Учителят говори

УЧИТЕЛ

Един Учи­тел има в све­та!

Един е Учи­те­лят, кой­то но­си ис­тин­с­ко­то зна­ние. Той има мно­го про­я­в­ле­ния в жи­во­та, но по съ­щи­на е са­мо един. На­ме­ри ли чо­век един от мо­мен­ти­те на Не­го­ва­та про­я­ва, ед­нов­ре­мен­но с то­ва ще на­ме­ри и се­бе си. За­кон е - ка­то на­ме­риш еди­ния Учи­тел, ка­то на­ме­риш Бо­га, ще на­ме­риш и се­бе си. А да ви­диш Бо­га, да ви­диш и се­бе си, то­ва е най-све­ще­ни­ят мо­мент в жи­во­та. За то­зи имен­но мо­мент чо­век жи­вее.

Учи­тел в све­та мо­же да бъ­де са­мо Бог. И ко­га­то Хрис­тос каз­ва на уче­ни­ци­те Си: "Един е ва­ши­ят Отец", той под­раз­би­ра Ве­ли­кия, Еди­ния Учи­тел. Учи­те­лят - то­ва е Ба­ща­та. Бог се прев­ръ­ща в Ба­ща и взи­ма из­вес­т­но от­но­ше­ние към нас, по за­ко­на на Мъд­рост­та. Ето за­що под Учи­тел, в уни­вер­са­лен сми­съл на ду­ма­та, ние под­раз­би­ра­ме ве­ли­ка­та Бо­жия Мъд­рост, ко­я­то вна­ся ис­тин­с­ко­то зна­ние в све­та, ко­я­то вна­ся всич­ки но­ви идеи, всич­ки но­ви фор­ми, всич­ки но­ви чув­с­т­ва и им­пул­си в жи­во­та.

И та­ка, един е ве­ли­ки­ят Учи­тел в све­та, ма­кар и мно­го да са не­го­ви­те про­я­в­ле­ния. За­що­то ка­зал съм ви, и пак ви каз­вам:

Ед­но е зна­ни­е­то, ед­на е свет­ли­на­та. Но зна­ни­е­то от ед­но мяс­то не ид­ва и свет­ли­на­та през един про­зо­рец не вли­за. Не­и­з­б­ро­и­ми са пъ­ти­ща­та на зна­ни­е­то, не­и­з­б­ро­и­ми са про­зор­ци­те на свет­ли­на­та.

Все­ки, кой­то е на­то­ва­рен с ми­си­я­та да изя­ви на хо­ра­та Ис­ти­на­та, не го­во­ри от свое име. Той го­во­ри от име­то на Еди­ния Учи­тел. За­то­ва Хрис­тос каз­ва: "Аз не дой­дох в све­та да сто­ря мо­я­та во­ля, а во­ля­та на Оно­го­ва, кой­то Ме е про­во­дил." Все­ки ис­тин­с­ки Учи­тел, все­ки По­ма­за­ник Бо­жи е из­п­ра­тен със спе­ци­а­л­на ми­сия на Зе­мя­та. И та­ка, как­то чо­веш­ки­те за­ко­ни, ко­и­то са в края на кра­и­ща­та от­ра­же­ния на за­ко­ни­те в ду­хов­ния свят, изис­к­ват от обик­но­ве­ни­те пре­по­да­ва­те­ли из­вес­тен ценз, за да мо­гат да встъ­пят в длъж­ност, та­ка е и в ду­хов­ния свят. Мо­же да бъ­де Учи­тел са­мо он­зи, кой­то е осе­нен и по­ма­зан от Бо­жия Дух. Кой­то не е осе­нен от Бо­жия Дух, ня­ма пра­во да учи­тел­с­т­ва. За­що­то ще прес­тъ­пи Бо­жес­т­ве­ния за­кон.

Не мис­ле­те, че Учи­те­ли­те не са се учи­ли. Те са ми­на­ли шко­ли­те на фи­зи­чес­кия, Ду­хо­вен и Бо­жес­т­вен свят и са има­ли от­к­ро­ве­ни­е­то на це­лия Кос­мос. Те поз­на­ват вът­реш­ни­те за­ко­ни на При­ро­да­та, поз­на­ват ус­т­ройс­т­во­то на све­та, поз­на­ват ус­т­ройс­т­во­то на чо­ве­ка, не­го­вия път на раз­ви­тие и ве­ли­ко­то му пред­наз­на­че­ние. Те поз­на­ват оне­зи стро­го оп­ре­де­ле­ни от­но­ше­ния меж­ду не­го­вия дух и ду­ша, меж­ду не­го­вия ум и сър­це. И за­то­ва са­мо те ед­нич­ки мо­гат ис­тин­с­ки да го ръ­ко­во­дят по пъ­тя на не­го­во­то раз­ви­тие.

Но вие ще по­пи­та­те: "Как мо­жем да поз­на­ем един Учи­тел?" Поз­на­ва­не­то на Учи­те­ля е чис­то ду­хо­вен про­цес. Учи­те­лят не мо­же да се яви на фи­зи­чес­кия свят ка­то за­вър­шен акт. Той не мо­же да дой­де и ка­то ня­как­во вън­ш­но яв­ле­ние в жи­во­та. Учи­те­лят ид­ва ка­то вът­реш­на, ра­зум­на про­я­ва в чо­ве­ка. За­то­ва от­вът­ре ста­ва поз­на­ва­не­то на Учи­те­ля - в ду­ша­та на уче­ни­ка. Мно­зи­на въз­п­ри­е­мат из­вес­т­ни мис­ли по вну­ше­ние и мис­лят, че то­ва е тех­ни­ят учи­тел, кой­то им го­во­ри от­вът­ре. Има оба­че гра­мад­на раз­ли­ка меж­ду вът­реш­ния го­вор на Учи­те­ля и вну­ше­ни­е­то. Вну­ше­ни­е­то е един акт на на­си­лие. Го­во­рът на Учи­те­ля е сво­бо­ден акт. И за­то­ва, ко­га­то Учи­те­лят го­во­ри от­вът­ре, уче­ни­кът се вдъх­но­вя­ва. Ала и ко­га­то Учи­те­лят го­во­ри от­вън, чрез ду­ми­те на ня­кой език, не­го­ви­ят го­вор има оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ва. Учи­те­лят упот­ре­бя­ва вся­ка ду­ма на мяс­то­то й. Той знае: за­що е упот­ре­бил ед­на ду­ма и как­во въз­дейс­т­вие ще про­и­з­ве­дат ней­ни­те треп­те­ния.

По­ня­ти­е­то за Учи­тел е стро­го оп­ре­де­ле­но в Жи­ва­та При­ро­да.

Учи­тел е са­мо он­зи, у ко­го­то ня­ма ни­как­во на­си­лие. Той е си­лен, но не уп­раж­ня­ва на­си­лие.

Учи­тел е са­мо он­зи, у ко­го­то ня­ма ни­как­ва лъ­жа. Не­го­ва­та въз­ви­ше­на ра­зум­ност из­к­люч­ва вся­как­ва лъ­жа.

Учи­тел е са­мо он­зи, у ко­го­то ня­ма ни­как­во зло. Не­го­ва­та доб­ро­та из­к­люч­ва вся­как­во зло.

Щом у ня­кой чо­век има наси­лие, лъ­жа и зло, той не е Учи­тел, той е уче­ник. То­ва е най-прос­то­то и най-дос­тъп­но оп­ре­де­ле­ние за учи­тел и уче­ник.

При­със­т­ви­е­то на Учи­те­ля се поз­на­ва по то­ва, че той да­ва жи­вот, свет­ли­на и сво­бо­да. За­що­то Учи­тел е са­мо он­зи, кой­то жи­вее и ра­бо­ти по за­ко­ни­те на Лю­бов­та, Мъд­рост­та и Ис­ти­на­та. Кой­то не спаз­ва още на­пъл­но те­зи за­ко­ни, той е уче­ник.

Лю­бов­та на Учи­те­ля е из­пи­та­на, тя ня­ма за­що да се из­пит­ва.

Зна­ни­е­то на Учи­те­ля е из­пи­та­но, то ня­ма за­що да се из­пит­ва.

Чис­то­та­та на Учи­те­ля е из­пи­та­на, тя ня­ма за­що да се из­пит­ва.

Учи­те­лят, в ис­тин­с­ки сми­съл на ду­ма­та, е съ­вър­шен чо­век. В не­го ня­ма ни­то сян­ка от ко­ле­ба­ние, дво­у­ме­ние или не­ве­рие.

Са­мо Учи­те­лят мо­же, с пра­во, да се на­ре­че ве­лик и мо­щен чо­век, за­що­то не­го­ви­ят жи­вот има от­ра­же­ние в це­лия Кос­мос. А щом жи­во­тът и ми­съл­та на един чо­век се от­ра­зя­ват в це­лия Кос­мос, те са Бо­жес­т­ве­ни.

Учи­тел­с­т­ва­не­то под­раз­би­ра един про­цес на вис­ше са­мо­съз­на­ние. Тряб­ва да се из­вър­ши един чис­то ду­хо­вен про­цес меж­ду Учи­те­ля и уче­ни­ка. Не­о­б­хо­ди­мо е при то­ва, пъл­но съз­на­ние за за­да­ча­та, ко­я­то те имат да из­пъл­нят. В слу­чая тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва та­ка­ва пъл­на об­мя­на меж­ду Учи­тел и уче­ник, как­ва­то съ­щес­т­ву­ва меж­ду де­те­то и май­ка­та в ней­на­та ут­ро­ба. И как­то чо­веш­ки­ят дух ра­бо­ти в ут­ро­ба­та на май­ка­та, за да из­г­ра­ди тя­ло­то на де­те­то, как­то той се учи при то­зи про­цес, взи­май­ки учас­тие в ра­бо­та­та, ко­я­то вър­ши ду­хът на май­ка­та, та­ка и Учи­те­лят и уче­ни­кът тряб­ва да ра­бо­тят ед­нов­ре­мен­но с по­мощ­та на Бо­жес­т­ве­ния Дух, за да из­г­ра­дят ду­хов­но­то тя­ло на уче­ни­ка - не­го­во­то веч­но жи­ли­ще.

Ето за­що да бъ­деш Учи­тел, то­ва ще ре­че да раж­даш ду­хов­но. В то­зи сми­съл на ду­ма­та се го­во­ри в Пи­са­ни­е­то за "раж­да­не" на мъ­же от мъ­же. Мъ­жът тряб­ва да раж­да, си­реч да бъ­де до­бър Учи­тел.

И пър­во­то не­що, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­ви Учи­те­лят, е да раз­к­рие на уче­ни­ка Ду­хов­ния, не­ви­дим до­то­га­ва за не­го свят, та­ка как­то май­ка­та, след де­вет­ме­сеч­но но­се­не на де­те­то в сво­я­та ут­ро­ба, му раз­к­ри­ва един нов за не­го свят. Яс­но е то­га­ва, как­ва де­ли­кат­на и от­го­вор­на ра­бо­та е да бъ­деш ду­хо­вен Учи­тел. За­то­ва Хрис­тос се об­ръ­ща към сво­и­те уче­ни­ци и им каз­ва: "Не се на­ри­чай­те учи­те­ли!" Ако ня­кой си поз­во­ли са­мо­вол­но да учи­тел­с­т­ва и оса­ка­ти ду­хов­но ня­кои ду­ши, ще от­го­ва­ря пред Ве­ли­кия за­кон. Ве­ли­ки­ят за­кон е благ, но и спра­вед­лив. Всич­ки са­моз­ва­ни учи­те­ли би­ват хвър­ле­ни в зат­вор, и след ка­то из­ле­жат сво­е­то на­ка­за­ние, чак то­га­ва ще по­е­мат пра­вия път на сво­е­то раз­ви­тие. А зна­е­те ли кол­ко хи­ля­ди го­ди­ни са пот­реб­ни за то­ва?

Благ е ве­ли­ки­ят За­кон, но и спра­вед­лив!

Да ви при­пом­ня ли слу­чая с Мой­сей? Мой­сей се е учил при най-доб­ри­те учи­те­ли в Еги­пет. Учил е дъл­го вре­ме и е ми­нал през из­вес­т­на шко­ла. И на­и­с­ти­на чу­де­са­та, ко­и­то той е нап­ра­вил пред фа­ра­о­на, по­каз­ват, че той е имал из­вес­т­ни зна­ния. Но за­ра­ди ед­на пос­тъп­ка - убийс­т­во­то на егип­тя­ни­на, аб­со­лют­но заб­ра­не­на за един уче­ник на Бя­ло­то брат­с­т­во, той тряб­ва­ше да оти­де на уеди­не­ние це­ли че­ти­ри­де­сет го­ди­ни в пус­ти­ня­та, за да из­ку­пи своя грях. За ед­но убийс­т­во, той тряб­ва­ше да учи и из­куп­ва це­ли че­ти­ри­де­сет го­ди­ни. Чак след то­ва той по­лу­чи но­во пос­ве­ще­ние. Ка­то ви на­пом­ням го­ля­ма­та от­го­вор­ност, ко­я­то има един пос­ве­тен за ед­на нап­ра­ве­на греш­ка, ис­кам да ви на­ве­да на ми­съл­та, кол­ко го­ля­ма от­го­вор­ност по­е­мат оне­зи са­моз­ва­ни учи­те­ли, ко­и­то оса­ка­тя­ват чо­веш­ки­те ду­ши. За­то­ва Хрис­тос с та­ка­ва пре­дуп­ре­ди­тел­ност нас­та­вя уче­ни­ци­те Си:"Не се на­ри­чай­те учи­те­ли!"

Ще Ме по­пи­та­те се­га как се поз­на­ват ис­тин­с­ки­те учи­те­ли от лъ­же­у­чи­те­ли­те, как се поз­на­ват учи­те­ли­те на Бя­ло­то брат­с­т­во от те­зи на Чер­но­то?"

Учи­те­лят на Чер­но­то брат­с­т­во не поз­на­ва Ис­ти­на­та и по­ра­ди то­ва об­ръ­ща вни­ма­ние на вън­ш­ност­та. Той се об­ли­ча в най-ху­ба­ви дре­хи, но­си най-скъ­пи ук­ра­ше­ния и на­ки­ти и си сла­га пръс­те­ни, об­си­па­ни с бри­лян­ти. Той каз­ва на уче­ни­ци­те си: "Са­мо мен ще слу­ша­те, са­мо в мен ще на­ме­ри­те ис­ти­на­та."

Учи­те­лят на Бя­ло­то брат­с­т­во се об­ли­ча скром­но, но ви­на­ги чис­то и спрет­на­то. Той не но­си пръс­те­ни и ук­ра­ше­ния. На уче­ни­ци­те Си каз­ва: "Не очак­вай­те мно­го от мен!" За да не из­пад­не уче­ни­кът в заб­лу­да, той ис­ка да го на­ка­ра сам да из­пи­та чис­то­та­та на своя Учи­тел, сам да на­ме­ри не­го­ви­те вът­реш­ни бо­гат­с­т­ва, да ви­ди не вън­ш­ния, а вът­реш­ния му бля­сък. При то­ва, Учи­те­лят на Бя­ло­то брат­с­т­во не ог­ра­ни­ча­ва уче­ни­ци­те Си, а им да­ва пъл­на сво­бо­да.

Учи­те­лят на Бя­ло­то брат­с­т­во, учи­те­лят на Ис­ти­на­та но­си със Се­бе Си три не­ща: сво­бо­да за ду­ша­та, свет­ли­на за ума и чис­то­та за сър­це­то. Лъ­же­у­чи­те­лят но­си със се­бе си роб­с­т­во за ду­ша­та, тъм­ни­на за ума и опо­ро­ча­ва­не за сър­це­то.

За да има­те оба­че пъл­на пред­с­та­ва за Учи­те­ли­те, ще ви ка­жа, че има и дру­га ед­на ка­те­го­рия учи­те­ли - Ве­ли­ки­те Учи­те­ли на Все­мир­но­то брат­с­т­во, ко­и­то поз­на­ват ме­то­ди­те и на ед­ни­те, и на дру­ги­те и ре­гу­ли­рат тях­на­та дей­ност.

Ид­ва­не­то на един Учи­тел на Зе­мя­та е ра­зу­мен акт на ця­ла­та Жи­ва При­ро­да. За да се про­я­ви един ве­лик Учи­тел, тряб­ва всич­ки ра­зум­ни ду­ши да се съ­бе­рат на ед­но мяс­то. При то­ва на Зе­мя­та съ­що тряб­ва да се под­гот­вят съ­о­т­вет­ни­те ус­ло­вия за не­го­во­то ид­ва­не. Са­мо за да на­бе­ле­жа бег­ло пъ­тя, по кой­то те­зи ус­ло­вия се съз­да­ват, ще ка­жа: Тряб­ва да се ро­дят два­ма ге­ни­а­л­ни хо­ра, за да се ро­ди един све­тия - в сми­съ­ла, кой­то Жи­ва­та При­ро­да при­да­ва на те­зи ду­ми. А за да се яви един ве­лик Учи­тел, тряб­ва да се ро­дят де­сет све­тии. Яс­но е то­га­ва, за­що Учи­те­лят, кой­то е ед­на ко­лек­тив­на еди­ни­ца, от­ра­зя­ва жи­во­та на це­лия Кос­мос и за­що не­го­ви­ят жи­вот, от своя стра­на, има от­ра­же­ние в це­лия Кос­мос.

Учи­те­лят чер­пи сво­и­те зна­ния и прин­ци­пи от Ве­ли­ка­та кни­га на Жи­во­та, в ко­я­то вся­ко ка­мъ­че, вся­ко клон­че и цвет­че, вся­ко рас­те­ние и жи­вот­но, вся­ко чо­веш­ко съ­щес­т­во, вся­ка жи­ва фор­ма с ед­на реч, пред­с­та­вят на­пи­са­ни сло­ва. Ко­га­то той взе­ме един лист от ня­кое дър­во, раз­г­леж­да го и че­те ко­га, къ­де и при как­ви ус­ло­вия се е раз­вил то­зи рас­ти­те­лен вид, как­ви са би­ли хо­ра­та то­га­ва, как­во е би­ло със­то­я­ни­е­то на слън­че­ва­та сис­те­ма. Той про­чи­та и мно­го съ­би­тия от нас­то­я­щия жи­вот, на ко­и­то то­зи лист е бил сви­де­тел. За­що­то всич­ко ос­та­вя сле­ди и от­пе­ча­тъ­ци вър­ху то­зи лист. Лис­та­та на ед­но дър­во хро­ни­ки­рат всич­ко, ко­е­то е ста­на­ло в не­го­ва­та окол­ност. Те но­сят вест за то­ва, как­ви хо­ра са ми­на­ли, как­ви са би­ли тех­ни­те мис­ли, же­ла­ния и пос­тъп­ки.

За Учи­те­ля ня­ма без­с­ло­вес­но съ­щес­т­во в При­ро­да­та - всич­ко му го­во­ри на свой език.
Пре­ди две хи­ля­ди го­ди­ни един бо­гат мо­мък за­да­де на Хрис­та след­ния въп­рос: "Учи­те­лю бла­ги, що да сто­ря, за да нас­ле­дя жи­вот ве­чен?"

"Учи­те­лю бла­ги!" На бъл­гар­с­ки език ня­ма ду­ми по-съ­дър­жа­тел­ни, ду­ми с по-го­ля­ма ме­ло­дич­ност и хар­мо­ния от те­зи две ду­ми. Мно­го се изис­к­ва от един уче­ник, за да раз­бе­ре дъл­бо­кия им сми­съл. Ду­ма­та "учи­тел" на бъл­гар­с­ки е из­дър­жа­на във вся­ко от­но­ше­ние - и в ма­те­ма­тич­но, и в ка­ба­лис­тич­но, и в му­зи­кал­но.

"Учи­те­лю бла­ги!" Те­зи ду­ми съ­дър­жат в се­бе си всич­ки­те Бо­жии бла­га. Те но­сят в се­бе си ус­ло­вия за осъ­щес­т­вя­ва­не на Бо­жи­я­та Лю­бов, Мъд­рост и Ис­ти­на. Те но­сят в се­бе си ус­ло­ви­я­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на всич­ки доб­ро­де­те­ли. Те­зи ду­ми са ключ, с кой­то мо­гат да се от­во­рят вра­ти­те, зат­во­ре­ни от ве­ко­ве на­сам. Те пред­с­тав­ля­ват ма­ги­чес­ка фор­му­ла, си­ла­та на ко­я­то мо­же да се из­пи­та и про­ве­ри. Вя­ра се ис­ка за то­ва!

Пре­ди две хи­ля­ди го­ди­ни един бо­гат мо­мък за­да­де на Ве­ли­кия Учи­тел въп­ро­са: "Учи­те­лю бла­ги, що да сто­ря, за да нас­ле­дя жи­вот ве­чен?" Но от­го­во­рът го на­ка­ра да си оти­де с при­ве­де­на гла­ва.

Вдиг­не­те се­га гла­ви­те си, обър­не­те се към Ве­ли­кия Учи­тел и ка­же­те: "Учи­те­лю бла­ги, ис­кам да из­пъл­ня за­ко­на Ти!"

Са­мо та­ка ще ста­не­те уче­ни­ци на Ве­ли­кия Учи­тел и слу­жи­те­ли на Жи­вия Бог.