Туристически пазар

В зависимост от юридическо-правното оформяне, повечето от дружествата (60% от тях) съществуват като ООД. Очевидно е, че с течение на времето ООД-тата са се утвърдили като печеливша формула за просперитета на организацията. Повечето от хотелите по Черноморието са изградени чрез теглене на кредити от банки, които са одобрили техните бизнес-програми. В тях (в бизнес-програмите) освен обща характеристика на обекта (месторазположение, природни, географски, културни и др. ресурси, инжинерна и туристическа инфраструктура, социална структура на населението и възможност за използване на работна сила), параметри на изграждането на материално-техническата база (като брой стаи, брой места за ресторантите, екологични съоръжения), продуктова политика и маркетингова стратегия се включва задължително и икономическа обосновка на бизнес-програмата. В тази финансова част банката иска изчисления на базата на една стая, като по време на изграждането има инвеститорска дирекция. Според действащите в момента нормативни актове, разходите за изграждане на една стая в хотел 2 звезди са до 6 хиляди евро, включващи пълна инфраструктура. За хотел 3 звезди тези разходи са в размер на 8 хиляди евро (пълна инфраструктура), за 4-звезден хотел – 12-14 хиляди евро (пълна инфраструктура) и за 5 звезди – повече от 18 хиляди евро (пълна инфраструктура). Самото кредитиране има етапи. Ако например общата сума на кредита е 800 хиляди евро, на първия етап могат да се дадат 300 хиляди евро за стартиране на строителството, след това още 200 хиляди евро за довършителни работи по строителството и накрая (трети етап) – последните 300 хиляди евро, които да се изразходват за обзавеждане. В тази финансова и икономическа обосновка на бизнес-програмата задължително трябва да се впишат прогнозните приходи от обекта. В най-големите български черноморски курорти (Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена) на хотел от категория 3 звезди за 2003 година реалните приходи са били както следва:

• 
  Слънчев бряг – 2300 евро на сезон на една стая
  
• 
  Златни пясъци – 2500 евро на сезон на една стая
  
• 
  Албена – 2100 евро на сезон на една стая
  

1. 
   Линейна
   

хотел ресторанти и заведения снабдяване

маркетинг финансов отдел и т.н.

2. 
   По звена (многозвенна)
   

работник __________ __________

3. 
   Смесена
   

65-70% от приходите на морския туризъм в България се образуват от настаняване, хранене и транспорт. За 2003 година общо приходите от всички видове туризъм в България са били 1,612 милиарда долара. От тях 70% се падат на Черноморието. От допълнителни услуги приходите са 30-35%. Това съотношение трябва да се промени, защото в останалите туристически дестинации по света 30% от приходите са от основни услуги и 70% - от допълнителни услуги. Очевидно е, че трябва да се залага на допълнителните услуги, туй като те носят по-голям доход. От 1998 година със Закона за туризма и Наредбата за категоризация на туристическите обекти се утвърждават допълнителните услуги за отделните категории, които имат задължителен характер. Според съществуващата стандартизация за 3-звезден хотел са необходими до 153 вида допълнителни услуги; за 4-звезден хотел – около 170 вида допълнителни услуги и за да притежава един хотел 5 звезди, той трябва да може да предложи на своите посетители над 200 допълнителни услуги. Всички отделни услуги са разпределени по основни групи (дейности) в съответствие с цитираните по-горе изисквания и със световните стандарти за качество и разнообразие на услугите в хотелиерството, ресторантьорството и туризма.

Определено следва да се посочи, че със създаването на задължителната номенклатура за предлагане на основни и допълнителни туристически услуги в България (и най-вече по Черноморието) се доближаваме до европейските и световни стандарти и изискванията за предлагане на пакет – услугите, както и утвърждаване на правилата за категоризация на туристическите обекти, ценова политика, подготовка и квалификация на кадри и т.н.

Проблемите за усъвършенстване организацията на работа по предлагането на допълнителни туристически услуги в туристическите обекти по Черноморието действително имат изключително важно значение. Те имат преди всичко престижен и социален характер, но същевременно и важно икономическо и финансово измерение, защото анализът им показва, че у нас са предлагат реално (01.01.2000 година) до 50 вида допълнителни услуги. Заедно с това валутният финансов приход от тези услуги в българските хотели и курорти по брега на Черно море е едва около 30-35% от общите валутни приходи от стопански туризъм в България. В напредналите туристически дъжави от допълнителни услуги се реализират до 70-75% от общата стойност на предоставените услуги на туристите (от общите валутни приходи).

Очевидно е сравнението, което може да ни подскаже, че нашият морски туризъм има изключителни резерви чрез предоставяне на разнообразни и качествени допълнителни услуги да увеличи валутните приходи на страната, средния валутен приход от един турист и от един туристоден. На практика това означава интензификация на туристическата дейност и повишаване на неговата стопанска ефективност.

Организирането на разнообразни екскурзии и пътувания за чуждестранните туристи в страната и чужбина заема значителна част от предлагането на допълнителни услуги в черноморските курорти (около 30%). Записванията и приемането на сумите за тях обикновено се извършват предварително от чуждите туристически агенции, на място от екскурзоводите или от работници на отделните фирми. Технологията е свързана с предварителна подготовка на екскурзовода, съставяне на програми, които да са включени в проектите на фирмите и други рекламни материали. Провеждат се екскурзии до различни исторически и културни места на България, посещения на предприятия, серщи на специалисти, пътувания в чужбина с кораби или автобуси (особено до Турция). Основното е туристите да останат доволни от тези екскурзии, което зависи преди всичко от ръководителя на групата (екскурзовода) и качеството на услугата. Общата оценка на чуждестранните туристи за организираните от българските туристически фирми пътувания е задоволителна, но има доста критични забележки по отношение на транспорта, граничното обслужване, заниманията по време на екскурзиите и др. Определено следва да се посочат добрите икономически резултати от тези екскурзии.

В активния туриситически сезон в морските туристически комплекси работят около 400 оркестрови състави, повече от 200 вокални изпълнители, над 50 атракционни и фолклорни програми.

Организацията на специализирани концерти и спектакли от туризтическите курорти допринася за имиджа им и за увеличаване на финансовите приходи.

В зависимост от предлаганите услуги хотелите могат да се разделят на три групи:

І група – големите комплекси – най-много услуги

ІІ група – 3 звезди – градски хотели

ІІІ група – 1-2 звезди – мотели – поне 50 вида услуги

Трябва да се отбележи, че към допълнителните услуги се отнасят:

1. 
   Организиране на пътувания в страната и чужбина
   
2. 
   Посещения на атракции и битови заведения
   
3. 
   Спортно-развлекателни съоръжения и дейности
   
4. 
   Предлагане на медицински и балнеоложки услуги
   
5. 
   Музикално-артистични дейности и програми
   
6. 
   Търговия със сувенири
   
7. 
   Конгресен и делови туризъм
   
8. 
   Ловен туризъм
   
9. 
   Крайпътно обслужване и др.
   

Предлагането в туризма представлява предоставяне на услуги и тяхната финансова (парична) реализация. Тази дейност е особено важна като се има предвид сезонния характер на нашия морски туризъм, от където се реализират почти 75% от всички приходи на туризма в България.

Ако разгледаме работата на един къмпинг по Черноморието, който на практика работи около 60 дни, неговото ръководство фактически за тези дни следва със своите действия да набави приходите си за цяла година. Това се отнася също и за малките семейни хотели по Черноморието.

Следователно ръководството и мениджърите изграждат своя технологичен и организационен цикъл така, че през този период да се предлагат максимум основни и допълнителни услуги за получаване на повече доходи и печалба при ниски разходи за обслужване на туристите.

През последните двадесет години до 65% от пристигналите у нас чужди туристи са с автомобилен транспорт и транзитни туристи. По-голяма част от този поток не се задържа за по-продължително време в страната.

В развитите туристически страни крайпътното обслужване се е превърнало в неразделна част от комплекса предлагани и реализирани услуги. Тези услуги носят значителен приход на фирмите и затова непрекъснато се обогатяват в съответствие с изискванията и променящите се потребности на автотуристите. Още при влизането на границата на Австрия, Германия и т.н. се получават проспекти за по-важните крайпътни заведения.

Основните недостатъци на управлението и организацията на крайпътното обслужване у нас са:

• 
  Ограничени възможности за хранене на автотуристите.
  

• 
  Незадоволително състояние на търговията с плодове и зеленчуци, на предлагането на сувенири и стоки за туристическо потребление;
  
• 
  Все още незадоволително предлагане на резервни части, автосервизно обслужване, техническо обслужване на автомобилите и др.;
  
• 
  Лошо санитарно-хигиенно състояние на крайпътните обекти, чистотата на тоалетните и паркингите;
  
• 
  Външния вид на част от селищата, през които преминава главната пътна мрежа, продължава да е неугледен;
  
• 
  Все още съществуват неосветени и неправилно поставени пътни знаци, недостатъчно се освежава пътната маркировка;
  
• 
  Незадоволителна е рекламната и информационната дейност.
  

