КОМИСИЯ ПО НАЗНАЧЕНИЕ НА ПАСТИРИТЕ НА ОЕЦ КЪМ ДИРЕКЦИЯ ПО ИЗПОВЕДАНИЯТА

3.5. КОМИСИЯ ПО НАЗНАЧЕНИЕ НА ПАСТИРИТЕ НА ОЕЦ КЪМ ДИРЕКЦИЯ ПО ИЗПОВЕДАНИЯТА

През 1937 година властта провежда манипулирани местни избори и започва подготовка за парламентарни избори, които да моделират парламент, отговарящ на нейните представи⁹. Очевиден е нейният стремеж политическия живот в България да придобие представителна фасада, създаваща илюзията за легитимност на режима. В такъв дух са и предприетите от правителството мерки спрямо протестанстката общност, която привидно трябва да запази своята автономност.

Макар и без да е влязъл в сила законът за верите правителството на България води политика съгласно неговите рестриктивни разпоредби и отношението й към евангелската общност е изцяло в духа на разгледания закон. Със заповед N 279 от 13.12.1937 година министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Г. Кьосеиванов назначава комисия, на която възлага "да прегледа и провери документите на свещенослужителите и пастирите на всички евангелски църкви, като се произнесе върху правата на правоимащите, след което да представи списък на последните за издаване на назначинелни заповеди"¹⁰. В комисията са включени началникът на “отдел Православна църква” Г. Цветинов, който е и неин председател, началника на отдел Инославни и иноверни изповедания Трайко Попов, инспектора от Дир. изп. К. Георгиев и религиозния представител на ОЕЦ пастир Д.Н. Фурнаджиев.

Във връзка с тази заповед председателя на бюрото на ОЕЦ А. Прач изпраща до Дир. изп. списък¹¹ на свещенослужителите на ОЕЦ, който включва от МЕЦ 21 пастира и 2-ма проповедници, от Евангелската църква 25 пастира и 10 проповедника, от СЕБЦ 14 пастира и от СЕПЦ 7 пастира и 29 проповедника. Очевидно, че повечето от служителите на СЕПЦ имат статут на пастири в рамките на съюза, но не са успели да получат такъв от държавата. Документите, които Дир. изп. иска за всички тях включват: място на раждане, степен на образование, местожителство, от поданик на коя страна е приел ръкополагане в сан, от колко време служи, коя е енорията му¹². По-късно към тях се добавят и искания за свидетелство за "честност, благонадеждност и съдимост" и за отбита военна служба.

Яснота върху истинските намерения и цели на създадената комисия хвърля служебен рапорт¹ на инспектор А. Чучулайн от Дир. изп., където след като споделя впечатленията си в направения преглед на взаимоотношенията държава-евангелска общност твърди, че евангелистите се ползвали с пълна свобода, че те са злоупотребили с тази свобода, че "сведенията за моралния облик на всевъзможни сектантски пастири и техни последователи са изпълнени с отрицателни сведения за тях като граждани и човеци". Като изтъква, че трябва да се държи сметка за "ония отражения, които такова или онакова отнасяне към протестантите е могло да има в чуждите представители у нас, политически и църковни", Чучулайн подкрепя действията на Дир. изп. на ограничения от 1934 година. Нататък се определя целта на тези действия: "стесняване и регламентиране на енориите и пастирите ... да се пресекът опитите за разширяване на дейността, защото този план ще ги застави да работят само в строго определени енории".

