Учителски уроци за съботното училище октомври, ноември, декември 2007 г. Пречистващият огън на страданието

Трудността в прилагането на този урок ще бъде да помогнете на групата ви да разбере, че истинското смирение е сила, а не слабост. Ключът е да представите смирението като функция не на първо място на поведение към другите хора /т.е. да постъпвате кротко към тях, когато в действителност може да не го чувствате така /, но едно поведение към Бога. Смирението започва с едно покорство на волята и намеренията на небето, което в замяна създава правилно поведение към хората и проблемите на земята.

А. Защо би трябвало Бог да ни кара да чакаме за неща, които както изглежда би трябвало да имаме и които вярваме, че биха били полезни за всички заинтересовани ?

Б. Как е свързано търпението с такива духовни добродетели като вяра и доверие ?

В. Как можете да разберете кога една възможност да се изпълни едно дългоочаквано желание е или не е по Божията воля ?

А. Често сме изкушавани да се наслаждаваме при изпълнението на наши искания и желания. Как развиването на търпение ни учи да се наслаждаваме вместо това на Господа ?

Б. Какво ако най-големите ви желания са не онова, което Бог смята, че би трябвало да имате.

В. Как е предадена борбата за търпение или е различна от борбата срещу външни обстоятелства или нашите неприятели, която изучавахме преди това през тримесечието ?

А. Каква е ролята на молитвата в постигането на търпение ?

Б. Как преодоляваме факта, че не искаме да бъдем търпеливи, че фактически нямаме търпение заради търпението ?

В. Може ли да си спомните за нещо, за което е трябвало да чакате твърде дълго време ? Заслужаваше ли си то ? Може ли да е имало нещо с по-ниска стойност, което сте могли да получите, когато поискате ?

Какво направи първия век точно определеното време Исус да умре. / вижте Римляни 5:6 / . Някои обясняват това с термини от човешката история; че Бог е чакал, докато човечеството стане особено нечестиво, когато древните езически религии се провалят и когато римската империя въведе мир в границите си, транспортни улеснения, образование и един общ език, на който да се разпространява евангелието

Едно по-задълбочено изследване на точно определеното време е , че Бог избира да действа във време най-подходящо за Неговите намерения – независимо дали ние разбираме или не Неговите основания. Помнете , че определеното време за Второто Му идване не е когато е удобно за нас / Матей 24:50 /, а когато Бог избере / Матей 24:36 /, и независимо дали сме готови или не / 1 Тимотей 5:2 /.

3. Давид: един нагледен урок за чакане

/ Прегледайте главните точки в 1 Царе 26:1-25 /
Тази история говори не само за търпението на Давид, но също за една готовност да сътрудничи на Бога да стане цар, без да прибягва към убийство. Давид има желание да получи царството в Божието време, отказвайки се от насилието като средство за постигане на власт и доверявайки се на това, че Бог ще открие друга възможност за справяне със Саул.” Но това може да се случи “само когато се откажем от нашите собствени опити да насилим бъдещето и вместо това изберем да сътрудничим на Бога, Който постоянно ни дава бъдещето като дар и ни предлага да го получим.” - Нова Библия на тълкувателя, том 2, стр. 1176,1177.
4. Илия: Проблемът с бягството

/ Прочетете 3 Царе19:1-9 /
За разискване : Може ли да помислите за причини, поради които Илия, след като преживя една чудна победа, беше така ужасно уплашен от една произнесена заплаха ?
Да си помислим какво направи Илия в пустинята ? Той си почина и яде. Дългите, напрегнати часове на планината Кармил изглежда доведоха Илия до душевно, физическо и духовно изтощение. Ние няма нужда да изнемогваме, докато чакаме. Провалът на Илия би могъл да се избегне, ако той се бе погрижил да запази силата си и се бе доверил на Бога сам да се защити – нещо, което Бог прави винаги.
5. Да се научим да се наслаждаваме в Господа

/ Прочетете Псалм 37:1-11 /
Сравнете този пасаж с думите на Исус в Йоан 14:1-3 и на Павел в Римляни 8:18,28,29. Всички те са добри стихове за това, как доверяването напълно на Божиите обещания за едно добро бъдеще, може да ни даде кураж да живеем в настоящето. Ако вие наистина вярвате, че Бог ще оправи всички неща в края, тогава може да понасяте страдание, несигурност и неправда сега.
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Само за учители : Тази стъпка ще ви помогне да насочите членовете на групата да открият отговора на следния въпрос : “Как мога да приложа информацията, която научих ?”
Занимание за групата:

Пригответе хартия и химикали за това упражнение. / Уверете предварително групата, че няма да ги карате да предават лична информация, освен ако те смятат за уместно да направят това /.

+ Божието измерение за времето е различно от нашето: Псалм 27:14; Псалм 90:4; Матей 24:36,44; Римляни 5:6.

“Да чакам Бога, това означава да съобразявам живота си с Него, вместо с обстоятелствата и това да възлагам надеждата си на ума и мъдростта на хората ...

“Това не е липса на сила да се направи каквото и да е. Чакането на Бога изисква сила, вместо слабост. То е сила да не се прави нищо. То е сила, която обуздава силата. То е сила, която предпазва от безотговорна дейност, която е напълно фалшива и ще направи истинската дейност невъзможна, когато дойде определената команда ...

“За онези, които чакат така, Бог работи ... Когато дойде апелът, той е почти винаги за нещо ново, изненадващо и поразяващо ... Чакането е далеч по-трудно от работенето ... Чакането изисква сила. То изисква абсолютно предаване на живота на Бога, признание, че сме изчерпали нашето разбиране на нещата, признание, че наистина не виждаме нашия път и че не знаем пътя.” – Джон Камбел Морган, Уестминстърския амвон, том 9, стр.320-333.

А. Защо Библията многократно използва смъртта като метафора за отношението на християнина към бившето му аз ?

Б. В какъв смисъл тази смърт е наистина подобна на смъртта ?

В. Защо Бог иска да преминем през този привидно много драматичен процес ?

А. Как животът на Исус моделира нашия духовен път ? Правилно ли е да сравняваме Исусовата мисия с нашата като последователи на Христос ?

Б. В нашата култура оцеляването с всякакви средства е първостепенно. Най-доброто нещо, което може да кажем за някого е, че той може да оцелява. Какво би казал Исус за този извънмерен инстинкт за оцеляване ?

В. Знаеше ли Исус, как Неговият върховен акт на себеотрицание щеше да се приеме ? Беше ли сигурен в успеха ?

А. Как може да чуем и познаем Божия глас ?

Б. Западната, и по-скоро американската култура, гледат на увереността в себе си не само като на нещо добро, но като на нещо много необходимо за един зрял човек. Самоувереността в този смисъл в противоречие ли е с християнското наблягане да разчитаме на Бога ?

В. Казано ни е да не разчитаме на собствената си преценка. Това нещо абсолютно ли е ? Има ли време, когато би трябвало да използваме нашата собствена преценка и критични способности ?

Мнозина се боят да се покорят на Бога. Трудно е, специално за разчитащи на себе си, целенасочени хора да повярват, че покоряването на Божията воля е безопасно. Струва ни се по-добре да направим свой собствен избор, макар че сме се убедили, че твърде често грешим.

Исус беше съвършен пример за покорство на волята и намеренията на Своя Всезнаещ Отец на небесата. В този урок ние искаме да вдъхнем на членовете на нашите групи радост и мир в подчиняването живота Си на Бога.
СТЪПКА 2 – Изследвайте !
Само за учители : Тази стъпка представя информация, която учещите могат да използват, за да им помогне по-добре да разберат урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на този въпрос : “Какво е нужно да зная от Божието Слово ?”
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР
1. Подчиняване, за да служи

Филипяни 2:5-9 очертава периодите от живота на Христос: Той започва в небето, приема понижаване в човешки образ и така бива възнаграден с небесно положение, дори по-високо от предишното.

Поради своята поетична структура и език на гръцки, теолозите смятат, че Филипяни 2:7-11 може да е вмъкнат химн или молитва за поклонение, съставена от Павел или цитирана от него от някой друг християнски автор и вече познат на читателите на Павел. Пасажът често е бил използван при богослужение в ранни християнски времена.

Прочетете този пасаж с групата си днес. / Хората може да имат различни преводи на Библията и да се допълват/.

