Туристически пазар

Дипломна работа

На тема:

Туристически пазар

І. Увод.................................................................................................. 2 стр.

ІІ. Определение и особености на пазара като икономическа категория............................................................................................. 3 стр.

ІІІ. Особености на туристическия пазар.......................................... 4 стр.

ІV. Функции на туристическия пазар............................................... 8 стр.

V. Туристическо търсене

1. Същност на туристическото търсене.................................... 9 стр.

2. Особености на туристическото търсене............................. 13 стр.

3. Фактори, влияещи върху туристическото търсене........... 15 стр.

3.1. Определящи фактори..................................................... 15 стр.

3.2. Решаващи фактори......................................................... 17 стр.

VІ. Туристическо предлагане

1. 
   Определение на туристическото предлагане...................... 24 стр.
   
2. 
   Особености на туристическото предлагане........................ 27 стр.
   
3. 
   Фактори, влияещи върху формирането на туристическото предлагане.............................................................................. 29 стр.
   

VІІІ. Взаимодействие между видовете туристически пазари...... 35 стр.

Проблеми и тенденции на българския морски туризъм............... 37 стр.

ІХ. Заключение................................................................................. 61 стр.

Х. Използвана литература............................................................... 62 стр.

Туристическият пазар представлява производство и потребление на стоки и услуги, свързани със задоволяване на потребността от туризъм. Той, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддържане на икономическото равновесие в националното стопанство. Независимо от това, че той се подчинява на основните принципи на развитие, произтичащи от общата икономическа същност, туристическият пазар се характеризира с определена специфика на проявление. Тази специфика му придава и частично изразена самостоятелност. Особеностите на проявление на туристическия пазар имат пряко въздействие върху действащите на този пазар механизми на ценообразуване, икономически стимули, конюнктурни обстоятелства и следователно – върху ефективността и развитието на туризма. Туристическият пазар винаги ще бъде актуален, тъй като винаги ще има хора, които ще предлагат туристически стоки и услуги и такива, които ще се нуждаят от тях. Туризмът е перспективна дейност, която трябва да се познава в детайли, за да се получат добри резултати.

В България непрекъснато се увеличават и развиват туристическите обекти. Страната ни е предпочитана дестинация с благоприятния си климат и възможността за практикуване на много и различни видове туризъм. Именно затова туристическият пазар се нуждае от непрекъснато наблюдение и изследване, за да могат да се откроят закономерностите в него и предвидят бъдещите тенденции. Целта на настоящата дипломна работа е да се откроят функциите на туристическия пазар, да се изяснят особеностите на търсенето и предлагането и видовете туристически пазари. Да се направи анализ на моментното състояние на най-развития вид туризъм в България, а именно – морския, и очертаят тенденциите в него.
ІІ. Определения и особености на пазара като икономическа категория.

Понятието пазар е едно от най-често срещаните не само в бизнес терминологията, но и във всекидневието на хората. Богатото съдържание на това понятие, използвано за означаване на определена същност или с цел характеризиране на дадени явления (пазарен анализ, пазарно търсене и др.) е резултат от историческо развитие и установена система на развитие на обществото.

Пазарът възниква с появата на стоките и стоковите отношения. “Под стоково производство обикновено се разбира такава организация на стопанството, когато продуктите се произвеждат от отделни, обособени производители, като всеки се специализира в изработване на един или няколко продукта, така че за задоволяване на личните и колективните потребности е необходима покупко-продажба на съответните продукти, които по силата на това изискване се превръщат в стоки.”¹ Така понятието пазар е неотделимо от понятието обществено разделение на труда. Разделението на труда превръща собствения продукт в стока и стова прави необходимо неговото превръщане в пари. Пазар без стойностна съизмеримост не съществува. Никой не може да продаде без някой друг да купи. Пазарът е място, където се осъществява размяна на идеи, стоки и услуги срещу пари или други идеи, стоки и услуги или размяна на потребителни стойности срещу съответстващата ги разменна стойност, изразена в цената. “Пазарът може да бъде дефиниран и като група от перспективни купувачи на дадена стока или услуга. От гледна точка на маркетинга пазарът се разглежда преди всичко като хора или групи от хора с потребности, с пари за задоволяване на тези потребности.” ² Потребността е отсъствие на

1. 
   Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
   
2. 
   Л.Каракашева,Л.Менчева,Б.Маркова; Маркетинг
   

• 
  хора или групи с потребности за задоволяване
  
• 
  покупателната стойност на тези хора или групи
  
• 
  моделите на покупка и поведение на тези хора или групи.”¹
  

С развитието на общественото разделение на труда пазарът се обогатява и включва нови компоненти и нови участници. Възникването на туристическия пазар следователно е закономерно явление в условията на стоковото производство. То отразява достигането на по-висока степен в общественото раделение и организацията на човешкия труд като резултат от необходимостта да се задоволява масово проявяващата се потребност от туризъм.

1. “Маркетинг” – Л.Каракашева, Л.Менчева,Б. Маркова

2. “Маркетинг” – Свободка Класова, Пенчо Иванов и колектив

Туристическият пазар включва основно тези икономически отношения и механизми, чрез които трудът, вложен и изразходван като полезно действие при предоставянето на различните услуги, получава обществено признание.

Значителна трудност при формулиране понятието туристически пазар представлява характерът на услугите и стоките, които се реализират чрез този пазар. От една страна, това са услуги и стоки, предлагани от специализираните туристически предприятия, които се реализират само чрез туристическия пазар – нощувки, посреднически услуги, сувенирни стоки и т.н., пряко задоволяващи потербността от туризъм. От дурга страна, предмет на покупко-продажба във връзка с осъществяването на едно туристическо пътуване са редица други стоки и услуги, характерни за стоковия пазар като цяло и задоволяващи други лични потребности. Проличава тясна връзка и зависимост между туристическия пазар и стоковия пазар като цяло. Тов обстоятелство ни дава основанието да възприемем туристическия пазар като обособена, специфична част на пазара въобще, въпреки че някои икономисти не мислят така. М. Ананиев например, като отбелязва спецификата на туристическото потребление, посочва че “разликата между туристическия пазар и дтугите стокови пазари е много голяма.”

За да се завърши покупко-продажбата на дадена стока, респ. услуга, в условията на съвременното обществено разпределениена труда е необходима среща на продавачи и купувачи в определено времеи на определено място. Това изискване е валидно и за участниците в реализацията на туристическите услуги и стоки. То означава, че туристическия пазар не може да се разглежда извън мястото на и времето на покупко-продажбата на услугите и стоките, задоволяващи потребности от туризъм.

Определянето на съдържанието на понятието туристически пазар зависи следователно от няколко основни положения:

1. 
   Като съставна част на стоковия пазар, туристическият пазар се подчинява на действието на икономическите закони на стоковото производство и стоковото обръщение;
   
2. 
   Той представлява сфера на реализация на услуги и стоки, задоволяващи обществената потребност от туризъм, и получава на тази основа относителна самостоятелност;
   
3. 
   Съвкупността от икономически отношения и махенизми е свързана с участниците, мястото, времето, условията и обхвата на тази реализация.
   

1. Р.Баретч. Процесът на концентрация в модерния туризъм. Берн. 1968г. с.13

2. Д.Георгиев,Н.Енев. Икономика и организация на туризма в НРБ. Варна, ВИНС, 1965г., с.67

3.A.Kornak. Ekonomika turystyki PWN. Warsawa – Wroclaw

4.D.Foster. Travel and Tourism Management. 1985, p.97

цената. Друго тълкуване на понятието пазар може да се свързва с общата сума на разходите (стойностния обем на продажбите) в конкретно географско място на нейното население, предприемащо туристическо пътуване, и пристигащите лица с туристическа цел в същото това място. Следователно пазарът означава още и мястото, където става и покупко-продажбата.

Има и други определения за пазар, респ. туристически пазар, при които обединяващата мисъл е подчинена на формирали се на друга методическа основа разсъждения – маркетинга. В основата на теорията на маркетинга стои пазарът. Съвременната концепция “маркетинг” се състои в следното: дейността на всяко звено (от отделното специализирано предприятие до международния монопол), включваща производствената програма, научно-техническите изследвания, капиталните вложения, финансовите средства, работната сила, продажбите и техническото обслужване, трябва да се базира на познаването на потребителите (търсенето) и на неговите изменения в близка перспектива. Връзката между задоволяването на една потребност и формирането, създаването на търсене за конкретни стоки или услуги стои в основата на маркетинга.

“Маркетингът – казва Дж. Бак (един от първите експерти по въпросите на маркетинга) – това е планиране и осъществяване на всестранна дейност, свързана с прозвежданата продукция, целяща оказване на оптимално внимание върху потребителя за осигуряване на максимално потребление при оптимална цена и получаване в резултат на това на максимална дългосрочна печалба.¹ Подобни определения давт и други икономисти като С. Ронлицки, Ф. Котлър и К. Крайф.

