Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak)

СПАНОС. Стига.

ДЖЕЛИКА. С какво се занимаваше баща ти?

СПАНОС. Беше фурнаджия.

ДЖЕЛИКА. А майка ти?

СПАНОС. Домакиня.

ДЖЕЛИКА. Кой умря пръв?

СПАНОС. А това какво отношение има към тази работа?

ДЖЕЛИКА. Без излишни въпроси. Отговаряй!

СПАНОС. Ама че игра подхвана...

ДЖЕЛИКА. Като че ли не съзнаваш създалото се положение.

СПАНОС. Задаваш глупави въпроси. Кой бил умрял пръв.

ДЖЕЛИКА. И ти знаеше всичко за мен, но въпреки това, без да ти омръзне, без да ти дотегне, държейки ме гладна, жадна, безсънна, по цели дни... По цели нощи...

СПАНОС. Това беше служебно задължение.

ДЖЕЛИКА. Тази ситуация не е ли по-истинска? Нещо повече – палачът и жертвата са си сменили местата. Да започнем, ако желаеш?

СПАНОС. Какво да започнем?

ДЖЕЛИКА. Преди седем години вие, тоест един претъпкан до гуша микробус с ченгета, обкръжихте дома ни. Докато някои чакаха вън, вие, трима души, нахлухте вътре. Заблъскахте с крака и ръце вратата.

СПАНОС. Звънецът не работеше.

ДЖЕЛИКА. Отвори ви една възрастна жена и вие нахлухте с автомати и пистолети в ръце...

СПАНОС. Обикновени мерки за безопасност.

ДЖЕЛИКА. Мълчи! След малко е твоят ред да говориш.

СПАНОС. Не можехме да проведем операцията с букети в ръце.

ДЖЕЛИКА. Безспорно.

СПАНОС. Тогава защо ме обвиняваш?

ДЖЕЛИКА. Още не те обвинявам. Просто се опитвам да опиша ситуацията. Нали бяхте с автомати?

СПАНОС. Да, защото законът го изисква.

ДЖЕЛИКА. Възрастната женица едва примря от страх.

СПАНОС. Само възрастните жени ли се страхуват? Страхът е свойствен за всеки. Не знаейки какво ни очаква вътре, ние също се страхувахме.

ДЖЕЛИКА. Квартирата бе съвсем малка. Стая с гостна. Дори прозорците й бяха на високо. От тях можехме да видим само краката под колената на минаващите. Живеехме под земята. Когато единият от вас преобръщаше всичко с главата надолу в кухнята, другият влизаше в тоалетната, а третият изтърбуши дюшеците. Единият примъкна от спалнята и заблъска едно малко момиченце. Сграбчил го за косата с тези мръсни ръчища, ти го удари по лицето.

СПАНОС. Не, само я издърпах за ухото.

ЛИЛИКА. Удари го! И още как! Онова момиченце бях аз. (Мълчание.)

СПАНОС. Да, спомних си. Не бях спал няколко нощи поред и ти плачеше толкова раздирателно, че ничии нерви не биха издържали.

ДЖЕЛИКА. Ти си дотолкова жесток, че да пребиеш едно дете.

СПАНОС. Не бива да се гледа на всичко така едностранчиво. Сега си спомних по-добре. Когато доведоха малкото момиче, поисках да му погаля косата, за да не се уплаши. Спомни си. Спомни си, де... А ти какво направи? Заплю ме в лицето.

ЛИЛИКА. Да, така беше. Влезе в кухнята, върна се и още един път ме удари.

СПАНОС. Бях влязъл в кухнята, за да измия плюнките, но нямаше вода. Всъщност бях избърсал лицето си с кърпа, но трябваше и да се измия. Като се върнах в гостната, ти бе дошла.

ДЖЕЛИКА. Когато наближих дома, бях разбрала, че има извънредна ситуация. Кварталът бе обкръжен от въоръжени цивилни. Съседите със страх надничаха през прозорците и ъглите. Влязох. Изведнъж скочи срещу мен и започна да ме биеш с ритници и плесници.

ЛИЛИКА. „Кажи! Кажи! Кажи!”, повтаряше ти. „Помогнете, пребиват дъщеря ми!”, крещеше мама.

ДЖЕЛИКА. Накарахте я да замълчи. Лоши времена бяха, никой не смееше да помогне на другия. Какво трябваше да кажа? Защо запушихте устата на мама? Защо плачеше сестра ми? Защо книгите хвърчаха във въздуха? Защо дрехите се въргаляха по пода? Дори кошчетата за боклук преобръщахте. Навсякъде обискирахте, защо? „Защо имаш толкова книги?” „За какво ти служи готварската книга?” „Защо имате телефонен справочник, когато нямате телефон?” „Защо е окачена точно тук тази картина?” Защо? Защо? Защо? Кажи! Кажи! Кажи! А какво трябваше да кажа?

СПАНОС. Адреса на приятелката си.

ДЖЕЛИКА. Бе заминала на село. Ако бяхте ме попитали по човешки, бих казала. Но така се нахвърлихте, че не исках тя да пострада.

СПАНОС. Заинати се докрай. Ако беше казала, нищо нямаше да ти стане.

ДЖЕЛИКА. Сложихте ми първо белезници, после ме повлякохте навън. И ме натикахте в една кола пред очите на надничащите през прозорците и дръпнатите щори съседи. И така ми подсказахте, че ще последват ужасни мигове, секунди, минути, часове, дни и седмици на адски мъки и изтезания. Секунди, които не изтичаха. Времето вече бе спряло. Тояги, които не преставаха да се налагат. Юмруци. Като един празен чувал бях. Като желе. „Колко пъти на ден спиш с онзи педераст?” „Къде е сега той?” „Искаш ли да те тъпчем, докато не кажеш?” Говедо! Говедо! Като нищо можех да те затрия!

ДЖЕЛИКА. Не! Той беше невероятен младеж! Бе ме научил, че бедността не е съдба. (Идеализира го.) Обичах го. Невъзможно бе да не го обичам. Беше добродушен. Толкова вярваше, а и караше тези около него да повярват, че един ден всичко ще се промени. После го докарахте при мен размачкан и разфасован. Целият в кърви. После... Още няколко пъти го доведохте. Не можеше да говори. Заекваше. Пред очите ми се стопяваше, свършваше, загубваше човешкия си облик. И един ден казахте, че се е самоубил.

СПАНОС. Хвърли се през прозореца...

ДЖЕЛИКА. Глупости! Такъв човек не може да се самоубие!

СПАНОС. Самоуби се! Изскубна се от ръцете ни и скочи.

ДЖЕЛИКА. С обущарска игла ли да ти зашия клепачите? Или да ти откъсна езика? Или да ти отрежа члена? Като дете баба ми разказваше приказки, в които доброто винаги побеждаваше злото. (Мълчание.) После започнахте да ми подхвърляте разни листове. Не се подписвах, защото никого не бях убила, не съм имала връзка с никакви нелегални организации. Не бях правила нищо противозаконно. Разсъбличахте ме.

СПАНОС. Поред ли?

ДЖЕЛИКА. Съвсем гола.

СПАНОС. Наври си ръката и провери.

ДЖЕЛИКА. Повърнах върху теб.

СПАНОС. Провери с палката.

ДЖЕЛИКА. Като че ли тялото ми се разкъсваше. Като че носех тонове тежест върху пъпа си. Навираха в пъпа ми най-острото шило на света.

СПАНОС. Никой нищо не ти е навирал. Очите ти бяха вързани и така ти се струваше.

ДЖЕЛИКА. Като че издъхвах, после преставахте.

СПАНОС. Над главата ти стоеше лекар.

ДЖЕЛИКА. После се започваше отначало. Чувствах, че зъбите ми пращят и се трошат. Подавахте електричество с един уред във всяка част на тялото ми. Един ден доведохте мама. Нещо й беше станало на женицата. Застаряла ли беше? Нещо й имаше. Смалила ли се бе? Да, смалила се бе като кълбо прежда. Да пукнете дано! Оставете я! Оставете! (Мълчание.) Колко бе часът? Какъв ден бе? Това ли бе смъртта? Пикаех. Говорехте, че си запушвате носа от миризмата на пикоч и обгоряло месо. Повръщах и вие ме карахте да чистя пода. Включвах се в някакви нелегални организации. Пишех по стените „Долу хунтата!”, поставях бомби под трибуната на Патакос. Планирах множество покушения. Издавах вестника на Патриотичния фронт. Изпращах го по забравени адреси.

ЛИЛИКА. Стига, сестро! Не се измъчвай повече.

ДЖЕЛИКА. После един ден ме изправиха пред един мъж. Изкрещях му, че всичко, което съм казала и подписала, е лъжа. Започна всичко отначало. Вече нямаше как да се спася от ръцете ви. Години ли бяха минали, бях забравила дори да мисля. После един ден лентата, с която връзваха очите ми, се сурна. И видях теб, Спанос, теб! Срещнахме се очи в очи. Отново ми превързахте очите.

СПАНОС. А какво ни оставаше да направим?

ДЖЕЛИКА. Но аз не забравих, не можех да забравя очите ти. Очите ти, очите ти не можех да забравя. Хвърлихте ме в една килия. Оставихте ме на мира. Един ден дойдоха онези в белите манти, направиха ми някакви инжекции. Плачех, но без сълзи. Очите ми бяха изсъхнали. „Не се страхувай – ми казаха, – вече нищо лошо няма да се случи”. Нищо лошо няма да се случи. Нищо лошо няма да се случи. (Мълчание.) Признали са ме за невинна. После лежах по разни болници. Навсякъде търсех тези твои очи. Косата ми опадаше. Нощем виждах насън твоите очи. Не можех да се съблека и да се изкъпя, на изгорял килим заприлича тялото ми. Но навсякъде срещах твоите очи. Цикълът ми спря. Не можех нито да седна, нито да вървя. Но навсякъде виждах твоите очи. Веднъж да се измъкна оттук! Щях да те намеря. Излязох на големия двор. Върнах се вкъщи. Нищо не костваше вече да те намеря и убия. Аз избрах трудния път, Спанос. Ето, вече си в ръцете ми, макар и след седем години. А, Спанос!

СПАНОС. Всичко виждаш от своя ъгъл....

ЛИЛИКА. Разкажи тогава за другия ъгъл.

СПАНОС. Не вярвам дори, че съвестно ще ме изслушаш. Защото сестра ти е решила, и то още преди седем години. Как да я променя за една нощ? Не вярвам. Първо, трябва да проследим цялата тази работа отначало. В какво положение бе страната преди 1967-а? Навсякъде стачки, стачки, стачки... Стачка в автобусите. Във фабриките. В училищата. Няма сигурност за имуществото. Няма сигурност за живота. Не е ли така? Студентите бяха оставили скамейките и се биеха по улиците помежду си или с полицията. Това не можеше да продължи така. И се случи това, което се очакваше. Нашите завзеха управлението. И веднага се прекратиха всякакви стачки, кавгите по улицата свършиха. Студентите се завърнаха в университетите, а работниците във фабриките си. Животът тръгна по нормалното си русло.

ДЖЕЛИКА. Стига!

СПАНОС. Не ти ли казах аз?

ЛИЛИКА. Разреши му да продължи, сестро.

ДЖЕЛИКА. По-кратко.

СПАНОС. Накратко... Веднага след преврата ни съобщиха, че под името Патриотичен фронт е създадена организация за съпротива. В списъците фигурираше и твоето име, както и на приятеля ти. Бяхте на длъжност в ЕДА, отгоре на това членувахте в Младежката организация «Ламбракис». Бяхме натоварени със задачата да ви арестуваме. Това е всичко.

ДЖЕЛИКА. Престъпление ли беше да си в отношения с ЕДА и Младежкия съюз? Това бяха легална партия и съюз.

СПАНОС. Не можеш да ми търсиш сметка за това. Ние получихме заповед и бяхме длъжни да я изпълним.

ДЖЕЛИКА. Чакаш да те оправдая?

СПАНОС. Ясно е, че няма да ме оправдаеш. Просто се постави на мое място.

ДЖЕЛИКА. Тоест, не приемаш ли, че носиш отговорност за делата си?

СПАНОС. Искам да кажа, че и ние имаме чувства, убеждения. Но вършехме това, което се иска от нас. Нито по-малко, нито повече.

ДЖЕЛИКА. Един ден те отвличат със сина. Неприятни неща ви се случват. После се доказва вашата невинност. Освобождават ви, но с цената на какво? Дали е достатъчно да ти кажат: „Аз съм само изпълнител!”

СПАНОС. Не казвам, че ти си абсолютно неправа.

