57
Развитие на прозрение Двата потока на събития не съществуват сами за себе си, нямат независимо съществуване. Те се появяват в зависимост от конкретни условия и не могат да се появят при отсъствието на тези условия. Това е на следващия етап на процеса, когато започва реалната
випассана.
Випассана е да виждаш истинската същност на явленията, да виждаш петте групи по отношение на универсалните
всепроникващи характеристики, трите характеристики -
анича, дукка, аната (непостоянство, незадоволителност, и без- същност). Медитиращият разследва всяка група поред, учейки се да открива трите характеристики. Той се вглежда в материалната форма на тялото и вижда, че телесните състояния са
непостоянни в смисъл, че те са обект на унищожение. Те възникват, съществуват за миг и отминават. Той прилага същото към четирите умствени групи. Усещания, възприятия, умствени формации и съзнание, всички те са непостоянни.
Възникват, разпадат се и отминават.
Всичките пет групи са дукка, обект на незадоволителност в смисъл, че не могат да предоставят някаква постоянна основа за сигурност. Те са ненадеждни, обект на неволите на стареенето и смъртта. Всички те са без същност, без някакво его, без някакво
вътрешно материално ядро, а са просто моментно случващи се явления без някаква независима основа.
След като разгледа опита си по отношение на трите характеристики, за да задълбочи своето прозрение - медитиращият започва да съзерцава възникването и отминаването на тези явления. Той наблюдава как материалната форма, тялото, усещането, възприятието, умствените формации и съзнанието
възникват и отминават, възникват и отминават. Докато съзерцава възхода и отминаването, трите характеристики стават все по-ясни, по-очевидни и по-изразени. За да задълбочи своето прозрение,
йогинът отмества вниманието си от възникващата фаза, и се фокусира изключително върху
последния етап на процеса, етапа на разпадането или разтварянето. Когато направи това вижда, че всички формации на съществуването са обект на унищожение. Всички те се разпадат и разтварят веднага след възникването си. Това прозрение за разпадането води до осъзнаване, че няма сигурност, която да може да бъде открита в обусловеното (зависимото) съществуване. Няма нищо в света, на
което да може да се разчита, нищо не може да предостави защита или убежище. Когато види несигурността на всички неща в света, идва и прозрението му за незадоволителната същност на съществуването. Умът му започва да се извръща от всички неща в света. Сега възниква силно желание за освобождение. Това желание води до задълбочаване на силата на прозрението. Умът прониква до по-дълбоки нива на разбиране, докато достигне едно ниво на дълбоко самообладание, където
йогинът гледа на всички обусловени състояния като непостоянни, незадоволителни и без някакъв 'аз'.
Вече няма страх, няма отвращение, няма скръб; той притежава пълно самообладание, когато наблюдава процеса. Този етап бележи най-високото ниво на развитие на прозрението. Това, което лежи отвън него е състоянието на отвъдсветският път и неговите плодове. Когато медитиращият продължава да съзерцава, когато умствените способности
станат напълно развити, изведнъж настъпва радикална промяна. Внезапно медитиращият осъзнава, че е възникнал отвъдсветският път. Отвъдсветският път е състояние на съзнанието, една
чита със специалната функция да осъзнае
ниббана и да изкорени замърсяванията.
Сподели с приятели: