Учебният процес основни характеристики и особености. Структура

7
Интерпретиращото разбиране е близко до схващането на Блум по този въпрос. Този вид е възможен само, когато ученикът е способен да обсъжда всички допълнителни елементи, да открива взаимовръзките и да свързва идеи или информация от различни, на пръв поглед дори несвързани области, на знанието.
Личното разбиране описва процеса на разбиране, при който новото знание се свързва с личния опит и с модела на знание, който вече е формиран у учещия.
Критичното разбиране позволява на ученика да се отдалечи от съдържанието, да го анализира, да прецени относителната му стойност, точност, полезност и значение в светлината на онова, което той вече знае, в което вярва и разбира.
Учителите са силно въздействащи образци за подражание за своите ученици. Още от първите дни в училище децата внимателно следят не само какво казва, но и какво прави учителят им. Благодарение на своята наблюдателност те бързо научават на кое се държи най-много, какво се очаква от тях и каква информация им е необходима, за да получат добри оценки.
Следователно, освен че споделят с учениците информация и знания, учителите им показват какво ценят най-много чрез избора на въпрос. По този начин честото контактуване с учителя изгражда и ценностната система на учениците.
Изследванията в САЩ показват, че над 75% от въпросите, които учителите задават на учениците, са еднозначни или се отнасят до определен факт. Проучванията в Словакия разкриват още по-висок процент на фактологическа насоченост и еднозначност на въпросите - 95% (Zelina, 1994;
Zelina&Zelinova, 1990; Gavora, 1990, Mares&Krivvohlavy, 1989). Независимо дали въпросите се отнасят до областта на науката или учебния предмет, от учениците най-често се очаква да отговорят с една-единствена дума или с проста фраза. Могат да се посочат безброй примери за такива въпроси. Нищо чудно, че учениците отъждествяват знанието с фактологическата информация и обръщат най-много внимание на мисленето в една плоскост.
Когато отдаваме такова значение на фактите, ние всъщност мамим учениците си в няколко отношения. При непрекъснато растящия обем на знания и информация дори само очакването, че ученикът може да събере достатъчно информация, за да е компетентен в дадена област, е заблуда. Освен това, самото натрупване на знания за определени факти е безсмислено, ако учениците нямат

8 способността да синтезират, интегрират и преобразуват информацията по начин, който да я направи използваема, полезна и приложима. На трето място, задаването на еднозначни въпроси изисква минимално използване на езика и не създава условия за задълбочен разговор; отговорът се изчерпва само с повърхностно познаване на съдържанието и думи и изрази, заимствани от текста. Много ученици развиват способността да си спомнят фактическа информация, без дори да разбират основната идея, на която са подчинени фактите. Те наизустяват, без да вникват в съдържанието, в резултат на което не се променят в процеса на учене. И ако от обучението се очаква да стане процес на постоянна промяна на поведението, то наизустяването е само един минимален принос към такова обучение.
За да могат учениците да разсъждават върху новата информация и да я свържат с предишните си знания и разбирания, те трябва да влязат в смислен разговор, да изразят идеите си със собствени думи и да направят новия речников багаж част от своя. Само след като новото знание и речник станат техни собствени, новият им житейски опит ще се превърне в трайно знание.
Еднозначните въпроси лишават учениците от възможността да разговарят, а оттам и от възможността да развиват изразните си средства.
Явлението предсказване е мощен фактор, който влияе върху критичното мислене и разбиране. Предсказването засилва интереса и кара учещия да вникне в познатото и непознатото, издигайки съществуващото познание до нивото на интуитивната увереност. Процесът на предвиждането помага за създаване на допълнителна мотивация у ученика да чете и мисли. А мотивацията в случая е пряко свързана с разбирането. Поставянето на цел и намирането на отговори на въпросите вече само по себе си, според някои изследователи, представлява дефиниция на разбирането. Следователно, предсказването и изграждането на хипотези са основен фактор за повишаване на нивото на разбиране.
Вторият принцип за насочване на ученето към по-висше мислене е наличието на смислено логичен единен план за насочване на мисленето на ученика Обикновено дискусията кара учителя да зададе повече въпроси от предвидените. Важното е, обаче, да насочим вниманието към въпроси като: какво мислите, че ще стане сега? Какво мислите за...? Какво бихте направили вие на негово място? Или: какво мислите за онова, което вашият съученик току- що каза? Задават се въпросите така, че да има повече от един отговор.

9
По-успешният модел е учителят да насочва дискусията между съучениците. Изследванията обаче показват, че има пряка връзка между времето, което учителят изчаква, след като е задал въпроса и нивото на мислене на учениците. Когато учителят задава по няколко вида въпроси, трябва да насърчи всички ученици да участвуват.

Изтегляне 425.39 Kb.

Сподели с приятели: