УСИЛИЯ НА ЕВАНГЕЛСКИ ПАСТИРИ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЕВРЕИ ОТ НАЦИСТКО ПРЕСЛЕДВАНЕ

3.6. УСИЛИЯ НА ЕВАНГЕЛСКИ ПАСТИРИ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЕВРЕИ ОТ НАЦИСТКО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Спасяването на българските евреи от унищожение в нацистките концентрационни лагери е едно от най-забележителните събития от българската история през ХХ век. Наред с факта че близо 50 000 български евреи запазват живота си и това нарежда България сред трите европейски страни (заедно с Дания и Финландия) спасили своите евреи, налице е сложна картина от намерения и конкретни действия на официални български власти и различни неправителствени институции в посока тяхното спасяване или унищожение¹. Едновременно с недопускането да бъдат екстрадирани евреите от “старите” български земи, от Беломорието, Македония и Пиротско са депортирани 11 363 граждани от еврейски произход², като българската военна и гражданска администрация организира и извършва депортирането, а българската държава обезпечава финансово операцията³.

Българският парламент гласува на 24.12.1940 година Законът за защита на нацията, който наред с унизителните и рестриктивни мерки спрямо гражданите с еврейски произход, предвижда облагането на еврейското имущество с огромен данък, който лишава повечето български евреи от възможност за нормално съществуване⁴. Впоследствие на територията на страната са създадени няколко лагера, където са събрани хиляди еврейски граждани от мъжки пол и те са принудени да полагат тежък физически труд по различни държавни обекти⁵.

На историческата наука предстои да изясни докрай, доколко тези репресии са били неизбежни и са били част от тактиката на цар Борис III за съхраняване на живота на евреите и дали е било възможно спасяването на евреите от Беломорието, Македония и Пиротско⁶. В тази ситуация обаче за институции извън българското правителство се открива възможност да проявят своето реално отношение към проблема. Известна е ролята на БПЦ и на видни нейни дейци за спасяването на българските евреи. Своя скромен принос в това дело, съобразно нейните възможности, прави и българската протестантска общност.

Първото сведение за съдействие от страна на евангелски пастири на лица с еврейски произход във връзка с преследването им от нацистите датира отпреди приемането на ЗЗН. От служебен рапорт на инспектор А. Чучулайн с дата 26.07.1940 година е видно, че пастир А. Симеонов е кръстил унгарка от еврейски произход по време на пребиваването й в страната⁷. В рапорта пастир А. Симеонов е обвинен, че няма право да кръщава чужди граждани. Пастир Симеонов отхвърля обвиненията и твърди, че няма закон забраняващ му да кръсти унгарска гражданка⁸.

А. Чучулайн установява, че няма свидетели на това кръщение и научава от религиозния представител пастир Д.Н. Фурнаджиев, че по устав членовете на Духовния съвет на църквата трябва да присъстват на кръщението. Въпросът касае една от основните форми на закрила на евреите от християнските църкви по време на холокоста. Издаването на кръщелни свидетелства спасява евреите от преследване или скривайки произхода им при опитите да получат входни визи за ненацистки страни, или осигурявайки им облекчен статут според пронацистките законодателства, предвиден за евреи приели християнството. Естествено християнските свещеници не извършват кръщение и по този начин запазват честта и достойнството на хора поставени в смъртна заплаха. Това е причината да няма и свидетели на кръщението на унгарската еврейка разследвано от Чучулайн.

Тези фиктивни кръщения се явяват една от формите на протест на евангелските ръководители срещу пронацистката политика на правителството и явен израз на несъгласие с наложения статут на църквите. Оставайки чисти пред своята съвест, без да принизяват смисъла на акта на светото кръщение, евангелските пастири принизяват административната обвързаност и отговорност на църквите пред държавата. Документът кръщелно свидетелство е без стойност за евангелските пастири, знаейки, че човек приема прошка за греховете си и се обрича да служи на Христос със своята духовна същност и листът хартия нито може да прибави тежест, нито може да отнеме силата на неговото решение и извършеният обряд. По отношение на евреите, за които няма място в света, изграждан от нацистите, този лист хартия се явява право на живот и евангелските пастири с готовност издават стотици кръщелни свидетелства. Фиктивното кръщаване на евреи има за цел да използва параграф 15 от Закона за защита на нацията, според който покръстените евреи не попадат под мнозинството от отграничителните и наказателни разпоредби на закона. Този специален статут не гарантира напълно равнопоставеността им, тъй като параграф 19 ги задължава да отбелязват и името си от преди покръстването. Въпреки това последвалите събития показват, че притежаването на кръщелно свидетелство поставя такива евреи, наред с женените за българи и получилите орден за храброст, в багоприятно положение в най-критичните за еврейската общност моменти⁹.

За десетки такива съобщава същия инспектор А. Чучулайн издадени от СЕПЦ и СЕЦ¹⁰. След разследване са отнети правата на конгрешанските пастири П. Мишков, А. Симеонов, А. Кременлиев и С. Илиев¹¹. Специално за пастир А. Симеонов е установено, че за периода 01.01.1940 година до 01.09.1940 година е издал над 200 свидетелства за кръщение, като в сведението на Дир. изп. се твърди, че е "наводнил Унгария с такива свидетелства...."¹².

Към своите колеги конгрешани се присъединява пастир Цв. Цветанов от МЕЦ в Русе, чрез издадени десетки кръщелни свидетелства на евреи¹. Постепенно тази форма на закрила на граждани от еврейски произход губи силата си, защото властта започва да счита кръщелните свидетелства издадени на евреи от евангелски църкви за невалидни².

Тези акции обаче показват на държавата, че тя не е успяла в опита си да превърне евангелските църкви в част от държавния механизъм за контрол над гражданите. Църквите остават с ясното съзнание, че тяхната мисия е да служат на ближния, така както Христос учи, а тяхното отношение към налаганите промени е като към нещо временно, като нещастие, което ще отмине и съхранявайки своята християнска същност и духовна свобода от идеологическия терор на авторитарната власт, ще успеят да извършват и занапред своята мисия.