61
където B
и c
1
÷ c
4
са постоянни коефициенти.
След горното опростяване спирачната сила на целия влак се изчислява:
(4.10)
където
K
st
– стандартна стойност на силата на натиск,
kN; i 1÷ z
– броят на фрикционните възли в един вагон; j 1 ÷ p
– общият брой на вагоните във влака с включени и работещи спирачки.
Трябва да се подчертае, че е прието спирачните
сили да се отбелязват в тонове, въпреки изискванията на общоприетите мерни единици.
4.4. Абсолютни измерители на спирачната ефективност
Чрез измерителите на ефективността на спирачните системи се извършва качествено и количествено сравнение на реалните им показатели. Също така те се използват за оценяване на спирачните възможности на всеки влак в процеса на експлоатация, както и за определяне на допустимите и възможни скорости на движение.
Измерителите се разделят на две основни групи – абсолютни и относителни е в този ред се разглеждат по-долу.
4.4.1. Спирачен път
В железопътния транспорт това е разстоянието изминато от влака или самостоятелно движеща се единица подвижен състав от момента на подаването на команден импулс за спиране до пълното му установяване или достигане на определена предварително зададена по-ниска скорост.
Този измерител е един от основните критерии за безопасността на движението в железопътния транспорт. Той е свързан с редица важни
експлоатационни параметри, като на първо място е разстоянията между съоръженията на железопътната сигнализация. Поради това той е приет като най-всеобхватен комплексен измерител на спирачната ефективност.
Стойностите му са нормирани и за разлика от автомобилната техника, всеки заминаващ от начална гара влак се осигурява така със спирачни средства, че да може да спре в рамките на тези стойности на всяко място от маршрута си.
Естествено това е валидно при разрешените максимално допустими скорости на движение. Промяната на климатичните услови по време на пътуването като дъжд, мъгла, снеговалеж и др. не трябва да оказват влияние върху спирачния път. Стойностите му са 1000, 1200, 1300
m и др.
Спирачният път обаче не е подходящ като директно използване при проектирането на спирачните системи или при осигуряването на влаковете със спирачни средства. Поради това той се използва като основен критерий при оценяването на прецизността на другите измерители.
62 4.4.2.
Мощност на спирачната система Използването на този измерител в ежедневната експлоатационна практика е трудно поради зависимостта му от текущата скорост от една страна и необвързаността му с нестационарната фаза на спирачните процеси от друга.
Но при проектиране на спирачни системи често се използва т.нар. средна мощност – определя се от средната за целия процес спирачна сила и конструктивна скорост. Препоръчителните стойности за дисковите спирачни системи са 45
kW за отделен диск при продължителни спирания и до 600
kW при бързо спиране.
4.4.3. Сила на натиск във фрикционния възел
В исторически план силата на натиск във фрикционните възли е може би първият относително по-точен измерител на спирачната ефективност. Пред вид явните му недостатъци като необвързаността му с коефициента на триене и скоростта на движение, той се развива до т.нар. „
спирачно число”. То се изразява с формулите (4.11) и (4.12).
Сподели с приятели: