У в о д 2 историография и изворов материал 4

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Периодът между двете световни войни се оказва в много отношения определящ за бъдещото развитие на протестантската общност в България. Това е времето в което утвърдилите се от преди Освобождението сред българите протестантски деноминации ще отстъпят своите позиции на евангелски общности, които разполагат с духовен ресурс, позволяващ им да се развиват успешно в модерното време. В много отношения по-старите когрешанска и методистка църкви се явяват, освен представители на определено християнско изповедание, и носители на определена култура, характерна за част от Западния свят и преди всичко за Северна Америка.

Процесът на модернизация на българското общество и общото намаляване на тежестта на традиционните религиозни институции в човешките взаимоотношения и политическото и културно развитие в световен план допринасят за изгубване на много от страните, с които тези църкви са привлекателни за българите от втората половина на ХIХ век. От друга страна се създават нови посредници за обмен между България и културите на протестанстка основа в образователната, научната и културната област, които не са тясно свързани с религията.

Баптистката и в най-голяма степен петдесятната църкви са представители на един по различен тип религиозност, по отдалечен от културни стериотипи и по обвързан с личното психологическо изживяване на християнството. В новата обстановка именно такова представяне на евангелизма може да има успех в българското общество. Въпреки успешното развитие през проучвания период (главно поради създаването и напредъка на петдесятното движение), протестантите в България остават незначителна от статистическа гледна точка част от българското общество. Фактът, че не е осъществен прелом в религиозното съзнание на българите, в много малка степен се дължи на тяхната привързаност към православието. Всъщност такъв прелом е осъществен за по-малко от две десетилетия след приключване на проучвания период, но по посока на отказ от всякакви религиозни убеждения и ценности, като огромната част от българите започват да се придържат към атеистични убеждения. Липсата на решителна съпротива срещу атеистичната идеология от християнски позиции показва, че и до установяването на комунистическия режим религиозното съзнание на българите не е било на висота и не било решаващ фактор в тяхния живот и ценностна система.

Със сигурност може да се твърди, че протестантите не успяват да овладеят ключови позиции в колективното съзнание на българското общество и да упражняват влияние върху него, така както други идейни насоки в политическо или културно отношение му влияят. В този смисъл протестантите не успяват да се възползват от описаната в увода на това проучване онтологическа връзка между протестантството и много от факторите на модерната епоха. Всъщност подобна промяна на верската ориентация със социална значимост през този век се наблюдава в някои общества (например Ю. Корея, страните от Латинска Америка през последните десетилетия, като тези резултати са постигнати без каквато и да е подкрепа на държавата и дори въпреки нейната съпротива).

Българските протестанти не разглеждат своята дейност в такива глобални измерения. Те виждат своето призвание в отстояването на вярата, така както я разбират и в личното свидетелстване за своята религиозна общност. Именно по този начин те постигат своите успехи. Едва ли приелите евангелска вяра българи са направили своя избор разсъждавайки за общата религиозна ситуация в страната или за предимствата или недостатъците, които една или друга верска ориентация носят на българското общество като цяло. По-скоро те са били спечелени от личния религиозен опит на изповядващите евангелско християнство и са осмислили своя живот приобщавайки се към него. Предвид това протестантсвото в България именно през този период спира да бъде социална алтернатива, проблем на избора на модел на развитие и обществени ценности и започва да се явява единствено предмет на личен избор и отношение, възможност човешкия път в чисто личностен план да бъде извървян по един различен и според приелите евангелизма спасителен начин. Въпреки това разгледаните в това проучване евангелски общества носят всички характеристики на християнски църкви и по никакъв начин не се доближават до култовете и сектите на модерната епоха¹.

След 1934 година евангелските църкви съществуват във враждебната среда на втвърдяващ се авторитарен режим и се изработват някои от механизмите на взаимоотношение с подобен тип власт. Това съжителство обаче не подготвя в достатъчна степен евангелските църкви за условията на комунистически тоталитаризъм и след удара нанесен им от режима през 1948 година, така и не успяват да възстановят нормалната си дейност. След либерализацията на българското общество през 1989 година, структурата на протестантската общност в България е значително променена.

ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА

А. ИЗВОРИ

ЦДА, ф. 1028. Фонд на Съюза на евангелските църкви.

ЦДА, ф. 166. Фонд на Дирекция на изповеданията към МВнР.

Проект за Наредба-закон за верите. ЦДА, ф. 1028, оп. 1, а.е. 5, л. 77.

Служебен рапорт на инспектор А. Чучулайн до Дир. изп. ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 923, л. 24.

Заповед № 279/13.12.1937 г. на министър-председателя и мин. МВнР и изп. Г. Кьосеиванов за назначаване Комисия по назначение на пастирите. ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 923, л. 17.

Рапорт № 70 на разузнавач № 3405 от отдел “Държавна сигурност” към Дирекция на полицията до Дир. изп. ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 924, л. 88.
2. Публикувани извори

Библия или свещеното писание на Стария и Новия завет. Ревизирано издание на Библейско дружество, 1924.

База за обединението на методистката и южно-евангелските църкви в България. София, 1930.

Доклад на учебния комитет за гимназиалното образование. Сп. Училищен преглед, кн. 5, 1932.

Закон за данъка върху общия доход. Д.В. бр. 80, 1920.

Закон за данъка от имоти придобити по безвъзмезден начин. Д.В. бр. 73, 1905.

Закон за данъка на сградите. Д.В. бр. 20, 1895.

Закон за защита на нацията. Д.В. бр. 16, 1941.

Закон за митниците. Д. В. бр. 8, 1885.

Закон за народното просвещение. Д.В. бр. 49, 1909.

Закон за поземления данък. Д.В. бр. 19, 1895.

Закон за углавното съдопроизводство. Д.В. бр. 77, 1897.

Закон за устройство на войската. Д.В. бр. 43, 1921.
Избирателен закон. Д.В. 91, 1897.

Наказателен закон. Д.В. бр. 40, 1896.

Правилник за уреждане на трудовата повинност. Д.В. бр. 177, 1922.

Статистически годишник на Царство България. Година ХХХ. София, 1938.

Устав на българските евангелски църкви. Пловдив, 1921.

Устав на Съюза на евангелските баптистки църкви в България. София, 1938.

Устав на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България. София, 1938.
3. Периодичен печат

Евангелист, вестник на Съюза на евангелските баптистки църкви (1920-1938).

Зорница, вестник на Българското евангелско дружество (1919-1941).

Петдесятни вести, вестник на Съюза на евангелските петдесятни църкви (1929-1941).

Християнски реформатор, вестник на религиозното брошурно дружество (1931-1934).

Християнски свят, вестник на Методистката епископална църква в България (1919-1921; 1922-1924; 1931-1934).

Духовна обнова, списание, 1930.
4. Спомени

Димитров, Тодор. Божият човек Костадин Томов. Пловдив, 1998.

Матеев, Митко. На словото Ти уповах. София, 1993.

Михайлов, Тимотей. Пастирска голгота. София, 1992.

Попов, Харалан. Изтезаван заради вярата. София, 1993.