познават. Само да мине патрулът и веднага ще разберат.

ЛИЛИКА. И като познаят колата, какво от това?

СПАНОС. Какво да прави колата ми в тези покрайнини на града? Ще ме почакат и като видят, че не се появявам, може да претърсят всеки дом. Помисли си, че ме открият. Цялото ти бъдеще отива по дяволите. Хайде, помогни ми да си отида оттук.

ЛИЛИКА. Струва си риска. Защото и аз вече искам да си оправите сметката.

СПАНОС. Уфф! Без да го осъзнаеш, измъчваш за нищо невинен човек.

ЛИЛИКА. Ако се чувстваш невинен, защо тогава така се съмняваш?

СПАНОС. Сестра ти не е нормална. Втълпила си е, че трябва да ме накаже. Няма спасение.

ЛИЛИКА. Че защо? Ако си невинен, ще се спасиш.

СПАНОС. Невинен съм! (Не забелязва как вратата на спалнята безшумно се отваря и влиза Джелика.) Кълна се, че съм невинен!

ДЖЕЛИКА. Струва ми се, че най-после се опомни. Искам да си трезвен. Защото е важно какво ще отговориш. Донякъде от теб зависи всичко.

СПАНОС. Слушай, Джелика! Пусни ме. Кълна се, че веднага ще си тръгна и никой никога няма да разбере, какво се е случило тук.

ДЖЕЛИКА. И?

СПАНОС. Ще забравя всичко. Прегрешаваш.

ДЖЕЛИКА. Прегрешавам ли?

СПАНОС. Не в този смисъл. Струва ли си за неща, които са минали и отминали... Да забравим всичко. Не бива да наливаме масло в огъня. Отключи тези белезници и да се махна. Кълна се, че никога няма да си спомня случилото се. Да забравим всичко.

ДЖЕЛИКА. Толкова просто и леко?

СПАНОС. Разбира се, че да... Дай ми ключа, да отключа тези белезници.

ДЖЕЛИКА. Да отключим...

СПАНОС. А как?

ДЖЕЛИКА. Ти не ми даде тази възможност, но сега, както виждаш, аз ти я давам. Лъжа ли е?

СПАНОС. Ти си си втълпила, че...

ДЖЕЛИКА. Нали и ти си беше втълпил мисълта, че съм виновна?

СПАНОС. Но в края на краищата те пуснаха... А аз имам ли такъв шанс?

ЛИЛИКА. Защитавай се. Обясни защо постъпи така.

ДЖЕЛИКА (Доближава към устните му запалена цигара). Пуши! „Коя пък си ти, че да пушиш в мое присъствие!” Така говореше, нали? „Ти пък коя си, че да пушиш в мое присъствие!”

ЛИЛИКА. Сестро!

ДЖЕЛИКА. Загаси лампата! Отговаряй ми точно и кратко! Как се казваш?

СПАНОС. Знаеш.

ДЖЕЛИКА. Да те предупредя още в началото. Ако не отговаряш, лошо ти се пише. Как се казваш?

СПАНОС. Спанос.

ДЖЕЛИКА. Възраст?

СПАНОС. Какво искаш сега...

ДЖЕЛИКА. Престани и отговори! Възраст?

СПАНОС. Четирийсет и пет.

ДЖЕЛИКА. Семейно положение?

СПАНОС. Женен.

ДЖЕЛИКА. Деца?

СПАНОС. Син. Един-единствен.

ДЖЕЛИКА. На колко години?

СПАНОС. На двайсет и две.

ДЖЕЛИКА. С какво се занимава?

СПАНОС. Студент е.

ДЖЕЛИКА. Баща, майка?

СПАНОС. Починаха.

ДЖЕЛИКА. С какво се занимаваше баща ти?