Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык Саратов 2009 (072. 8) Ббк 81. 2 923

Таблица 6

1. Глагол заканчивается на -а, -я после согласного: -и!, ете!

Чета – Чети! Четете! Говоря – Говори! Говорете!

2. Глагол заканчивается на -я после гласного, а также на -ам, -ям:

-й! -йте!

Играя – играй! Играйте! Стоя – стой! Стойте! Разговарям – разговаряй! Разговаряйте!

Таблица 7

Глаголы, которые всегда требуют после себя несовершенный вид:

Таблица 8

Таблица 9

Таблица 10

Таблица 11

Превосходная степень прилагательного: голям – най-голям

Таблица 12

Таблица 13

Таблица 14

прямая речь	косвенная речь
Петър: – Как се казвате? Ани: – Казвам се Ани.	Петър пита Ани как се казва. попита Тя отговаря на Петър, че се казва Ани. отговори
Петър: – Откъде сте? Ани: – От Варна	Петър я пита откъде е. попита Ани му отговаря , че е от Варна. отговори
Петър: – Кога ще се срещнем? Ани: – Когато искаш.	Петър я пита кога ще се срещнат. попита Ани му казва ,че ще се срещнат когато иска. каза

Почвата на Света гора е камениста и суха, само редки потоци животворно я оросяват. При подножието на планините се намират неголеми парчета земя, образувана от наноси, доста плодородна и обработвана от монасите. Климатът на Света гора е здрав, палещите лъчи на слънцето се освежават от влажного дихание на морето. Планинските върхове задържат и сгьстяват около себе си дигащите се от морето пари, обръщат ги или в прозрачни планински потоци, или в освежителен дъжд. Снегът се явява там зиме само за няколко дни, а понякога и за няколко часа, и само по върховете на Атон се задържа дълго. Растителността на планините е разнообразна, но не обилна; каменистата почва дава малко храна на тревите и растенията. Само по едната половина на върха Атон расте стройна гора, а на другата половина растителността му е съвсем бедна. По наклоните расте в изобилие лаврово дърво, а бръшлянът с лъскавата си зеленина богато покрива голотата на скалите. В подножието на планината, около келиите, се виждат кипарисови, орехови, кестенови, маслинови и смокинови дървета, лозя и други овощни дървета, отглеждани от монасите.

Още в най-дълбока древност се опитали да образуват там градове и села, но напразно! Бедната почва и растителност попречили. Светият Атон по красотата, уединението и тишината си, предразполага към дълбоко съзерцание на природата и към благоговейно размишление за твореца й. Като че по промисъл Божий е назначен за по-друг – висш, духовен живот.

И до днес Света гора е заета изключително от манастири, които са разположени по най-плодородните места, а останалата част е недостъпна, суха, каменлива и не дава условия за живот. Затова Света гора е и до днес само място за пустинножителство. Тук се срещат и виждат само монаси, посветени на строгите монашески подвизи за спасение на душата си. През всичките времена, каквито преврати и да са ставали, Атон винаги е бил твърдо и непоколебимо хранилище на православната вяра.

На това свято място живеят изключително източноправославни монаси, на брой 10 000 души, от които най-много са руси, гърци и българи, а след тях сърби, власи и грузини. Има 20 манастира, 12 скитове и около 100 килии. Манастирите са разположени от двете страни на полуострова. От морето се виждат всички, само Зограф и Кастомонит са скрити в хубави долини, обрасли с богата растителност. От килиите първо място държи «Достойно ест», която от векове е била в ръцете на български монаси. Повечето от манастирите са гръцки, български са само два: Хилендар и Зограф – и двата разположени на хубаво място, потънали в разкошна южна зеленина.

Атмосферата на Атон за българския монах е била задушна, особено през епохата на тъмното робство. Света гора има особено значение за нас, българите. Там е гробът на Неофит Бозвели, в атонските зандани е лежал Иларион Макариополски и, накрая, в най-тежки и тъмни времена в Атон е живял епохалният български монах Отец Паисий, родоначалник на дейците по нашето възраждане (1762 г.).

Света гора представя една автономна монашеска република; един вид теократическа държавица в републиканска форма, защото духовната власт е същевременно и светска. Манастирите се управляват от един събор, наречен Кинот – нещо като народно събрание, който заседава в Карея – светогорски градец, център на всички манастири. В този събор всеки манастир праща по един представител, а председателството на събора е почетна длъжност, затова се заема не по избор, а по право. На този събор – Кинот принадлежи на върховната власт на атонската република; той изпълнява и съдебна функция, като разрешава спорове, възникнали между манастирите или манастирите и подведомствените им скитове и килии. Защото само манастирите се ползват с автономни права, само манастирът е юридическа личност, а скитовете и килиите са под ведомство и в пълна зависимост от манастира, в землището, на който влизат, и не могат да предприемат нищо самостоятелно, без разрешение на манастирския съвет. В Света гора има и гражданска власт, стражари и чиновници, подчинени на събора – Кинота и изпълняват неговите решения. Още и Кинотът има свои пандури, които са облечени в по-голяма власт от правителствените органи.
Хилендарският манастир
Манастирът Хилендар лежи на източната страна на планината Атон, недалеч от шийката, която отделя Света-гора от материка, на два и половина часа път от Зограф, половин час от морето и шест часа от Карея. Разположението му е много красиво – сред една равнина, в гъста гора, с надвиснали над нея по стръмната страна ровове, които обикалят манастира от всички страни, така че дори и от близко не се забелязва.

Хилендар е основан в края на XII в. сл. Хр. Основатели са царете-монаси Симеон и синът му Сава – архиепископ сръбски.

Манастирът Хилендар, както и всичките Светогорски манастири, представя замък, който има вид на триъгълник, със стени и здания от двете страни и с високи кули и бойници.

Съборният храм, в чест на «Введение Богородично», по величественост, красота и богатство на материала, от който е построен, надминава почти всички храмове на Света гора. Той стои сред самия манастир, отделен от всички здания, на трайна и висока основа. Построен е от големи дялани камъни, постлан е на много места, вътре и вън, с мраморни плочи и, според светогорски обичай, разположението му е кръстообразно. Колоните, на които той се държи, на брой двадесет и шест, са от цял бял мрамор; мраморни са рамките на вратите и прозорците. Храмът е цял украсен с икони, кандила, скъпоценни кръстове, висящи по стените; църковната посъдина е доста богата. В храма се намират пет чудотворни икони, всяка от които има своята крайно интересна история.

Освен събора, има още десет параклиса, а вън от манастира се намират тридесет малки църкви.
Хоро
Хорото е характерният танц у славянските народи, живеещи на Балканския полуостров. Хорото е една ритмична стъпка в четиривременна мярка, като четвъртата леко, едва уловимо прекъсната, набелязва стъпка напред, а първите три правят стъпка назад с бързо чукване на краката. Ръцете се опират на пояса на съседите и по такъв начин се кръстосват. Това преплитане чертае хармонични линии и прави да се виждат изцяло шевиците на хороиграчките, извезани ниско на ръкавите. В краищата на змиеподобната верига един мъж и една жена веят със свободната си ръка бяла кърпа. Мястото е толкова недостатъчно, щото кривулите на тая верига се вмъкват един в друг, нагъват се, редят се и образуват многобройни концентрични кръгове. Двамата свирачи са в средата, гримасничат, за да нададат характерното и-ху, и-ху, плющят и правят да минава през краката на уморените играчи ток на френезия, така че ни един мускул не остава не трепнал върху спокойните лица. Макар че е желана неподвижност на чертите, все пак лесно се схваща разликата в темпераментите.

Българското народно облекло и българската народна шевица
Първо по значение произведение на домашната ни индустрия е народното облекло. Преди всичко, то е типично земеделско, годно за земеделска работа и живот, свободно обвива тялото и го предпазва от студ. Прави се от груб лен или коноп, вълна и рядко памук. Украшенията на облеклото са почти изключително шевни – с разноцветна коприна, вълна или памук, рядко сребърна или златна сърма, още по-рядко металически накити и др. Женското облекло е много по-сложно и по-живописно от мъжкото. И двете представят наглед много голямо разнообразие, което обаче можем да сведем до осем основни типа – пет женски и три мъжки.

Отличителен белег на нашето народно облекло, особено женското, са неговите украшения. Някога първа грижа на българката е била да украси, накичи главата си. Много от средствата за това намираме и днес у пър-вобитните народи. На много места днес едничкото украшение на моминска глава е цвете, а на женена жена – обикновена бяла или цветна кърпа. Всички части на женската риза, които се виждат – яка, пазви, ръкави и поли – се бродират цветно. Шевовете на връхните дрехи също се покриват с разноцветно везмо, малко по-грубо, или с цветен гайтан; често тия везма обхващат по-голяма площ от шева на дрехата. Престилките или се тъкат цветно, или пък се бродират с разноцветна вълна и коприна, а често и едното, и другото. Чорапите също се плетат и украсяват с разноцветна вълна, а на места – и със сърма. Мъжкото облекло е по-малко украсено. На много места яката, пазвите и ръкавите на мъжката риза също са везани, шевовете на връхните дрехи също се покриват с гайтан, чорапите им са също пъстри. По цвят връхните женски дрехи са бели, тъмносини, тъмнозелени, червени и черни, а мъжките –бели, кафяви, бозови и черни. От този бегъл преглед се вижда ясно пъстротата на облеклото и характерността на женското облекло, което в случая е по-важно.