Учителят говори

УЧЕНИК

Аз раз­де­лям хо­ра­та на че­ти­ри ка­те­го­рии: ста­ро­за­вет­ни, но­во­за­вет­ни, пра­вед­ни и уче­ни­ци. Упот­ре­бя­вам те­зи тер­ми­ни, за­що­то лип­с­ват дру­ги, по-под­хо­дя­щи ду­ми и най-ве­че, за­що­то бу­дят у хо­ра­та поз­на­ти об­ра­зи и идеи. Те­зи ду­ми из­ра­зя­ват че­ти­ри го­ле­ми епо­хи в раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка, че­ти­ри кул­ту­ри, че­ти­ри об­щи, ко­лек­тив­ни те­че­ния в чо­веш­ко­то съз­на­ние. Как­ви са би­ли въз­г­ле­ди­те на ста­ро­за­вет­ни­те хо­ра, ще на­ме­ри­те то­ва в Ста­рия За­вет. Как­ви са въз­г­ле­ди­те на но­во­за­вет­ни­те, ще на­ме­ри­те то­ва в Но­вия За­вет. Как­ви са въз­г­ле­ди­те на пра­вед­ни­те, мо­же­те да уз­на­е­те то­ва ка­то про­у­чи­те съв­ре­мен­на­та кул­ту­ра. Пра­вед­ни­те - то­ва са хо­ра­та на един ус­та­но­вен пра­вов ред. Но ако тър­си­те пъ­тя на уче­ни­ка, не ще го на­ме­ри­те ни­то в Ста­рия, ни­то в Но­вия За­вет, ни­то в на­у­ч­ни­те и етич­ни сис­те­ми на днеш­ния свят.

Пъ­тят на уче­ни­ка - то­ва е но­во­то, ко­е­то днес вли­за в жи­во­та на чо­ве­чес­т­во­то.

За да ви дам ед­на пред­с­та­ва за по­ло­же­ни­е­то на те­зи че­ти­ри ка­те­го­рии хо­ра в све­та, ще си пос­лу­жа със след­но­то изяс­не­ние. Пър­во, вие сте ра­зум­но съ­щес­т­во, ко­е­то не­ви­ди­ми­ят свят из­п­ра­ща на Зе­мя­та и ви да­ва тя­ло, без да ви пи­та, ис­ка­те ли то­ва, или не ис­ка­те. Та­ко­ва е по­ло­же­ни­е­то на ста­ро­за­вет­ния. Вто­ро­то по­ло­же­ние: из­п­ра­щат ви на Зе­мя­та, да­ват ви тя­ло, ка­то се пол­з­ва­те с ед­на мал­ка сво­бо­да да ка­же­те, къ­де ис­ка­те да дой­де­те. То­ва е по­ло­же­ни­е­то на но­во­за­вет­ния чо­век. Тре­то­то по­ло­же­ние: из­п­ра­щат ви от не­ви­ди­мия свят на Зе­мя­та при най-бла­гоп­ри­я­т­ни ус­ло­вия да се учи­те, ка­то се пол­з­ва­те от срав­ни­тел­но по-го­ля­ма сво­бо­да. То­ва е по­ло­же­ни­е­то на пра­вед­ния. В ста­ро­за­вет­ния жи­вот вие ще из­куп­ва­те гре­хо­ве­те си и ще се мъ­чи­те. В но­во­за­вет­ния жи­вот вие ще се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. В жи­во­та на пра­вед­ния ще по­ма­га­те на дру­ги­те, а ко­га­то дой­де­те ка­то уче­ник на Зе­мя­та, ще за­поч­не­те да изу­ча­ва­те ве­ли­ка­та на­у­ка на Лю­бов­та. При Лю­бов­та чо­век ве­че ис­тин­с­ки се са­мо­о­п­ре­де­ля, той оп­ре­де­ля съ­щев­ре­мен­но от­но­ше­ни­я­та си към хо­ра­та и към съ­вър­ше­ни­те съ­щес­т­ва.

