Туристически пазар

Незадоволеното търсене е в следствие от недостатъчно производство и предлагане на услуги и стоки, подходящи да

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

задоволят съществуващата обществена потребност от туризъм, т.е. производството не е в състояние да превърне действително съществуващата потребност в потребление.¹

Туристическото търсене се формира под влиянието на много фактори с различен характер:

• 
  Природно-климатични;
  
• 
  Физиологични;
  
• 
  Социално-икономочески;
  
• 
  Демографски;
  
• 
  Политически и др.
  

Тези от тях, които пораждат потребността от туризъм, са определящи за туристическото търсене. Това са природно-климатичните и физиологичните фактори. Решаващо значение за формирането на туристическото търсене имат факторите, които създават необходимите условия за задоволяване на възникналата потребност от туризъм. Те са: свободно време, размерът на доходите на населението, видът, характерът и цената на туристическите услуги и стоки, политическият фактор, редица специфични количествено измерими фактори (мода, климатични промени) и т.н. Действието на двете групи фактори върху туристическото търсене е комплексно.

Влиянието на природно-климатичните (определящи) фактори намира своя завършен израз в географската характеристика и

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

положение на страната, към която се поражда туристическо търсене. Неблагоприятното съчетание на природните фактори като: студен влажен климат, нисък относителен дял на часовете на слънчево греене, замърсеност на околната среда превръщат туристическото търсене в постоянна необходимост. Географски места с подобна характеристика се превръщат в райони с концентрирано и значително по обем туристическо търсене.

Физиологичните фактори също оказват немалко влияние върху формирането на туристическото търсене. Биологичното остаряване се отразява на състоянието на човешкия организъм, независимо от огромната приспособителна възможност и пластичност на живата материя. Голямото напрежение на нервната система все повече допринася за по-бързото изхабяване на организма. В резултат на това настойчиво се поставят въпросите за профилактиката и възстановяването на жизнените сили. За тази цел все повече се използва туризмът, който връща живота на хората, макар и за кратко време, към естественото биологично равновесие.

Възрастовата структура на туристите влияе върху вида, обема и структурата на туристическото търсене. Всеки възрастов период има своите особености във физическото и психическото развитие на човека. На всяка възраст съответства различна степен на интензивност на проявление на потребността от туризъм, която влияе върху формирането на определен обем и структура на туристическото търсене. Туристическите статистики сочат, че най-много пътуват младежите от 14 до 29 годишна възраст – те представляват около 40% от общия брой туристи, а колкото възрастта се увеличава, процентът на пътуващите от съответните възрастови групи намалява.¹

Полът също може да се приеме за определящ фактор по отношение на туристическото търсене. Отношението към

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

предприемане на едно или друго пътуване, поведението по време на самото пътуване, разделят мъжа и жената като “клиенти” на туристическите предприятия. Мъжът обикновено би предпочел туристическо пътуване, което му позволява да се разтоварва, емоционално да се развлича, да открива по пътя на наблюдението нови неща. За жената от значение е възможността за запознанства, топлотата в емоционалните преживявания и основно – потвърждаването на нейните представи за красота”¹

Факторите пол и възраст, взети заедно, определят в голяма степен психическата нагласа и физическите възможности на предствителите на туристическото търсене за избор на туристически услуги и стоки.
3.2. Решаващи фактори

Социално-икономическите (решаващи) фактори, които имат най-голяма роля за формиране на определен обем туристическо търсене, са доходите на населението, цените на дербно на туристическите услуги и свободното време.

Възможността да се практикува туризъм е резултат от подобреното материално състояние на населението. Извънредните разходи, свързани с туристическото потребление, могат да се посрещнат само при определено равнище на доходите на населението. От тук се определя и правопропорционалната зависимост между размера на дохода и интензитета на туристическите пътувания в съответната група от населението, получаващо приблизително еднакви доходи.

