ИСТОРИОГРАФИЯ И ИЗВОРОВ МАТЕРИАЛ

ИСТОРИОГРАФИЯ И ИЗВОРОВ МАТЕРИАЛ

В настоящата работа е използван сравнително малък брой литературен и изворов материал, поради маргиналния характер на темата и липсата на сериозни специализирани изследвания по нея.

Най-ценни по отношение на необходимата информация са фонд 1028 и фонд 166 от ЦДА. В първия случай става въпрос за фонд на Съюза на евангелските църкви в България, събран благодарение на неговия дългогодишен секретар пастир Стефан Градинаров. Всъщност фондът се състои от документите от служебния архив на пастир Градинаров по времето, в което е заемал ръководни постове в съюза, които благодарение на стриктното му отношение към тях са запазане и днес се съхраняват в ЦДА. Тези материали касаят главно деноминацията, чийто служител е пастир Градинаров, но съдържат ценна информация и за другите евангелски общности, поради техните чести контакти и взаимен интерес помежду им, позволяваща дълбоко да се вникне в реалния духовен живот на църквите и да се опазнае техния мироглед от първа ръка.

Информацията за другите евангелски църкви се съдържа във фонд 1028 и благодарение на факта, че пастир Градинаров участва и в управлението на ОЕЦ. Във фонд 1028 се намират десетки окръжни писма на централните ръководства на евангелските църкви, протоколи от съвещанията на тези ръководства, официални писма на упълномощени органи на протестантската общност до Дирекция на изповеданията. Поради многото писма на обикновени вярващи архивът дава възможност да се създаде една по-обективна картина на живота на евангелските църкви, извън официално представяната от техните ръководители или опоненти. В архива се намират и много документи на Дир. изп., основно писма и нареждания до религиозното представителство на протестантската общност, както и запитвания по различни въпроси, представляващи интерес за Дир. изп. От огромно значение за проучването са намиращите се в архива документи, съдържащи официалните намерения на Дир.изп.

Другият цитиран фонд 166 е на Министерството на външните работи и в него се съдържат стотици архивни единици касаещи дейността на Дир. изп. Тази дейност се отнася и за евангелската общност, като част от българската религиозна картина. Архивът освен че е автентично свидетелство за официалната държавна политика към протестантската общност, съдържа и множество секретни за времето си документи свидетелстващи за "кухнята" на тази политика и истинските мотиви на личностите участващи във формирането й. В архива се съдържат множество преписки с МВР и народното здраве, отдел Държавна сигурност, от които стават ясни методите и средствата, с които се провежда държавната политика по отношение на евангелската общност, както и взаимодействието между МВнР и изп. и МВР по този проблем. От този архив става известен и приносът на българските евангелисти за спасяването на евреи с българско и друго гражданство от нацистко преследване. Архивът хвърля светлина върху нюансите в провежданата от органите на властта политика към евангелската общност на държавно и местно ниво.

Друг източник на информация по разглеждания проблем са периодичните издания на различните протестантски църкви и организации. Свойствен за нея е силният пропаганден характер, като съвсем естествено е църквите да я използват за популяризиране на своята вяра сред обществото и за допълнително обучение на вярващите принадлежащи към дадената църква. На страниците на евангелските вестници трудно намира място информация свързана с негативни страни от живота на обществата и други проблемни ситуации. Идеята на тяхните издатели е тя да вдъхва увереност и положително отношение на четящите я християни към църквите им и да представя евангелизма във възможно най-добрата светлина пред българската общественост.

Най-старият вестник на българските протестанти "Зорница" се радва на авторитет, надхвърлящ рамките на верската общност. Вестникът започва да се издава в Цариград през януари 1876 година, като седмичник от Американското евангелско общество с редактор Т.Л.Бангтон, но още в преиода 1864 - 1869 година излиза веднъж месечно. 1901 година редакцията е преместена в Пловдив. В края на Първата световна война вестник "Зорница" става орган на Българското евангелско благотворително дружество и като такъв е издаван до ноември 1948 година, когато последният му главен редактор пастир Тр. Димитров е арестуван във връзка с пастирския процес.

През разглеждания в настоящото проучване период вестник "Зорница" излиза като седмичник, като през 1923 година и 1924 година излизат два броя седмично. През голямата част от периода вестникът излиза в 4 страници, а при по-специални случаи се издава в 6 страници. Основният формат на вестника е 34,5/49 см.

В проучвания период вестник "Зорница" е редактиран от М. Цанов до 1922 година, от редакционен комитет в състав д-р Ст. Томов, пастир Д.Н. Фурнаджиев, пастир Павел Мишков (до брой 17 същата година), Иван Сечанов и Р.Х. Маркъм до 1925 година. Тогава редактор става Н. Цанов, с редакционен комитет в състав: пастир В. Зяпков, пастир М. Попов, пастир Георги Севриев, пастир Иван Стефанов, пастир Павел Мишков, пастир Цветан Литов, пастир С. Попов, Тодор Шопов и Н. Борисов. През 1944 година пастир В. Зяпков с помощник Иван Каранджулов оглавява редакцията на вестника със същия редакционен комитет. Както се вижда от посоченото по-горе, вестникът е списван от водещи пастири на Съюза на евангелските църкви и няколко методистки пастири. Практически редакционната политика е провеждана от редакционния комитет, а редакцията е оглавявана от редактор-уредник, който по-скоро отговаря за организационното обезпечаване на списването на вестника.

През 1921 година редакцията се помещава в Самоков, а от 1922 година тя се помещава в София до 1944 година, когато се премества за една година в Пазарджик. От 1945 година до закриването му от властите през 1948 година вестникът се списва в София.

На страниците на вестник "Зорница" се съдържа информация за живота на Българското евангелско дружество и евангелските църкви в страната. Вестникът е най-близо до Съюза на евангелските църкви в България, но е изключително толерантен към всички разглеждани в настоящото проучване църкви.

Поради факта, че в разглеждания период вестник "Зорница" е издаван от БЕД, той трябва да бъде от полза на всички български протестанти и редакторите на вестника се доближават до тази цел.

Характерно за редакционната политика на "Зорница" е, че вестникът не взима официална позиция по спорни въпроси, вътре в протестантската общност, а дава място на своите страници на спорещите страни. Поради тази причина на неговите страници се защитават различни позиции и това прави вестник "Зорница" своеобразна дискусионна среда. В догматическо отношение религиозните материали публикувани във вестник "Зорница" са общи за цялата евангелска общност и вестникът не дава възможност да бъдат излагани специфичните доктрини на баптисти и петдесятни.

В разглеждания период вестникът запазва своята обществена ангажираност от първите години на своето списване. Поради развитието на медийното пространство в България и поради факта, че е седмичник, вестникът не може да бъде основен източник на информация за българското население, както по-времето на руско-турската война, когато единствен публикува сведения за бойните действия или след създаването на Княжество България, когато е основен източник на информация за българите в Европейска Турция. Вестник "Зорница" обаче следи политическия и обществен живот и взима отношение към важните събития и основните тенденции в общественото развитие.

На страниците на вестника се публикуват и множество материали от областта на различните природни науки, разглеждат се различни селскостопански проблеми, намират място и разнообразни исторически материали и очерци за живота в различните държави.

Много близък по характер до "Зорница" е вестникът на Методистката църква в България "Християнски свят". Вестникът е основан през 1892 година в Свищов, а пръв негов отговорен редактор е Стоян Томов. В разглеждания период "Християнски свят" е месечно издание, като и по финансови причини не излиза в годините 1920-1921, 1925-1931, а последният негов брой е от октомври 1934 година. Вестникът излиза в 8 страници, а основният му формат е 25,5/28 см. До 1920 година вестникът е издаван в град Варна и е ръководен от пастир Павел Мишков, а след подновяване на издаването му е ръководен от съответните мисийски надзиратели на МЕЦ в България.

На страниците на вестника се публикува информация за живота на МЕЦ в България, на нейните поместни църкви, както и от живота на други евангелски църкви в страната (предимно конгрешанската). Естествено е отразявана и дейността на организациите на цялата евангелска общност като Обединените евангелски църкви, БЕД, различните въздържателни, женски и младежки евангелски дружества. Поради пряката обвързаност на Методистката църква в България със световните методистки структури, вестникът отразява широко живота на световната методистка общност.

По подобие на "Зорница", "Християнски свят" се стреми да надхвърли частния живот на религиозната общност и редовно публикува материали свързани с обществено-политическия живот и развитие на България, анализи свързани със световни политически събития, както и статии свързани със световното историческо минало, историята на християнството и актуални научни открития.

В сравнение с разглежданите до тук вестници, много по-тясно ангажирани с религиозна тематика са вестниците на баптисткия съюз "Евангелист" и изданието на петдесятната църква "Петдесятни вести".

Вестник "Евангелист" е основан през 1920 година, като тримесечно издание на Съюза на евангелските баптистки църкви в България и негов отговорен редактор до 1922 година е пастир Запрян Видолов. Вестникът се списва в София и излиза в 16 страници с формат 16/23 см.

През 1922 година отговорен редактор става В. Тахчиев и вестникът се редактира от комитет в състав: пастир Е. Петрик, пастир П. Зашев, пастир Ат. Георгиев, пастир Н. Михайлов, пастир П. Минков, като през същата година излиза в 5 броя. През 1923 година редакцията е преместена в град Фердинанд (дн. Монтана), като вестникът започва да излиза всеки месец в 8 страници, а формата им е увеличен на 23/31 см. От 1925 година редакцията е поета от пастир П. Минков. През 1926 година вестникът е преместен в Лом и новият редактор е пастир Тр. Димитров, подпомаган от редакционен комитет и администратор П. Минков. От 1927 година вестникът излиза в 12 страници, като някои от броевете излизат заедно. От 1929 година редактор отново е пастир П. Минков, който запазва и длъжността на администратор.

От 1932 година редакцията е преместена в София и е поета от пастир Тр. Димитров. През 1934 година редакцията е преместена в Казанлък до 1939 година, когато вестникът е преименуван на "Християнски приятел" и се издава в София. Последният брой на "Християнски приятел" е от юни 1939 година, след което вестникът повече не излиза.

Както става ясно от посоченото до тук вестникът е редактиран от водещи баптистки пастири и неговата редакция се мести в зависимост от това в коя църква служат в момента. Вестник "Евангелист" се придържа строго към баптисткото учение и не проявява характерните за "Зорница" и "Християнски свят" толерантност към протестантската общност в България. Вестникът е много тясно обвързан с живота на баптисткия съюз и съдържа подробна информация за него, както и за отношенията на баптистите с евангелската общност, местните и държавни власти, православната църква и други. Вестникът не се ангажира с политическите събития и процеси в страната и тази необвързаност е основната негова позиция по протичащите в страната и света процеси. На страниците на вестника са поместени материали за живота на баптистите по света, за тяхните управителни органи и за различните успехи, трудности или преследвания, които преживяват в различните държави. През 1939 година вестникът е прекръстен на “Християнски приятел”, като е заявено намерението неговите послания да надхърлят рамките на баптистката и дори на евангелската общност, но спирането на неговото издаване не позволява тези намерения да бъдат реализирани.

Вестник "Петдесятни вести" е издание на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България и започва да излиза от 1929 година, първоначално като притурка към списание "Благовестител", редактирани от пастир Николай Николов и издаван в Бургас. В началото излиза в 4 страници, като от 1930 година се отпечатва в 8 страници, а от 1931 година в 16 страници. През 1932 година редакцията му е преместена в София, където е издаван до 1941 година.

Вестникът не излиза редовно, като най-често излиза на два месеца с общи броеве за месеците. След Николай Николов, вестникът е редактиран от Емануил Манолов и Донка Кинарева, като главен редактор е съответния председател на СЕПЦ. Последен отговорен редактор на "Петдесятни вести" е пастир Йончо Дрянов.

