|
Асенов, Бончо. Религията в България. София, 1987.
Баркър, Айлийн. Новите религиозни движения. София, 1997.
Бляк, Флойд. Американският колеж в София. София, 1992.
Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. София, 1993.
Георгиев, Величко. Буржоазните и дребнобуржоазните партии в България 1934-1939. София, 1970.
Грънчаров, Стойчо, Елена Стателова. История на нова България 1878-1944. том III. София, 1999.
Дадер, Даринка. История на баптизма. Сп. Витания. бр. септември/декември, 1997, с. 10.
Джи, Доналд. Духовните дарби. София, 1998.
Димитров, Илчо. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934-1939. София, 2000.
Дюлгеров, Д. Петдесятници. – Годишник на СУ – Богословски факултет. Том IХ. 1931/1932.
Еленков, Иван. Родно и дясно. София, 1998.
Зарев, Иван. История на Евангелските петдесятни църкви в
България 1920 - 1989. София, 1993.
Кавалджиева, Даниела. Българската православна църква и държавата 1944-1953. София, 1997.
Кернс, Ърл, Константин Златев, Христо Стоянов. Християнството през вековете. София, 1998.
Куличев, Христо. Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, 1994.
Лейн, Тони. Християнската мисъл през вековете. София, 1999.
Марзанова, Снежана. Петдесятничеството в България. София, 1971.
Марков, Георги. Парола “Сабя”. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936. София, 1992.
Мизов, Николай, Йордан Николов, Петър Цветков, Кръстю Кръстев, Стойно Баръмов. Протестантските секти в България. София, 1972.
Несторова, Татяна. Американски мисионери сред българите 1858 – 1912. София, 1991.
Нир, Барух. Откупът. София, 1991.
Петров, Христо. Психология и психопатология на религиозното чувство. София, 1941.
Процесът срещу протестантските пастори шпиони. София, 1949.
Христов, Хр. България, Балканите и мирът. София, 1984.
Христов, Христо Ст. Протестантските мисии в България през ХIХ век. - Годишник на Духовната академия. София, 1981.
Цанков, Стефан. Българската православна църква от Освобождението до настоящо време. - Годишник на СУ - Богословски факултет. Том ХVI. 1938/1939.
Шефър, Франсис. Бягство от разума. София, 1991.
РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕРМИНИ
Анликанска църква, англиканство
|
Наименование на реформираната от Хенри VIII църква в Англия. Англиканството е вътрешно нееднородно, запазило е много от обрядността и структурите на римокатолицизма. В Северна Америка и др. изповеданието се нарича Епископална църква.
|
|
Баптисти
|
Движение възникнало в Англия през ХVII век, изповядващо приемането на кръщение само от съзнателни хора, чрез пълно потапяне. Разпространява се в Северна Америка, а от там и по целия свят.
|
|
Господна трапеза
|
Така евангелските християни наричат причастието, т.е. приемането на хляб и вино като възпоменание на Христовите страдания и символ на Неговото тяло и кръв. Според някои протестанти хлябът и виното не са символи, а истински тяло и кръв Христови, в които Той присъства, без да се променя субстанцията им.
|
Духовни дарби
|
Според Новия завет свръхестествени способности, с които Святия Дух дарява християните, с цел успешното служение на църквата – I посл. ап. Павел до коринтяните, гл. 12, гл. 14.
|
Евхаристия
(от гр.)
|
Гръцкото име на тайнството причастие. Според православието по време на тайнството хлябът и виното се претворяват физически в тяло и кръв Христови.
|
Евхаристийна общност
|
Използва се в смисъла на една църковна общност, тяло Христово, висша форма на единение между християните, чрез причастието.
|
Есхатология
(от гр.)
|
Библейското учение за края на света.
|
|
Калвинизъм
|
Богословска система развита въз основа на възгледите на Жан Калвин (1509-1564). Структурно изповядващите калвинизъм са организирани в национални Презвитериански църкви. Господстващи изповедания в части от Швейцария, Холандия и Шотландия. Силно разпространени в Северна Америка.
|
| Конгрешани
(от конгрегацио лат. - събор)
|
Наименование на английските пуритани, които настояват за отделяне на църквата от държавата. Не приемат калвиновото учение за предопределението. През 1620 година заселват Нова Англия и благодарение спогодбата Мейфлауър реализират своите идеи. Организирани в Конгрешански (съборни) църкви.
|
|
Кръщение в Святия Дух
|
Според Деяния на апостолите, гл. 2, третото лице на Св. Троица слиза върху апостолите и като свидетелство за това проговарят на непознати езици. Такива кръщения са описани в гл. 8, гл. 10 и гл. 19 на други вярващи в Деяния на апостолите. Феноменът говорене на непознат език е известен в психологията като гласолалия.
| Лутеранство |
Изповедание средващо Аугсбурсгката изповед на вярата от 1530 година, кръстена на неговия основател Мартин Лутер. Лутеранството е официална религия в близо половината германски провинции и скандинавските страни. Има общности в Северна Америка и др.
|
|
Методисти
|
Създадено от Джон Уесли (1703-1791) движение в рамките на Англиканската църква за духовно възраждане и чистота. След неговата смърт последователите му се отделят в отделна деноминация. Най-силно разпространен в Северна Америка.
|
|
Ортодоксален (от гр.)
|
Православен. В евангелските среди се използва по отношение на верността към класическите християнски доктрини, в противовес на либералното богословие, различни ереси или религиозни култове.
|
|
Петдесятни
|
Евангелско движение възникнало в САЩ в началото на ХХ век. Днес най-масовото християнско изповедание след католицизма. Изповядва кръщение в Святия Дух.
|
|
Помазание
|
При евангелските християни помазване с растително масло, извършвано от пастир за изцеление на болен – посл. ап. Яков, гл. 5, ст. 14.
|
Прозелитизъм
|
Дейност в чужда в религиозно отношение среда, целяща промяна в традиционната верска
ориентация на населението.
|
Сотирология
(от гр.)
|
Християнското учение за спасението на човека.
|
Христология
(от гр.)
|
Учение за личността и изкупителното дело на Исус Христос.
|
Сподели с приятели: |
