Випассанаяна – пътя на випассана Този, който следва пътя на прозрението, пристъпва директно към съзерцание на факторите на ума и тялото без развиване на дълбока самаади. Какъвто и подход да избере, йогинътследва да развие прозрение, той трябва да култивира четирите основи на осъзнатостта – осъзнато съзерцание на тялото, на ума, на състоянията на ума и на даммите (умствените фактори и умствените обекти). Практикувайки четирите основи на осъзнатостта, полето на опита незабавно става достъпно за него в много фини детайли, в микроскопичен фокус. Целта на развитието на мъдрост е да се разбере фактическата същност на житейския опит, така както се развива в отделните последователни моменти. В текстовете, мъдростта е определена като познание, което прониква в истинската същност на даммите, истинската природа на явленията. Тя има функцията за разсее мрака на невежеството, което прикрива истинската същност на нещата. Явленията които трябва да бъдат опознати, и в които трябва да се проникне, са състоянията които съставляват нашия опит. Ето защо вниманието на медитиращия трябва да се насочи обратно към собствения му опит с цел да се разбере основната същност на опознавателните процеси. На първо ниво, медитиращият трябва да види опитът от гледна точка на съставните му елементи. Това е аналитичната страна на култивирането на мъдрост, да се види опитът като съставен процес изграден от много компоненти, от много съставки. Идеята за 'аз-а' е основна форма на невежеството, фалшивата идентификация на себе си като една съществуваща его-единица. Причината за възникването на тази илюзия е тенденцията да възприемаме нещата като единно цяло, да ги виждаме като монолитни единици вместо да видим компонентната им същност, да видим втъканата, сплетената им същност. За да коригираме тази илюзия, житейският опит трябва да бъде разбит на неговите компоненти - петте групи. Ако се види опитът такъв, какъвто е, ще се видят много споени компоненти, които функционират в синхрон. Първо има материални форми - тялото, сетивните органи, сетивните обекти. След това има усещания, възприятия, волеви (умствени формации) и съзнание – това е умствената страна на процеса. Йогинът се научава да вижда всеки отделен случай от житейския опит като възникващ от неразделното функциониране на петте групи. След това той поставя групите от материални форми като материални от една страна; от друга страна поставя петте умствени групи в класификацията - умствени. След това вижда опитът като съединен поток от два потока на събития, потокът на материалните събития и потокът на умствените събития. Той ги вижда като изцяло съставени от двата потока без някакъв 'аз', опериращ с тях, без някакъв перманентен обект, който ги поддържа или подкрепя. Той вижда, че тези два потока от събития са просто обусловено възникнали явления.