1. 
   Особено чрез частната предприемчивост е наложително да се ускори модернизацията и реконструкцията на материално-техническата база на крайпътните обекти. Заедно с това да се построят нови обекти, което да позволи да отговорим на международните нормативи (споразумения) за крайпътните обекти – малък обект на разстояние 6–15 км, среден – на разстояние 20–30 км, голям – на разстояние 80–100 км.
   
2. 
   Подобряване качеството и разнообразието на предлаганите туристически услуги на крайпътните обекти и заведения. Това включва дейностите хранене, подслон, търговия, сервиз на автомобилите, обучение на кадрите, почистване на заведенията и т.н.
   

Търговското обслужване е от голямо значение и се заключва в това, че се осигуряват допълнителни услуги на туристите в зависимост от категоризацията на туристическите обекти. Заедно с това, хотелите и туристическите курорти реализират допълнителни ефективни приходи от тази дейност (до 10-15% от приходите, които оставя всеки турист).

Основният проблем за повишаване икономическата ефективност на базата на туризма и за повишаване качеството на обслужването е усъвършенстването на нейната инфраструктура като цяло за страната ни, за туристическите комплекси и обектите. Какво се има предвид?

Досегашното изграждане и стопанисване на туристическата материално-техническа база е извършвано по екстензивен път – създаване на бройки легла в хотелите и другата леглова база. Заедно с местата се увеличават и работещите в тях, без те да могат да бъдат използвани многостранно. Нерационално е разпределението на материалната база. Инвестициите (капиталните вложения) са насочвани главно към морските райони – 52,1% от целия леглови фонд в Бургаски и Варненски окръг, а базата се използва от 3 до 5 мсесеца в годината. Не се отдава нужното значение на балнеологията, конгресния туризъм, вътрешно-опознавателния туризъм, младежкия туризъм и т.н., които могат да се провеждат в морските ни курорти.

Инфраструктурата в отделните туристически обекти, комплекси и селища е също ограничена. В основни линии тя обхваща леглова база, ресторанти, клубове, барове, културни, спортни и развлекателни съоръжения и др.

Туристическата инфраструктура в туристическите курорти (Златни пясъци, Слънчев бряг) обхваща техните природни и климатични условия, материалната база и включената в нея техника – леглова, ресторантска, за спортни и други развлечения, транспорта, снабдяването, предоставянето на медицински и други административни услуги, базата за обучението на кадрите и общежитията на персонала, производствено-учебните предприятия към комплексите и др. Очевидно инфраструктурата на туристическите комплекси се оформя в зависимост от природно-климатичните дадености на района и съдържанието на предлаганите основни услуги.

Туристическата инфрастурктура в туристическия обект е свързана с неговото предназначение и с категорията, на която той ще отговаря. В нея обикновено се включва – хотел, ресторант, бар (дневен и нощен), зали за конференции, съоръжения за спортни и други услуги, транспорт, снабдяване и др. Следователно инфраструктурата и предоставянето на гамата от услуги се обвързва със звездната категоризация на хотелите, ресторантите и другите заведения на туризма.

Инфраструктурата има технологичен планово-организационен характер и следва да внедрява достиженията на научно-техническия прогрес, рационално провеждане на инвестиционната политика, намаляване на фондаемостта и повишаване на фондоотдаването, рязко повишаване на производителността на труда, мултиплициране на резултатите и ефективно използване на материално-техническата база.

Достигането на световно ниво в качеството на обслужването и качествен растеж на икономията, на основата на научно-техническата революция, изискват нови организационни итехнически технологии във всички дейности на туризма.

Основната насока е свързана с осъществяването на технологична политика за ускорено и повсеместно внедряване на върховите постижения на научно-техническия прогрес в туризма.

Изходен момент в реализирането на политиката на научно-техническото развитие на всяка фирма е разработването и изпълнението на Програма за технологично обновление и трансфер на технологии в туристическото предлагане и обслужване. С нея се цели не само да се очертаят пътищата и средствата за внедряване на научно-техническия прогрес в туристическите дейности, но и да се обезпечи постигането на тази цел с изпълнението на плановете за социално-икономическото развитие на фирмите.

Най-важната услуга, която се предлага, и заради която туристите посещават нашето Черноморие, е наличието на плажна ивица. Именно затова трябва да се следи за нейното добро поддържане. Състоянието и работата на плажното стопанство и водно-спасителните служби има съществено значение за гарантиране сигурността на туристите при използване на морето за къпане. Заедно с това при добра организация чрез тези дейности се осигуряват значителни валутни и левови приходи.