Размерът на доходите е само едната страна при формирането на платежоспособността на населението. Тя зависи и от цените на туристическите услуги и стоки. Ето защо и цените, по които се

1. Светла Ракадийска; Туристически пазар и реклама

осъществява покупко-продажбата на туристически услуги и стоки, играят ролята на решаващ фактор за формиране на туристическо търсене. Трябва да се отбележи, че измененнието на туристическото търсене зависи от размера на самите цени. По-високият темп на нарастване на ниските цени може да се окаже с по-малко или почти без въздействие върху масовото туристеческо търсене, докато и най-малкото повишаване на високите цени се отразява чувствително върху него.¹

Макар че цената има решаващо значение за пораждането на определен обем туристическо търсене, нейното влияние не винаги е еднопосочно. Например цените на модните туристически обекти (предлаганите в тях стоки и услуги) са винаги високи. Следването на модата от туристи като правило изисква много повече разходи от обичайните. Въпреки това туристическото търсене на известни модни места е значително, дори само поради необходимостта да се демонстрира известно привилегировано положение. Може да се приеме, че високото равнище на цените на някои туристически услуги и стоки също поддържа туристическото търсене, като произвежда т.нар. “ефект на снобизъм”. При масовото туристическо търсене цената има по-голямо значение, тъй като при него най-тясно се проявява връзката между размера на доходите на населението и равнището на цените на туристческите услуги и стоки. Превес при формиране на туристическото търсене тук имат обективните фактори (основно материалните възможности) пред субективните (желанията на самите индивиди). Затова при масовия туризъм значителната и посоянна разлика в цените играе по-голяма роля за определянето на количеството от услуги и стоки, които ще се търсят за задоволяване на потребността от туризъм. Екстензивното развитие на

1. Ст. Обрешков; Икономически проблеми на международния туризъм

туристическия поток показва, че факторът “цена” по-малко влияе върху вземането на решения за пътуване, отколкото върху общия обем и струкутра на туристическото търсене. Причините могат да бъдат сведени до следното:

• 
  Потребността от туризъм за голяма част от населението се превръща в жизнено необходима и то се стреми да я удовлетворява, пренебрегвайки другите нужди.
  
• 
  Разнообразяването и усъвършенстването на туристичческите услуги и стоки създава условия за покупката им на по-ниски цени.¹
  

Значително влияние върху развитието на туристическото

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

търсене оказва размерът на свободното време. Това се дължи едновременно на характера на туристическата потребност, на характера на туристическите услуги и на особеностите на туристическото потребление.

Потребността от туризъм може да се задоволява само извън трудовия процес, който индивидът осъществява в постоянното си местожителство. Ето защо туристическото търсене като форма на проявление на потребността от туризъм зависи от размера на свободното време на трудещите се. Полезното действие на потребителните стойности във вид на туристически услуги е ограничено както в пространството, така и във времето. Пространственото ограничение произтича от факта, че тези потребителни стойности са резултат на своеобразно свързване на географски, културни, социално-икономически и други условия, които могат да се проявяват само чрез тях. Спецификата на потребителните стойности от гледна точка на техния натурално-веществен, технологичен аспект (транспортиране, нощуване, информиране, лечение, плаж, развлечение и т.н.) налага различна продължителност на действието имс оглед получаване на максимален резултат за индивида. Съвкупното действие на пространствения и времеви ограничител върху туристическите услуги в крайна сметка увеличава необходимостта от време за тяхното потребление. И тъй като туристическите услуги задоволяват непроизводствена потребност (туризъм), то времето за тяхното потребление по същество е свободно време.

Особено значение за формиране на туристическото търсене има увеличението на годишния платен отпуск, коит оединствено дава възможност за по-продължително откъсване от производствения трудов процес без да се нарушава материалната осигуреност на населението и на тази основа позволява по-голяма свобода и целесъобразност в избора на туристическите услуги и стоки.

Трябва да се отбележи, че влиянието на фактора свободно време върху туристическото търсене не се проявява в чист вид. В действителност влиянието на фактора свободно време се преплита тясно с влияниет она другите фактори, като най-тясна връзка се наблюдава между факторите свободно време и доход, свободно време и равнище на цените на туристическите услуги и стоки (респ. валутни курсове) и т.н.

Пространствената разделеност между купувач и продавач засилва необходимостта от рекламна информация. Тя се превръща в необходима предпоставка за възникване на пазарни отношения.

При рекламиране на стоки и услуги, задоволяващи други потребности, клиентът може непосредствено да пипне, види, опита обекта, за който се отнася рекламата. Това липсва при туризма. Качествата на самата рекламна информация могат значително да повлияят върху туристическото търсене и да предизвикат силна хоризонтална заменяемост.

Определена роля за формиране на туристическо търсене играе транспортният фактор. Съобразно възможностите си туристът търси таков асъчетание на количествените и качествените показатели на транспотните средства, които да му осигурят удобство, бързина, сигурност на пътуването. Влияние оказват тарифните условия и цените на различните транспортни услуги. Усъвършенстването на транспорта се отразява върху избора на туристическото място и структурата на останалите видове услуги. Политическите фактори влияят върху развитието на международния туризъм и следователно върху избота на туриста коя страна да посети. Нарушаването на мирната обстановка, политическата нестабилност между различните държави, политиката на конфронтация ограничават туристическото търсене или го отклоняват от едни туристически места към други.

Важен икономически фактор за формиране на туристическо търсене е отношението между активното и цялото население на дадена страна. Колкото числителят на това отношение е по-голям, толкова по-добри са икономическите възможности на населението да практикува туризъм и обратно.

Замърсяването на жизнената среда в постоянното местожителство на хората влияе все по-чувствително върху формирането на туристическото търсене. При постоянен доход то се променя в зависимост от големината на населените места и степента на тяхната замърсеност. Същевременно възникването на екологични проблеми в различни туристически обекти отклонява от тях туристическото търсене.

Притегателната сила на дадено туристическо място е фактор, който влияе върху психиката на индивида при вземането на решение за удовлетворяване на потребността му от туризъм. В тесен смисъл притегателната сила на туристическото място се изразява в неговите първични туристически ресурси – природни дадености, исторически и културни забележителности и т.н. Колкото по-ценни са тези ресурси, толкова повече мотиви възникват, за да бъдат посетени.

Под притегателна сила на туристическото място, в широк смисъл на понятието и от гледна точка на съществуващите в това място възможности за задоволяване на проявено туристическо търсене, се разбира специфичното предлагане на услуги и стоки, включително и транспортните услуги, гарантиращи достъпността до туристическото място. Притегателната сила на туристическия обект и мотивите, които пораждат туристическото търсене, се намират в силна корелационна зависимост.

Туристическото търсене се намира под силното влияние на още редица специфични фактори, чието действие не винаги може да бъде измерено. Това са модата, настроенията на хората, климатичните промени, епидемиите, частичните военни действия, стачките и т.н.

Влиянието на различните фактори върху обема и структурата на туристическото търсене значително затруднява неговото анализиране, контролиране и предвиждане. Независимо обаче от тези трудности и главно поради тях вниманието на специалистите е насочено към все по-детайлно изучаване на туристическото търсене, на неговата същност и начин на проявление. Едновременно чрез доброто познаване на клиента на туристически услуги и стоки и условията, в които той извършва своя избор, може да се развива ефективна туристическа дейност. Чрез редица проучвания се установява, че съществува група от 13 основни фактора, които определят не само възможността на отделния индивид да предприеме туристическо пътуване, но и неговото поведение като турист. Тези фактори са:

• 
  Разполагаемият доход;
  
• 
  Здравословното състояние;
  
• 
  Интересът към културни ценности;
  
• 
  Привличането на известни географски места;
  
• 
  Запознанствата с хора от различни култури;
  
• 
  Климатът на съответното място;
  
• 
  Цената на пътуването;
  
• 
  Възможностите за почивка;
  
• 
  Етническото и религиозно сходство¹
  

1. Jerry Foster; International Holydays. 1988

Туристическото предлагане е производно на съществуващите стоково-парични отношения в областта на туризма. Задоволяването на потребността от туристически услуги и стоки може да бъде възможно само при условие, че на пазара има определено наличие и готовност за предоставяне на тези стоки и услуги. Следователно докато търсенето е едната страна или елемент на туристическия пазар, то предлагането е другата страна или вторият елемент, без който не е възможно съществуването на пазарна ситуация.

Туристическото предлагане е формата на проявление на производството на туристически услуги и стоки на пазара. То е стойностно-материален израз на съществуващите възможности за предоставяне на туристически услуги и стоки, насочени за задоволяване на туристическото търсене. Ето защо туристическото предлагане е винаги определена, реална величина, която има своята количествена и качествена оценка.

Разбирането за туристическото предлагане като стоково-парична форма на проявление на възможностите за производство и предоставяне на туристически услуги и стоки подсказва, че неговата количествена страна ще се определя преди всичко от размера на цените и капацитетните възможности на специализираната материално-техническа база и инфраструктура, създадени да “произвеждат” необходимите услуги и стоки за задоволяване нуждите на туристите.

Качествената характеристика на туристическото предлагане и по-точно аспектът, в който тя се разглежда като оценка на формирали се пазарни отношения, позволява да се разграничат понятията “туристическо предлагане” и “туристически продукт”, често използвани като равнозначни. Колкото и да са рисковани обобщенията за същността на изискванията на туристите за качеството на продукта, безспорно е, че те отразяват някаква потребност. Тези изисквания зависят от възгледите и убежденията на туриста, от това какво той очаква и какво иска да установи в продукта. Всеки избор на продукта по неговото качество съдържа известно предпочитание, в чиято основа стоят определени критерии. В случая става въпрос за вербално изразявано мерило, което позволява да се подведат под общ знаменател разновидности на продукти с еднакво предназначение и да се подложат на оценка за вземане на решение за покупка.¹ Понятието “туристически продукт” следователно трябва да включва като съдържание конкретна съвкупност от потребителни стойности, предназначени да задоволяват определен вид туристическо търсене. От гледна точка на характера на потребителните стойности услугите и стоките, формиращи туристическия продукт, се класифицират в няколко групи:

• 
  Транспортни услуги;
  
• 
  Услуги за осигуряване на нощувка и условия за изхранване в туристическия обект;
  
• 
  Услуги за организиране развлеченията на туристите;
  
• 
  Комунално-битови услуги;
  
• 
  Сувенири и други стоки за потребление в туристическия обект или в постоянното местожителство след приключване на туристическото пътуване.
  

1. Манол Рибов; Квалитология на туристическия продукт

Същевременно има такива потребителни стойности, които се създават в туристическите предприятия, но се потребяват без да излязат на пазара, т.е. без акт на покупко-продажба. В туризма това са потребителни стоки, които се ползват безплатно от гости на предприятията или висшестоящата организация, от собствените служители и др. Делът на това потребление е толкова малък, че може да се каже, че в туризма почти няма извънпазарно потребление.

Изясняването на понятията “туристически продукт” и “туристическо предлагане” има пряко отношение към въпроса за източниците на тяхното формиране.

Обикновено в специализираната литература отделни автори спират вниманието си на източниците, формиращи потребителните стойности на туристическите услуги и стоки.

Съветският икономист В. Азар е на мнение, че потребителните стойности, които задоволяват потребността от туризъм, се формират от следните източници:

• 
  Природни ресурси, напр. въздух, вода, слънце и т.н.
  
• 
  Ресурси, продукт на човешкия труд, изразходван в миналото (овеществен труд), като архитектурни комплекси и ансамбли, исторически ценности, стоки и др.
  
• 
  Самата полезна дейност на човешкия труд, представяна на туристите във видни услуги
  

• 
  “Благата на свободно разположение – въздух климат, ландшафт, природни красоти, удобни места за излети;
  
• 
  Създадените туристически блага – паметници, сбирки, разкопки, минерални бани;
  
• 
  Допълващите туристически стоки и услуги, които, прибавени към първите две групи, образуват в цялост оборудването, с което разполага една страна за приемане на туристи.”
  