Подобно на "Евангелист", "Петдесятни вести" е тясно ангажиран с дейността на петдесятния съюз. Вестникът обаче поддържа изключително толерантно отношение към другите протестантски деноминации в България.

Основните материали публикувани в "Петдесятни вести" са свързани с петдесятното учение и проповед, като поради липсата на издавана литература в България с такава тематика, вестникът е използван от своите издатели за обучение на петдесятните вярващи. На страниците на "Петдесятни вести" са публикувани части от издавана в чужбина догматическа петдесятна литература, както и проблеми разглеждани от български дейци на СЕПЦ. Значително място е отделено и на писма на различни петдесятни вярващи, в които те разказват за живота на своите църкви и за развиваната от тях дейност. "Петдесятни вести" естествено отразява и дейността на съюзните структури, както е и възможност за ръководството на СЕПЦ да достига до отделните вярващи.

На страниците на вестника се съдържа и информация за разрастващото се петдесятно движение по света. Материалите свързани с проблеми от обществено-политически събития в България и по света са значително по-малко, отколкото в "Зорница" и "Християнски свят".

В работата са използвани и направените от евангелски дейци опити за история на евангелското дело в България. Книгата "Вестители на истината" е писана от авторски колектив, излъчен от специална комисия съставена с тази цел през 90-те години. Авторите на книгата са видните дейци на СЕЦ пастир Д.Н.Фурнаджиев, пастир Герасим Попов, Тодор Шопов и Владимир Тодоров Хиндалов. Книгата е писана в един продължителен период от време и е издадена едва през 1994 година, под редакцията на пастир Христо Куличев, когато нейните автори са починали отдавна. Това е и една от причините текстът в нея да изглежда повече като сбор от събрани материали, отколкото като структурирано по историческа последователност или тематично изложение на историята на българския евангелизъм. Проблемно е и желанието на авторите, труда да представлява история на целия български евангелизъм, поради факта, че авторите са служители само на една от евангелските църкви. Частта от книгата отделена на другите евангелски църкви е непропорционално малка, същото се отнася и за общо евангелските институции, където дори не се разбира, че това са организации с равностройно участие на всички евангелски църкви.

Друг сериозен недостатък на книгата е липсата на научен апарат по отношение на онези факти, които могат да бъдат потвърдени документално. Нейно най-голямо достойнство са автентичните свидетелства на десетки пионери на конгрешанската църква в България. Значима, не само за интересуващите се от евангелското християнство, е онази част от книгата, която ясно разкрива общия църковен живот, управление и свещенослужителски състав на църквите в свободна България, Вардарска и Егейска Македония до 1919 година.

Друг опит за история, вече само на една от евангелските деноминации в България представлява книгата на пастир Иван Зарев "История на евангелските петдесятни църкви в България 1920 - 1989 години"¹. Книгата представлява една от малкото възможности за запознаване със спомените на очевидци и главни действащи лица от изследвания период. Неин главен недостатък е липсата на научен апарат и необективната оценка за независимото петдесятно движение.

И двете цитирани книги, макар и претендиращи да бъдат история, не са писани от хора с изградено историческо мислене и са по-скоро материали насочени към вярващите от евангелските църкви, отколкото обективно историческо изследване. В подобен дух е и книгата "Божият човек Костадин Томов", която съдържа спомените на един от пионерите на петдесятния евангелизъм в България и съдържа ценна пряка и косвена информация за събитията от тези времена².

Косвена информация по проучвания проблем се съдържа в работите на преподавателите от Богословския факултет на СУ д-р Стефан Цанков и проф. Д. Дюлгеров, които са публикувани в годишниците на Софийския университет. Проучвания върху протестантската общност, засягащи периода преди проучвания в настоящата работа, са правени от Христо Христов и Татяна Несторова и те са използвани доколкото разминаването в периодите позволява това.

В настоящото проучване са цитирани няколко работи от времето на комунистическия режим, като те са писани основно за целите на идеологическата пропаганда на режима, съдържат множество необосновани твърдения и не вникват в задоволителна степен в проблема.

Информация отнасяща се до изследвания период се съдържа и в издадената по повод Пастирския процес през 1948 година книжка "Процесът срещу евангелските пастори шпиони"¹, като сама по себе си книгата е позорно свидетелство за комунистическия терор в България, но сред фалшивите обвинения и изтръгнатите самопризнания се прокрадва и действителна информация, относно интересуващите ни в тази работа събития.

Относно същността и духът на протестантските деноминации, представен накратко при представянето на дейноста им в България, е използвана книгата на професор Ърл Кернс "Християнството през вековете"², която е предпочетена заради балансираната и независима позиция спрямо различните направления на протестантизма. Естествено в това отношение съществува изобилие от литература, но характерът на тази работа изисква само ограничена въвеждаща информация за изследваните църкви в световен план.

Основен проблем при съставянето на тази работа бе липсата на изследвания върху протестантството в България в разглеждания период и ограничения достъпен до изворов материал. Всички съществуващи исторически изследвания върху протестантстовото в България са върху периодите предхождащи Първата световна война. В хода на работата беше установено, че архивите на протестантските църкви, доколкото са запазени въобще, не са достъпни за изследователи, изключая попадналите в ЦДА документи на пастир С. Градинаров. Напълно е възможно в ръководството на евангелските църкви, а и в техни местни поделения, да съществуват документи за тяхната дейност, като в интерес на нейното цялостно и пълноценно изучаване е тези документи да бъдат предоставени на бъдещите изследователи на проблема.

Написаната работа, върху така изложените извори и историография, е структурирана в три основни глави. В първата глава са представени по отделно основните евангелски деноминации в България, като накратко е обобщена тяхната дейност до началото на периода и е представена цялата открита информация относно организационния и духовен живот в течение на изследвания период. Доколкото оскъдните факти не позволяват стриктна хронология, изследването е направено по теми. В зависимост от откритите материали е и обемът на изложението, отнасящо се до всяко от тях. Това е и основната причина, поради която за конгрешанската църква, например, е отделено значително повече място, отколкото на методистката. В тази глава беше неизбежно да бъдат разгледани и богословски аспекти, като всичко свързано с теологичните позиции на евангелските църкви е казано единствено с цел да бъде изграден цялостно обликът им, доколкото това са преди всичко религиозни институции, без да бъде давана, доколкото е възможно, оценка.

Във втората глава са разгледани всичките аспекти на взаимоотношенията между протестантските църкви, като е наблегнато върху характерното за цялата евангелска общност в България и различията, които не позволяват хомогенизирането й и обединяването й в една църковна структура. Тук са разгледани и основните общи евангелски дружества и институции. Акцентът тук е основно върху онези същностни специфики на църквите, които ги открояват сред останалия християнски свят, бъдейки все пак близки помежду си, спрямо исторически обвързалите се с държавата християнски църкви.

В третата глава са разгледани сложните отношения на евангелските църкви с държавните власти в периода, като е направен опит да бъде проследена държавната политика спрямо протестантите, в различните й нюанси, в зависимост от режима на управление и очакванията и представите на евангелските християни за отношенията им с властта. Направен е опит и накратко да бъде проследено отношението на бълаграските евангелисти към различните събития, които преживява българското общество и тяхното поведение като специфична общност, със свой мироглед базиран върху верските ценности, които ги вдъхновяват.

В настоящата работа умишлено е пропуснат проблема за отношенията на евангелската общност с Българската православна църква. По своята същност и обем той би могъл да бъде обект на самостоятелно изследване и неговото включване в тази работа би направило повърхностно разгледжаденото му. Неговото развиване изисква и събирането на информация от всички възможни православни източници, което представлява огромна по обем работа. От друга страна бидейки официална религия в Царство България, православието контактува с евангелската общност и в лицето на политици, държавни и общински чиновници, армия и полиция, които контакти са изследвани в тази работа. По този начин, косвено е изследван и този проблем.