Официалното, международно определение за маркетинг, прието от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, е:

1. курс лекции. Marketing in tourism. 1979г.

“Маркетингът е динамична система от търговски дейности, чрез която предприятието, като има предвид действителните и потенциалните нужди на пазара, се стреми да се приспособи към тези нужди, а също и да въздейства на пазарното търсене и да го насочи към стоките, които предлага.”

Когато от позицията на маркетинга се говори и мисли за пазар, на преден план излизат потребителите със своите потребности, различни покупателни възможности и предпочитания.

Туристическият пазар се обособява сравнително късно в сравнение с някои други пазари на стоки (услуги), за задоволяване на лични потребности на населението. Това е времето, когато туризмът се превръща в масово явление и туристите със своето потребление започват да оказват съществено влияние върху “производството” на туристически услуги и стоки.

Най-важния признак, по който туристическият пазар се различава от стоковия, е отсъсътвието на движение на стокови маси. За да се извърши покупко-продажба, се движат потребителите. Тази особеност на туристическия пазар проситича от особностите на туристическото предлагане като негов компонент. На туристическия пазар се търсят и предлагат предимно услуги. Най-голям относителен дял се пада на транспортните услуги, хотелиерските и тези за забавление на туристите. Тук се реализира покупко-продажбата и на различните посреднически услуги, свързващи туристическото предлагане с туристическото търсене.

Основна функция на туристическия пазар е покупко-продажбата на туристическите услуги и стоки. И тъй като те задоволяват лични потребности на населението, туристическият пазар се обособява като пазар на стоки и услуги за лично потребление. Друга функция на туристическия пазар е участието му в цялостния обществен възпроизводствен процес. Туристическият пазар, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддуржане на икономическо равновесие в националното стопанство. Това той постига чрез механизма на цените, привеждайки ги в съответствие с проявлението на търсенето и на предлагането на туристически услуги и стоки.

Важна функция на туристическия пазар е създаването на икономически стимули за разширяване на туристическото “производство” и потребление. Пазарните механизми по икономически път въздействат върху производителите и ги карат да изменят производството в съответствие с нуждите на потребителите. По същия път те въздействат и върху потребителите, като насочват задоволяването на техните потребности съобразно съществуващата на пазара “продукция”. Икономически стимули, които най-често се използват за въздействие върху туристическото “производство” и потребление чрез пазара са цените, валутните курсове, комисионните, лихвените проценти и др.
V. Туристическо търсене

1. Същност на туристическото търсене

Туристическото търсене се характеризира с някои особености, които го отличават от търсенето при другите пазари. Под търсене като социално-икономическа категория обикновено се разбира формата, в която се проявява платежоспособната потребност на населението от стоки и услуги. За да може обществото да ползва тези стоки и услуги, то трябва да ги заплати. Ето защо търсенето, макар и да е форма на проявление на личните и колективните потребности, не е адекватно на тях. То е изразител само на платежоспособните потребности, т.е. включва в себе си цялата парична сума, притежавана от населението към определен период от време, която то насочва за придобиването на необходи услуги и предмети за потребление.

“Търсенето става реално при две условия:

1. 
   Ако индивидите притежават определени парични средства за покупка на стоки и заплащане на услуги.
   
2. 
   Ако стоката или услугата реално противостои на пазара.”¹
   

Потребността от туризъм е особен вид потребност, поради което мотивите за предприемане на туристическо пътуване имат най-различен характер. Те произтичат от:

• 
  Желание за укрепване на здравето на индивида
  
• 
  Културни интереси – за получаване на познания за чужди
  

1. 
   Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
   
2. 
   Филип Котлър
   

• 
  Необходимост да се разширят социалните контакти
  
• 
  Желание за повишаване на образованието, професионалното усъвършенстване и т.н.
  

За да се реализира като обществено изявена платежоспособна потренбост, туристическото търсене изисква за своето покритие наличност на пазара на определено количество разнородни услуги и стоки. Нощувката в хотел, както и храненето в ресторант или друго специализирано заведение сами по себе си не са цел на туристическото търсене, въпреки че представляват значителна част от неговия обем. Целта на туристическото търсене се изразява главно в ценности, които нямат стоков характер – плаж, почивка, психическо и физическо освобождаване от ежедневното напрежение на живота и т.н.

Стоките и услугите, които населението купува за задоволяване на своята потребност от туризъм, спадат към така наречените средства за живот.¹ Те се използват за лично потребление. Това обстоятелство определя туристическото търсене като непроизводствено търсене.

