Ученията на Буда такива, каквито са
Изтегляне 1.41 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
dt the buddhas teachings as it is bhikkhu bodhi bg-2, dt the buddhas teachings as it is bhikkhu bodhi bg-3, theravadabg-files-wordpress-com-2019-02-dt the buddhas teachings as it is bhikkhu bodhi bg-pdf
| Джана фактори Когато медитиращият продължи със своята практика на успокояваща медитация, той извиква в съзнанието си пет умствени фактора, многократно увеличени и подсилени от усилията му. Това са петте джана фактора, умствени фактори на вглъбение – първоначално съсредоточаване, продължително съсредоточаване, възторг, щастие и еднопосочност на ума. 1. Първоначално съсредоточаване (витака) е умствен фактор за съсредоточаване на ума в обекта. Той действа като повдига ума и го насочва към обекта. Той кара ума да засича отново и отново обекта. 2. Продължително съсредоточаване (вичара) е вторият фактор, прилага продължителен натиск върху обекта, той изследва, държи ума закотвен върху обекта. Разликата между първоначално и продължително съсредоточаване е илюстрирано в текстовете по следния начин: първоначалното съсредоточаване е като удар на камбаната; продължителното съсредоточаване е като ехтенето на камбаната. Първоначалното съсредоточаване е като птица, пляскаща с крила, за да полети; продължителното съсредоточаване е като птица в полет. Първоначалното съсредоточаване е грубо; продължителното съсредоточаване е фино. Първоначалното съсредоточаване води ума до обекта; продължителното съсредоточаване фиксира ума към обекта. 3. Възторг (пити) – третият фактор. Това е приятен интерес към обекта. Той може да варира от моменти на радост до преобладаващ екстаз на телесно и умствено ниво. 4. Щастие – четвъртият фактор е щастие или блаженство, сукха. Това е приятно усещане, което придружава практиката. То е различно от възторга. Щастието е усещане, докато пити е умствено състояние на ума. Щастието започва като нов вид удоволствие, яснота и спокойствие и прераства в чисто, спокойно блаженство. 5. Фокусираност на ума, концентрация – петият джана фактор е фокусиране на ума, екагата. Това е концентрация, фокусиране на ума върху обекта без разсейване. Тези пет джана фактори противостоят на петте пречки. Джана факторите и пречките са подредени свързано на нива така, че всеки джана фактор противостои на определен вид пречка. Фокусираността на ума противостои на сетивното желание. Възторгът противостои на зложеланието. Първоначалното съсредоточаване изолира притъпеността и сънливостта. Щастието или блаженството преодоляват безпокойството и тревогата. Продължителното съсредоточаване държи далеч съмнението. Когато петте фактора възникнат в ума, те носят постепенно пречистване на ума от пречките. Когато петте пречки са напълно подтиснати, умът навлиза в състояние наречено концентрация на достъпа, упачара самаади. Упачара самаади означава предверна или гранична концентрация, водеща до пълна концентрация. Когато медитиращият продължи да фиксира ума си към обекта, джана факторите стават все по-силни, докато достигнат пълна зрялост и потопят ума в обекта със силата на вглъбеността. Това се нарича апана самаади, вглъбеност или пълна концентрация. Умът става фиксиран към обекта без колебание или непостоянство. Пълната, вглъбена концентрация на ума се нарича джана. Има четири джани, всяка все по-дълбока и по-фина от предходната. Всяка джана се определя или устройва от определен набор джана фактори. Първата джана има всичките пет джана фактора, първоначално съсредоточаване, продължително съсредоточаване, възторг, щастие и фиксираност. Във втората джана има три фактора - възторг, щастие и фиксираност. Първоначалното съсредоточаване и продължаващото съсредоточаване са елиминирани. Във третата джана има два фактора - щастие и фиксираност. Първоначалното съсредоточаване, продължаващото съсредоточаване и възторгът са елиминирани. В четвъртата джана има два фактора - самообладание и фиксираност. Щастието е заменено от самообладание. Първоначалното съсредоточаване, продължаващото съсредоточаване, възторгът и щастието са елиминирани. След достигане на първа джана медитиращият повторно навлиза в нея и я овладява. Той я усъвършенства и усвоява умението да я достигне, да навлезе в нея, да остане колкото пожелае и да излезе без затруднение. Когато овладее първата джана, започва да вижда, че има определени дефекти, несъвършенства в нея. Все още не е фина, не е напълно спокойна, все още е малко груба и обезпокоена от първоначалното съсредоточаване и последващото съсредоточаване. Медитиращият се стреми да достигне до по-дълбоко ниво на вглъбеност, втората джана, без първоначално съсредоточаване и продължаващо съсредоточаване. Той прави усилие за развитие на по- силна концентрация. Когато бъде постигнато това умение, той навлиза във втора джана. Повтаря същия процес, овладява втора джана и открива, че в нея също има дефекти. Тя съдържа възторг, един относително груб фактор. 56 Той започва да навлиза в по-възвишено състояние, трета джана без възторг. Усвоява го и вижда дефекта представен като щастие, едно грубо усещане в сравнение със спокойствието. След това медитиращият започва да развива по-дълбоко ниво на вглъбеност, четвъртата джана, без фактора щастие. Когато постигне четвъртата джана, достига до състояние, в което има спокойствие и фокусираност на ума. В четвъртата джана умът е напълно спокоен, чист и утихнал. Отвъд четвърта джана има още четири нива на самаади, които могат да бъдат постигнати. Те са наречени четирите нематериални или безформени постижения: достигане на сферата на безкрайното пространство; достигане на сферата на безкрайното съзнание; достигане на сферата на празнотата и достигане на сферата на нито-възприятие-нито-невъзприятие. Това са много дълбоки нива на самаади, последното ниво е върхът в развитието на концентрацията. Изтегляне 1.41 Mb. Сподели с приятели:
|