VIII. Социални измерения на будисткото учение Социални учения на Буда Отказа от света - единственият път ли е? В миналото, будизмът често е бил считан за една изключително несветска религия, доктрина насочена единствено към трансцедентална цел, която не се интересува от този свят, освен същият да бъде изоставен. Някои писатели поддържат схващането, че единственият автентичен начин да се следват ученията на Буда е чрез отказ от света, приемането на монашество, и оттеглянето в гора или пещера за практикуване на медитация. Според тези писатели, Буда не предлага никакво учение, което да е свързано със светския човек, което да разрешава трудностите в социалния, икономическия и политическия живот. И по-специално, Теравада будизмът е представян по този изкривен начин, като учение с несветски характер, като един строг монашески кодекс, който насърчава към лично преследване на своето собствено индивидуално спасение. Всички тези твърдения съдържат сериозни неразбирания и грешни интерпретации. Като начало трябва да подчертаем, че крайната цел на будисткото учение подчертава трансцеденталността на света. По този въпрос не може да има шикалкавене или компромис, нито има нужда от апологетика. Крайната цел на Дамма е освобождение от сферата на раждането и смъртта, освобождение от самсара – непостоянна, страдание, без същностна основа. Въпреки че Буда учи, че трансцеденталността на света е крайната цел, той разглежда тази цел във връзка с всички разнообразни аспекти на човешкия живот. Всеки аспект на човешкия живот е свързан с останалите му аспекти. Няма аспект, който да може да бъде третиран отделно от общото. Животът в света не е противоположност или нещо отделно от нашето духовно търсене. Животът може да стане част от пътя, който води до постигане на освобождение.