Всич­ки­те про­ти­во­ре­чия, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват в све­та, про­и­з­ти­чат от те­зи че­ти­ри ви­да жи­вот, от те­зи че­ти­ри ко­лек­тив­ни те­че­ния, ко­и­то дейс­т­ват в све­та. От­не­се­ни към чо­веш­кия ор­га­ни­зъм, те по­каз­ват след­ни­те съ­о­т­вет­с­т­вия: Ста­ро­за­вет­ни­ят жи­вот те­че в сто­ма­ха и чер­ва­та, но­во­за­вет­ни­ят жи­вот те­че в дро­бо­ве­те и сим­па­тич­на­та нер­в­на сис­те­ма, жи­во­тът на пра­вед­ни­те те­че в дол­ни­те сло­е­ве на мо­зъ­ка, а жи­во­тът на уче­ни­ка те­че в гор­ни­те му сло­е­ве. Пос­лед­ни­ят за­е­ма най-ху­ба­во­то мяс­то. За­то­ва жи­во­тът на уче­ни­ка пред­с­та­вя иде­а­л­но­то в чо­ве­ка.

Мно­зи­на са се мъ­чи­ли да при­ми­рят те­зи те­че­ния в жи­во­та, да от­с­т­ра­нят про­ти­во­ре­чи­я­та, ко­и­то въз­ник­ват, ка­то ес­тес­т­ве­на пос­ле­ди­ца от тях. Оба­че ре­зул­та­ти­те от те­зи че­ти­ри жи­во­та са са­ми по се­бе си неп­ри­ми­ри­ми. Те­зи те­че­ния не мо­гат да се изо­ли­рат из­вед­нъж. Тях­но­то изо­ли­ра­не или по-ско­ро, тях­но­то пъл­но ов­ла­дя­ва­не ста­ва пос­те­пен­но. То се пос­ти­га ед­ва, ко­га­то жи­во­тът на уче­ни­ка дос­тиг­не своя за­вър­шек и пос­тиг­не сво­и­те ви­со­ки це­ли.

Жи­во­тът на уче­ни­ка включ­ва цен­нос­ти­те на те­зи че­ти­ри жи­во­та. За­що­то са­ми по се­бе си те са фа­зи, през ко­и­то чо­век по не­о­б­хо­ди­мост пре­ми­на­ва. Ста­ро­за­вет­ни­те под­гот­вят пъ­тя на но­во­за­вет­ни­те, но­во­за­вет­ни­те под­гот­вят пъ­тя на пра­вед­ни­те, пра­вед­ни­те под­гот­вят пъ­тя на уче­ни­ци­те, а уче­ни­ци­те под­гот­вят пъ­тя за ид­ва­не­то на Цар­с­т­во­то Бо­жие на Зе­мя­та. Тям пред­с­тои раз­ре­ша­ва­не­то на та­зи труд­на за­да­ча. И ко­га­то чо­век ми­на­ва от ста­ро­за­вет­ния в но­во­за­вет­ния жи­вот, той пре­на­ся всич­ко цен­но от пър­вия във вто­рия. Ка­то ми­на­ва от но­во­за­вет­ния жи­вот към жи­во­та на пра­вед­ни­те, той пре­на­ся в пос­лед­ния цен­нос­ти­те на вто­рия. Най-сет­не, всич­ки цен­нос­ти от жи­во­та на пра­вед­ния се пре­на­сят в жи­во­та на уче­ни­ка. По то­зи на­чин се съз­да­ва она­зи вът­реш­на връз­ка меж­ду всич­ки хо­ра, оно­ва вът­реш­но еди­не­ние - от­въд и свръх всич­ки про­ти­во­ре­чия, ко­и­то са при­съ­щи на те­зи че­ти­ри ви­да жи­вот.

Раз­лич­ни са из­во­ри­те на те­зи че­ти­ри жи­во­та и раз­лич­ни са ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то те се раз­ви­ват. Уче­ни­кът, след ка­то ми­не през всич­ки шко­ли на те­зи че­ти­ри жи­во­та, ка­то през под­гот­ви­тел­ни учи­ли­ща, нав­ли­за в съв­сем но­ви ус­ло­вия и чер­пи жи­вот и си­ла от един съв­сем нов из­вор. За то­зи из­вор за­гат­ва Хрис­тос, ко­га­то каз­ва: "Ко­га­то дой­де Ду­хът на Ис­ти­на­та, той ще ви на­у­чи на всич­ко."

Вля­зъл в пъ­тя на уче­ни­ка, чо­век има ве­че дру­ги схва­ща­ния и въз­г­ле­ди за жи­во­та, съв­сем раз­лич­ни от схва­ща­ни­я­та на ста­ро­за­вет­ни, но­во­за­вет­ни и пра­вед­ни. Всич­ки те­зи три ка­те­го­рии хо­ра жи­ве­ят все още в сфе­ра­та на лич­ния жи­вот - те не жи­ве­ят още за Ця­ло­то.

Ста­ро­за­вет­ни­те тър­сят бо­гат­с­т­во и имот. От нес­го­ди­те на жи­во­та те се оз­ло­бя­ват.

Но­во­за­вет­ни­те тър­сят съ­чув­с­т­вие и сим­па­тия. От стра­да­ни­я­та и нес­го­ди­те те се раз­ко­ле­ба­ват, обез­сър­ча­ват и съб­лаз­ня­ват.

Пра­вед­ни­те тър­сят по­чит и ува­же­ние. Про­ти­во­ре­чи­я­та ги нас­кър­бя­ват и на­кър­ня­ват тях­но­то дос­тойн­с­т­во. Те са се из­диг­на­ли до най-ви­со­кия връх на лич­ния жи­вот и за­то­ва та­ка бо­лез­не­но чув­с­т­ват вся­ко на­кър­ня­ва­не на тях­но­то лич­но дос­тойн­с­т­во. За всич­ко, ко­е­то вър­шат, те тър­сят приз­на­ние, по­чит и ува­же­ние.

Един­с­т­вен уче­ни­кът не тър­си ни вън­ш­но бо­гат­с­т­во, ни съ­чув­с­т­вие и под­к­ре­па, ни по­чит и ува­же­ние. Ед­ни­чък уче­ни­кът не се ни оз­ло­бя­ва, ни съб­лаз­ня­ва, ни нас­кър­бя­ва. Той се рад­ва на про­ти­во­ре­чи­я­та, ко­и­то сре­ща в жи­во­та си, за­що­то знае, че те не­и­з­беж­но про­и­з­ти­чат от че­ти­ри­те ко­лек­тив­ни те­че­ния, ко­и­то цир­ку­ли­рат в жи­во­та. Той счи­та вся­ко про­ти­во­ре­чие за ед­на ве­ли­ка за­да­ча, ко­я­то тряб­ва да раз­ре­ши. Той мис­ли и пос­тъп­ва та­ка, за­що­то е ми­нал през са­мо­о­т­ри­ча­не­то. Той е вля­зъл в пъ­тя на уче­ни­ка, след ка­то се е от­ре­къл от жи­во­та на ста­ро­за­вет­ни­те, от жи­во­та на но­во­за­вет­ни­те и от жи­во­та на пра­вед­ни­те.

И за­то­ва ви каз­вам: са­мо уче­ни­кът учи, а всич­ки дру­ги се за­ни­ма­ват.

Обик­но­ве­ни­те хо­ра се бо­рят по­меж­ду си, кри­ти­ку­ват се и се мо­ра­ли­зи­рат. Уче­ни­кът аб­со­лют­но ни­ко­го не кри­ти­ку­ва, ни­то мо­ра­ли­зи­ра ня­ко­го. Той съв­сем не се за­ни­ма­ва с греш­ки­те на хо­ра­та. За не­го те не съ­щес­т­ву­ват. За не­го съ­щес­т­ву­ва са­мо пра­вил­ни­ят жи­вот - жи­во­тът на Лю­бов­та. За уче­ни­ка Бог не е ста­ро­за­вет­ни­ят Йе­хо­ва, кой­то съ­ди и на­каз­ва хо­ра­та. За не­го Бог е Бог на Лю­бов­та, на Свет­ли­на­та, на Ми­ра и Ра­дост­та. То­ва са ка­чес­т­ва и на уче­ни­ка.

И ако Ме пи­та­те, ка­къв е иде­а­лът на уче­ни­ка, ще ви ка­жа: Лю­бов, свет­ли­на, мир и ра­дост за ду­ши­те! То­ва не е един иде­ал за веч­ност­та. Той мо­же да се пос­тиг­не още се­га. Не ви го­во­ря за мъд­рост­та и ис­ти­на­та - за тях ще дой­де дру­га епо­ха. Те не са за днеш­ни­те вре­ме­на. Се­га на уче­ни­ци­те им тряб­ва Лю­бов, но не без свет­ли­на, свет­ли­на, но не без мир, мир, но не без ра­дост. На тях им тряб­ват Лю­бов със свет­ли­на, свет­ли­на с мир, мир с ра­дост. Всич­ки те­зи не­ща са свър­за­ни в ед­но.

Съв­ре­мен­ни­те хо­ра ня­мат в се­бе си ни мир, ни ра­дост. За­то­ва, ко­га­то ре­ли­ги­о­з­ни­те или уче­ни хо­ра го­во­рят за ня­коя своя опит­ност, тех­ни­те из­во­ди и зак­лю­че­ния са обик­но­ве­ни, пре­ход­ни.

Ко­га­то един уче­ник из­на­ся ед­на своя опит­ност, тя тряб­ва да бъ­де опит­ност на Лю­бов­та, в ко­я­то има свет­ли­на; тя тряб­ва да бъ­де опит­ност на свет­ли­на­та, в ко­я­то има мир; тя тряб­ва да бъ­де опит­ност на ми­ра, ко­я­то но­си ра­дост за ду­ша­та.

Лю­бов­та, свет­ли­на­та, ми­рът и ра­дост­та, за ко­и­то Аз го­во­ря, в се­гаш­ния жи­вот, в жи­во­та на обик­но­ве­ни­те хо­ра, не се про­я­вя­ват. Те са дос­то­я­ние са­мо на уче­ни­ци­те. Уче­ни­ци­те са ед­нич­ки­те про­вод­ни­ци на тех­ни­те си­ли, ед­нич­ки­те тех­ни из­ра­зи­те­ли в жи­во­та. Раз­би­ра се, Аз са­мо за­гат­вам за те­зи ве­ли­ки об­лас­ти, в ко­и­то уче­ни­кът нав­ли­за. Те пред­с­та­вят ед­на ве­ли­ка и об­шир­на на­у­ка, за чи­е­то изу­ча­ва­не са нуж­ни уси­ли­я­та на ве­ко­ве.

Лю­бов­та - то­ва е един кра­сив, не­о­бя­тен свят. Ве­ли­ко не­що е да опи­та чо­век Лю­бов­та в ней­ния раз­вой и неп­ре­къс­на­та про­я­ва, ка­то се поч­не от фи­зи­чес­кия свят, ми­не се през ду­хов­ния и се стиг­не до Бо­жес­т­ве­ния свят.

Ве­ли­ко не­що е чо­век да опи­та свет­ли­на­та във всич­ки­те фор­ми, ко­и­то тя съз­да­ва.

Ве­ли­ко не­що е да се опи­та ми­ра, да се опи­та ра­дост­та.

То­ва са об­лас­ти, ко­и­то уче­ни­кът тряб­ва да пре­ми­не, да опи­та и про­у­чи по своя път, до­ка­то стиг­не край­ния пре­дел на своя жи­вот ка­то уче­ник, след ко­е­то той ще за­поч­не да изу­ча­ва ве­ли­кия път на Учи­те­ля. Ед­ва то­га­ва той ще дос­тиг­не до оно­ва дъл­бо­ко раз­би­ра­не на жи­во­та, до оно­ва дъл­бо­ко раз­би­ра­не на Лю­бов­та, ко­я­то дейс­т­ва в све­та, до раз­би­ра­не на при­чи­ни­те, ко­и­то зас­та­вят ве­ли­ки­те Учи­те­ли да ид­ват да ра­бо­тят меж­ду хо­ра­та.

Лю­бов­та, свет­ли­на­та, ми­рът и ра­дост­та са пло­до­ве на Бо­жес­т­ве­ния Дух. Уче­ни­кът тряб­ва да се хра­ни с те­зи пло­до­ве. Пър­ви­ят плод, кой­то той вкус­ва, е Лю­бов­та. Уче­ни­кът тряб­ва неп­ре­мен­но да вку­си от то­зи плод, за­що­то той но­си веч­ния жи­вот.

И кой­то ис­ка да на­ме­ри веч­ния жи­вот - жи­во­та, кой­то про­и­з­ти­ча от Лю­бов­та, тряб­ва от­но­во да се вър­не към дър­во­то на жи­во­та. Той тряб­ва да на­пус­не пъ­тя на ста­ро­за­вет­ни, но­во­за­вет­ни и пра­вед­ни и да тръг­не по пъ­тя на уче­ни­ка.

Зна­е­те ду­ми­те на Хрис­та: "Иди про­дай всич­ко, раз­дай го на си­ро­ма­си­те и ела Ме пос­лед­вай!" И Аз ви каз­вам се­га: "Иде­те и раз­дай­те жи­во­та на ста­ро­за­вет­ни­те, раз­дай­те жи­во­та на но­во­за­вет­ни­те, раз­дай­те и жи­во­та на пра­вед­ни­те, и то­га­ва иде­те при ва­шия Учи­тел! Той ще ви пос­рещ­не."

Учи­те­лят има в све­та че­ти­ри­ма уче­ни­ци, ко­и­то оби­ча. И ако те­зи че­ти­ри­ма уче­ни­ци ви пре­по­ръ­чат на не­го, той ще ви при­е­ме в шко­ла­та. Ако Лю­бов­та ви пре­по­ръ­ча на ва­шия Учи­тел, ако свет­ли­на­та ви пре­по­ръ­ча, ако ви пре­по­ръ­чат ми­рът и ра­дост­та, той ще ви при­е­ме. Ще от­во­ри вра­ти­те на шко­ла­та, ще ви да­де сво­бо­ден вход, ще ви бла­гос­ло­ви, ще ви за­поз­нае с дру­ги уче­ни­ци и от то­зи мо­мент вие ще бъ­де­те уче­ник на своя Учи­тел.

Ала па­зе­те се да оти­де­те при своя Учи­тел, пре­ди да сте раз­да­ли ва­ши­те бо­гат­с­т­ва ка­то ста­ро­за­вет­ни, ка­то но­во­за­вет­ни и ка­то пра­вед­ни. Ако оти­де­те при не­го с всич­ки­те тру­фи­ла и на­ки­ти на те­зи три жи­во­та, ако оти­де­те с всич­ко­то си дос­тойн­с­т­во на пра­вед­ник, Ве­ли­ки­ят Учи­тел са­мо ще се ус­мих­не и ще ви зат­во­ри вра­та­та на шко­ла­та.

Уче­ни­кът тряб­ва да има за жи­во­та са­мо ед­но раз­би­ра­не. Кой­то ис­ка да бъ­де уче­ник, тряб­ва да има са­мо ед­но схва­ща­не за не­ща­та.

Уче­ни­кът мо­же да има са­мо един учи­тел в жи­во­та.

Пом­не­те ед­на ве­ли­ка ис­ти­на:

В све­та има са­мо един Учи­тел и всич­ки учи­те­ли са про­и­з­лез­ли от не­го.

В све­та има са­мо един Уче­ник, и всич­ки уче­ни­ци са про­и­з­лез­ли от не­го.

Уче­ни­кът тряб­ва да знае ед­но: Мо­же да го оби­ча са­мо он­зи, кой­то го учи - не­го­ви­ят Учи­тел. И уче­ни­кът мо­же да оби­ча са­мо оно­го­ва, кой­то го учи. Оби­ча се са­мо оно­ва, ко­е­то е без­с­мър­т­но, ко­е­то не гу­би сво­я­та кра­со­та, сво­я­та ин­те­ли­ген­т­ност, сво­я­та бла­гост, сво­я­та доб­ро­та.

Пи­та­те кои са пър­ви­те стъп­ки по пъ­тя на уче­ни­ка?

Пра­ви­ло е: Уче­ни­кът тряб­ва да за­поч­не с Лю­бов­та. Пос­ле ще ми­не към свет­ли­на­та, след то­ва към ми­ра и най-пос­ле към ра­дост­та.

Уче­ни­кът ще но­си ра­дост­та в жи­во­та си, ка­то раз­ре­ше­ние на сво­и­те за­да­чи. Аз не го­во­ря за ра­дост­та, ко­я­то се ме­ни, а за ра­дост­та на уче­ни­ка, ко­я­то ни­що в све­та не мо­же да за­сен­чи, ко­я­то от ни­що не от­па­да. Тя е най-ви­со­ки­ят връх в ма­те­ри­а­л­ния свят. Ни­ка­къв об­лак не мо­же да го за­сег­не. Бо­жес­т­ве­но­то слън­це вся­ко­га го ог­ря­ва. Ни­как­ви бу­ри ня­ма на то­зи връх. Там ца­ру­ва Лю­бов, там ца­ру­ва свет­ли­на, там ца­ру­ва мир.

То­зи е ес­тес­т­ве­ни­ят път на уче­ни­ка - Лю­бов, свет­ли­на, мир и ра­дост. Чо­век мо­же да оби­ко­ли це­лия свят, мо­же да пох­ло­па на вра­ти­те на всич­ки шко­ли, мо­же да по­тър­си всич­ки ве­ли­ки Учи­те­ли, ко­и­то но­сят Бо­жи­е­то сло­во - те всич­ки ще му по­ка­жат то­зи път. Те всич­ки имат са­мо ед­на оп­ре­де­ле­на, Бо­жес­т­ве­на идея за пъ­тя на уче­ни­ка, кой­то не мо­же да се из­ме­ни. Нав­ся­къ­де ще му ка­жат, че пър­ва­та стъп­ка в жи­во­та на уче­ни­ка, то­ва е Лю­бов­та. Ка­то за­поч­не да при­ла­га Лю­бов­та, две­ри­те на не­го­вия ум ще се от­во­рят и зна­ни­е­то на ми­на­ли­те ве­ко­ве, как­то и зна­ни­е­то на настоящето и бъ­де­ще­то ще за­поч­не да се вти­ча у не­го по един ес­тес­т­вен на­чин.

На­и­с­ти­на, има и по-ве­лик път от то­зи на уче­ни­ка, но са­мо след ка­то чо­век из­вър­ви то­зи път, пред не­го ще се от­к­рие ве­ли­ки­ят път на Учи­те­ли­те. То­ва е пъ­тят на Мъд­рост­та, кой­то е най-труд­ни­ят.

Лю­бов, свет­ли­на, мир и ра­дост - ето ета­пи­те в пъ­тя на уче­ни­ка.

Ка­то го­во­ря за уче­ни­ка, Аз имам пред вид, пре­ди всич­ко, идей­ния уче­ник. То­зи уче­ник се учи и тук на Зе­мя­та - в то­зи свят, и го­ре - в не­ви­ди­мия свят. Той ни­ко­га не на­пус­ка шко­ла­та - де­нем се учи в ла­бо­ра­то­ри­я­та на Зе­мя­та, а но­щем оти­ва го­ре, при своя Учи­тел, кой­то му пре­по­да­ва те­о­рия. На след­ния ден той пак се връ­ща на Зе­мя­та, за да про­дъл­жи сво­и­те прак­ти­чес­ки за­ня­тия в ла­бо­ра­то­ри­я­та.

Идей­ни­ят уче­ник знае, че вся­ко­га е уче­ник - бил е , е и вся­ко­га ще бъ­де та­къв. И след вре­ме, ко­га­то Зе­мя­та, как­то и ця­ла­та слън­че­ва сис­те­ма за­вър­шат сво­е­то раз­ви­тие, той ще ми­не ка­то уче­ник в ед­на дру­га, по-ве­ли­ка шко­ла. То­га­ва той ще но­си дру­го име. Ду­ма­та "уче­ник" е сла­ба да из­ра­зи дъл­бо­ка­та идея, ко­я­то е скри­та в то­ва по­ня­тие.

В по-те­сен сми­съл на ду­ма­та, под уче­ник се под­раз­би­ра он­зи, кой­то учи тук на Зе­мя­та, в то­зи ог­ра­ни­чен кръг на жи­во­та. Той се учи тук и ще пос­тиг­не тол­ко­ва, кол­ко­то ус­ло­ви­я­та на зем­ния жи­вот поз­во­ля­ват. Той ня­ма още съз­на­тел­на връз­ка с не­ви­ди­мия свят - със зас­пи­ва­не­то си ве­чер не­го­во­то съз­на­тел­но уче­ни­чес­т­во се пре­къс­ва. Ето за­що, под уче­ник в ис­тин­с­ки сми­съл на ду­ма­та, се под­раз­би­ра он­зи, кой­то има ве­че ре­а­лен опит в Ду­хов­ния свят, кой­то има съз­на­тел­на връз­ка с не­го.

Жи­во­тът на уче­ни­ка след про­буж­да­не на не­го­во­то съз­на­ние е жи­вот на твор­чес­т­во, на ра­бо­та - не жи­вот на бла­го­дат. Бла­го­дат­та се от­на­ся са­мо до по­со­би­я­та на уче­ни­ка. От не­го оба­че се изис­к­ва труд, уси­лия, ра­бо­та. Дъл­го вре­ме ще из­пит­ват и пре­тег­лят уче­ни­ка, до­ка­то го пус­нат в Цар­с­т­во­то Бо­жие. За най-мал­кия не­дос­тиг, вед­на­га ще го вър­нат на­зад.

Вли­за­не­то в Цар­с­т­во­то Бо­жие за­ви­си от зна­ни­е­то и мъд­рост­та на уче­ни­ка, а не от не­го­ва­та Лю­бов. В Цар­с­т­во­то Бо­жие по бла­го­дат на се вли­за. Хрис­тос оп­ре­де­ля в един стих как­во тряб­ва да при­до­бие уче­ни­кът, за да вле­зе в Цар­с­т­во­то Бо­жие, за да при­до­бие веч­ния жи­вот: "То­ва е жи­вот ве­чен, да поз­на­ят Те­бе, Еди­на­го Ис­ти­на­го Бо­га и пра­те­ния от Те­бе Ису­са Хрис­та." Поз­на­ва­не­то на Бо­га и Хрис­та е ус­ло­вие за при­до­би­ва­не на веч­ния жи­вот. Са­мо чрез не­го се при­до­би­ва жи­во­та. Ако чрез зна­ни­е­то не мо­же да се при­до­бие жи­во­та, то е без­по­лез­но.

Но за да дос­тиг­не то­ва, уче­ни­кът тряб­ва да се на­у­чи да тво­ри та­ка, как­то Бог тво­ри. Как? - В пър­ва­та гла­ва на Би­ти­е­то е да­де­на ед­на сим­во­лич­на кар­ти­на на он­зи про­цес на твор­чес­т­во, кой­то за­поч­ва у уче­ни­ка след про­буж­да­не на не­го­во­то съз­на­ние. Ала пре­ди да нас­тъ­пи то, уче­ни­кът ще вле­зе във ве­ли­ко­то без­мъл­вие - там ня­ма ни звук, ни свет­ли­на. И то­га­ва от глъ­би­ни­те на сво­я­та ду­ша, ще при­зо­ве той Не­ви­ди­мия, Нез­най­ния Бог на веч­ност­та, Съз­да­те­лят на всич­ко. Ще го при­зо­ве с всич­ка­та си ду­ша, с всич­кия си дух, с всич­кия си ум и с всич­ко­то си сър­це и ще ка­же: "Гос­по­ди, ис­кам да Те опи­там. Един си Ти, Съз­да­те­лят на всич­ко и ос­вен Те­бе ня­ма дру­ги Бог!" И ако уче­ни­кът мо­же да при­зо­ве Бо­га с та­зи пъл­но­та, ней­де в прос­т­ран­с­т­во­то ще блес­не ед­на мал­ка,мик­рос­ко­пи­чес­ка свет­ли­на, ко­я­то ще му при­чи­ни та­ка­ва ра­дост, че той из­вед­нъж ще заб­ра­ви всич­ки скър­би и стра­да­ния. От­да­леч ня­къ­де той ще чуе гла­са на Бо­га, на своя Учи­тел, кой­то ще му ка­же: "Ти ис­каш да Ме поз­на­еш и опи­таш? При­гот­ви се то­га­ва за ра­бо­та! Нас­та­на пър­ви­ят ден на твоя жи­вот. Тво­я­та зе­мя е не­у­с­т­ро­е­на и пус­та, тъм­ни­на е вър­ху без­д­на­та. От­де­ли тъм­ни­на­та от свет­ли­на­та и прис­тъ­пи да ус­т­ро­иш сво­я­та зе­мя. Из­ре­чи: "Да бъ­де ви­де­ли­на!"

И ако уче­ни­кът е от из­б­ра­ни­те уче­ни­ци, той ще про­и­з­не­се "Да бъ­де ви­де­ли­на!" - и в не­го ще нас­та­не ви­де­ли­на.

"Да бъ­де ви­де­ли­на!" - то­ва е ве­ли­ки­ят стре­меж в ду­ша­та на уче­ни­ка да учи.

И то­га­ва ще се за­ре­дят в би­ти­е­то на уче­ни­ка ве­ли­ки­те дни на тво­ре­ни­е­то, и той ще за­поч­не да строи сво­я­та все­ле­на под ве­що­то ръ­ко­вод­с­т­во на своя Учи­тел.

"Да бъ­де ви­де­ли­на!"