Ученията на Буда такива, каквито са
Изтегляне 1.41 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
dt the buddhas teachings as it is bhikkhu bodhi bg-2, dt the buddhas teachings as it is bhikkhu bodhi bg-3, theravadabg-files-wordpress-com-2019-02-dt the buddhas teachings as it is bhikkhu bodhi bg-pdf
| Практически инструкции Анапанасати Може би най-основният метод на медитация, преподаван в будистката традиция е анапанасати, осъзнатостта на дишането. Този метод често се преподава на начинаещи. Той също така може да води до всички най-висши етапи на пътя, както в успокояващата, така и в проницателната медитация. Той също така може да доведе до пълно просветление. Медитацията на осъзнатост на дишането е била използвана от Буда в нощта на неговото просветление. Позата В будистката традиция, медитацията се практикува основно в поза с кръстосани крака, седейки на пода. Въпреки че това може да предизвика болка или дискомфорт в началото, е препоръчително за тези, които имат физическата възможност да опитат да използват тази поза. Вероятно ще отнеме известно време да се свикне с нея, но усилията ще си струват в дългосрочен план. Тя дава твърдост и стабилност, които е трудно да се постигнат при седене на стол. За да се даде известна подкрепа на тялото, е полезно да се използва възглавница (не много мека, висока около 7-8 сантиметра) или сгънато одеяло. Поставянето на мека черга или одеяло под колената ще облекчи физическия дискомфорт от седенето за дълъг период. При седене на пода не е задължително заемането на поза пълен лотос. Вместо позата пълен лотос човек може да седне в поза полу-лотос, с един крак стъпил върху противоположната част на бедрото; или дори може да използва позата четвърт лотос, долната част на крака е разположена на върха на другата част; друг може да опита лъвската поза, двете долни части на краката лежат успоредно на земята, краката не се кръстосват. Ако човек не може да заеме някоя от тези пози, тогава може да седне на стол с изправен гръб и с крака на земята. Каквато и поза да бъде използвана, най-важното е да се държи горната част на тялото изправена. Гърбът трябва да бъде в изправено положение без сгъване или напрежение. Ако тялото е твърде отпуснато, тогава ще възникне сънливост. Ако не е много устойчиво, като резултат може да възникнат възбуда и напрежение. Тук най-добрият начин е средният път, изправен, но спокоен, нито прекалено стегнат, нито прекалено отпуснат. Главата трябва да е изправена, може да е наклонена малко напред. Очите трябва да бъдат затворени или полузатворени. Ръцете трябва да са поставен в скута, дясната ръка върху лявата с допиращи се палци. Устата трябва да бъде затворена, и целият дъх трябва да преминава през носа. 59 Умът Необученият ум обикновено прескача от мисъл на мисъл, блуждаейки и скитайки неспокойно. За да развием ума в спокойствие или прозрение, трябва да го научим да се фокусира, да го тренираме в оставане в обекта. Обектът, който използваме в медитацията на дъха, е самият дъх, движещият се навътре и навън дъх. Ние дишаме осъзнато, наясно с движението на дъха, наблюдавайки естествения поток на дъха. Дишането трябва да е естествено. Не трябва да има усилия пречещи на движението на дъха, да бъде задържан, контролиран или насилван. Само дишане с нормално темпо и наблюдаване на движението на дъха с осъзнатост. За да тренира ума, човек трябва да има място, на което да фиксира ума. Той фиксира вниманието си в област около ноздрите над горната устна, където може да се усети допирът на въздуха (дъха) влизащ и излизащ. Реалният обект на внимание е усещането на допир, усещането за влизащ и излизащ дъх. Човек не трябва да следва дъха в белия дроб или във въздуха. Просто задържа ума си фокусиран на входа на ноздрите, осъзнавайки усещането на допир, навътре и навън, навътре и навън. Умът трябва да бъде като регистриращ страж на входа на ноздрите, оставайки там, без да напуска поста, проверявайки посетителите, идващия на гости дъх и отиващия си дъх. За да задържим ума си върху дишането, е полезно да правим мисловна бележка, 'във, във,' когато дъхът навлиза; а когато дъхът излиза, бележката 'вън, вън,'. Поддържайте осведоменост за всички фази на движение на дъха, в началото, средата и края. За входящия дъх, отбележете 'във, във' от началото през средата до края. За изходящия дъх, отбележете 'вън, вън' от началото през средата до края на дъха. Друг метод е да броим всяко вдишване или издишване, броим от едно до десет и след това отново започваме от едно. Вниманието трябва да бъде насочено към усещането на дъха, а не към умствената бележка. Използваме умствена бележка само за да задържим ума към усещането. Изтегляне 1.41 Mb. Сподели с приятели:
|