Туристически пазар



страница4/4
Дата16.10.2018
Размер332.5 Kb.
#89567
1   2   3   4

Забележка:

“много доволен” = много добър 5.00

“доволен” = добър 4.00

“частично недоволен” = среден 3.00

ЗАДОВОЛЕНОСТ ОТ УСЛУГИТЕ В ЧЕРНОМОРСКИТЕ

ТУРИСТИЧЕСКИ КУРОРТИ

(относителен дял на доволните туристи в %)



Дейности

средно за

1999г

1985г

1990г

1997г

1998г

1. ХОТЕЛИ

 

 

 

 

 

1.1. Посрещане и настаняване

89.70

92.40

88.50

91.00

84.00

1.2. Обслужване в хотела

89.00

94.60

85.60

88.05

82.00

1.3. Почистване на стаята

87.00

96.40

91.40

92.30

88.00

1.4. Обзавеждане на стаята

88.50

91.40

88.60

89.00

78.00

1.5. Санитарни възли в стаята

74.00

72.60

82.20

80.30

76.00

2. ХРАНЕНЕ




 

 

 

 

2.1. Бързина и култура на обслужване

62.00

68.00

72.00

74.00

71.00

2.2. Качество на храната

75.00

82.00

84.00

85.20

82.00

2.3. Българска кухня

92.40

94.50

93.50

92.50

85.00

3. ТЪРГОВИЯ

 

 

 

 

 

3.1. Възможности за покупка на стоки

58.60

59.00

66.50

67.20

78.00

3.2. Качество на стоките

60.70

90.20

94.50

95.60

65.40

3.3. Асортимент на стоките

88.20

82.40

86.90

94.20

74.00

3.4. Предлагане на храни и напитки на плажа

76.10

82.40

81.20

85.40

78.00

4. ПЛАЖ

 

 

 

 

 

4.1. Чистота на плажа

90.00

84.20

81.20

88.20

68.00

4.2. Съоръжения на плажа (чадъри, шезлонги и др.)

89.50

85.40

88.40

89.20

74.00

4.3. Тоалетни на плажа

43.00

48.00

54.60

62.30

58.00

5. СПОРТ

 

 

 

 

 

5.1. Възможности за спортуване

88.00

94.00

96.40

94.20

86.00

6. УСЛУГИ ЗА ДЕЦА

94.40

95.60

96.40

95.00

82.00

7. ЕКСКУРЗИИ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

 

 

 

 

 

7.1. Екскурзии в страната

94.00

96.00

98.00

94.20

87.00

7.2. Екскурзии в чужбина

92.20

94.20

93.20

95.30

92.00

7.3. Възможности за развлечения

89.40

84.30

82.00

84.50

78.00

7.4. Избор на рестотанти, барове, дискотеки

91.10

94.30

94.40

92.60

94.10

От 1980 година до 2003 година морските почивни домове са намалели от 965 на 288. максимално разкритите легла от 68 249 през 1980 година са намалели на 18 818 през 2003 година. Това закриване на легла е в следствие от намаленото търсене. Реализираните леглодни за 1985 година са били 6 480 130, а за 2003 година – само 815 139. Данните са красноречиви, че в това отношение морските почивни домове не са в цветущо състояние. Почивалите лица общо за морските курорти от 387 422 през 1980 година са намалели до 94 023 през 2003 година. От тях:

За краткотраен отдих (до 2 дни) – 9 176

За краткотраен отдих (3 – 6 дни) – 13 299

За дълготраен отдих (7 дни) – 10 284

За дълготраен отдих (14 дни) – 60 125

За дълготраен отдих (15 – 20 дни) – 1 139

Влошеното търсене в последните години оказва значително влияние на материалната база на морския туризъм.


Бургас'>Средства за подслон през 2003 год. по области

Бургас

Общо – 165

Хотели – 146

Къмпинги – 6

Хижи – 7

Други места за краткосрочно настаняване – 6


Варна

Общо – 223

Хотели – 212

Къмпинги – 1

Хижи – 1

Други места за краткосрочно настаняване – 9


Добрич

Общо – 79

Хотели – 69

Къмпинги – 2

Хижи – 0

Други места за краткосрочно настаняване –


Същевременно предлаганите легла в средствата за подслон през 2003 година в същите области са както следва:

Бургас

Общо – 45 662

Хотели – 41 978

Къмпинги – 140

Хижи – 302

Други места за краткосрочно настаняване – 3242


Варна

Общо – 41 345

Хотели – 40 407

Къмпинги – 370

Хижи – 70

Други места за краткосрочно настаняване – 498


Добрич

Общо – 20 925

Хотели – 18 924

Къмпинги – 880

Хижи – 0

Други места за краткосрочно настаняване – 1 121


Реализираното търсене за същия период (2003 година) е било:

Бургас

Общо – 432 763

Хотели – 404 607

Къмпинги – 14 872

Хижи – 2 325

Други места за краткосрочно настаняване – 10 959


Варна

Общо – 521 507

Хотели – 517 999

Къмпинги – 1 404

Хижи – 892

Други места за краткосрочно настаняване – 1 212


Добрич

Общо – 266 645

Хотели – 255 927

Къмпинги – 4 075

Хижи – 0

Други места за краткосрочно настаняване – 6 643

Анализът на средствата за подслон разкрива следните закономерности по отношение на техния капацитет и структура:


  • Преобладаващата база за подслон са хотелите. Те заемат 60%. Хотелите и къмпингите имат преобладаващо стопанско значение. Частните квартири независимо, че имат спад, са една потенциална база за подслон, която при определени пазарни условия може да се използва.

  • Не е за препоръчване хотели с близки качества да се продават в различна звездна категория. Такива случаи има в Слънчев бряг и Златни пясъци. Още по-непростимо е в един и същ хотел (звездна категоризация) да има значителни ценови разлики. От това пострадаха хотелиерските вериги-гиганти в САЩ, докато френската групировка “Акор” обособи своите дъщерни фирми в три основни групи според качеството на техния туристически проодукт. Следователно звездната категоризация има по същество стандартизационен характер и следва стриктно да се спазва.

С нарастване на звездната категоризация растат и цените, но и разходите. В зависимост от изградените съотношения между тях и темповете на растеж се влияе върху печалбата.

Категоризацията 3 звезди печели все повече пазарни позиции поради нарастване на бизнес-пътуванията. Статистиката сочи, че бизнес-туристите имат предпочитание към хотели с 3 звезди. При тях нараства пазарният им дял при относително постоянни разходи и цени.

75% от пренощувалите лица в средствата за подслон през 2003 година в област Бургас са били чужденци. Това говори, че нашето Черноморие е предпочитана дестинация за много чуждестранни граждани. За другите две морски области (Варна и Добрич) тези проценти са почти идентични:

За Варна – 74%

За Добрич – 77%

По-голяма част от чужденците предпочитат висококатегорийните хотели с добро качество на услугите и инфраструктура.

От пренощувалите българи в средствата за подслон през 2003 година по Черноморието, които са съответно за Бургаска област – 106 733; за Варненска област – 137 468 и за област Добрич – 55 026, значителна част са били в хотели, но също така в къмпинги и в частни квартири.

Най-много реализирани нощувки в средсвата за подслон се реализират през второто и третото тримесечие (най-вече третото). Това е обяснимо с факта, че по това време е лято и туристическият сезон е активен. От общо 3 500 736 реализирани нощувки в Бургаска област през 2003 година, 2 667 480 са били през третото тримесечие. За Варненска област от 3 676 653 нощувки 2 441 085 са били през третото тримесечие.От 1 751 900 нощувки реализирани в област Добрич, 1 251 915 са от третото тримесечие.Не случайно през месеците юни, юли, август Черноморието е посещавано от най-голям относителен дял чужденци, съотнесен към общо посетилите го през годината. Същата закономерност е валидна и за българите. Чуждите граждани реализират почти 7 пъти повече нощувки, отколкото българите. Това може да се обясни с намалената платежоспособност на българите през последните години и предпочитанията към други видове туризъм (планински, балнеоложки).

Измененията в туриситческото предлагане могат да се характеризират с реализираните нощувки. От 26,564 хиляди броя през 1980 година, те са нарастнали на 28,254 хиляди броя или със 106,4%, но много по-малко в сравнение с туристическите пристигания. Още по-тревожно е спадането на реализираните нощувки от чужденци: 1989 год. – 18 727 706 на 5 587 597 броя през 1993 година. Подобна тенденция има и при реализираните нощувки в хотели от чужденци, като за 1992 година има нарастване спрямо 1991 година, но далеч не достигат тези от 1989 година. Освен това е значителен броят на нощувките от български граждани – средно 40% от общия брой на нощувките. Това оказва отрицателно въздействие върху приходите чрез формиране на по-ниски среднопретеглени цени. Освен това има слаба тенденция на намаляване на относителния дял на нощувките от чужденци спрямо тези на българите: през 1980 година съотношението е било 56,79% спрямо 40,26% в полза на чужденците, а през 1989 година съответно 59,74% на 40,26%.

Важно значение има видът на нощувките по видове средства за подслон. През 1980 година нощувките в хотелите са преставлявали 52,48%, тези в къмпингите – 12,75% и в частни квартири – 34,77%. През 1989 година тези стойности се променят съответно на: 60,37%, 13,51% и 26,12%. Нарастването на нощувките в хотели води до повишаване на разходоемкостта на една нощувка. От друга страна е благоприятна тенденцията за намаляване на нощувките от чужденци в хотелите от 73,16% през 1980 година на 63,19% през 1989 година. Нощувките на български граждани нарастват абсолютно за периода. Тази структура чрез цените се отразява отрицателно върху приходите. Освен това може да се очаква намаляване на приходите от допълнителни услуги, които се търсят главно от чужденци в хотелите. Такива услуги като рент-а-кар, плажни чадъри, ползване на водни ски, сърф, файтони и др. са с по-високи средни цени в сравнение с масовото търсене на водни колела (в т.ч. и от български туристи).

Размерът на туристическото предлагане може да се характеризира и с размера на продажбите. От 546,893 хиляди лева през 1980 година, те са нарастнали на 973,371 хиляди лева или 178% (общи продажби). В това число данък върху оборота – съответно от 33,841 хиляди лева на 48,267 хиляди лева или 142,6%; на хранителни продукти – съответно от 218,051 хиляди лева на 342,045 хиляди лева или 156,9% и брутните продажби – съответно от 295,001 хиляди лева на 583,059 хиляди лева. Общите продажби на една нощувка възлизат на 11,11 лева и нарастват на 20,64 лева или 185,8% и на едно легло: сътответно 3,658 лева и 6,188 лева или 169,2%. Последните стойности са по-ниски от общото нарастване на брутните продажби (197,6%), което е благоприятна тенденция.

Оборотът за периода също е нарастнал от 181,316 хиляди лева на 354,234 хиляди лева или 195,4%. Общият стокооборот от 365,575 хиляди лева е достигнал 619,137 хиляди лева или ръст 169,4%. Общият размер на отстъпки и надценки също бележи нарастване от 147,524 хиляди лева на 277,092 хиляди лева.

Приходите от нощувки в средствата за подслон през 2003 година в трите “морски” области са били както следва (в хил. лева):

Бургас

Общо – 45 662

Хотели – 41 978

Къмпинги – 140

Хижи – 302

Други места за краткосрочно настаняване – 3242


Варна

Общо – 41 345

Хотели – 40 407

Къмпинги – 370

Хижи – 70

Други места за краткосрочно настаняване – 498


Добрич

Общо – 20 925

Хотели – 18 924

Къмпинги – 880

Хижи – 0

Други места за краткосрочно настаняване – 1 121


Реализираното търсене за същия период (2003 година) е било:

Бургас

Общо – 76 468

Хотели – 74 350

Къмпинги – 362

Хижи – 21

Други места за краткосрочно настаняване – 1 735


Варна

Общо – 86 584

Хотели – 86 385

Къмпинги – 18

Хижи – 4

Други места за краткосрочно настаняване – 177


Добрич

Общо – 31 379

Хотели – 30 599

Къмпинги – 221

Хижи – 0

Други места за краткосрочно настаняване – 559

По-голямата част от приходите са от хотелите (почти 98%). В тях основен принос имат чужденците, които почиват по Черноморието и реализират 90% от приходите.

За 2004 година общите приходи от туризъм в България са 1,8 милиарда долара, от които 70% (1,260 милиарда долара) са от Черноморието. Трябва да се има предвид, че туризмът в България има дял от 10% в БВП на страната. От тях 7% се падат на морския туризъм. Най-много приходи от туризъм се реализират през третото тримесечие (85%), а за всяко от другите тримесечия – по 5%. Средните цени на легло за различните категории хотели по Черноморието за 2004 година са:

1 звезда – 12 евро

2 звезди – 15 евро

3 звезди – до 25 евро

4 звезди – 35 евро

5 звезди – 40 евро

Естествено е тези средни цени да се менят в зависимост от това дали туристическия сезон е в разгара си. Предсезонната средна цена на легло (2004 година) е била 14 евро, сезонната – 45 евро и следсезонната – 20 евро, което е съобразено с туристопотока.


ІХ.Заключение

Във България голямата безработица не е резултат от нарастналата производителност на труда, а от неправилната стопанска политика, в резултат на която се освободиха много работници от селското стопансто и промишлеността. Туризмът и в България може да бъде фактор за създаване на значителен брой нови работни места, ако се използват целесъобразно нашите природни и антропогенни туристически ресурси и се разширяват туристическите договорни връзки не само със западните, но и с бившите социалистически страни. Туристическият пазар у нас и за в бъдеще ще има голямо участие при формирането на БВП на страната. Инвестирането в сферата на туристическото предлагане е дейност, носеща добри доходи (стига да се инвестира разумно) и все повече се утвърждава като печеливш бизнес.




Х. Използвана литература

  1. Лилия Каракашева, Лиляна Менчева, Благодатка Маркова; Маркетинг

  2. Манол Рибов; Основи на туризма

  3. Манол Рибов; Квалитология на туристическия продукт

  4. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

  5. Свободка Класова, Йорданка Владимирова; Приложно ценообразуване

  6. Свободка Класова, Пенчо Иванов и колектив; Маркетинг

  7. Цветан Йончев, Силвия Терезова; Планиране и анализ на стопанската дейност на търговските фирми

  8. Цветан Тончев; Технология на допълнителните услуги в туризма

  9. Филип Котлър; Маркетинг



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница