Учебно помагало по религия за клас на соу І. Нашата вяра

Из сборник “Бисери”

Останалите книги, на брой 27, се наричат Нов Завет. В тях е изложена Божията воля от времето, когато Бог изпълнил Своето обещание. Книгите на Новия Завет описват живота, учението и делата на Спасителя и Неговите апостоли.

Майка Му се приближила и с укор казала:

• 
  Чедо, какво направи с нас? Твърде много се измъчихме да те търсим!
  
• 
  Защо сте ме търсили? – отговорил кротко Христос. – Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Отца Си?
  

По това време около река Йордан проповядвал праведен и благочестив човек на име Йоан. Той бил роден шест месеца преди да се роди Иисус Христос. Баща му Захария бил свещеник. Майка му Елисавета била далечна роднина на св. Богородица. Те дълго време нямали деца. Един ден ангел Господен се явил на св. Захария в олтара и му казал, че ще имат син, който ще подготви хората за идването на Спасителя. Той не повярвал, затова онемял. Проговорил когато се родило детето.

Когато по заповед на жестокия Ирод започнали да избиват младенците родителите скрили малкия Йоан в пустинята. Скоро останал сирак. Израснал там. Бог се грижел за него. Хранел се с див мед и акриди. Обличал се в дрехи от камилска вълна.

Когато навършил тридесет години по Божия заповед той започнал да обикаля градове и села и да говори на хората така:

- Покайте се, защото царството небесно наближава! Вършете добри дела и бягайте от злото! Помагайте си един на друг: който има две дрехи, нека даде едната на този, който няма; който има храна, нека направи същото!

Отвсякъде идвали хора да слушат св. Йоан и да изповядват греховете си. Той ги кръщавал в реката Йордан. Затова в Свещеното Писание е наречен Кръстител.

Един ден при св. Йоан Кръстител дошъл Иисус Христос. Св. Йоан Го познал веднага и казал:

- Аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти идеш при мен?

Иисус Христос като Богочовек нямал грехове. Но такава била Божията воля. И те я изпълнили.

Когато Божият Син излизал от водите на река Йордан станало чудо. Бог разкрил на хората Своята тайна. Явил се в трите Си лица. Бог Свети Дух слязъл и застанал над главата на Бог Син във вид на гълъб, а от небето се чул гласът на Бог Отец:

- Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!

Изкушенията в пустинята
След кръщението Си Иисус Христос се отдалечил в близката пустиня, за да се подготви за Своето служение. Там, изпълнен със Светия Дух, прекарал в пост и молитва четиридесет дни и нощи.

Когато огладнял, дяволът дошъл при Него и се опитал да Го изкуши:

- Ако Ти си Син Божий можеш да направиш тези камъни на хлябове.

Но Иисус Христос, макар че бил много гладен, не се поддал на дяволското изкушение. Отговорил с думи от Свещеното Писание:

- Човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Като видял, че Христос няма да се съблазни чрез храна, дяволът поставил Спасителя на покрива на Йерусалимския храм и Му казал:

- Хвърли се оттук долу! Нали е писано, че ангели ще Те запазят, за да не Се препънеш в камък?

Дяволът също си послужил с думи от Свещеното Писание, които обаче използвал както му е угодно.

Но Божият Син устоял и на това изкушение:

- Писано е: да не изкушаваш Господа, своя Бог!

Като видял, че Иисус Христос и този път излязъл победител, дяволът се ядосал. Отвел Господа на висока планина. От нея се виждали всички земни царства с техния блясък, богатства, сила и власт. Казал Му:

- Всичко това е мое! Аз ще Ти го дам, само ако паднеш и ми се поклониш!

На това обаче Божият Син с възмущение отговорил:

- Махни се от Мене, сатана! Защото писано е: трябва да се покланяме само на Бога и единствено на Него да служим!

Тогава дяволът, посрамен и сразен, отстъпил от Христа.