ДЖЕЛИКА. Престани! Играта започва. Голямата игра. Знаеш ли кой ме чака сега да му се обадя?

СПАНОС. Кой?

ДЖЕЛИКА. Приятел, който дежури над един младеж със завързани ръце и крака.

СПАНОС. Какъв е този младеж?

ДЖЕЛИКА. Смисълът на живота ти. Твоето съкровище. Значи?

СПАНОС. Синът ми? Той не е виновен за нищо!

ДЖЕЛИКА. Значи вече си признаваш вината?

СПАНОС. Но не е той! Не е той, нали?

ДЖЕЛИКА. Не ми отговари още.

СПАНОС. Прави с мен каквото искаш, но не е той, нали?

ДЖЕЛИКА. Измет!

СПАНОС. Ти и такива като тебе... (Опитва се да се освободи.) Проклети да сте! Трижди да сте проклети!

ДЖЕЛИКА. Довърши си мисълта!

СПАНОС. Аз защитавах интересите на страната си! (Омеква.) Вие бяхте манипулирани.

ДЖЕЛИКА. Глупости! Накрая ни пуснахте, защото бяхме невинни.

СПАНОС. Не можеш да бъдеш толкова зла! Не можеш да отвлечеш сина ми.

ДЖЕЛИКА. Да предположим, че наистина бях престъпница за вас. Да речем, че участвах в съпротивата.

СПАНОС. Синът ми...

ДЖЕЛИКА. Ти не ме слушаш.

СПАНОС. Слушам те, слушам те.

ДЖЕЛИКА. Да предположим, че наистина съм била член на Патриотичния фронт. Разбираш ли?

СПАНОС. Разбирам.

ДЖЕЛИКА. Какви са ти задълженията?

СПАНОС. Тоест?

ДЖЕЛИКА. За какво ти плаща държавата? Кажи! Не знаеш дори задълженията си?

СПАНОС. Зная.

ДЖЕЛИКА. Тогава кажи!

СПАНОС. Задължението ми е да опазя обществения ред.

ЛИЛИКА. Но как? Как ще го опазиш? Като подлагаш на мъчения и изтезания хората, които предават в ръцете ти? Ако редът се пазеше с насилие, човечеството щеше да се озвери. И като пример, нацизмът не би се разпаднал.

СПАНОС. Но аз съм длъжен да съблюдавам закона.

ЛИЛИКА. Нима в законите има условие, че хората трябва да се измъчват и изтезават?

СПАНОС. Не разбрах.

ДЖЕЛИКА. Прекрасно разбираш, но просто не те отърва.

СПАНОС. Синът ми...

ДЖЕЛИКА. Има ли такова условие в закона?

СПАНОС. Няма, но от време оно се прави така.

ЛИЛИКА. Това че се прави от време оно, оправдава ли те? Твоето задължение е да предадеш обвиняемите живи и здрави в ръцете на правосъдието. Това повеляват законите. А ти какво направи?

ДЖЕЛИКА. Та ти престъпваш дори своите закони.

СПАНОС. Синът ми е невинен. Той само с уроците си се занимава. В нищо не е замесен.

ДЖЕЛИКА. Този, който не се замесва в нищо, е отговорен и за безредието.

СПАНОС. Откъде го отвлякохте?

ДЖЕЛИКА. Не ми отговори!

СПАНОС. Та той е толкова млад...

ДЖЕЛИКА. Нима? И аз бях млада. Имах право да живея, да обичам и да бъда обичана. Като всеки човек. Но няма вече как. Дори ми отне девствеността. (Отива в кухнята.)

СПАНОС. Къде го отведохте? Майка му го чака вероятно вкъщи. Че в какво е виновен той? Кажи, ще го пуснете, нали? Хайде, кажи, за Бога? Кажи. (Джелика се връща с дълъг, заплетен специално, кабел.) Какво е това?

ДЖЕЛИКА. Не виждаш ли? И това за какво служи кабелът ли трябва да ти разкажа? Та ти си майстор в тези работи?

СПАНОС. Пуснете сина ми! Той не е виновен!

ДЖЕЛИКА. Моят годеник също не беше виновен. Както и мама.

СПАНОС. С палец дори не сме докоснали майка ти. Ти лъжеш.

ДЖЕЛИКА. Тя пострада повече от всички. Какво повече? Накара я да ме види в това състояние.

СПАНОС. Тя искаше да те види, умоляваше.

ДЖЕЛИКА. Не можех да вървя. Бях само кожа и кости.

СПАНОС. Умоляваше ме да те види поне за пет минути.

ДЖЕЛИКА. Когато тя плачеше, ти се смееше. Показа ме на нея, за да види в какво състояние сте ме докарали и за да й докажете какво още можете. Не се постави на нейно място.

СПАНОС. Не е вярно. Аз също имам съвест.

ДЖЕЛИКА (Негодуващо). О, Исусе Христе! Исусе Христе! Той ми говори за съвест! Погледни, погледни, добре погледни! Погледни в тази ръка. Като че изпитваща удоволствие от това да изтезава, да кара да крещи, да полее с вряла вода... Ако направя същото на сина ти, това безсъвестност ли ще бъде?

СПАНОС. Не! Вие няма да го направите!

ДЖЕЛИКА. Защо? Само така мога да си отмъстя.

СПАНОС. Мъст! Мъст! Мъст!

ДЖЕЛИКА. Да, мъст! После мама внезапно умря. Не можа да преживее това, което направиха на дъщеря й. Сърцето й не издържа. Ти я уби! Ти!

СПАНОС. Синът ми е невинен!

ДЖЕЛИКА. Невинен ли?

СПАНОС. Кълна ти се, че е невинен! Той дори не те познава.

ДЖЕЛИКА. И аз не те познавах.

СПАНОС. Той дори на мравката път прави.

ДЖЕЛИКА. И аз бях такава.

СПАНОС. Единствената му вина е, че е мой син.

ДЖЕЛИКА. Нима това не е достатъчно?

СПАНОС. Та нали той не избра баща си?

ДЖЕЛИКА. Искаш да кажеш, че ако синът ти можеше да избира баща си, не би избрал такъв негодник като теб? Така ли? Младежът е твой син. Остави сега тези... Не се отклонявай от темата. Или искаш да кажеш, че той не ти е син?

СПАНОС. Чуй ме, моля те!

ДЖЕЛИКА. Геройското държане води до достойна смърт. Защото има и позорна смърт. До момента, в който научи, че синът ти е заложник, се държа нагло. А сега...

СПАНОС. Нали и теб майка те е раждала? Не можеш да си толкова безмилостна. С право ми се сърдиш. Но моля те да не смяташ за позорно това един баща да моли за спасението на сина си. Прави с мене каквото искаш, но него пусни.

ДЖЕЛИКА. Не! Няма освобождаване преди да те оправдая. Още не съм те разпитала.

СПАНОС. Какъв разпит?

ДЖЕЛИКА. Това е първи разпит. Разпит, който ще се проведе с твоите методи. Разбираш ли?

СПАНОС. Не може да бъде!

ДЖЕЛИКА. Може! След малко ще разбереш по-добре.

СПАНОС. Той не е виновен.

ДЖЕЛИКА. Сам каза, че в нищо не се е забъркал. Не стига ли?

СПАНОС. Има хиляди, милиони хора..., които седят и чакат. Би трябвало и тях да изтезаваш.

ДЖЕЛИКА. Защо не те спря?

СПАНОС. Единственото, което знае за мен, е, че работя в сигурността. Остави го. Няма да издържи. Ще ти остане в ръцете.

ДЖЕЛИКА. А ти да го беше възпитал по спартански, за да може да издържи на по-силни болки. (От улицата се чува звук на маршировка. Джелика се разхожда, пуска касетофона.) Аз съдя тук не една професия, а теб. Помниш ли Панайотис? Очите му бяха сини. С брада. Колко пъти чух да те моли: „Недей, Спанос!” Защо не си станал човек като него? Защо не се обяви против мъченията? Какво предимство имаше ти пред него?

СПАНОС. Не можех да се реша на такова нещо.
Телефонът дълго и продължително звъни, след което спира.
ДЖЕЛИКА. Защо и ти не можа да станеш като Панайотис?

СПАНОС. Панайотис го уволниха от работа. Дълго лежа в психиатрията. Остана без работа.

ДЖЕЛИКА. Защото постъпваше честно.

