Учителски уроци за съботното училище октомври, ноември, декември 2007 г. Пречистващият огън на страданието

Фей Ангюс пише: “Няма нищо толкова твърдо, жилаво и несмилаемо като един “свръхопечен” християнин ... Свръхдозите от “духовност” могат да бъдат фатални.” – Вашето статукво , стр. 9 , 1975 г.

Ангюс прибавя: “Когато някой ми каже: “Имах такова благословение миналия ден !” , аз отговарям: “Чудесно ! Сега какво ще правиш с него ?” Това е отговорността при пречистващия огън.

Този урок дава идеална възможност да накара групата да се включи в сериозно разглеждане на проблема върху изключителната горещина. Опитайте следните занимания:

А. Защо Бог не може просто да ни застави да бъдем добри хора, които вършат добри неща ?

Б. Каква е ролята на Светия Дух в обръщането ни в правилна посока ?

В. Кога може да разчитаме на чувствата си при вземане на решение ? Какъв критерий имаме, за да преценяваме надеждността на нашите емоции и желания ?

А. Докато в никакъв случай не би било добра идея да извадите нечие око, отказвали ли сте се някога от нещо, което е изглеждало безобидно или дори полезно само по себе си, за да следвате Бога по-вярно ?

Б. Защо позволява Бог да сме обект на привидно непоносимо изпитание ?

В. Отказали ли сте се някога от някое грешно желание или склонност ? Беше ли изведнъж или постепенно ?

А. В борбата с грешните желания или склонности ние понякога откриваме, че сме се изправили не само срещу тези желания и склонности, но и срещу всичко в нас. Какво може да направим, за да се справим с тях, независимо какви са те ?

Б. Когато Яков се срещна с Ангела, той едновременно се бореше с него и се държеше здраво за Бога. Как може да се отрази това в нашата собствена опитност ?
Резюме : Част от това да сме човешки същества е да имаме грешни желания и склонности, които чувстваме и над които нямаме контрол. Част от това да сме християни е да допускаме Бога в нашия живот, за да ни помага да се борим срещу тези грешни наклонности и желания.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Само за учители : Стъпка 1 свързва опитностите на учещите с урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на въпроса : “Защо този урок е важен за мене !”
Урокът за тази седмица се спира на четири ключови думи: борба, воля, постоянство и енергия /усилия/. Всички тези думи звучат по-скоро като дела на заслуга, отколкото да са свързани с действието на Божията благодат в живота на една личност. Много важно е да подчертаем разликата в представянето на урока. Вярното практикуване и прилагане не е същото, както да се опитваме да заслужим спасението чрез човешки заслуги.

Мисълта, върху която се набляга в урока за тази седмица, е, че съществува дисциплина в християнския живот. Гражданството в небесното царство носи отговорност !

+ Какво означава да се приложи енергия /усилия/ към християнския живот ?

+ Що е дисциплинирана воля ?

+ Ако се очаква да изпитвам радост в спасението, защо ... / б. пр. липсва част от оригиналния текст/.

1. Кой сe труди в този стих ?

2. Кой се бори ?

3. С какво се бори ?

4. Откъде идва силата за борбата ?
СТЪПКА 2 – Изследвайте !
Само за учители : Тази стъпка представя информация, която учещите могат да използват, за да им помогне по-добре да разберат урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на този въпрос : “Какво е нужно да зная от Божието Слово ?”
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР
1. Предопределението

Когато говорим за борба в християнския живот, много по-лесно е да се занимаваме с онова, което философите наричат детерминизъм, а теолозите – предопределение. Тези идеи ни говорят, че всичко вече е определено, така че всичко, което ще се случи, се случва. От тези идеи се развиват такива вярвания като веднаж спасен, завинаги спасен. Щом веднаж сте спасени, няма всъщност значение какво правите.

Вярно е, че онези, които имат този възглед, твърдят, че избраните личности ще действат коректно, но също е вярно, че те не трябва да го правят. Те може да са плътски християни и все пак спокойно да наследят царството.
2. Свободната воля

Свободната воля е нещо друго. Тя включва изборите, които правим, които предполагат приемане, дейност /дела/ и отговорност. Това е ясно посоченият начин в Писанието.

+ Макар че сте свободни да изберете, вие също сте отговорни за избора и неговите последици / вижте Галатяни 6:7 /.

Свободната воля включва нуждата от съд, понеже винаги ще има такива, които избират погрешната страна. Въпросите върху дисциплинираната воля и радикалното посвещение в урока за тази седмица са жизненоважни за развитието на християнския характер. Съветът на цар Соломон “ходи по пътищата на сърцето си. и според каквото гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд” / Еклисиаст 11:9/, е валиден и много ценен и днес, както е бил на своето време.

Помислете върху следното: / На тези въпроси може да се отговори с Да или Не, но се опитайте да представите някое основание, заедно с отговорите си, като например : “Да, но...” или “Не, защото...”/

А. Чувствали ли сте някога, че Бог действа срещу вас ? Има ли обстоятелства, при които случаят може действително да е такъв ? Защо ?

Б. Как различавате Божието очакване от липсата Му или безразличието ?

В. Защо често пъти сме неспособни да видим Божията ръка в нашите работи ?

А. Когато Йов попита Бога, защо понася всички страдания, Бог отговори, като обсипа Йов с доказателства за Своето величие. Беше ли това наистина един отговор ?

Б. Като имаме предвид, че Бог не се нуждае от нас, как може да знаем, че ние сме важни за Него и имаме място в Неговия план ?

В. Намирате ли за парадоксално, че Бог е толкова велик, а едновременно е толкова загрижен за нас като отделни личности. Защо това е още едно доказателство за Неговото величие ?

А. В нормалния живот ние имаме толкова много неща, в които да положим надеждите си, вместо на Бога. Но при нещастия и беди Бог често спечелва отново нашето внимание. Вярно ли е това за вас ? Какво можете да направите, за да промените това ?

Б. Как може да помогнем на другите – и да им позволим да ни помогнат – да продължим да полагаме надеждата си на първо място на Бога ?
Резюме : Надеждата, като второ качество само след любовта, е дефинираща характерна черта на истинското, жизнено християнство. Като християни, надеждата е нещо, което трябва да култивираме в един свят, който често не изглежда да й отдава много значение.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Само за учители : Стъпка 1 свързва опитностите на учещите с урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на въпроса : “Защо този урок е важен за мене !”
Поставете се в една от тези ситуации :

+ При болничното легло да любим човек чувате лекарят да казва: “Не можем да направим нищо повече.” Пациентът казва: “Толкова съм обезкуражен. Не мога да очаквам нищо занапред, освен смъртта.”

Прочетете Авакум 2:2,3. На Авакум се казва, че ще трябва да почака, докато се намеси Бог. Чакай ! е един от честите отговори на нашите молитви. Ние трябва да чакаме за края на греха / Римляни 8:23/, за възстановяване на взаимоотношенията с Бога / Псалм 62:5; 1 Йоан 3:2 /, за отговорите на нашито молитви / Псалм 40:1/, за установяване на справедливостта / Псалм 37:7; Исая 30:18 / и за завръщането на Исус / Яков 5:7 /.

Докато повечето християни изглежда се молят за онова, което искат, преобладаващите най-хубави молитви в Писанието изглежда имат друга цел : да помогнат на молещия се да познае Бога

Теолозите говорят за Бога като за превъзходен / надвишаващ всички / /т.е. над и независим от материалния свят / или като иманентен / присъстващ в естествения свят, и следователно интимно свързан с нас /. В Исая 41:8-14 Бог уверява Своя народ, че Той е едновременно и двете: дори да са в далечна страна – когато се чувстват специално отчуждени от Него – Той е духовно не по-малко достъпен за тях.

Еремия 29:1-10 е един добър пример за това, как Божиите намерения и нашите цели са доста често противоположни. Целта на Израил изглежда бе да създаде една велика нация, както стана очевидно от целенасочения стремеж към монархия, каквито имаха заобикалящите народи / Съдии 17:6 /.