В същия рапорт се дава оценка за евангелската общност в България, че нейните членове са "протестанти само за изгода - закрила и помощи"², че "протестантите раздвояват народната душа"³ и след констатацията, че "който е против държавата е против църквата", призовава "времената ни помагат да преминем от отбрана към нападение срещу тия мними божи служители, които работят у нас с чужди пари и за чужди интереси"⁴. Това "нападение" инспектор Чучулайн счита, че може да се осъществи като се конкретизират енориите (според невъзможните изисквания на проектозакона), като в тези енории се остави по един пастир, а на другите им се отнемат правата. Това разкрива и истинската цел на създаването на комисията за назначаване на пастири. Рапортът завършва с оптимистичната прогноза на Чучулайн, че "след завършването на тая предварителна и основна работа Дир. изп. по-нататък ще има възможност постепенно да обмисли нови мерки за едно по-стеснително въздействие върху тази верска общност"⁵.

Доколко мнението на инспектор Чучулайн е държавна политика става ясно от факта, че държавата следва мерките и стратегията залегнали в разгледания рапорт. На практика се оказва, че политиката на държавата спрямо нейните граждани от протестантската общност се гради върху произнесена вече присъда за тяхната вредност, за тяхната непълноценност като българи и провежданите контакти и диалог са параван за действията имащи за цел тяхното пълно обезличаване. За формиращите държавната политика по въпроса, тези български граждани са непълноценни, излишни и опасни и тяхното съществуване е един проблем, с който държавната машина трябва да се справи.

В тон с плана предложен от Чучулайн, Комисията по назначенията на пастири на следващо свое заседание⁶ решава да събере данни за броя на евангелистите в България, местожителството им и други подробности. Комисията заседава в отсъствие на пастир Д.Н.Фурнаджиев. За тези данни комисията решава да се обърне и към Светия синод на БПЦ и към държавната статистика.

На следващо свое заседание комисията взима решение минималният брой семейства за съществуването на религиозна общност да е 30⁷, което представлява един по реалистичен подход. Въведена е забрана свещенослужители да бъдат български граждани с руски, арменски, цигански и друг малцинствен произход⁸, което е свидетелство за влиянието на нацистката идеология сред членовете на комисията. Вследствие от този подход и събраните от комисията данни (едно семейство се признава при наличие на четири души вярващи в него) са признати следните 29 протестантски енории в България⁹:

1. Евангелски съборни - София, Самоков, Пловдив, Банско, Бургас, Хасково, Меричлери, Чирпан, Церово, Априлци, Пазарджик, Кричим, Пловдивско - съставна енория - общо 10;

2. Методистка епископална църква - Русе, Плевен, Варна, София, Ловеч, с. Хотница и с. Войводово, Оряховско - съставна енория - общо 7;

3. СЕПЦ - Айтос, Бургас, Ямбол, Сливен, Пловдив, София, Русе, с. Крумово градище, Карнобатско - съставна енория - общо 8;

4. СЕБЦ - Русе, Лом, София, с. Голинци (дн. кв. Младеново, гр. Лом) - съставна енория - общо 4.

Дир. изп. се решава на една отстъпка пред евангелската общност, като допуска образуването на съставни енории в районите където има концентрация на евангелски вярващи, но в нито едно селище не са поне 120 души.

Ново изискване на комисията е пастирите на евангелските църкви да предадат нотариално заверени обещания, че няма да работят друга работа през живота си¹⁰. Това се явява още една форма на терор над евангелските дейци, защото те винаги са под опасността разрешителното им за пастирска дейност да бъде отнето или църковната им община да бъде унищожена и в този случай те и семействата им биха останали без препитание. Така представителите на държавата си осигуряват безприкословно подчинение от страна на пастирите.

Друг централен момент в държавната политика към евангелската общност е премахването легитимността на организациите и признаването единствено на ОЕЦ, като идеята е всички евангелски църкви да станат недиференцирани части на новата обща църква, която естествено да бъде един придатък на Дир. изп. След 1938 година съборите на съставляващите ОЕЦ деноминации се забраняват¹. Очевидно е, че Дир. изп. се стреми максимално да ограничи вътрешно-организационния живот на църквите, като старателно премахва всички форми на демократизъм, налагайки духа, властващ в държавата. Следвайки своята цел Дир. изп. разрешава събор на ОЕЦ на 07.11.1940 година в София, чиято цел е да приеме нов устав на организацията.

От рапорт N 70 на разузнавач N 3405 от отдел "Държавна сигурност" към Дирекция на полицията² до Дир. изп., изпратен да следи събора, се вижда, че в доклада на религиозния представител делегатите на събора са информирани за новото положение на евангелските църкви и средата в която ще трябва да продължат своята дейност. За сравнение на разрешените 29 енории, ще цитираме броя на евангелските църкви предадени на Комисията по назначенията на пастири от религиозния представител³:

1. Евангелска съборна - 38 църкви, 25 пастира, 3 622 члена;

2. Методистка епископална - 21 църкви, 13 пастира, 1 493 члена;

3. Баптистки съюз - 26 църкви, 15 пастира, 2 237 члена;

4. Петдесятен съюз - 72 църкви, 39 пастира, 4 943 члена.

Така става ясно, че от съществуващите 157 църкви, след решенията на комисията, законни остават 29, т.е. 129 църкви средно с 89 члена остават извън закона. Трябва да се има предвид, че данните на пастир Д.Н.Фурнаджиев съдържат само църквите и членството, които според религиозния представител имат шанс да получат законен статут. При активната работа на петдесятните и баптистките евангелисти, десетки по-малки общества остават извън тази бройка и тяхната бъдеща дейност е брутално преследвана. В подкрепа на тези останали "извън закона" църкви е предложението на пастир Д.Н. Фурнаджиев, към комисията, църкви да се признават при наличие на 20 семейства и коефициента за семейство да е 2-ма души⁴, което не е прието. Още по-тежко е положението с пастирския кадър, където от 92 ръкоположени пастири са признати 31⁵, а на другите е забранено да практикуват проповедническа и свещенослужителска дейност⁶. Положението се влошава още повече от факта, че в бройката 92 пастири, не са включени проповедниците и дяконите, които в петдесятния съюз също активно участват в църковната дейност.

Признатите 31 пастири обаче не са назначени поради липсата на Закон за иноверните и инославни изповедания, а само са освободени от мобилизация и венен данък⁷, което не им дава все още легитимност пред гражданските власти на пастири⁸. На практика целия административен терор, който властта налага на църквите няма никаква законова база и е следствие заповеди на МВнР и изп. и МВР.

Сравнението между обявените в доклада на религиозния представител пред събора 12 295 члена на протестантските църкви чувствително надхвърлят отчетените на преброяването през 1934 година

8 371 души с протестантско изповедание⁹. Разликата от 3 924 души говори за нарастване броя на протестантите с 46,8% за период от 6 години. Този процент не изглежда невъзможен като се има предвид, че от 1926 година, когато протестантите са били 6 735 души¹⁰, до 1934 година тяхният брой е нарастнал с 24,3%, а от 1920 година, когато са преброени 5 617 души¹¹, до 1926 година нарастват с 19,9%.

Освен, че тези резултати говорят за прогресивния ръст на протестанската общност, трябва да се вземе предвид, че в преброяванията броят на мъжете и жените протестанти е почни равен, докато е известно, че в евангелските църкви жените превишават чувствително като брой мъжете. Това говори, че в преброяванията като протестанти са се декларирали онези български граждани, чиито цели семейства са такива. Възможно е също в селища, където няма легализирани протестантски църкви,евангелистите да не са могли да се обявят като такива. Като подкрепа на тези данни могат да послужат данните на Даниела Калканджиева от Централния партиен архив¹², според които непоследствено преди процеса срещу протестантските пастири от 1948 година броят на българските евангелисти наближва 19 000.

Макар според броят си през 1934 година евангелистите да са едва 0,13% от цялото население, данните за средната раждаемост, смъртност и сключване на бракове, показват отлична жизнеспособност на общността. Така за периода 1933-36 година ражданията на 1 000 души при протестантите са 25,9, при 25,6 за православните¹, а смъртността за същия период е 12,4 за протестантите при 13,7 за православните и 13,5 за католиците на 1 000 души². Протестантската общност показва още по-добри резултати при данните за сключени бракове, като за същия период те са 14,3 на 1000 души, при 8,7 за православните и 7,3 за католиците³. Тези демографски показатели говорят за добри перспективи пред общността, независимо от нищожния брой протестанти, спрямо цялото население на страната.

В действителност в някои от населените места, където има евангелски църкви, това съотношение е много по-добро като според една статистика на СЕЦ от 1924 година⁴, средно за всички населени места с конгрешански църкви и общества, техните членове са 0,54% от цялото население. На отделни места обаче, като с. Каменна река, конгрешани са 22,9% от населението, с. Априлци – 17,1%, с. Меричлери – 6,4%, с. Церово – 5,6%, като съотношението в тези селища е и своеобразен предел, който протестантската дейност може да постигне.

Закон касаещ и евангелските християни е приетия на 24 декември 1940 година Закон за защита на нацията⁵, според който петдесятната църква не се признава⁶. Самите пък пастири на евангелски църкви трябва да отговарят на изискванията на друг профашистки закон за лицата, заемащи обществени длъжности⁷. Така самите църкви работейки в тази система, стават участници в едно общество все повече изграждащо се върху профашистка законова база. Според приетия Закон за дружествата и сдруженията различните евангелски младежки, женски и благотворителни дружества са закрити⁸. На фона на всичко това, заявеното в доклада на пастир Д.Н.Фурнаджиев: "за добрите намерения и отношения на министерството към инославни и иноверни и към нас евангелистите"⁹, може би е казано само с цел да бъде включено в рапорта на присъстващия разузнавач. Трябва да бъде отчетено, че мерките на властта най-тежко се отразяват на петдесятния и баптиския съюз. От своите 26 църкви баптистите успяват да легитимират само 4, а при петдесятния съюз от 72 църкви са узаконени само 8. При това положение огромната част от членската маса остава извън разрешените църковни общини. При МЕЦ и СЕЦ това съотношение е значително по-благоприятно, като в известен смисъл тези църкви са облагодетелствани от забраната на мисионерската активност. Така те спират да губят своята относителна тежест в евангелския свят, съхраняват и консервират своите средища, а проблемът със слабата активност на техните пастири не изглежда толкова остър. Така можем да си обясним и срамния донос¹⁰ на дългогодишния пастир на СЕЦ и секретар на ОЕЦ Стефан Градинаров срещу пастир Грую Кузманов от СЕПЦ до Дир. изп., че петдесятния пастир извършва забранена му от властта дейност по селата. Всъщност Грую Кузманов според Дир. изп. не е пастир, "защото няма петдесятна църква по ЗЗН"¹¹. Така един виден деец на ОЕЦ се възползва от въпросния ЗЗН и решава проблема с мисионерската активност за петдесятния служител. Тук е мястото да вметнем, че Дирекция на полицията е подробно информирана за много от нелицеприятните страни от вътрешния живот на евангелските църкви, за предстоящи планове, за очаквани посещения от чужбина, за неспазени забрани и други, което показва, че държавна сигурност е разчитала на добра агентурна мрежа в църквите¹².

Приетият нов устав на ОЕЦ¹³ предвижда на бъдещите събори да присъстват по 5 пастири и 5 миряни от деноминация и кворумът за провеждане на заседания и вземане на решения да е 2/3 от делегатите. За сравнение на конгреса от 1940 година в София са представени 99 църкви със 170 миряни и 59 пастири. Друга направена промяна предвижда пастирите вече да са само със завършено подходящо образование. Въпреки, че промените консервират организацията и засилват властта на централното ръководство, наричано според новия устав настоятелство, те не премахват съществуващата обособеност и самоуправление на деноминациите. Най-вероятно именно по тази причина новия устав на ОЕЦ не е утвърден от МВнР и изп¹⁴.

Проект на устав на ОЕЦ, който премахва отделните деноминации, се намира в архивите на Дир. изп.¹⁵, като първо е редактиран приетия на събора на ОЕЦ през 1940 година в София устав, а после е напечатан отделно. За съжаление неговият съставител остава неизвестен, като устава предвижда пълно сливане на църквите и заличаване на различията им. Практически новата организация би приличала по учение на съборната евангелска църква, но силно централизирана без никаква изборност и участие в управлението на членовете¹. Впрочем с постановление N 3419 от МВнР и изп. самите общи събрания на църквите са забранени, като решенията на техните настоятелства се считат за решения на църквите².

С дата 02.08.1941 година е поредното писмо на религиозния представител³, в което се настоява да не се заличават деноминациите на 30 семейства (2 души на семейство), да се позволява да имат своя община, всяка енория да има обезпечени от МВнР и изп. права. Това е едно отстъпление от исканото месец по-рано, пак в писмо на религиозния представител до Дир. изп.: "да не се пречи на църквите сами да определят от какъв брой да се състои една църква и да имат пастири; да не се спъва мисионерската работа; да не се спира правото на евангелските църкви сами да определят кои лица са достойни за пастирски сан; да не се иска нотариално заверен доживотен отказ за практикуване на друга професия; надзорът върху пастирите да се осъществява от духовните управи на църквите"⁴. Исканията и в двете писма остават неудовлетворени⁵, но Дир. изп. не успява да постигне заличаването на деноминациите.

Има данни, че се прави отстъпление от тази цел, защото в разяснения на Дир. изп. давани на различни институции петдесятната църква е квалифицирана като забранена от ЗЗН, "но временно толерирана от министерството"⁶.

В годините на войната обаче правата на евангелските пастири и обикновени членове са допълнително ограничени. Вън от непрекъснатите арести, преследвания, затваряне на салони и всякакви форми на натиск⁷, евангелските пастири и миряни са заставени да подписват пред местната полиция декларации, че няма да напускат населеното място без разрешение на местния полицейски началник⁸. Тази заповед е вследствие от разработка на отдел Държавна сигурност към Дирекция на полицията и резултатите от нея са изпратени на Дир. изп.⁹. По настояване на Държавна сигурност за протестантите се въвеждат открити листове за пътуванията им. Вследствие на този режим са издадени стотици разрешения на евангелисти за пътувания по повод погребение, сватби, даване на свидетелски показания по съдопроизводство, пазаруване и дори посещение на баня.

Наред с това са отнети правата на десетки пастири за различни видове нарушения. Така правата на пастир Тр. Димитров председател на СЕБЦ са отнети, защото цитира издадените му документи за освобождаване от мобилизация за легитимиране на дейността си пред гражданските власти¹⁰, след което е интерниран¹¹. Отнети са и правата на пастир А. Кременлиев, защото срещу същия е донесено че е казал, че Германия не може да спечели войната. Същият пастир е интерниран¹². Подобна е и съдбата на пастир Б. Кузманов от ЕПЦ-Ямбол, който в отговор на опасенията на член от своята църква, че полагайки войнишка клетва ще наруши заповед на Христос¹³, го съветва да каже "обещах се"¹⁴. Писмото обаче е заловено от разузнавателната служба при 2-ри пехотен полк - Ямбол¹⁵. Вследствие правата на пастир Б. Кузманов са отнети и той е интерниран¹⁶. Друг пастир с отнети права и интерниран е пастир Ж. Врачев от СЕПЦ¹⁷. За определен период е арестуван и интерниран и религиозния представител пастир Д.Н. Фурнаджиев¹⁸.

Значителен брой пастири са санкционирани по повод една друга форма на неподчинение спрямо властта, с която българските евангелисти се присъединяват, към усилията на българския народ, в едно от най-важните събития в историята на страната през отминалия век.