СПАНОС. Баща ми бе беден хлебар. Цял живот се е борил с огъня в пещта. Отвори капака на фурната, метни тестото вътре, бързо го затвори. От челото, тялото, ръцете се стича пот. Избърши потта с пешкир. Огънят да не гасне. Не забравяй да туриш дърва. Ако веднага не изкараш онова, което е вътре, ще изгори, ще се овъгли.

ДЖЕЛИКА. Работата му е била такава.

СПАНОС. Бях на десет години, когато баща ми ме взе при себе си. Когато другарчетата ми тичаха по улиците подир топката, аз се стараех да помагам на татко пред този огън. Получавах седмични. Но седмичните е плащал не патронът, а баща ми. Важното било да науча занаята. И седмичната заработка баща ми прибираше обратно. Ваканциите ми минаваха все така.

ДЖЕЛИКА. Но те е учил на занаят.

СПАНОС. И зимата, в свободното от училище време, пак бях във фурната. С учебниците, с тетрадките. Цели десет години. Когато завърших лицея, татко почина. Останахме двамата с мама. Слава Богу, че имахме дом, където можехме да се подслоним. Висше образование ли? Веднага трябваше да печеля пари. Първо трябваше да изкарам пари. Без да губя време. Патронът ме повика и ми предложи да заема мястото на татко.

ДЖЕЛИКА. Ето, виждаш ли?

СПАНОС. И аз като татко цял живот щях да се потя около огъня и после щях да пукна. Нямах друг избор. Но като казвам, че нямах избор, не съм държал сметка за случайностите в живота. Имаше един комисар. Отделях за него винаги най-препечените хлябове. Постепенно завързахме диалог. Той беше разбрал, че не обичам работата си. Започна да се интересува от мен и ме взе при себе си в полицията.

ДЖЕЛИКА. Ти бе син на бедно семейство, но насочи оръжието срещу тези като теб.

СПАНОС. Не можех да се върна във фурната. Не мисля, че ме разбираш. Но каквото искаш да правиш, прави го на мен.

ДЖЕЛИКА. Искаш да кажеш, че да измъчваш арестантите е било по-леко, отколкото да печеш хляб във фурната?

СПАНОС. Пусни сина ми! Той обича дори животните. Храни кученце вкъщи. Обича много и хората. Чист е, като всяко дете. Всъщност си е дете. Дете. Ти не гледай, че е такъв едър.

ДЖЕЛИКА. Защо, защо родителските чувства, милостта, които изпитвате към своите деца, не проявявате и за децата на другите? Защо?
Отвън се дочува звук на приближаващ се автомобил. Той спира.
ЛИЛИКА. Какво става, сестро?

ДЖЕЛИКА. Почакай! (Изгася лампата и поглежда покрай пердето.) Патрулираща кола.

ЛИЛИКА. А сега? Оглеждат колата. Страх ме е, сестро.

СПАНОС. Помоощ! Пооомооощ!

ДЖЕЛИКА. Млъкни, бе човек!

СПАНОС. Помогнетеееее! Помооощ!

ЛИЛИКА. Качиха се в колата.

СПАНОС. Пооомооощ! (Звук от тръгващ автомобил.)

ЛИЛИКА. Отиват си.

СПАНОС (Безразлично). Пак си отиват.

ЛИЛИКА. Нали няма да дойдат повече?

ДЖЕЛИКА. Подлец!

СПАНОС. Нали ще пуснеш сина ми? Да не се връщаме повече в миналото.

ДЖЕЛИКА. Старая се миналото да не се върне никога повече.

СПАНОС. Зная вече какво ще направиш.

ДЖЕЛИКА. Защо дойде ти тук тази нощ? С надеждата да преспиш със сестра ми, нали?

СПАНОС. Остави на мира сина ми, не го пипай. (Цял се гърчи, удря с юмруци по пода.) Правете каквото щете, но на мен!

ДЖЕЛИКА. Никой няма да те чуе. Дръж се малко достойно. Аз не се държах така.

СПАНОС. Студено ми е.

ДЖЕЛИКА. След малко ще се стоплиш. И никога повече няма да ти е студено. Няма да се потиш. Няма да се смееш, да огладнееш, да ожаднееш...

СПАНОС (Към Лилика). Направи нещо! Тя ще те послуша. Кажи, че не искаш. Нали казваше, че ти харесвам?