Плажните стопанства обикновено се организират и ръководят от отделни фирми в туристическите курорти, селища и къмпингите в черноморските комплекси. Тези фирми или отделните курорти следва да имат концесия (разрешение) от Министерския Съвет на Република България за използване и стопанисване на определена плажна ивица, за което се заплаща определена такса на държавата. Заедно с това, фирмите, стопанисващи плажовете, следва да разполагат с машини и хора за почистване на пясъка, чадъри за отдаване на туристите, лодки за извършване на спасителни работи, въжета, радиостанции за връзка между отделните постове на спасителите, специално оборудвано с техника централно помещение за ръководителя на спасителите, включително и медицински пункт.

Важно място в организацията на плажното стопанство иам също наличието на материално-техническа база за провеждане на морските спортове – сърфове, лодки, парашути и т.н.

Технологията на работа на плажните стопанства, която не винаги се спазва стриктно по нашето Черноморие обхваща следните по-важни направления:

• 
  На основата на преценка за големината на плажната ивица и очакваните туристи през годината, следва да се закупят и осигурят необходимите машини, съоръжения, материали, радиотелефони, връзки с Централния диспечерски пункт на БЧК;
  
• 
  Почистване и подреждане на плажа. Чадърите се подреждат по фигурки и по цветове; сутрин се разгъват, а вечер се сгъват. Вечерно време плажни работници с машини почистват плажа от хартийки и други отпадъци. Определят се и се оборудват специални райони за “Евин” и “Адамов” плаж, както и район за нудисти;
  
• 
  Подреждане на спасителните пунктове. Централния пункт е с радиостанция и медицински пункт. Спасителните пунктове се разполагат на 50-100 метра, с радиостанция, въжета, лодки в морето;
  
• 
  Провеждане на спортно-развлекателни мероприятия. Една част от тях са срещу заплащане – сърф, лодки, парашути и т.н. Тогава на място е организирана каса, която записва туристите. Много важно от гледна точка на сигурността на туристите е обучението и квалификацията на обслужващия персонал (пример: за издигането на клиентите с парашут и тяхното и тяхното прибиране от морето на плажа).
  

• 
  Плажни такси – събират се на входовете на плажовете.
  

Паркингите (с които е свързано първото впечатление на новопристигащите туристи), които се предлагат, трябва да са организирани в зависимост от големината на туристическите курорти, селища и хотелите и от гледна точка на използваните от туристите транспортни средства (въздушен, железопътен, автомобилен транспорт). При тези изисквания очевидно на къмпингите им трябват повече терени за паркингова част. Това се отнася и за туристическите селища Созопол, Несебър, Поморие и др.

Всички паркинги следва да бъдат охраняеми, което означава, че трябва да се създаде специален приемателен вход с каса, специални разчертани клетки, билети (талони) за влизане и излизане на колите. В големите туристически курорти са въведени и специални изисквания за влизане на колите на гостите и посетителите.

Основното в организацията на паркинговите звена е да се осигури спокойствие на туристите, т.е. те да са на такова разстояние от хотелите, което да гарантира спокойната почивка на хората. Трябва да се вземат мерки против кражба на автомобили. Това означава всяка паркингова служба да води дневници за пристигане и заминаване на автомобилите, да има съответните контакти с органите по контрола на движението (КАТ) и т.н.

Статистиката сочи, че към 01.01.2000 год. предлаганите легла в черноморските райони са 363 659 при това на площ от 500 978 хектара. От тях усвоеният капацитет е 48%, а възможният капацитет за усвояване – 52%. От всички легла по-голяма част са по южното Черноморие (205 537) с усвоен капацитет 34,9% и възможен капацитет за усвояване 29%. За северното Черноморие горните характеристики са следните:

Легла (общо) – 158 122

Усвоен капацитет – 26,8%

Възможен капацитет за усвояване – 21%

Статистиката е недвусмислена, че по-голямата част от легловата база за туризъм е в черноморските райони. За сравнение районите за планински туризъм, който е също много популярен и практикуван, се простират на площ от 817 783 хектара с общо 200 793 легла. Черноморските райони, въпреки че по обхват са с 316 805 хектара по-малко, разполагат с 162 866 легла повече от планинските.
В следващата таблица е представено търсенето и задоволеността от възможностите за спортуване по черноморските комплекси към 01.01.2000 год.
ТЪРСЕНЕ И ЗАДОВОЛЕНОСТ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

ЗА СПОРТУВАНЕ ПО ЧЕРНОМОРСКИТЕ КОМПЛЕКСИ

ЗА ПЕРИОДА 1992 – 1999 Г.

(към 01.01.2000 г.)