Учениците на Иисус Христос
Веднъж като вървял покрай Галилейското море, Той видял двама братя – Андрей и брат му Симон, наречен после Петър. Те тъкмо хвърляли мрежата в морето, защото били рибари. Христос им казал:

- Вървете след Мене!

И те веднага тръгнали като оставили всичко, което имали.

Като отишъл по-нататък, Христос видял и други двама братя – Иаков и Иоан, синове на Заведей. Божият Син повикал и тях. Те също Го последвали.

Друг път Спасителят видял един митнически чиновник на име Матей. Повикал и него. И той тръгнал след Господа.

Имената на 12-те апостоли са: Андрей, наречен Първозвани, защото пръв бил повикан, и брат му Симон Петър, Иаков и Иоан, синове на Заведея, Филип и Вартоломей (Натанаил), Тома и Матей, Яков Алфеев и Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот, който после предал Христа.

Там се издигали три кръста. Осъдени на най-позорната смърт били двама разбойника и невинния Христос. В подножието на средния кръст паднала обляна в сълзи Божията Майка. Там били и апостолите. В мига на Христовата смърт земята се потресла, храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, гробовете се разтворили и телата на много починали светии възкръснали. Тогава чак хората се опомнили:

• 
  Наистина Божий Син бил този човек!
  

Дяволът завиждал на любовта, която царяла там. Решил да изкуши хората. Приел образа на змия. Заговорил на Ева:

- Истина ли е, че Бог ви бил забранил да ядете от плодовете на райските дървета?

- Не – отговорила Ева, - само от плодовете на дървото за познаване на добро и зло ни е забранено да ядем, защото ако ядем от тях ще умрем.

Дяволът, който никога не говори истината, и сега започнал да лъже:

- Не, няма да умрете. Но Бог знае, че ако вкусите от плодовете на това дърво, сами ще станете като богове.

Тези думи харесали на Ева. Тя погледнала към дървото. Поискало й се да опита плодовете. Взела един. Изяла го. После дала на мъжа си и той също ял.

Първите хора не послушали Бога. Така извършили първия грях, наречен първороден.

Изведнъж всичко се променило.Усетили, че са сторили нещо нередно. От срам и страх се скрили. Но Бог, Който всичко вижда и всичко знае, искал Адам и Ева сами да признаят греха си и да се извинят. Извикал ги, но те не отговорили веднага. Бог продължил да иска да разговаря с тях. Тогава Адам започнал да се оправдава и да прехвърля вината върху други.

- Жената, която Ти ми даде, тя ми даде от дървото и аз ядох.

И Ева също започнала да се оправдава:

- Змията ме излъга и аз ядох.

Тогава Господ се разгневил. Издал справедливата Си присъда. Хората били изгонени от Рая. Оттогава хората не могат да общуват със своя Създател така, както Адам и Ева преди да извършат първородния грях. Но Бог, от любов към човеците, изпратил на земята Своя Син, за да изкупи греховете им.

Големият потоп
Измежду всички хора единствен Ной със своето семейство помнел Бога и Му служел вярно. Един ден Бог му казал

- Земята се изпълни със злини. Аз ще я залея с вода и ще унищожа всичко, което живее на земята. Ти построй ковчег!

Ной започнал да строи огромния кораб. Само синовете му Сим, Хам и Иафет помагали. Всички останали се подигравали. Повече от сто години хората гледали какво прави Ной. Имали възможност да се променят, но не го сторили.

Когато всичко било готово Господ заповядал:

- Събери от всички животни по две и ги вземи със семейството си в ковчега!

Така изминали още седем дни. Но хората пак не се покаяли.

Щом Ной влязъл в ковчега, започнал да вали проливен дъжд, който не престанал 40 дни и 40 нощи. Вода покрила цялата земя. Спасили се само тези, които били в кораба. Това ужасно наводнение се нарича “потоп”.

Най-сетне дъждът спрял и водата започнала постепенно да спада. Изминали няколко месеца. Корабът заседнал на върха на една планина. Ной решил да провери има ли вече суша. Пуснал врана. Тя се върнала. След седмица Ной пуснал гълъб. Той долетял, носейки маслинена клонка в човката си. След още една седмица гълъбът отново бил пуснат, но вече не се върнал. Тогава Ной излязъл със семейството си от ковчега.

Ной побързал да благодари на Бога. Господ обещал повече да не наказва хората с потоп. Знак за това била дъгата.


Десетте Божии заповеди
Отначало хората имали една вяра. Те почитали единия истински Бог. Тая вяра те получили по предание от своите прадеди, така наречените патриарси – Авраам, Исаак, Иаков.

За съжаление повечето хора станали идолопоклонници. Подменили вярата в истинския Бог с вяра в различни идоли. Затова Бог избрал еврейския народ да запази истинската вяра. Той произлязъл от дванадесетте сина на Иаков. Най-малкият от тях, Йосиф, се озовал в Египет. При него се преселили и братята му. Евреите останали там близо 400 години. Но не забравяли Ханаан – Обещаната земя.

Отначало евреите живеели щастливо. Но скоро за тях настанали дни на робство. Фараонът започнал да им възлага най-тежката работа – да копаят канали, да правят тухли, да носят огромни камъни за пирамидите. Друг фараон пък издал жестока заповед: всяко новородено мъжко дете у евреите да бъде умъртвено.

Бог дал на евреите водач, който да ги изведе от Египет и да ги върне в Ханаанската земя. Този водач бил Мойсей.

Роден в еврейско семейство, но отгледан и възпитан в двореца, Мойсей останал с твърда вяра в истинския Бог. Затова Господ му се явил в една горяща къпина. Заповядал му да изведе избрания народ от земята на робството. Чрез Мойсей Бог извършил много чудеса за да вразуми фараона и да спаси своя народ. Бягайки, евреите преминали Червено море.

На третия месец след излизането си от Египет евреите стигнали до планината Синай. Бог се явил на Мойсей и му казал:

- Спомни на Иакововото потомство, че Аз го изведох от Египет и го запазих до тук. Нека то слуша гласа Ми и изпълнява Моите заповеди!

Мойсей предал Божията воля. Народът се приготвил да чуе Божиите заповеди.

На третия ден рано сутринта черен облак покрил Синай. Една след друга заблестели светкавици. Затрещял гръм. Заехтяла цялата околност. Мойсей повел народа към планината. Чули се тръбни звуци. Дим като от пещ се издигал от планината, която цялата се тресяла. Всред дим, огън и гръм се чул гласът на Бога, който изрекъл десет заповеди. Народът с трепет ги изслушал.

Мойсей останал на планината 40 дни и 40 нощи в пост и молитва. Там той получил от Господ две каменни плочи (скрижали), на които били написани заповедите. На едната плоча били написани първите четири, които определят задълженията ни към Бога. На другата – останалите шест, които ни учат как да се отнасяме помежду си.

В едното от тях живеел стар и добродетелен монах на име Гавриил със своя послушник. Една съботна вечер старецът казал:

- Чедо, аз отивам да послушам бдението, а ти остани и колкото можеш чети богослужебните книги.

В полунощ някой потропал на вратата. Послушникът отворил и видял непознат монах, който влязъл и останал цялата нощ. Когато стигнали до Богородичната песен гостът разказал:

- По нашите места най-напред изпяваме “Достойно е истински да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и майка на нашия Бог”, а след това “По-почитана от херувимите и несравнено по-славена от серафимите, без болка родила Бог Слово, същинска Богородица, те величаем”.

Послушникът много харесал новата песен и помолил непознатия да му я напише.

• 
  Добре, дай хартия и мастило!
  
• 
  Прощавай, но ние тук нямаме!
  
• 
  Тогава ми дай някаква плоча, може и от камък да е.
  

Гостът започнал да пише с пръста си по плочата чудните думи на песента. Под чудодейната му ръка плочата омеквала.

- Отсега нататък вие и всички хора така да пеете на Божията майка! – казал това и изчезнал.

Този непознат гост бил свети Архангел Гавриил.

Скоро чудото се разнесло. По всички църкви започнали възторжено да пеят и с едно сърце и една душа да славят св. Богородица с новата небесна песен.

БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ

- Народът ми няма душевен мир. Славяните принасят жертви на жестоки богове. Прабългарите живеят в още по-голям душевен мрак…

Жадуваната отмора не идвала и царят слязъл в работната стая, ударил с чукче златната камбанка и призовал пленника Теодор, който бил образован гръцки монах.

- Теодоре, посочи ми онова силно средство, което свързва душите на хората за добро.

- Христовото учение, царю – бил бързият отговор.

- Откъде извира неговата сила?

- От Христовия закон за любовта към ближния.

- А кой е най-ближен на човека?

- Всеки срещнат.

Дълго беседвали и царят се прибрал с нови мисли и планове. Окончателно решил да покръсти народа си.

Но срещнал силното противодействие на петдесет и двама боляри. Те вдигнали въстание. Тогава цар Борис призовал своите първи християни и начело с духовенството излязъл да брани вярата. На бунтовниците се сторило, че срещу тях идва огнена стихия и се сковали от страх.

Започнало устройването на църквата с богослужение и просвета. Плодовете от това били сладки. Славяни и прабългари осъзнали за първи път, че са братя помежду си като чеда на един Бог.

Царят давал най-добрия пример. Разкошът в двореца бил заменен с духовен живот и книжовни занимания. Денем той бил цар, а вечер се обличал в прости дрехи и като свалял всички царски отличия, се молел в храма.

След време оставил сина си Владимир на престола и се оттеглил в манастира “Св. Пантелеймон”. Приел монашество и се отдал на молитва за новопокръстения народ.

Починал на 2 май 907 година.

Мощите му правели чудеса и още тогава бил провъзгласен за светец. Най-голямото чудо, което направил Бог чрез него обаче, остава покръстването на българския народ.

Климент, като го видял, излязъл пред другите, вдигнал високо Светото Евангелие, пристъпил и му го поднесъл. Князът направил поклон, целунал го и го приел. Сърцето му забило неудържимо, когато го разтворил. То било написано на славянски език.

Въвели го в обширната приемна зала, която блестяла от злато, сребро и мрамор. Княз Борис обгърнал с топъл поглед морните пътници и заговорил:

- Бог ви изпраща да орете на една корава нива, която обещава добри плодове.

- Нека Бог ни дари сили и разум, за да оправдаем доверието – отговорил Климент за всички.

След няколко дни Климент, придружаван от дворцови хора, тръгнал на път. Князът му създал условия за работа, като му дарил и места за почивка около Охрид. И той започнал просветната си дейност, като създал книжовна школа. Имал 300 ученици, посветени в духовен сан, а общо всички били 3500. Между тях имало и деца. На едно държал ръката да свикне по-лесно да пише, друго учел да чете, а на трето обяснявал смисъла на написаното.

Много се трудел Климент, а за отдих обичал да се усамотява на брега на Охридското езеро. Там построил манастир и два храма. Той горещо се молел народът му да прогледа за Словото Божие, за да разцъфнат душите, облъхани от топлия му повей, като нежните цветчета на хълма край езерото.

Неуморен бил охридският просветител, вече възведен в пръв епископ на български език. Пътувал от Девол до Охрид и като виждал, че делото вече е подето от негови ученици, се уединявал в манастира и се отдавал на книжовен труд Превеждал и съчинявал жития на светии и проповеди. По душа надарен поет и с тънък езиков усет, той намерил и други букви за яснота. Така обогатил азбуката на св. Кирил и я приспособил към говоримия език.

Той бил истински духовен баща на народа. Вратите му били винаги отворени за болни, бедни и страдащи хора. Но вече усещал старост и немощ и отишъл в Преслав при цар Симеон с молба.

- Царю, сторих каквото можах според силите си. Нека някой млад ме замести.

- Отче свети – възкликнал неудържимо царят, - по-достоен няма. Не ме оставяй!

Климент се примирил. Върнал се, но скоро заболял. Починал на 27 юли 916 година. На гроба му ставали много чудеса.

Свети Климент Охридски и сега е жива опора на всеки, който търси молитвената му закрила.
Монахиня Валентина Друмева

(със съкращения)

Свети Патриарх Евтимий
На хълма Трапезица в Търновград една двуетажна болярска къща привлича погледите. Тя била на най-почитания от българския цар болярин. В този богат дом израснал младият Евтимий. Възпитан във вяра и християнски добродетели, той напредвал в науката и показал във всичко висока мъдрост за годините си.

Един ден, след като дълго размислял, Евтимий седнал до баща си и с вглъбен повече от всякога ум, пръв заговорил.

- Татко, искам да стана монах.

Изненадан баща му потръпнал и казал:

- Сине, пред тебе се открива бъдеще, на което всеки би завидял. Помисли.

- Размислих добре, татко. Земните придобивки са временни. Моят дух търси непреходното.

- Да бъде волята Божия! – през сълзи казал умният болярин и го благословил.

Евтимий облякъл проста износена дреха и се отправил към манастира на свети Теодосий Търновски в Килифарево. Удивително било смирението му. Този, който бил облечен в скъпи копринени дрехи със златотъкана украса, сега носел грубо избеляло расо. Доскоро се хранел със сребърни и позлатени съдове на маси в красива дърворезба, а сега вкусвал хляб и зеленчук и то с мярка. Леглото му било някога меко и със скъпи завивки, а сега лежал на груба рогозка. Прекарвал в молитва и безмълвие.

Посетил Света гора. Като се върнал край Търновград основал манастира “Св. Троица”. Събрал ученици и създал прочутата Търновска книжовна школа. Там написал много книжовни трудове. А когато трябвало да се избира нов патриарх, той се оказал най-достойният.

Но през пролетта на 1393 година дошло времето на върховни изпитания. Турците обсадили славната столица. Цар Шишман отишъл в Никопол с част от войската да търси от съседните народи съюзници за защита. Тогава патриархът ръководел отбраната. Поради многобройната турска войска градът бил превзет, но според мъдрите духовни думи на Евтимий той паднал, защото грехът на боляри и управници натежал, когато от властолюбие разделили България на три царства.

Велика била скръбта на духовния водач, когато бил разорен и светините поругани. Патриарх Евтимий бил пленен и отведен в лагера на завоевателя. Великолепен старец с невиждана одухотвореност на светец, той застанал спокойно и пръв заговорил:

- Неправедно е така да се унижава моето достойнство. Най-първо трябваше да се пожертва пастирят, а после овцете, или бащата да бъде посечен преди децата си.

Това учудило дивите нашественици, но заповедта не била отменена.

- Да се посече с меч! – заявил я новият управител на града.

Не се посвенили от белите му коси, качили го на градската стена, за да отсекат главата му. Но когато палачът вдигнал ръка, тя се вдървила. Изпадналите в ужас турци заменили смъртната присъда със заточение.

И кой може да изрази с думи и да изплаче със сълзи раздялата му с търновци? Всички го съпроводили извън града. Едни ридаели, други целували дрехата му, а трети носели децата си да ги благославя.

- На кого ни оставяш, добри пастирю?

- На Светата Троица – отговорил патриархът и ги благословил.

Заточили го в Бачковския манастир. Там завършил земния си път.

Паметта на св. патриарх Евтимий никога няма да потъне в забрава.