ДЖЕЛИКА. С молби нищо няма да промениш. Накарах да арестуват сина ти. Точно с номера, който сестра ми ти изигра. Заключих го в една стая, за да почувстваш мъките на майка ми. Ще си отмъстя едва след като ти и синът ти почувствате същите мъки. Кабелът беше точно същият, нали?

СПАНОС. Не съм виновен! Кълна се, че не съм аз. Ламброс го направи. Токът причинява болка. Кажи й, възпрепятствай я. Синът ми ще се измъчи. Ще умре. Попречи й.

ЛИЛИКА. А защо го правехте?

СПАНОС. Каквото е било, било! Само ти можеш да я спреш. Моля те!

ЛИЛИКА. Сега нищо няма да я спре.

СПАНОС. Ние го правехме не за да убиваме, а просто за да изплашим. Да се откажат. Да се развържат езиците им. Да, да, направихме го за да направят признания.

ЛИЛИКА. Но не беше законно това, което правехте. В името на каквото и да сте го правили, не беше законно. Това че изтезавахте повече от 30 хиляди души по никакъв начин не може да се оправдае.

ДЖЕЛИКА. Винаги казваше, че са били по-ефективни: една кофа вода и електричество. Чакат да се обадя.

СПАНОС. Краката ти ще целуна. Не звъни. Баща съм аз, разбираш ли, баща.

ДЖЕЛИКА. Всичко ще свърши от раз. (Взема слушалката.)

СПАНОС. Няма да понеса такава мъка!

ДЖЕЛИКА. И мама не я понесе.

СПАНОС. И ти някога ще станеш майка. Утре като станеш майка, ще разбереш какво съм искал да кажа.

ДЖЕЛИКА. Млъкни вече! Млък! Ще ти дам да чуеш гласа на сина си.

СПАНОС. Никой не може да ти попречи. Имам една-единствена молба към теб. Последното желание се изпълнява. Искам само едно нещо от теб. Само едно нещо.

ДЖЕЛИКА. Казвай.

СПАНОС. Сега ми се струва, че разбирам майка ти.

ДЖЕЛИКА. По-кратко!

СПАНОС. Нали проповядвахте всеобщото благо? Нали за равенство, за мир се борехте?

ДЖЕЛИКА. И какво? (Започва да набира номера.)

СПАНОС. Спри! Моля те, спри! Недей! Изпълни последното ми желание!

ДЖЕЛИКА. Но ти не го казваш, бе човек! Кажи! (Спира да звъни.)

СПАНОС. Няма да понеса смъртта на сина си. Първо убийте мен... Първо мен... (Мълчание. Джелика гледа Спанос, след което отново вдига слушалката.)

ЛИЛИКА (Крещи). Стига! Да свърши вече тази проклета игра!

ДЖЕЛИКА. Какво говориш ти?

ЛИЛИКА. Не са отвлекли сина ти! Разбираш ли? Той е на свобода!

СПАНОС. О, Господи! Значи, на свобода! Наистина ли?

ДЖЕЛИКА. Провали играта! (Разтърсва сестра си.) Провали всичко!

ЛИЛИКА (Отблъсква сестра си). Ти по какво се отличаваш от него? Ако той е белият кит, то ти си побърканият ловец с харпуна. Мислиш, че всичкото зло идва от него.

ДЖЕЛИКА. Този човек невинен ли е сега?!

ЛИЛИКА. Виновен е, но не за всичко. Той е само едно малко винтче от огромната машина.

ДЖЕЛИКА. И нека си живурка, така ли?

ЛИЛИКА. А ако го премахнеш, какво ще промениш? На мястото му тутакси ще сложат друг.

ДЖЕЛИКА. Да го освободя ли?

СПАНОС. Ще си отида! И всичко ще забравя! Кълна се в сина си, че ще забравя всичко!

ЛИЛИКА. Наближава комендантският час.

ДЖЕЛИКА. Да го пусна да си иде, така ли?

ЛИЛИКА. Това, което е направил, да не му остане кяр. Но и твоето не е решение.

ДЖЕЛИКА. А как да стане? Къде е решението?

ЛИЛИКА. В много страни ги съдиха и осъдиха.

ДЖЕЛИКА. Има ли на света орган, който да ги съди? Има ли, кажи?

ЛИЛИКА. ...

ДЖЕЛИКА (Грабва пистолета). Обърни се с гръб! Обърни се бързо, ти казвам. Обърни се! Обърни се!