1. Самите предприятия с техния “продукт”, който е вече не само количествено, но и стойностно определен чрез цените

2. Цялата информация, чрез която туристическия “продукт” , било като определен леглови фонд или като определен обем туристически пътувания с обща цена (паушални пътувания), се реализира на пазара.
2. Особености на туристическото предлагане.

Макар туристическото предлагане да е реална величина, то обикновено няма вещна форма. Това се дължи на обстоятелството, че задоволяването на обществената потребност от туризъм се осъществява от потребителни стойности, които по правило нямат вещна форма – услугите.

Изключително важна особеност на туристическото предлагане е слабата еластичност на неговите изменения, които настъпват на туристическия пазар. Причините за тази нееластичност са:

1. 
   Производството и потреблението на туристическите услуги и на някои стоки (продукцията на заведенията за изхранване на туристите) са свързани по територия и време.
   
2. 
   Туристическите услуги, както и продукцията на заведенията за хранене, не могат да бъдат складирани, когато намалее търсенето и да се пласират по-късно.
   
3. 
   Предприятията , “произвеждащи” туристически услуги и стоки, са високо фондоемки (инвестиции за хотели, ресторанти, специализиран транспорт, планински съоръжения и др.)
   
4. 
   Високото относително тегло на основните спрямо оборотните средства на туристическите предприятия и бавното трансформиране на основните средства.
   

Важна особеност на туристическото предлагане е високата степен на неговата специализация , произтичаща от многообразието на туристическия продукт и условията за неговата продажба.

Специализацията на туристическото предлагане се отразява чувствително на многообразието на възникващите пазарни отношения. На преден план излиза интересът на всяко предприятие или фирма да продава едни или други туристически услуги и стоки в зависимост от съществуващото търсене и от възможностите за неговото създаване. Колкото е по-голямо разнообразието на туристическите услуги и стоки, толкова по-големи са шансовете за реализирането им на пазара, толкова по-големи са шансовете и на продавачите да спечелят. Ето защо на специализацията на туристическото предлагане, респ. на туристическото производство, се гледа като на средство за разширяване на пазарните позиции на всяко предприятие или фирма.

3. 
   Фактори, влияещи върху формирането на туристическото предлагане
   

Друг важен фактор със значение за обема и структурата на туристическото предлагане е състоянието на туристическото търсене като израз на съществуващата платежоспособна потребност от туризъм. Състоянието на туристическото търсене оказва влияние едновременно върху броя на фактическите продажби, процеса на социализация на предлагането и характера на посредническата дейност.

Трети съществен фактор, влияещ върху туристическото предлагане, са цените на туристическия пазар. Като пазарен механизъм те пораждат стремеж към продажба на тези услуги и стоки, които в даден момент могат да се реализират по най-високи цени. В други случаи цените отстраняват от пазара неконкурентноспособни продавачи.

Обемът и структурата на туристическото предлагане се намират под въздействието на още някои фактори като например: държавната политика в областта на туризма; форсмажорни обстоятелства; главно от природно-климатичен характер, но не е изключено да бъдат и от икономическо, политическо или военно естество; включване на нови продавачи и нови посредници; групиране на продавачите за разширяване дяла на участието на всеки един от тях на пазара и т.н. последният фактор – групиране на продавачите – има съществено значение за туристическото предлагане, отразявайки процесите на концентрация и монополизация в туризма. Той се осъществява в два аспекта – хоризонтален и вертикален.

При хоризонталната концентрация се обединяват предприятия от един и същи сектор, т.е. или само хотелиерски предприятия, или само пътнически агенции, транспортьори и пр., като в отделни случаи запазват относителна самостоятелност, а в други се сливат, за да отстояват по-успешно на конкуренцията. По същество се създават истински туристически тръстове, които завладяват пазара на конкретен вид услуги или стоки, осигурявайки достатъчно по обем предлагане на твърди цени.

При вертикалната концентрация отделни предприятия с различен предмет на дейност като хотели, транспортни предприятия, посредници и други, но зависими помежду си в резултат на особеностите на туристическия продукт и на туристическото потребление обединяват своята дейност, излизайки на пазара с комплекс от услуги и стоки, най-често под формата на туристически пътувания с обща цена.¹ Вертикалната концентрация на туристическото предлагане съсдава повече предимства на отделните продавачи и затова тя се налага над туристическия пазар.

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

Според степента на обществено раделение на труда пазарите биват вътрешни (национални) и международни.

Когато потребността от туризъм се задоволява в националните граници на страната, у чиито граждани е възникнала, то отношенията по повод на реализацията на услугите и стоките, обект на потребление, са вътрешноикономически, определят се от степента на развитите и изява на вътрешния пазар. Той от своя страна отразява характера на общественото разделение на труда в рамките на съответната държава, респ. нейната икономика.

Според количественото съотношение между туристическото търсене и предлагане пазарите биват:

• 
  с преобладаващо търсене – емисионни
  
• 
  с преобладаващо предлагане – рецептивни
  

Във втория случай, в резултат на благоприятни условия дадена страна предлага значителен обем туристически услуги и стоки непосредствено в туристическото място, като задоволява не само потребности на собствените си граждани, но и такива на чуждестранното търсене. В този случай пазарът се нарича още “рецептивен” или “приемащ” пазар. Според критерия съвкупен потребител и съвкупно предлагане пазарите биват:

• 
  ваканционен туристически пазар
  
• 
  пазар на бизнес-пътуванията
  
• 
  пазар на конгресно-конферентните пътувания
  
• 
  пазар на културно-познавателни пътувания
  
• 
  пазар на хоби пътуванията
  
• 
  пазар на спортните туристически пътувания
  
• 
  пазар на “третата” възраст и т.н.
  

Под понятието съвкупно предлагане трябва да се разбира общият брой туристически предприятия, с цялата гама от услуги и стоки, които те целенасочено предлагат за задоволяване на конкретни мотиви и желания на туристите.

Характерно за ваканционния туристически пазар е неговото ограничение от размера на платените годишни отпуски, от училищните ваканции, от промените в бюджета и свободното време на неговите клиенти. Търсенето е еластично, както поради голямото различие в размера на доходите на туристите, така и поради съществуващото голямо разнообразие от цени за предлаганите услуги и стоки.

Пазарът на служебните пътувания е характерен с това, че туристическият продукт е специализиран, за да гарантира максимум удобства за изпълнение на професионалните задачи, предизвикали пътуването. Високото качество на услугите предопределя техните по-високи цени. Търсенето на услуги, свързани с бизнес-пътуванията, е слабоеластично – не се определя основно от доходите на клиентите и цените на услугите, а главно от преценката за необходимите разходи при изпълнение на съответна задача и от съображения за социалния престиж на пътуващите.

Пазарът на културните пътувания, както и този на конгресните

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

пътувания, са тясно свързани с географските места, където може да се получи съответният ефект, както и с капацитетните възможности за предоставяне на специфичните услуги.

Основната харахтеристика на съвкупния потребител при т.нар. пазар на “третата” възраст, е именно възрастта – над 60 години, а основната характеристика на съвкупното предлагане – обособяването на специфични услуги за задоволяване желанията и интересите на тези клиенти.

Според вида на услугите и стоките, обект на реализация, пазарите биват:

• 
  на транспортните услуги;
  
• 
  на хотелиерските услуги;
  
• 
  на развлекателните услуги и мероприятия и др.
  

Когато голямата част от предлагните и търсените услуги и стоки се свързва с характеристиката на основния туристически ресурс, който определя вида на туристическото пътуване като цяло, то могат да се обособят и такива видове (подвидове) пазари като пазар на туристическите пътувания на море, пазар на туристическите пътувания на планина, пазар на градски, респ. селски туризъм и т.н.

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
Според това дали съществуват необходимите условия за покупко-продажба, пазарите биват: действителен туристически пазар и потенциален туристически пазар.

Действителният туристически пазар – това е процесът на самат покупко-продажба на туристическите услуги и стоки.

Туристическият пазар е потенциален тогава, когато някое от условията, необходими за извършване на покупко-продажба, не е изпълнено. Потенциален е туристическият пазар и тогава, когат опредлаганите услуги и стоки не отговарят по вид и качество на интересите на туристите или когато изменението на цените надхвърля реалните граници на покупателната способност на населението.

Проявата на търсенето за някои видове услуги и стоки с туристическо предназначение се характеризира с определена периодичност. Съсредоточаването на основния обем продажби в точно определени периоди от годината придава на туристическия пазар сезонен характер. Същевременно значителен брой услуги и стоки с туристическо предназначение се продават почти равномерно през цялата година. Това са хотелиерски услуги, транспортни услуги, развлекателни мероприятия, оздравителни, хоби и фолклорни програми, включени в бизнес, лечебните, културните, уикендните и други туристически пътувания. Тяхното търсене е постоянно, процесът на продажбите е непрекъснат и следователно туристическият пазар на тези услуги е целогодишен.

Според териториалната си обособеност туристическите пазари биват:

• 
  микрорайонен (местен)
  
• 
  районен
  
• 
  национален
  
• 
  международен
  
• 
  световен
  

Взаимодействието между туристическите пазари се проявява в два коренно противоположни аспекта – изостряне на конкурентната борба между тях от една страна, а от друга – търсене на пътища и средства за разширяване на сътрудничеството.

Конкуренцията на съвременния туристически пазар се изразява в борбата за спечелване на потребителя (купувача) на туристическите услуги и стоки. Стремежът на всяко туристическо предприятие е да реализира колкото се може по-бързо и при възможно най-изгодни условия предлаганите от него услуги и стоки. При това броя на продавачите, предлагащи подобни по-добри или по-изгодни за клиента условия на покупка непрекъснато расте.

Туроператорите и агенциите – продавачи, от своя страна се стараят да намалят рисковете на своята дейност, които са преди всичко следствие от пазарната конюктура. Те разчитат на традиционно установената периодичност на продажбите, внимателно следят “изчакващото” туристическо търсене и реагират като преиздават неколкократно своите каталози (брошури) в процеса на продажбите, контролирайки по този начин с помощта на различни намаления броя на записванията и реакцията на купувачите.

Изострената конкурентна борба на туристическия пазар поражда като своя алтернатита сътрудничество между отделните предприятия, респ. между отделните видове пазари. Търсят се възможности за обединяване на усилията за общи действия в областта на рекламата и общата информация, за сътрудничество при предлагане на туристическите пътувания с обща цена, за общо участие на трети пазари и т.н. сътрудничеството между хотелиерските предприятия на туристическия пазар се изразява във включването им в еднинни резервационни системи, използване на едни и същи посредници, провеждане на общи изследвания, съглашателство в областта на цените и на други подобни мероприятия.

Мащабността и силата на конкуренцията, както склонността и готовността за сътрудничество между участниците на конкретните туристически пазари се осъществяват в диалектическо единство. Те зависят в голяма степен от установените традиции и от колебанията, съпътстващи избора на услуги и стоки с туристическо предназначение от страна на клиентите. При наличие на мащабно туристическо търсене обикновено се засилва конкурентната борба за привличане на най-платежоспособните туристи. Обратно – когато по една или друга причина търсенето се свива, готовността за сътрудничество се увеличава, за да се намалят възможни загуби като се продава на всеки, който е проявил и най-малка готовност да предприеме туристическо пътуване.

Процесът на интеграция ще се съпътства от облекчаване на граничните и митническите формалности, осъвършенстване на икономическите лостове (особено на цените, данъците и таксите), развитие на социалните осигуровки, подобряване на туристическата информация, повишаване качеството на предлаганите туристически продукти, подобрена система за защита интересите на туристическия потребител. Всичко това безспорно ще благоприятства нов тласък в развитието на туризма като цяло.