Напомнете на групата си, че те участват в едно богослужение, на което са се наслаждавали християните отпреди около 2,000 години. Опитайте се да си представите как е звучало това четене, когато се е четяло на глас в една домашна църква в Ефес, под дърветата край река за кръщение във Филипи, в катакомбите под улиците на Рим или в някоя ранна европейска катедрала.

+ Оформен ли е моят живот по примера на Христос ? Христос се покоряваше на волята на Своя Отец Така ли е и с мен ?

+ Служител ли съм на другите ?

+ Бих ли се покорил на Бога, дори ако Той поиска да Му предал живота си ?

+ Мога ли да чакам небето да ме възвиши или имам амбицията да бъда издигнат тук ?
СТЪПКА 4 – Приложете !
Само за учители : В тази четвърта и последна стъпка ще насърчите членовете на групата да отговорят чрез живота си на урока. Помогнете им да отговорят на въпроса : ”С Божията помощ какво мога да направя с онова, което научих от този урок ?”
Така както сме свикнали да мислим, че имаме най-малкото известен контрол над собствената си съдба, някои намират за трудно покоряването на Божията воля. Нашият стремеж към свобода на волята е силно изразен. Специално за носещи отговорност хора, схващането да се подчинят на волята на друг в специални области на живота е трудно, особено ако такъв избор изглежда несигурен или неясен. Аз може да искам да се подчиня на Божията воля, но ако се сблъскам с решение, което трябва да направя, може да се чудя какъв избор иска да направи Бог за мен.
Два отговора могат да помогнат за изясняване на идеята за подчинението:
+ Помогнете на групата да разбере, че покорството е по-скоро поведение, отколкото пътна карта. Онези, които се покоряват на Божията воля, може да не чувстват, че имат повече информация, отколкото другите, но те със сигурност ще направят по-добрия избор.
+ Въпреки че ние не знаем всичко за Божията воля, има много области, в които Писанието е направило съвършено ясна Божията воля. Ако ние се покоряваме само в онези области, в които нямаме никакви съмнения относно Божията воля, дори само това би ни помогнало да открием сърцата си за по-нататъшното водителство на Бога.

УРОК 13 22 – 28 декември
Утре трябва да преподавам :
ХРИСТОС В ОГНЕНО ИЗПИТАНИЕ
Ключов текст: Матей 27:46

Учете групата да :

Знае : Че Бог, чрез Исус беше готов да жертва всичко, за да ни примири със Себе Си.

Чувства : Величието на онова, което Христос направи за нас, като дойде на земята и сравнителната незначителност на собственото ни положение.

Върши : Да помним резултатите от Христовото страдание за нас, нашето изкупление и да живеем живота си съобразно с това.
План :

1. Заслужва си риска / Йоан 1:14 /

А. Какво беше естеството на риска, който пое Бог при сътворяването на човека със свободна воля ? Означаваше ли свободната воля, че грехопадението беше неизбежно ?

Б. Какъв беше рискът при опита на Христос да ни изкупи ? Можеше ли да не успее Христос ? Какво би означавал провалът за Него и за нас ?

В. Защо грехопадението направи необходима мисията на Исус Христос ?

А. Как трябва да е изглеждало едно безгрешно същество в един свят, управляван от греха ?

Б. Хората по времето на Христос уважаваха религията и религиозните фигури; защо тогава Христос бе толкова неправилно разбран и в някои случаи отхвърлен ?

В. По какъв начин животът и службата на Христос бяха подготовка за онова, което по-късно се случи на кръста ?

А. Исая казва, че Христос “понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” / Исая 53:4 /. Как може това знание да ни помогне да се справяме с реална печал и скърби, които още срещаме в нашия живот ?

Б. Какво спечели Христос за нас като резултат от жертвата Си, сега, както и във вечността ?
Резюме : Бог не само ни даде утеха и ръководство в огнените изпитания на живота на земята, но ни изпрати Своя единствен Син да ни покаже изход от тях. Нека помним това, когато срещаме неизбежните изпитания по нашия път.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Само за учители : Стъпка 1 свързва опитностите на учещите с урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на въпроса : “Защо този урок е важен за мене !”
“Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.” Това са познати думи от края на Исая 40:31. Онова, което се подразбира е, че тичането и ходенето се очаква да продължат известно време и че това няма да бъде леко пътуване. Но тичащите и ходещите не ще се чувстват уморени. Кои са те и от какво не ще се почувстват уморени ? Те са ... “Онези, които чакат Господа” /ст. 31/, и докато Го чакат, няма да се почувстват уморени от трудностите и страданията, които трябва да срещнат в този живот на грях. Те ще продължат да тичат и ходят без да се предават, защото Господ, Който страда така, както те страдат, ще тича и ще ходи с тях.
Централната концепция на този урок е: Макар че ние понасяме много изпитания и трудни опитности, може да намерим утеха в знанието, че Исус също страда и че Той ще ни даде сила да вървим напред.
Накарайте членовете на групата да дадат синоними на думата “борба”. Започнете с думата конфронтация. След това нека членовете предложат други. Някои примери са: битка, сражение, спор, конфликт, сблъсък, стълкновение, противопоставяне. След това разисквайте върху Ефесяни 6:12, подчертавайки, че всяка трудна борба, която може да преживеете, е битка с неприятеля, когото може да победим само чрез силата на Бога.
СТЪПКА 2 – Изследвайте !
Само за учители : Тази стъпка представя информация, която учещите могат да използват, за да им помогне по-добре да разберат урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на този въпрос : “Какво е нужно да зная от Божието Слово ?”
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР
1.Готови за борба

/ Прегледайте Ефесяни 6:12 /
Никой войник не влиза в сражение без предпазни дрехи. В битката срещу греха и страданието ние също трябва да бъдем пазени и да сме готови да се сражаваме. Върнете се на Ефесяни 6:!!: “Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.”
За разискване: Кои са някои от специфичните неща, които каза и направи Исус, които ни уверяват, че Той беше защитен от Божието всеоръжие ? / Вижте Матей 4:4; Матей 26:53; Марко 1:35; Лука 19:10:; Йоан 17:17; 1 Петрово 2:21-23 / ?

В тези стихове ние виждаме, че Исус често се позоваваше на Писанията. Божието Слово бе Негов водач. Той имаше активен молитвен живот, като общуваше с Бога ежедневно. Той живееше един чист живот, свободен от грях. Никога не се стремеше да се защитава, но се доверяваше на силата на Отец да Го освобождава във време на нужда. Единствената цел в живота Му беше да изпълнява волята на Своя Отец, която беше спасението на човечеството. В живота на Христос ние виждаме всички елементи на Божието всеоръжие, които са споменати в Ефесяни 6:14-18: истина, праведност, мир, вяра спасение и Божието Слово.

Стойте мирни, след като бяха направили всичко ... стойте. След като нямаха изход, единственото нещо, което можеха да направят израилтяните, беше да стоят мирни – да чакат – и да видят спасението от Господа.

Бог щеше да ги избави, но те трябваше да чакат и да видят какво ще направи Той.
За разискване : Вярно ли е, че понякога най-добрата защита е, да не се защитаваме ? Разисквайте върху това. Как можете да разберете, дали е по-добре да правите нещо или да не правите нищо ? Може ли да чакаме и да разчитаме на Господа и в двата случая ?
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Само за учители : Тази стъпка ще ви помогне да насочите членовете на групата да открият отговора на следния въпрос: “Как мога да приложа информацията, която научих ?”
Въпроси за размисъл :

+ От самото начало Спасителят беше заплашван или съден от другите /вижте Исая 96:6; Матей 2:13 /. Как се справяше Исус със заплахите ? Как би трябвало да се отнасяме ние към заплахите и осъждането на хората ?
+ Исус беше отхвърлен дори от съгражданите Си, от онези, които познаваха целия Му живот / Лука 4:22,28,29/. Какво ни говори това за земните връзки ?
+ Как може да поддържаме човешки взаимоотношения с хората и едновременно да останем верни на Бога ?
Въпроси за прилагане :

+ Исус беше съкрушен от онези, които Го отхвърлиха, но Неговата скръб не бе заради Него самия. Тя бе заради тях, затова че не може да ги спаси / вижте Матей 23:37/. В светлината на това как се чувстваше Исус по отношение на онези, които Го отхвърлиха, как би трябвало да се отнасяме ние към хората, които са груби към нас ?

Възможно ли е Бог да използва нашето страдание като път за спасението на други ? Ако е така, посочете пример. Ако ли не, обяснете отговора си.