РЕПРЕСИИ НА ДЪРЖАВНАТА И МЕСТНА ВЛАСТИ СРЕЩУ ПЕТДЕСЯТНОТО ДВИЖЕНИЕ

3.2. РЕПРЕСИИ НА ДЪРЖАВНАТА И МЕСТНА ВЛАСТИ СРЕЩУ ПЕТДЕСЯТНОТО ДВИЖЕНИЕ

Веднага след възникването на петдесятният съюз през 1928 година той прави постъпки за установяване на контакти с държавната власт. Една от първите прояви на властта е да отговори отрицателно на молбата на СЕПЦ за провеждането на втори годишен събор през 1929 година¹. Успоредно с това църквите в Бургас и Ямбол са затворени по решение на Бургаската окръжна управа². Следствие молбите на общия съвет на СЕПЦ³ Дир. изп. се разпорежда пред Бургаската окръжна управа, че петдесятната църква "е свободна да извършва събрания в свои домове, ако има такива, до второ нареждане ... всякаква пропаганда се забранява"⁴, но в следваща своя директива до окръжната управа Дир. изп. съобщава, че СЕПЦ не е признат и не му се позволява да проведе събор⁵.

В тази кореспонденция проличава цялата хаотичност и липса на ясна визия за отношение към подобни събития и статут на евангелските християни. От една страна СЕПЦ не е призната, въпреки молбата и постъпките на ръководството й, като въпреки това тя може да развива някаква минимална дейност (идеята, че една непризната общност може да има свои домове е също нелогична), като същевременно й се забранява да се грижи за своето развитие (забраната на събори) и свободно да изявава своите ценности (забраната за пропаганда). Това показва, че държавата се страхува тотално да отмени конституционните права на вярващите, но същевременно счита за нещо крайно нередно и опасно тяхното нормално прилагане.

След ходатайства на религиозното представителство⁶ съборът е проведен, но църквите в Бургас и Ямбол продължават да са затворени⁷. Едва след повторната намеса на Дир. изп., затворените за повече от шест месеца църкви възстановяват своята дейност⁸. Властите в Бургас не могат да се примирят с това положение и кметът на града започва нова преписка с окръжния управител⁹, в която се вижда че дейността на църквите се следи буквално, като нейното подробно описание (кой ден колко мъже, жени и деца са дошли, издаването на "Петдесятни вести", провеждането на курс за проповедници) се счита за достатъчна причина да се иска затварянето й. Явно в съзнанието на бургаския кмет фактът, че съществуват петдесятни евангелисти е сам по себе си непоносим, за да проявява такова учудване и възмущение от всяка дейност на вярващите.

Окръжният управител обаче явно съзнава, че в изброените дейности няма нищо достатъчно наказуемо и нередно, затова към рапорта до Дир. изп.¹⁰, освен данните събрани от кмета, добавя и адресите на 172! души посещаващи църквата (факта, че тези хора живеят някъде, явно подсилва по някакъв начин заплахата от тяхното съществуване), както и информацията, че пастири и помощник пастири получават извънредно голяма заплата в чужда валута, без да уточни колко реално е извънредно голяма заплатата, каква е валутата и от къде все пак знае че е така. Вместо това е приложен брой 2 на "Петдесятни вести" от 1931 година, за да се види че тези хора наистина извършват дейност. Всъщност вестникът се печата и разпространява свободно, негов брой има в Народната библиотека, но за Бургаския окръжен управител това е сериозно доказателство за опасността от петдесятната църква. След този рапорт Дир. изп. е информирана от Сливенския митрополит, че бургаската окръжна управа е затворила салона на ЕПЦ¹¹, че "в никакъв случай да не се позволява отварянето на последната".

Впрочем ролята на православния клир в конфликта се допълва от факта споменат в колективната молба на членовете на ЕПЦ-Бургас до Дир. изп., в която се посочва, че водена от бургаския свещеник Овчаров група пияни младежи е изпотрошила стъклата на салона и е тероризирала събраните вярващи. В същата молба се споменава, че директорите на гимназиите в града забраняват на учениците да посещават събранията, за да не пречат на действията на полицията, за случаи на полицейски блокади и други. Участниците пък в курса за проповедници, 20 души, са задържани и отведени в полицейското управление за няколко часа.

Като защитник на своите действия Бургаската окръжна управа ангажира Светия синод на БПЦ. В писмо от наместник-председателя на синода Видинския митрополит Неофит¹², се твърди, че властите имат "неопровержими доказателства за явната дейност на тия сектанти" и отново се настоява да не се разрешават техни събрания. Дир. изп. от своя страна, заинтересована от доказателствата "за явна дейност", изисква от Дирекцията на полицията полицейското дознание водено срещу петдесятните християни в Бургас¹³. Оказва се, че в дознанието главно действащо лице е кмета на Бургас Иван Стефанов, провел разговори в 6 семейства, жените в които посещават петдесятната църква¹. Основните обвинения са, че жените не искат да палят кандило в къщи, не палят свещи за здраве на децата, не се покланят на икони, не посещават православни храмове.

След като се запознава с “неопровержимите доказателства” министъра на външните работи А. Буров нарежда на Бургаската окръжна управа да отвори салона². В отговор се получават възмутени писма от председателя на свещенническото братство³ и сливенския митрополит Иларион⁴. След като научава от председателя на общия съвет на ЕПЦ пастир Н. Николов⁵, че салонът е все още запечатан, министър Буров се обръща този път към Дирекция на полицията да застави Бургаския окръжен управител да изпълни заповедта за отваряне на църквата⁶.

Бургаският окръжен управител проявява въображение при изпълнение на заповедта и наред с отварянето на салона забранява посещение освен на деца и на нечленове на църквата⁷. Едновременно с това църквите в Ямбол, Карнобат и други селища продължават да са затворени⁸. Това принуждава ръководството на СЕПЦ да запита Дир. изп. официално какво разбира под прозелитизъм и как схваща възможната дейност на СЕПЦ⁹.

Напрежението временно се уталожва с приемането на СЕПЦ в ОЕЦ, но година след това от писмо на религиозния представител до Дир. изп., става ясно че петдесятните църкви в редица селища са тормозени, техните събрания са нападани от предвождани от свещеници тълпи, а на техни дейци е нанасян побой включително от полицейски и градски власти¹⁰. Друга форма на тормоз е викането на пастири в участъците, полицейски прекъсвания на службите и съставяне на списък на присъстващите¹¹.

Правителството в лицето на Дир. изп. , до преврата от 1934 година, винаги се намесва формално в защита на конституционните права на българските граждани, но не прави нищо за да обуздае своеволията на местните власти. В крайна сметка тормозът и репресиите се оказват трайно съпровождащи живота на петдесятните църкви, но не са фатални за тяхното развитие. В известен смисъл те оправдават вярата на петдесятните християни, че Христовото царство на което служат е реалната алтернатива на тесногръдието и невежеството в заобикалящия ги свят.