Освен че туристическото търсене е преди всичко търсене на услуги, то е и социално детерминирано. Мнението на купувача при

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

търсенето на едни или други туристически услуги и стоки се основава на неговите средства и потребности. Оттук следва изводът, че социално-икономическата характеристика на туристическото търсене се пределя от исторически обусловилите се обществени условия за живот на хората и отразява тези условия.¹

Като имаме предвид същнотта на туристическата потребност и условията за нейното задоволяване в рамките на стоковото стопанство, можем даопределим туристическото търсене, макар и в неговите най-широки граници, като форма на проявление на обществената платежоспособна потребност от такива услуги и стоки, които осигуряват пътуването и временното пребиваване на хората извън постоянното им местожителство за развлечение, отмора, задоволяване на културни и професионални интереси, участие в специфични мероприятия и др. социални прояви.²

Важно обстоятелство, от което зависят обемът, структурата и интензитетът на туристическото търсене, е самата туристическа потребност. Човешките потребност исе класифицират на естествени или физиологични, т.е. първични, и социално-културни, или вторични.

Туристическата потребност, която стои в основата на определен вид и обем туристическо търсене, е вторична потребност. Поради това търсенето на туристически услуги и стоки лесно се поддава на заместване. То се наблюдава във вертикален и хоризонтален аспект. Едно туристическо пътуване може да бъде отказано и заменено с покупка от друг вид (облекло, кола) или да бъде променено по отношение на транспортната услуга, периода и начина на временното пребиваване, развлеченията и др. (хоризонтално заместване)

Заместването на туристическото търсене с търсене от друг вид се засилва и от самия характер на туристическото потребление, което

1,2. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклкама

местожителство на туриста. При това той взема решението си да осъществи пътуването си без напълно да познава услугите и стоките в мястото на тяхното предоставяне. Обикновено туристът получава известна представа за тези услуги и стоки от средствата на туристическата пропаганда и реклама или от информацията на близки и познати, посетили съответното туристическо място.

Характерна особеност на туристическото търсене е неговата еластичност. В известна степен тя също е резултат от вторичния характер на туристическата потребност. Измерва се с коефициента на еластичност и представлява реакцията на потребителите в зависимост от настъпващите промени на туристическия пазар. Еластичността на търсенето се проявява в резултат на изменение на доходите на населението и на цените на туристическите услуги и стоки или в резултат на едновременното изменение на тези два фактора.

Размерът на коефициентите на еластичност на туристическото търсене до голяма степен се определя от по-силно или по-слабо изразената необходимост да се получи конкретна стока или услуга. Колкото по-силно е изразена потребността от туризъм, толкова коефициентите на еластичност по абсолютна стойност са по-малки. Големината на коефициентите на еластичност на туристическото търсене зависи също и от това дали лесно могат да се намерят заместители на определени туристически услуги и стоки на по-изгодна цена.

Друга съществена особеност на туристическото търсене е неговата териториална пръснатост и подвижност. Търсенето на потребителни стойности за лично потребление в постоянното местожителство се осъществява от клиенти, които се намират на определено място и съответните търговски предприятия могат точно да адресират предлаганите от тях стоки или услуги. Обратно, при туризма ако клиентите са фиксирани, те не са потребители. В момента, в който започват да потребяват туристически услуги и стоки, те стават подвижни, а туристическото предлагане – териториално обособено, за да ги обслужва.¹

Туристическото търсене в неговата цялост на масово проявена обществена платежоспособна потребност от определено количество туристически услуги и стоки (и качеството им) се реализира в потреблението. В зависимост от степента на задоволяване, търсенето се разглежда като задоволено и незадоволено.

Задоволеното туристическо търсене (Зт) е фактически осъщественото потребление на определено количество и качество туристически услуги и стоки при определено равнище на техните цени. То зависи не само от реалната платежоспособност на съвкупния потребител, но и от противостоящата на тази платежоспособност възможност на материалното и нематериалното производство и стоково предлагане да предоставят на пазара необходимите услуги и стоки с туристическо предназначение. Задоволеното туристическо търсене може да се измерва количествено чрез обема на фактическите продажби, а в стойностно отношение – чрез обема на реализираните оборот и стокооборот на дребно в туристическите обекти.

Незадоволеното туристическо търсене (Нт) може да се изрази като разлика между сумата парични средства, които населението заделя за турстически услуги и стоки (Пс) и задоволеното търсене или: