Учебна програма по спец. Двг

64
Фиг. 4.5. Диаграма за определяне на
γ
p и
γ
t
, при изчисляване на спирачната маса за режим „G”.
Фиг. 4.6. Диаграма за определяне на спирачната маса за режим „P”.
γ
p
K, kN
10
15
20
25
30
35
0,7
0,6
0,8
1,0
0,9
1,2
γ
t t
s
1,1
1,3
1,4
20
24
28
36
32
40
44
48
56
52
60
s, m

P
40
50
60
70
30
100
150
100
200
300
250
400
350
450
500
80
90
1
1
0
120
130
140
550
600
700
800
900
1000
1200
1400

65 4.5. Относителни измерители
4.5.1. Специфична мощност
Тя се дефинира с отношението на средната мощност и единица фрикционна площ. За конкретни изчисления при управлението на влаковете не се използва. Употребата на този измерител е свързано с оценка на конструктивното съвършенство на фрикционните възли.
4.5.2. Коефициент на силата на натиск
Той е дефиниран в т. 4.2., формула (4.7). Препоръчителните му стойности за различни единици подвижен състав са показани в таблица 4.2.
Таблица 4.2. Стойности на коефициента на силата на натиск.
№
по ред
Вид на състава и фрикционния възел
σ
1.
Пътнически вагони с двусекционни чугунени калодки, за режими P/R
0,75÷0,85/2,2
2.
Празни товарни вагони с двустранно разположени чугунени единични калодки
0,63÷0,68
3.
Празни товарни вагони с двустранно разположени чугунени двусекционни калодки
0,6÷0,62
4.
Празни товарни вагони с единични, едностранни калодки
0,6
5.
Вагони с композиционни калодки
0,28÷0,30
6.
Дискови спирачни системи
0,34÷0,36
7.
Локомотиви със секционни чугунени калодки за режими P/R
0,7÷0,9/1,8÷2,2 4.5.3. Специфична спирачна сила
Тя се дефинира като отношение на сумата от спирачните сили, към тези на тежестта на дадения подвижен състав, екипаж или влак. Определянето и се извършва съгласно (4.14):
(4.14)

където b
е специфичната спирачна сила; g
– земното ускорение; m
y
– маса на y-я вагон от състава на влака, t. y = 1÷n
– общият брой на вагоните в състава на влака;

66 j 1÷z

– броят на вагоните с включени и работещи спирачни системи; i = 1÷n z

– броят на фрикционните възли в един вагон;
Горната формула може да се ползва както за целия влак, така и за отделна единица подвижен състав, след игнорирането на сумите с граници y 1 ÷ n

и j 1÷ z
4.5.4. Спирачен процент
Спирачният процент е отношението (в %) на спирачната маса за съответния режим на функционните вентили към масата на возилото:
(4.15)

където
λ
p е спирачният процент на возилото за режим „P” на функционните вентили (спирачната система);

– спирачната маса за този режим, t; m
– масата на возилото, t.
Аналогично се изчислява и спирачния процент за режим „G” –
λ
G
, като в
(4.15) се използва
Спирачният процент на целия влак се изчислява чрез формулата (4.16) за съответния режим на функционните вентили.
(4.16)

където е спирачният процент на целия влак за режими „P” или „G”;
– спирачната маса на j-я вагон от състава на влака, за съответния режим, t.
Разгледаният измерител е много важен за експлоатацията на железопътния транспорт. Той е основен за всички страни, членуващи в UIC, а това са повечето европейски държави и чрез него се осигуряват всички влакове със спирачни средства. Поради това е важно и специфичните спирачни сили да се изразяват чрез него. В по-тясно специализираната литература са показани извеждания на тези зависимости. В този учебник са показани само крайните формули (4.17) и (4.18), които се ползват при конкретни изчисления.
(4.17)

67 където z е коефициентът на интензивност на спирането. При екстрено спира стойността му е 1. При различните степени на служебно спиране процентното му изражение.
За режим „G” се използва формула (4.18):
(4.18)

68

Изтегляне 4.37 Mb.

Сподели с приятели: