Учителят говори

ЧЕТИРИТЕ НЕЩА

Че­ти­ри не­ща има, ко­и­то чо­век тряб­ва пос­то­ян­но да дър­жи в ума си:

Бог съз­да­де зе­мя­та, за да бъ­дат хо­ра­та доб­ри.

Бог съз­да­де во­да­та, за да бъ­дат хо­ра­та чис­ти.

Бог съз­да­де въз­ду­ха, за да мис­лят хо­ра­та пра­во.

Бог съз­да­де свет­ли­на­та, за да хо­дят хо­ра­та по пра­вия път.

По че­ти­ри пъ­тя ид­ва чо­век до ис­тин­с­кия жи­вот: по пъ­тя на Зе­мя­та, по пъ­тя на во­да­та, по пъ­тя на въз­ду­ха и по пъ­тя на свет­ли­на­та.

Чо­век не мо­же да дой­де до ис­тин­с­кия жи­вот, ако не е до­бър. Ще ка­же­те: "Как да бъ­де до­бър? Ка­то пра­ви доб­ро?"

- Доб­ро­то не се пра­ви. Чо­век тряб­ва да хо­ди в пъ­тя на доб­ро­то. Вся­ко­га да хо­ди.

Чо­век не мо­же да дой­де до ис­тин­с­кия жи­вот, ако не е чист. Во­да­та ще го нап­ра­ви чист. Во­да­та, ко­я­то е до­бър про­вод­ник на жи­во­та.

А ка­то ди­ша въз­ду­ха, ще се на­у­чи да мис­ли пра­во.

Ка­то хо­ди в пъ­тя на свет­ли­на­та, ще се на­у­чи да че­те Ве­ли­ка­та кни­га на Бо­га.

Но не е дос­та­тъч­но чо­век са­мо да хо­ди по то­зи път. Той тряб­ва да се на­у­чи и да че­те. Да знае, как­во му но­си свет­ли­на­та. Свет­ли­на­та - то­ва е пис­мо, из­п­ра­те­но от Бо­га. Хо­ра­та гле­дат све­та, но ни­що не раз­би­рат. Пис­мо е той! Има как­во да се че­те все­ки ден. И ако чо­век не че­те, ос­та­ва прост.

Нап­ред­на­ла ду­ша е ду­ша­та, ко­я­то е доб­ра. Тя знае, за­що е съз­да­де­на зе­мя­та. Нап­ред­на­ла ду­ша е ду­ша­та, ко­я­то е чис­та. Тя знае, за­що е съз­да­де­на во­да­та. Нап­ред­на­ла ду­ша е ду­ша­та, ко­я­то мис­ли пра­во. Тя знае, за­що е съз­да­ден въз­ду­ха. Нап­ред­на­ла ду­ша е ду­ша­та, ко­я­то хо­ди в пра­вия път. Тя знае, за­що е съз­да­де­на свет­ли­на­та.

И ако хо­ра­та са ло­ши, то е за­де­то не зна­ят, за­що зе­мя­та е съз­да­де­на. Те са ло­ши, по­не­же не зна­ят, за­що во­да­та е съз­да­де­на. Ло­ши са, по­не­же не зна­ят, за­що въз­ду­хът е съз­да­ден. Ло­ши са, по­не­же не зна­ят за­що свет­ли­на­та е съз­да­де­на.

На Зе­мя­та жи­ве­ят, а доб­ри не са.

Во­да пи­ят, а чис­ти не са.

Въз­дух ди­шат, а не мис­лят пра­во.

Свет­ли­на имат, а не хо­дят в пра­вия път.

И то­га­ва хо­ра­та пи­тат:

"За­що Бог съз­да­де све­та?" Или "Как­во да пра­вим?" По­пи­та ли те ня­кой та­ка, ка­жи му: "Бъ­ди до­бър!"

- А пос­ле?

- "Бъ­ди чист!"

- А след то­ва?

- "Мис­ли пра­во!"

Най-пос­ле: "Хо­ди в пра­вия път и се на­у­чи да че­теш!"

Ако си до­бър, зе­мя­та е твоя.

Ако си чист, во­да­та е твоя.

Ако мис­лиш пра­во, въз­ду­хът е твой.

Ако хо­диш в пра­вия път, свет­ли­на­та е твоя.

Пи­там то­га­ва, чо­век, кой­то има всич­ки­те те­зи не­ща, мо­же ли да бъ­де си­ро­мах?

Зе­мя­та ще ос­та­не са­мо за доб­ри­те хо­ра. Ло­ши­те хо­ра ще от­пад­нат и ще се из­то­щят. Те не ще мо­гат да из­пол­з­ват ни Зе­мя­та, ни во­да­та, ни въз­ду­ха, ни свет­ли­на­та. И на­и­с­ти­на, мо­же ли един бо­лен, не­мо­щен чо­век да ра­бо­ти? Мо­же да ра­бо­ти са­мо доб­ри­ят чо­век, чис­ти­ят чо­век, чо­ве­кът, кой­то мис­ли пра­во, кой­то хо­ди в пра­вия път.

За­се­га още ло­ши­те хо­ра уп­рав­ля­ват Зе­мя­та. Но и то­ва е до вре­ме. Би­ло е вре­ме, ко­га­то жи­вот­ни­те са я вла­де­е­ли и уп­рав­ля­ва­ли. Се­га я уп­рав­ля­ва чо­ве­кът-жи­вот­но. Но иде вре­ме и дош­ло е, ко­га­то "крот­ки­те ще нас­ле­дят Зе­мя­та" и ще я уп­рав­ля­ват.

Ис­тин­с­ки­ят чо­век е доб­рия чо­век. А доб­ри­ят чо­век, чис­ти­ят чо­век, чо­ве­кът, кой­то мис­ли пра­во и хо­ди в пра­вия път, е сил­ния чо­век. Той е чо­ве­ка, ро­ден от Бо­га. А мо­же ли да бъ­де слаб чо­ве­кът, кой­то е ро­ден от Бо­га и жи­вее в Не­го? Тряб­ва да бъ­де чо­век ро­ден от Бо­га. Не са­мо да вяр­ва в Не­го. Вя­ра­та е са­мо един път към Лю­бов­та. А Лю­бов­та е вът­реш­на връз­ка с оно­го­ва, кой­то те е ро­дил.

Ис­каш ли да ста­неш си­лен, слу­жи на Бо­га! Чрез слу­же­не на Бо­га чо­век при­до­би­ва си­ла в жи­во­та.Са­мо та­ка мо­жеш да ста­неш ис­тин­с­ки си­лен чо­век в све­та.

Пи­тат хо­ра­та: "Има ли Бог или не?" Щом ядеш хляб, има Бог. Бог е вът­ре в хля­ба. Щом пи­еш во­да, има Бог. Бог е вът­ре във во­да­та. Щом ди­шаш въз­дух, има Бог. Бог е вът­ре във въз­ду­ха. Щом въз­п­ри­е­маш свет­ли­на­та, има Бог. Бог е вът­ре в свет­ли­на­та. Ако не вяр­ваш в Бо­жес­т­ве­но­то, ко­е­то се крие в те­зи не­ща, с ко­и­то имаш връз­ка, как ще на­ме­риш Бо­га дру­га­де?

Пом­ни:

Тър­сиш ли Бо­га от­вън, ще на­ме­риш зе­мя­та. Тър­сиш ли Бо­га от­вън, ще на­ме­риш во­да­та, въз­ду­ха, свет­ли­на­та. И ако не ядеш хля­ба, кой­то Зе­мя­та ти да­ва, смърт те ча­ка! Ако не пи­еш во­да, от жаж­да ще ум­реш. Ако не ди­шаш въз­дух, ще се за­ду­шиш. Ако не въз­п­ри­е­маш свет­ли­на­та, ще ос­ле­пе­еш и ще се спъ­ваш в жи­во­та.

За­то­ва каз­вам:

"Ста­ни до­бър и ще те при­е­мат. Ста­ни чист и ще те при­е­мат. Поч­ни да мис­лиш пра­во и ще те при­е­мат. Поч­ни да учиш и ще те при­е­мат.

Кой ня­ма да при­е­ме бо­га­тия чо­век, чи­я­то тор­ба е пъл­на? Но кой­то оти­ва да про­си тук и там, ще му да­дат пар­че хляб и ще го из­пъ­дят."

Не пи­тай, да­ли хо­ра­та са доб­ри. Важ­но е ти да си до­бър. Важ­но е да­ли Бо­жи­и­те де­ла са доб­ри, да­ли оно­ва, ко­е­то Бог е съз­дал, е доб­ро. А то е доб­ро.

Не пи­тай, да­ли хо­ра­та са чис­ти. Важ­но е ти да си чист. Важ­но е оно­ва, ко­е­то Бог е съз­дал - во­да­та - да е чис­та! Го­во­ря за жи­ва­та зе­мя, за жи­ва­та во­да - не за обик­но­ве­на­та зе­мя и во­да.

Не пи­тай, да­ли хо­ра­та мис­лят пра­во. Важ­но е да­ли въз­ду­хът, кой­то ди­шаш, мо­же да про­я­ви Бо­жи­я­та ми­съл.

Не пи­тай, да­ли хо­ра­та хо­дят по пра­вия път. Важ­но е, ти да хо­диш в свет­ли­на­та по пра­вия път.

По­не­же ние се дви­жим и жи­ве­ем в Бо­га, Той пос­то­ян­но ни наб­лю­да­ва. Тай­но ни наб­лю­да­ва, до­кол­ко сме доб­ри, до­кол­ко сме чис­ти, до­кол­ко мис­лим пра­во и до­кол­ко хо­дим пра­во. Ня­ма ни­що скри­то от Не­го­во­то око, но Той вся­ко­га мъл­чи. А ко­га­то Бог мъл­чи, пра­ща ни стра­да­ния. Ко­га­то Бог го­во­ри, съз­да­ва ни ра­дос­ти. Щом стра­даш, Бог мъл­чи. Щом се рад­ваш, Бог го­во­ри.

Кой­то ис­ка да слу­жи на Бо­га, кой­то ис­ка да Го ви­ди на Зе­мя­та, тряб­ва, ка­то взе­ме хля­ба да знае, че се на­ми­ра пред Не­го. До го об­зе­ме един све­щен тре­пет, че хля­бът е до­шъл на тра­пе­за­та му.

Са­мо доб­ри­ят чо­век има пра­во да яде. Са­мо чис­ти­ят чо­век има пра­во да пие во­да. Са­мо он­зи, кой­то мис­ли, има пра­во да ди­ша въз­дух. И са­мо он­зи, кой­то хо­ди в пра­вия път, има пра­во да въз­п­ри­е­ма свет­ли­на­та. Щом въз­п­ри­е­ма те­зи не­ща, ще ви­ди, че всич­ко, ко­е­то Бог е нап­ра­вил, е доб­ро и ду­ша­та му ще се из­пъл­ни с ра­дост.

А щом ду­ша­та на чо­ве­ка се из­пъл­ни с ра­дост, той раз­би­ра ве­че Бо­га, той има об­ще­ние с Не­го.

Про­бу­де­ни­те ду­ши тряб­ва да ра­бо­тят и да упо­ва­ват на Бо­га, че Той ще бла­гос­ло­ви тях­но­то доб­ро на Зе­мя­та, на ко­я­то те жи­ве­ят. Те тряб­ва да вяр­ват, че Бог ще им да­де она­зи чис­то­та, ко­я­то е скри­та в жи­ва­та во­да. За­що­то обик­но­ве­на­та во­да е са­мо ед­на дре­ха на жи­ва­та во­да.

Ние сме дош­ли на Зе­мя­та, за да изя­вим зна­ни­е­то, че Бог е ви­на­ги благ и до­бър, и че и ние тряб­ва да бъ­дем ка­то Не­го. Че Той е чист и свят, и че и ние тряб­ва да бъ­дем ка­то Не­го. Че Той вся­ко­га мис­ли пра­во, и че и ние тряб­ва да мис­лим ка­то Не­го. Че Той пос­то­ян­но се изя­вя­ва чрез свет­ли­на­та, за да хо­дим в пра­вия път.

Бъ­де­те доб­ри, бъ­де­те чис­ти, мис­ле­те пра­во, хо­де­те в пра­вия път, уче­те Бо­жи­и­те пъ­ти­ща и ще има­те Бо­жи­е­то бла­гос­ло­ве­ние!