Божията цел бе да ги доведе до духовна зрялост, като имаше предвид вечната им съдба. Защо тогава би обърнал толкова малко внимание на националните им аспирации и да ги изпрати на заточение в една чужда страна и освен това да ги окуражи да бъдат добри граждани там ? / Еремия 29:4,7/ 2
За разискване : Как християните съчетават патриотизма с истината, че земните царства нямат значение в Божия вечен план ?
5. Дисциплината на нашия Отец

Думата дисциплина в Евреи12:7 е гръцката paideia, която идва от pais , означаващо дете. Тази дума не означава наказание, но предизвикване на умения и разбиране от страна на учителя в учениците, като ги подтиква да учат. Един по-добър превод би бил инструктиране или трениране, както е дадено в 2 Тимотей 3:16.

Как намираме баланс между изпълнено с вяра очакване на Божия отговор на нашите нужди, докато търпеливо, и може би с примирение, го очакваме ?

Много християни искат да окуражават онези, които се чувстват отчаяни, но не знаят какво да им кажат – и може дори да кажат безполезни неща. Онова, което следва са някои трудни ситуации, с които се сблъскват хората. Помолете групата да предложи един изпълнен с надежда отговор, който бихме могли да дадем на хората при тези ситуации.

Докато преглеждате списъка, обърнете специално внимание на онези в групата, които са имали подобни проблеми. Кои думи са ги окуражавали ? Уверете се, че разбирате важността на това да бъдете достъпен и че слушате внимателно – което е често пъти по-добро, отколкото какво и да е, което може да кажете !
+ Развод в семейство с малки деца.
+ Загуба на съпруг или съпруга след повече от 50 години брак.
+ Биопсия, разкриваща злокачествена бучка.
+ Загуба на работа в критично време.
+ Фалит.

СТЪПКА 4 – Приложете !
Само за учители : В тази четвърта и последна стъпка ще насърчите членовете на групата да отговорят чрез живота си на урока. Помогнете им да отговорят на въпроса : ”С Божията помощ какво мога да направя с онова, което научих от този урок ?”
В наши дни използваме думата диамант/ в западната култура/ за някой, който е особено упорит. В древната литература диамантът е бил митичен минерал, толкова твърд, че се смятал за неразрушим. Диамантът е бил единствената субстанция, която е била достатъчно твърда, за да навреди на гръцките богове. В римската митология долният свят е бил запечатан с колони от солиден диамант. Диамантените вериги били единствените достатъчно здрави връзки, които да държат Сатана в плен от Изгубения рай на Джон Милтън, а Джонатан Суифт в Пътешествията на Гъливър, го представя като елемента, който поддържа машинарията, която кара неговият въображаем остров да лети. Диамантът се появява дори в съвременната трилогия “Господарят на пръстените” и Комикси за чудеса.

Въпреки че диамантът е митична субстанция, той представлява добра метафора за надеждата, към която ние християните се стремим. Божиите обещания са сигурни и неразрушими; но не винаги е лесно да ги включим в нашия живот като живи истини, чрез които да живеем живота си са кураж и сигурност.

А. Противоречат ли си една на друга вярата и опитността. Как може да разберем кога би трябвало да не обръщаме внимание на реалността в полза на онова, което ни казва нашата вяра ?

Б. Като християни какво ни казва историческия факт на Христовата жертва относно Божия план за нас ?

В. Може ли да намерим конкретни примери за Божията доброта и грижа за нас като отделни личности, дори и при най-лошите обстоятелства?

А. Какво искаше да каже Исус, когато каза на учениците Си, че биха могли да направят всичко в Неговото име / Йоан 14:1-14 /.

Б. Дали нещо в този контекст задължително означава драматична промяна в обстоятелствата, които да ни причинят страдания ?

В. Защо не би трябвало Бог да избере да извърши за нас вълнуващи, свръхестествени чудеса ?

А. Грях ли е безпокойството ? Защо е или защо не е ?

Б. Защо молитвата в Исусовото име е особено мощно оръжие срещу безпокойството и страха ?

В. Какво представлява едно молитвено състояние на ума, което изключва безпокойството ?

Скептици може да се подиграват на вярващите, затова че полагат доверието си на един невидим Бог. Но докато Бог не се открива лесно пред погледа на един скептичен, невярващ свят, Неговата подкрепа за хората, които Той обича, е осезаема и неоспорима.